РЕШЕНИЕ
№………./ …..06.2020 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет
и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на
секретаря Мая Иванова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 1017
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *********, гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено по отношение на ответника Н.В.И. *** в качеството й на кредитополучател по Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г., дължи на ищеца, следните суми за които е издадена Заповед № 654/04.02.2019 по ч.гр.д. № 1407/2019г. на ВРС за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,: 45 975.11 евро /четиридесет и пет хиляди деветстотин седемдесет и пет евро и единадесет евроцента/, представляваща неизплатена главница по Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 31.01.2019г. до окончателното й изплащане; 259.70 евро /двеста петдесет и девет евро и седемдесет евроцента/ - договорна/възнаградителна лихва за периода от 20.8.2018г. до 19.9.2018г., начислена и дължима на основание чл. 4.1 от Анекс № 3/9.11.2015г.; 1054.31 евро /хиляда и петдесет и четири евро и тридесет и един евроцента/ - лихва върху просрочена главница за периода 20.3.2018г.-30.1.2019г., начислена и дължима съгл. чл. 4.1 във вр. чл.11.1 от Анекс № 3/9.11.2015г.; 9.68 евро /девет евро и шестдесет и осем евроцента/ - неустойка за просрочена лихва за периода 20.8.2018г.-30.1.2019г., дължима и начислена съгл. чл. 5.8 от Анекс № 3/9.11.2015г. и 1 711.46 евро /хиляда седемстотин и единадесет евро и четиридесет и шест евроцента/ - неустойка за просрочена главница за периода 20.03.2018г. - 30.01.2019г.вкл., дължима и начислена съгл. чл. 5.8 от Анекс № 3/9.11.2015г.
В исковата си молба ищецът твърди, че в негова полза срещу ответника Н.В.И., в качеството й на кредитополучател по Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г, е издадена Заповед № 654 от 4.2.2019 по ч.гр.д. № 1407/2019г. на PC Варна за незабавно изпълнение на парично задължение за суми, дължими по договора и анексите.
По-конкретно твърди, че паричното задължение произтичало
от сключен между страните Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице №
И-2100 от 26.07.2011г., по който солидарен длъжник редом с ответника било и
дружеството „ПЛАНЕТ ТРАВЕЛ" ЕООД. Твърди
още, че по силата на цитирания договор, банката
предоставила на кредитополучателя Н.И. ипотечен кредит в размера до 50 000.00
/петдесет хиляди/ евро, от които 30 000 евро за закупуване на недвижим имот и
20 000 евро за ремонтни дейности на същото жилище, съгл.чл. 3 от Договора.
Крайният срок за усвояване на кредита бил до 19.8.2011г., а крайният срок за
издължаване - 20.07.2046г., съгл. чл. 6.2 и чл. 7 от договора. Усвояването и
погасяването се извършвало по сметка, посочена в договора. Страните договорили
в чл. 7.2 погасяването да се извърши на анюитетни месечни погасителни вноски
/главница+лихва/, дължими на 20-то календарно число от всеки месец от срока на
действие на договора от 20.08.2011г. до 20.07.2046г.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 4.1а във вр. чл. 11.1.1 от договора и чл. 9.1, кредитополучателят се задължил да заплаща на банката годишна възнаградителна лихва върху редовна главница за периода 26.7.2011г. до 19.7.2016г., определена като сбора на Базисен лихвен процент, формиран от тримесечен EUROIBOR, съгл. раздел III от ОУ, и премия / 1,537% към датата на сключване да договора за кредит/ плюс Надбавка върху Базовия лихвен процент в размер на 5.953%, като към датата на сключване на договора за кредит годишният лихвен процент за редовна главница възлиза на 7.49%. За периода от 20.7.2016г. до 20.7.2046г. лихвения процент за редовна главница бил определен по съгласие на страните на 7,79%. По силата на чл. 4.2 от договора във вр. с т. 11.1.2, при просрочие на погасителна вноска и/или при предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж /неиздължената просрочена и изискуема част от главницата/, се олихвявал с надбавка в размер на 2.00% над определената лихва за редовен дълг, в който случай ГЛП възлиза на 9.49% за периода 26.7.2011г.-19.7.2016г. и съответно - 9,79% за периода от 20.7.2016г. до окончателното погасяване на задължението. При просрочие на главница и/или лихва, съгл. т. 4.3 във вр. т. 11.1.3 от договора,за срока на просрочието, целият размер на кредита /редовен дълг по главницата и неиздължената, просрочена и изискуема част от нея/, се олихвява едновременно и независимо от лихвите по т. 4.1 и т. 4.2, с надбавка в размер на 5.00%. Кредитополучателят се задължил да заплаща на банката такси и комисионни, съгласно Тарифата на банката за физически лица, т. 1.3 от Договора във вр. с Раздел III от ОУ, като в т. 5 от договора били индивидуално уговорени: такса за администриране на кредита; за поддръжка и обслужване на кредита, комисионна за управление за всяка следваща година и комисионна за ангажимент. Годишният процент на разходите при сключване на договора бил установен в размер на 9,256%. Кредитното задължение било обезпечено с договорна ипотека, вписана под акт № 65, том VI, дело № 10317 от 29.07.2011г. на АВп - СВп при ВРС по отношение на недвижими имоти, подробно посочен в акта и в чл. 8.1 от договора.
Ищецът излага твърдения още, че сумата по кредита в размер на 97791.50 лева, представляваща левовата равностойност на 50 000.00 евро, е предоставена за усвояване по сметка № 70001520194877 на 02.08.2011г, като усвояването на кредита е извършено на същата дата - 02.08.2011г.
С Анекс № 1 от 16.4.201Зг.
страните по договора за кредит установили в отношенията помежду си, че от
предоставения и напълно усвоен размер на кредита /50000.00 евро/, към
16.4.201Зг. остатъчният дълг по главницата възлиза на 49 250,67 евро. В чл.
4.16 били предоговорени преференциалните условия по кредита досежно
възнаградителната лихва. Считано от посочената дата до 19.7.2016г.
кредитополучателят се задължил да заплаща на банката лихва върху редовна
главница в размер на 6,173%, а считано от 20.7.2016г. до 20.7.2046г. - лихва в
размерр на 7,79%. Съответно, при просрочие на лихва и/или на главница по
кредита, съгл. чл. 4.1 от Анекс № 1, ищецът сочи, че кредитополучателят
следвало да заплаща на Банката лихвения процент, приложим за съответния лихвен
период и състоящ се от променлив базов лихвен процент плюс ценова рискова
премия и фиксирана надбавка, който лихвен процент бил съответно за периода
16.4.201Зг.-19.7.2016г. в размер на 8,173%, а за периода от 20.7.2016г. до
20.7.2046г. - 9,79%. По силата на чл. 4.2 от същия анекс, годишният лихвен
процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието, бил
съответно 18,173% за периода 16.4.2013г.-19.7.2016г. и 19,79% за периода
20.7.2016г.-20.7.2046г.
Сочи още, че на 11.12.2014г.
кредитополучателят депозирал в банката искане, вх. № 0301-58-116909, в което
посочил, че поради влошено финасово състояние, не може да обслужва редовно
кредитното задължение, поради което поискал 6-месечен гратисен период, в който
да извършва минимални плащания. На 12.12.2014г. бил подписан Анекс № 2, с който
Банката се съгласила в периода 20.12.2014г. - 20.5.2015г., кредитополучателят
да заплаща възнаградителна лихва в размер на 1,28%, а след приключване на
6-месечния гратисен период лихвеният процент се покачвал на 6,56%. Съответно за
6 месеца били намалени и лихвата върху просрочена главница и наказателната лихва при просрочие.
Въпреки извършените отстъпки, след изтичане на гратисния период, ищецът излага твърдения, че длъжникът е депозирал ново искане за намаляване на вноските, въз основа на което на 9.11.2015г. бил подписан Анекс № 3, в който страните установили, че от усвоения размер на кредита, към 9.11.2015г. е погасена сума в размер на 3283,93 евро по главницата. Неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата възлизала на 499,64 евро; начислената, просрочена и изискуема лихва - 1324,16 евро, а начислената неизискуема лихва - 165,25 евро. В чл. 5.8 уговорили обезщетение/неустойка/ за забава, начислявана за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита, която е в размер на законната лихва, а чл. 9.1 от този анекс е уговорен 12-месечен гратисен срок по главницата, считано от 20.11.2015г. до 20.10.2016г., в който следвало бъдат заплащани само лихви по кредита, като била постигната договорка относно начина за погасяване на дължимите лихви и такси към датата на подписване на анекса.
В заключение сочи, че кредитополучателят и солидарния длъжник не са изпълнявали задължението си по договора да заплащат дължимите вноски по кредита, като още от началото на 2018 г. главният длъжник извършвал нерегулярни плащания, поради което били начислявани лихви и неустойки. По твърденията за наличие на дължими и неизплатени изискуеми вноски за главница, лихви и неустойки, ищецът сочи, че се е възползал от правото си по чл. 17.1 от Анекс № 3/9.11.2015г. във вр. чл. 30.2 от Общите условия, и е обявил непогасената част от кредита /вкл. предсрочно изискуемата главница в размер на 45 664,80 евро/ за изцяло предсрочно изискуема на 19.9.2018г, като на кредитополучатиля е изпратено уведомление по чл. 60, ал.2 от ЗКИ чрез ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, per. № 894 на КЧСИ, връчено при условията на чл. 47 ГПК на 14.12.2018г. С гореизложените фактически твърдения обосновава правния си интерес от провеждането на исковата защита и моли за уважаване на исковете с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Н.В.И., действащ чрез назначения особен представител адв. Н.Х., оспорва исковете по основание и размер, като изразява становище за недопустимост на претенцията за присъждане на вноски с ненастъпил падеж. Сочи, че искът се явява допустим единствено за вноските по главница с настъпил падеж от 20.11.2015г. до 20.12.2019г. в размер на 4 063, 29 евро, тъй като волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до кредитополучателя. Признава факта на сключване на договор за предоставяне на б. кредит, изменен с анекси от 16.04.2013 г., 12.12.2014 г. и 09.11.2011 г. Сочи, че съгласно чл. 9.1 на Анекс № 3 от 09.11.2015 г. е уговорено в гратисния период от 20.11.2015 г. до 20.10.2016 г. да бъдат заплащани само лихви по кредита, но в противоречие с тази уговорка в чл. 9.2. било предвидено, че начислената лихва от 165.25 евро по т.2.6. и просрочената лихва по т.2.7. в размер на 1 324. 16 евро да бъдат погасени успоредно с анюитетната вноски до 30.03.2016 г.
Ответникът на първо място оспорва твърденията на ищеца, че кредитополучателят и солидарният длъжник не са заплащали изцяло и в срок задълженията си, както и че през 2018 г. са започнали нерегулярни плащания по кредита. Противопоставя се още на изложеното в исковата молба, че незаплатените вноски по главницата са 6 /шест/ в общ размер на 310,31 евро за периода 20.03.2018г.-20.08.2018г., а броят на вноските за възнаградителна лихва, които не са издължени на падежните дати или са частично погасени, са 2 /две/ в размер общо на 259,70 евро за периода 20.08.2018г.-19.09.2018г., тъй като същото противоречало на твърдението,, че последното плащане е на 17.09.2018г., с което са погасени лихви и неустойки, като не се уточнява размера на погасените с това плащане лихви и неустойки. На следващо място оспорва уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост, като твърди, че не са предприети необходимите действия за това, като се противопоставя, че адресът е бил посещаван на посочените в разписката дати, тъй като липсвали констативни протоколи за посещение на адреса, подписани от поне още един служител на ЧСИ, или свидетел, от които да е видно, че адресът е бил посещаван на тези дати и лицето не е намерено на този адрес. Нямало данни за предприети действия по търсене на лицето чрез домоуправителя на сградата или за търсене на информация за него от съседи, като правило впечатление, че нито веднъж, адресът не е посетен след обяд. Не били предприети и действия по издирване на солидарния длъжник „Планет травъл“ ЕООД за да му бъде връчено уведомлението за предсрочна изискуемост.
На следващо място ответната страна релевира възражение за нищожност на т.4.2. и т.4.3. във връзка с т. 11.1.3 от Договора, уговорената в т.5.8 от Анекс №3 неустойка за забава, както и размерът на ГПР като прекомерно високи, във вреда на клиента, като противоречащи на закона като неравноправни клаузи, и на добрите нрави. Прави и възражение за неправомерно начисляване на лихва два пъти: веднъж като лихва за забава върху главница и втори път като неустойка за просрочена главница, тъй като освен лихва за забава върху главницата, в размер на 1054, 31 евро, за периода 20.03.2018г - 31.01.2019г., ищецът претендирал и сумата от 1 711, 46 евро като неустойка за просрочена главница за същия период 20.03.2018г. /падежната дата, на която е следвало да бъде заплатена съответната вноска по главницата/ - 31.01.2019г. вкл., датата, на която е депозирано, заявлението до ВРС/ съгласно чл.5,3 от Анекс №3/09.11.2015г. Договорът създавал неяснота и объркване за потребителя относно всички компоненти и условия по него, тъй като за клиента не ставало ясно при подписване на договора какъв е базисния лихвен процент, как се определя годишния лихвен процент за съответните периоди, размерът на възнаградителната лихва за съответните периоди, колко вида лихви плаща потребителя и за какво/. След като плаща възнаграждение на Банката за предоставения му кредит под формата на лихва, защо се предвижда и обезщетение за забава и допълнително неустойка върху лихвите, как е определена промяната в лихвения процент и предвидените надбавки при просрочие, изменя ли се съответно и как, размера на анюитетните вноски при подписването на Анексите, ГПР. Всичко това не можело да се възприеме и осмисли при подписването на бланковия формуляр на договора, съответно Анексите към него, тъй като обикновено до подписване на договор за кредит се стигало, когато потребителят е притиснат от финансовата си затрудненост във времето, а когато започне да го изплаща не може да разбере как при ежемесечно и редовно изплащане на вноските по кредита сумата не намалява значително, а при малко просрочие лихвите се вдигат драстично и сумите за тях стават прекомерно високи над съответната вноска по главницата и непосилни за плащане. Предвид изложеното сочи, че налице е хипотезата на чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което отправя възражение за нищожност на клаузите, определящи размерите на лихвите за просрочие, като уговорени във вреда на потребителя. Моли за отхвърляне на исковете в цялост.
Правна квалификация на правата: чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковите претенции по съображения, че в хода на съдебното производство са доказани всички елементи от правопораждащия факт на предявения иск. Възразява срещу оспорванията на насрещната страна за липса на надлежно връчване на изявлението за предсрочна изискуемост и за неравноправност на клаузи от договора за кредит и анексите към него. С оглед изложеното моли за уважаване на исковете в цялост или в условията на евентуалност съгласно допълнителното заключение на вещото лице. Претендира присъждане на разноски.
С депозирана в предоставения срок писмена защита ищцовата страна поддържа изложеното в исковата си молба и твърденията си от проведените открити съдебни заседания, както и предявените искания към съда.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове и претендира тяхното отхвърляне като поддържа възраженията си, изложени в отговора на исковата молба относно лихвените проценти, както и за неравноправност на клаузите, които ги уговарят. Претендира отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност - частичното им уважаване съобразно допълнителното заключение на ССчЕ.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за успешното провеждане на които в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от него задължения по договора, размера на претендираното вземане по отделни пера, включително основанието за възникване на всяко от задълженията за лихви.
Видно от приложеното като доказателство по делото ч.гр. дело № 1407/2019 г. по описа на ВРС в полза на „Уникредит Булбанк“ АД срещу ответника Н.В.И., в качеството й на кредитополучател по Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г, е издадена Заповед № 654 от 4.2.2019 по ч.гр.д. № 1407/2019г. на PC Варна за незабавно изпълнение на парично задължение за процесните суми, дължими по договора и анексите. Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновава правния интерес от на ищеца от провеждане на исковата защита за съдебно установяване на процесното вземане.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., че същите са обвързани от облигационно отношение с характеристиките на договор за б. кредит, по силата на който банката се задължила да отпусне на кредитополучателя Н.И. ипотечен кредит в размера до 50 000.00 евро, от които 30 000 евро за закупуване на недвижим имот и 20 000 евро за ремонтни дейности на същото жилище, съгл.чл. 3 от Договора. Силидарно задължение по кредита поело и търговското дружество „Планет Травел“ ЕООД. Съгласно уговорката на чл. 4.1.а от Договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна възнаградителна лихва за периода 26.7.2011г. до 19.7.2016г., формирана от тримесечен EUROIBOR и премия /1,537% към датата на сключване да договора за кредит/ плюс Надбавка върху БЛП в размер на 5.953%, като към датата на сключване на договора за кредит годишният лихвен процент за редовна главница възлизал на 7.49%, а за периода от 20.7.2016г. до 20.7.2046г. на 7,79%. При изпадане в забава по отношение на задължението за заплащане на главница страните уговорили в чл. 4.2 от Договора начисляване на годишен лихвен процент, по същността си мораторна неустойка, в размер на 9.49% върху просрочената вноска за периода от 26.07.2011 г. до 19.07.2016 г. и от 9.79 за срока на кредита след 20.07.2016 г. Кредитополучателят се задължил още да заплаща на банката такси и комисионни, съгласно Тарифата на банката за физически лица, т. 1.3 от Договора във вр. с Раздел III от ОУ, като в т. 5 от договора били индивидуално уговорени: такса за администриране на кредита; за поддръжка и обслужване на кредита, комисионна за управление за всяка следваща година и комисионна за ангажимент, като годишният процент на разходите при сключване на договора бил установен в размер на 9,256%. За обезпечаване на вземането на кредитора, длъжникът учредил в полза на последния договорна ипотека, вписана под акт № 65, том VI, дело № 10317 от 29.07.2011г. на АВп - СВп при ВРС по отношение на индивидуализиран в договора недвижими имоти.
За доказване изпълнението на
задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се
докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно
съответните записвания в електронната и́ система. Именно със заверяване на
разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита
за усвоена/предоставена на кредитополучателя. Не е налице спор между страните
по отношение на този факт, а от заключението на проведената по делото ССчЕ се
установява, че сумата по кредита в размер на 50 000.00 евро е усвоена от
кредитополучателя по открита при ищеца разплащателна сметка на 02.08.2011 г.
Съгласно Анекс № 1 от 16.4.201Зг.
страните по договора са установили в отношенията помежду си, че от
предоставения и напълно усвоен кредит, към 16.4.201Зг. остатъчният дълг по
главницата възлиза на 49 250,67 евро, за което е налице изрично признание от
ответника. С уговорката на чл. 4.1
страните са предоговорили условията по кредита досежно възнаградителната лихва,
като считано от датата на анекса до 19.7.2016г. кредитополучателят се задължил
да заплаща на банката лихва върху редовна главница в размер на 6,173%, а
считано от 20.7.2016г. до 20.7.2046г. - лихва в размер на 7,79%. В същото време,
при просрочие на лихва и/или на главница по кредита, съгл. чл. 4.1 от Анекс №
1, длъжникът се е задължил да заплаща на банката наказателна неустойка,
възлизаща на 8,173%, а за периода от 20.7.2016г. до 20.7.2046г. - 9,79% върху
целия редовен дълг. По силата на чл. 4.2 от същия анекс, страните постигнали
съгласие кредотополучателят да дължи на банката лихвен процент, отново имащ
характер на неустойка, начисляван върху просрочена главница, за срока на
просрочието, който за периода 16.4.2013г.-19.7.2016г. бил съответно 18,173%, а
за този от 20.7.2016г.-20.7.2046г. - 19,79%. Уговорени са и допълнителни такси
и комисионни.
Видно от приложеното по делото
искане с вх. № 0301-58-116909/11.12.2014г. е, че поради влошено финасово
състояние, Н.И. поради невъзможност да обслужва редовно кредитното задължение
поискала 6-месечен гратисен период, в който да извършва минимални плащания. Въз
основа на депозираната молба, на 12.12.2014г. страните са подписали Анекс № 2
към договора за кредит, с който банката се съгласила в периода 20.12.2014г. -
20.5.2015г., платимата от кредитополучателят
възнаградителна лихва да бъде редуцирана до размера от 1,28%, а след
приключване на 6-месечния гратисен период лихвеният процент да се покачи на
6,56%. Видно от уговорката на чл. 4.2. неустойката върху просрочена главница в
срока до 20.05.2015 г. е с фиксиран размер от 13.28 %, а след това от 18.56 %,
като отново била договорена и неустойка по чл. 4.1. върху редовния дълг
съответно от 3.28 % преди посочената дата и 8.56 % след нея.
На 08.09.2015 г. кредитополучателката е депозирала ново искане за разсрочване/намаляване на погасителните си вноски, въз основа на което на 9.11.2015г. страните са подписали приложения по делото Анекс № 3 към договора за кредит. Видно от съдържанието на допълнителното споразумение, същите са установили в отношенията помежду си, че от усвоения размер на кредита, към 9.11.2015г. е погасена сума в размер на 3283,93 евро по главницата. Неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата възлизала на 499,64 евро; начислената, просрочена и изискуема лихва - 1324,16 евро, а начислената неизискуема лихва - 165,25 евро. В чл. 9.1 от анекса банката е предоставила 12-месечен гратисен срок по главницата, считано от 20.11.2015г. до 20.10.2016г., в който длъжникът следвало да заплаща само лихви по кредита. По силата на чл. 11.1.3 страните са постигнали съгласие при неиздължаване на всяка вноска по кредита – анюитетна за главница и/или за възнаградителна лихва, просрочената сума да се олихвява с наказателна лихва с характеристиките на неустойка, в размери предвидени в чл. 5.8. от Договора, а именно в размера на действащата законна лихва според валутата на кредита, в случая – 10.02 %.
Ищецът обосновава становището си
за дължимост на процесните суми на твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, поради просрочие в плащанията от страна на ответника.
По силата на чл. 17.3. от приложимия към процесния период Анекс № 3 към Договор
за кредит № И-2100 от 26.07.2011г., банката има право да обяви кредита за
незабавно и предсрочно изискуем при наличието на която и да е от изброените в
Раздел IX, т. 30 от ОУ
предпоставки. С оглед уговорката на т.30.2 от приложимите Общи условия, всяка
забава в плащането на която и да е от вноските представлява съществено
неизпълнение, предоставящо на кредитора правото да обяви предсрочната
изискуемост на кредита. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. От заключението на проведената допълнителна
ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се
установява, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
19.09.2018 г. длъжниците, в това число и ответникът, са били в забава по
отношение на две вноски с падеж 20.08.2018 г. и 19.09.2018 г. с обща стойност
366.14 евро. С оглед установената забава е била налице обективната предпоставка
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно уговорките на чл.
17.3. от Анекс № 3, вр. т.30.2 от ОУ към Договора за кредит. Връчването на изявлението на кредитора по чл. 60, ал. 2
от ЗКИ е извършено чрез ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, per. № 894 на КЧСИ,, per. № 894 на КЧСИ
на посочения в договора адрес за кореспонденция на ответника, а именно: гр.
Варна, бул. Сливница 49, ет. 2. Посетеният от връчителя адрес съответства на
посочения в справката от НБД Население към датата на връчване /л. 106 по
делото/, съгласно която той е постоянен и настоящ на лицето, считано от
17.8.2009г. Извършени са следните три посещения на адреса: на 8.11.2018г. в
10.50ч.; на 17.11.2018г. /неработен ден/ в 10.З0 ч. и на 29.11.2018г. в 10:30ч.
Връчителят е удостоверил, че и при трите посещения не е получил достъп до
жилището, тъй като не му е отворена входната врата. Вписано е още, че същият не
е установил наличие на пощенска кутия, в която да пусне съобщението, поради
което при последното си посещение на 29.11.2018г. е залепил уведомлението на
входната врата. На 18.12.2018г. съдебният изпълнител е извършил освен справка
на друг адрес, на който да може да бъде извършено връчване, но и за наличие на
трудов договор с цел евентуално връчване на уведомлението чрез работодател, но
такъв не е установен. Освен гореизложеното, опит за връчване на съобщението е
извършен и по седалище и адрес на управление на солидарния длъжник „Планет
травел" ЕООД, чиито управител и едноличен собственик на капитала е Н.В..
Съгласно непротиворечивата съдебна практика, в случай на призоваване
чрез залепване на уведомление, връчителят трябва да удостовери, че е положил
достатъчно усилия да открие адресата на адреса и че не намира лице, което да
получи уведомлението. Длъжностното лице, изцяло в съответствие с разписаната в
чл. 47, ал. 1 от ГПК процедура, е удостоверило надлежно, че лицето е търсено
три пъти в различно часово време на посочения в договора и в справката от НБД
адрес, като е залепил съобщението на входната врата, поради невъзможност да
уведоми лично адресата. От всичко гореизложено следва, че валидно извършеното
изявление на банката за обявяване кредита за предсрочно изискуем е връчено на
ответника съобразно изискванията на посочената разпоредба от ГПК, поради което
същото е породило своето правно действие и кредитополучателят е изгубил
предимството на срока, като дългът му е станал изцяло и предсрочно изискуем.
Възраженията на особения представител на ответника в обратна насока не се
споделят, между другото са и бланкетни.
За установяване на размера на предоставения кредит, начислените лихви и
неустойки и заплатените суми от ответника са по делото е проведена ССчЕ, като
съдът изцяло кредитира допълнителното заключение, тъй като чрез него е
отстранена сборната грешка по т. 9.2 от Анекс № 3 от Договора за кредит, по
отношение на начислените възнаградителни лихви в счетоводството на банката, а в
същото време е приспадната недължимо начислената втора надбавка в размер на
приложимия EURIBOR.
В останалите части първоначално даденото заключение на счетоводната експертиза
също е обективно, компетентно и не е оспорено от страните, поради което съдът
го е кредитирал, включително и по отношение на посочената по-горе предоставена
и усвоена сума по кредита.
При съвкупния анализ на заключенията на вещото лице в кредитираните
техни части се достига до еднозначния и безпротиворечив извод, че към датата,
на която кредитът е заведен в счетоводството на банката като изцяло и
предсрочно изискуем /19.09.2018 г./ кредитополучателката е била в забава по
отношение на две вноски с настъпил, съответно на 20.08.2018 г. и 19.09.2018 г.,
падеж на обща стойност 366. 14 евро. До посочения момент Н.И. е извършила
плащания в общ размер на 28 327.72 евро, като съгласно таблица № 2 от
допълнителното заключение дължимият
остатък по главницата е в размер на 45 600,10 евро, от които редовната дължима
главница 45 557. 31 евро и 42.79 просрочени вноски за главница. Ответникът
е останал задължен за посочената сума по главния дълг към банката, поради което
искът се явява основателен до размера от 45 600.10 евро и следва да бъде
уважен.
Освен задължението за главница по кредита са начислявани възнаградителна лихва съгласно чл. 4.1. от Договора, лихва за забава върху просрочена главница по чл. 4.2 от Договора за б. кредит и лихва за забава върху редовен дълг съгласно чл. 4.3. от Договора. Възраженията на особения представител на Н.И. за неравноправност на клаузите, определящи размера и методиката за изчисляване на същия по отношение на посочените акцесорни задължения съдът намира за неоснователни. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора.
От уговорките между страните, обективирани в договора и анексите към него, както и от заключенията на вещото лице безспорно се установява, че макар възнаграждението на банката да е уговорено като „плаващ“ лихвен процент, променливата надбавка е формирана от размера на тримесечния EURIBOR. Изменението в условията по кредита са обвързани от ясни и независещи от волята на кредитора критерии, свързани с колебания на индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца на финансовата услуга. Поради това не са налице основания да се приеме, че клаузите, даващи право на едностранно изменение на БЛП са неравноправни, доколкото същите не са довели до своеволна промяна на договорните отношения, почиваща единствено на субективната воля на банката, а през голяма част от процесния период са довели до намаляване на лихвения процент. По посочените съображения следва да се приеме, че не налице неравноправна клауза, а размерът на лихвата не е прекомерно висок, същият е определен по съгласие между страните и процентната му стойност не нарушава нито определена нормативна забрана, нито правилата на добросъвестността, предвидени като ограничения в свободата на договаряне по силата на чл. 9 от ЗЗД. Предвид изложеното, начислената съгласно допълнителното заключение на ССчЕ възнаградителна лихва в размер на 323.27 евро към 19.09.2018 г. /страница 8/8 от справка приложение, л. 248-гръб по делото/ е дължима, поради което предявеният иск на стойност 259.70 евро следва да бъде уважен изцяло. Съдът само за пълнота сочи, че в становището си по същество процесуалният представител на ищеца алтернативно моли съда, ако не уважи претенциите в заявените размери, да ги уважи в тези, посочени в допълнителното заключение по ССЕ. Част от размерите по допълнителното заключение са по-високи от претендираните /както в случая с възнаградителната лихва/ и при отсъствие на изменение на иска по размер, не се съобразя изявлението на процесуалния представител.
От друга страна, по силата на чл. 4.2. и чл.4.3. от Договора за кредит, при забава в плащанията от страна на кредитополучателя, в полза на банката са уговорени две санкционни обезщетения. Неустойката по чл. 4.2. от Договора, във връзка т. 9.8 от приложимите към момента на подписване на договора ОУ, е уговорено да се дължи върху просрочената част от главницата, като в срока на действие на облигационната връзка размерът му е променян по съгласие между страните. Наред с него, в полза на кредитора е уговорена кумулативно и неустойка по чл. 4.3 от Договора, вр. т.9.9 от ОУ, която се дължи върху остатъка от редовната главница заедно с просрочената главница. Посоченото двукратно начисляване на обезщетение за забава върху просрочен и редовен дълг е възпроизведено и в уговорките на Анекс № 1 и Анекс № 2 към Договора за кредит, но с клаузата на чл.5.8. от Анекс № 3 страните са постигнали съгласие неустойката за забава да се начислява единствено върху просрочената част от кредита с обезщетение за забава в размер на законната лихва, заедно с мораторнатата неустойка по чл. 11.1 от Анекс № 3, която е в размер на определената възнаградителна лихва. По този начин в процесния период, предявен в исковата и потвърден с уточнителната молба – от 20.03.2018 г. до 30.01.2019 г. кредиторът е начислявал върху просрочената вноска едновременно обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 5.8 от Анекса и мораторна неустойка по чл.11.1 от Анекс № 3 в размер на приложимата по договора възнаградителна лихва. Чрез посочените уговорки кредиторът си е осигурил две кумулативни обезщетения за едно и също неизпълнение, като само едното е в размер на приложимата законната лихва, съответно общият им размер надхвърля последната /виж приложение № 3 към ССЕ – допълнително заключение, таблица А-IV и Б-IV, в които сумите за просрочени главници по периоди са идентични/.
Правото на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. След като уговорката в договора за неустойка, не ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с претенцията за законна лихва по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД не следва да се счита, че се дерогират договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор. Правото на избор е предопределено от вредите и следователно може да се реализира при настъпило неизпълнение, включително и чрез претенция за неустойка и за обезщетение за вредите, над размера на уговорената неустойка. Обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД. С оглед това, че отговорността при неизпълнение не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, следва, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер, в този смисъл Решение № 230/13.07.2011г. по т.д.№ 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
От гореизложеното следва, че кредиторът при две уговорени обезщетения може свободно да избере кое от тях да претендира, но не може да търси както обезщетение за забава в размер на законната лихва, така и договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение. При уважена претенция за присъждане на неустойка за забава страната може да търси единствено разликата до размера на законната лихва. При присъдено обезщетение в размер на законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради което претенцията му за присъждане на кумулативна договорна мораторна неустойка е неоснователна, в този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 148 от 25.02.2020 г. по т. д. № 219 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, Решение № 1650 от 16.10.1995 г. по гр. д. № 2767 / 1994 г. ОСГК на ВС, Решение № 225/29.04.2010 по т.д. № 8383/2008 г., ВКС т.о., Решение № 68/09.07.2012 г. по т.д. № 450/2011 г., ВКС, т.о. и др. Кумулирането на двете обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на банката, а длъжникът би претърпял двойна имуществена санкция за едно и също неизпълнение, което нарушава основни правни принципи и се намира в противоречие с морала и добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно. На горното се подчинява и разпоредбата на чл. 43 ал.3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, приет през 2016 г. в който законодателят изключи възможността банките да претендират обезщетение по-високо от законната лихва за забава. Поради изложеното, за процесния период на кредитора се следва единствено обезщетението за забава, уговорено в чл.5.8. от Анекс № 3 към договора за кредит в размер на законната лихва, което съгласно допълнителното заключение по ССчЕ възлиза на 1 707.46 евро, докато искът за присъждане на лихва върху просрочена главница, по същността си мораторна неустойка, по чл. 11.3. от Анекс № 3 следва да бъде отхвърлен изцяло.
В полза на ищеца се дължи и обезщетение за забава върху цената по договора – възнаградителната лихва, в пълния предявен размер от 9.68 евро, доколкото според задължението на вещото лице задължението на кредитополучателя възлиза на 12.08 евро. Начисляването на последната не представлява анатоцизъм, тъй като не се кумулират лихви с един и същи предмет, а се обезщетява забавата на длъжника за заплащане на възнаграждението на кредитора по предоставения кредит.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени плащания на установените си задължения, като не се установяват и други погасителни способи, поради което искът за присъждане на дължима главница по договора за кредит съгласно допълнителното заключение на ССчЕ се явява основателен за сумата от 45 600.10 евро, за възнаградителна лихва за сумата от 259.70 евро за обезщетение за забава по чл. 5.8 от Анекс № 3 към Договора за кредит върху просрочената главница в размер на 1 707.46 евро и върху просрочената възнаградителна лихва в размер на 9.68 евро. В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени до предявения размер, а този за присъждане на мораторна неустойка върху просрочена главница по чл. 11.3. от Анекс № 3 към Договора – изцяло.
С оглед изхода на спора и съобразно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 8527.11 лева, представляващи съразмерна част от общо сторените съдебно-деловодни разноски в производството. Адвокатското възнаграждение не следва да се намалява поради прекомерност предвид определянето му в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /чл. 7 ал.2 т.4 от същата/, като по-високият размер е следствие начисленото ДДС по фактурата, представена към списъка по чл. 80 от ГПК.
Разноските в заповедното производство на база уважен материал интерес по иска се редуцират до сумата от 4153.39 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.В.И., ЕГН **********,*** в качеството й на кредитополучател по Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г., че дължи на „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *********, гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7 в условията на солидарност с „Планет травел“ ЕООД, ЕИК *********, гр, Варна, следните суми, за които е издадена Заповед № 654/04.02.2019 по ч.гр.д. № 1407/2019г. на ВРС за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист:
1.) сумата от 45 600.10 /четиридесет и пет хиляди и шестстотин евро и десет евро цента/ евро, представляваща неизплатена главница по Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № И-2100 от 26.07.2011г., Анекс № 1 от 16.04.2013г., Анекс № 2 от 21.12.2014г. и Анекс № 3 от 09.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 31.01.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до целия претендиран размер от 45 975.11 /четиридесет и пет хиляди деветстотин седемдесет и пет евро и единадесет евроцента/ евро.
2.) сумата от 259.70 /двеста петдесет и девет евро и седемдесет евроцента/ евро, съставляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 20.8.2018г. до 19.9.2018г., начислена и дължима на основание чл. 4.1 от Анекс № 3/9.11.2015г.;
3.) сумата от 9.68 /девет евро и шестдесет и осем евроцента/ евро, съставляваща неустойка за просрочена лихва за периода 20.8.2018г.-30.1.2019г., дължима и начислена съгл. чл. 5.8 от Анекс № 3/9.11.2015г.
4.) сумата от 1707.46 /хиляда седемстотин и седем евро и четиридесет и шест евро цента/ евро неустойка за просрочена главница за периода 20.03.2018г. - 30.01.2019г.вкл., дължима и начислена съгл. чл. 5.8 от Анекс № 3/9.11.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до предявения размер от 1 711.46 евро /хиляда седемстотин и единадесет евро и четиридесет и шест евроцента/
ОТХВЪРЛЯ иска на „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *********, гр. София за приемане на установено в отношенията между страните, че Н.В.И., ЕГН **********,***, му дължи сума в размер на 1054.31 евро /хиляда и петдесет и четири евро и тридесет и един евроцента/, съставляваща лихва върху просрочена главница за периода 20.3.2018г.-30.1.2019г., начислена и дължима съгл. чл. 4.1 във вр. чл.11.1 от Анекс № 3/9.11.2015г.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Уникредит Булбанк" АД,
ЕИК *********, гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7 сумата от 8527.11 /осем хиляди петстотин двадесет и седем и 0.11/
лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК както и сумата от 4153.39 /четири хиляди сто
петдесет и три и 0.39/ лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
1407/2019 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: