Определение по дело №3021/2019 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………………………….г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 19.08.2020г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН  административно дело 3021/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по  жалба на ЕТ „В.В.“, представляван от В.В. срещу акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 за периода от 2014-2020 за кампания 2018г. с изх.№ 02-031-2600/25 от 25.07.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, потвърден със заповед №РД-20-247 от 09.10.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите.

Първоначално съдът е приел, че единствен ответник по делото е заместник изпълнителния директор, като издател на първоначалния акт, видно от разпореждане №15022/13.11.2019г. След това с протоколни определения от съдебното заседание на 12.02.2020г. е конституиран като ответник министъра на земеделието, храните и горите и е заличил като ответник заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е обжалвал пред Върховния административен съд протоколното определение, с което съдът е прекратил производството по делото по отношение на него и в тази връзка настоящия съдебен състав спря разглежданото пред него съдебно производство с протоколно определение от съдебното заседание на 15.07.2020г.

Предвид определение №10392/29.07.2020г.  по административно дело №7219/2020г. на ВАС, пречката наложила спирането е отстранена и следва настоящото производство да бъде възобновено. Цитираното определение на ВАС не обвързва  този съд, защото не е по съществото на спора и  противоречи на закона.

Според разпоредбата на чл.98 ал.2 изр.2 от АПК, ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Съдът няма колебания, че предмет на това дело е обжалването на акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 за периода от 2014-2020 за кампания 2018г. с изх.№ 02-031-2600/25 от 25.07.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“., тъй като е потвърден със заповед №РД-20-247 от 09.10.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, т.е. жалбата срещу него е отхвърлена от горестоящия административен орган. 

По отношение на актовете за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 за периода от 2014-2020, нормативната уредба не предвижда задължително обжалване по административен ред. Затова остава открит въпроса, при приложението на чл.98 ал.2 изр.2 от АПК, когато жалбата е отхвърлена от горестоящия административен орган и на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт, кой трябва да бъде конституиран като ответник в съдебното производство. По този въпрос съдът излага следните съображения:

Според чл.97 ал.1 от АПК, жалбата се разглежда от компетентният по смисъла на чл.93 ал.1 от АПК орган - непосредствено по-горестоящият административен орган, който се произнася с мотивирано решение, с което: а/ обявява оспорения акт за нищожен; б/ отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен; в/ отхвърля жалбата.

По силата на чл.97 ал.5 от АПК във връзка с чл.145 ал.2 т.1 от АПК, когато компетентният по-горестоящ административен орган не се произнесе по жалбата или я отхвърли, законосъобразността /но не и правилността/ на административния акт може да се оспори чрез административния  орган, издал този акт, пред съответния административен съд, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Посочването в тази норма на условието, че законосъобразността на първоначалния административен акт може да се оспори пред съда чрез административния орган, който го е издал навежда на извода, че като ответник в съдебното производство трябва да бъде конституиран издателят на първоначалния административен акт по общото правило на чл.152 ал.1 от АПК /определение №1506 от 31.01.2013г. на ВАС по адм. дело №1171/2013г., оставено в сила с определение №3430 от 12.03.2013г. по адм. дело №2730/2013г. на ВАС, 5-членен състав; определение №1682 от 02.02.2012г. на ВАС по адм.дело № 694 от 2012г./.

Не на последно място, предметът на жалбата е акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 за периода от 2014-2020 за кампания 2018г. с изх.№ 02-031-2600/25 от 25.07.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, което определя и предмета на делото – съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт.

Във връзка с изложеното, спряното съдебно производство следва да бъде възобновено и като ответник по него трябва да бъде конституиран единствено заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Предвид жалбата и уточненията направени от ЕТ „В.В.“ в т.ч. Негово становище с вх.№ 4524/04.05.2020г., оспорва се основанието, на което е прекратен биологичния ангажимент – чл.15 ал.3 т.4 от Наредба № №4/24.02.2015г.  за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.  Жалбоподателят претендира, че прекратяването на биологичния ангажимент трябва да бъде на основание чл.15 ал.5 от същата наредба – настъпило изключително обстоятелство, което налага прекратяване на  поетият ангажимент, като в този случай  не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Като изключително обстоятелство се изтъкват настъпили промени  в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – чл.37и ал.1 във връзка с §15 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.)  и едностранно прекратяване на договора на едноличния търговец с община Генерал Тошево за наем на пасища.   

В свое писмо с вх.№2027/10.02.2020г. ответникът е поискал допускане на експертиза, но формулираните в писмото въпроси към вещото лице са недопустими, тъй като в едната си част са правни, а в другата част изискват удостоверителни функции от вещото лице по отношение съществуването или несъществуването на документи, каквито то няма.

В тежест на ответника е да установи съществуването на фактическите обстоятелства, поради които смята, че земеделският стопанин е бил длъжен да подаде заявлението за плащане за одобрени площи – нова референтна площ от 80.68 ха, на основание  чл. 6, ал. 2  от Наредба № №4/24.02.2015г.  за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.  Както и да докаже изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта включително доказателства за извършена административна проверка или проверка на място за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности.

В тежест на жалбоподателят е да докаже, че е спазил срокът по чл.15 ал.6 от Наредба № №4/24.02.2015г.  за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., като е уведомил ДФ „Земеделие“ за прекратяване на договора му за наем на общински пасища в  рамките на 15 работни дни от датата, на която  му е станало известно прекратяването на самия договор.

Мотивиран от горното, и на основание чл.230 ал.1 и ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на основание чл.154 ал.1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по административно дело № 3021/2019г. по описа на Административен съд – Варна.

УКАЗВА на страните, че разглеждането на делото започва от онова действие, при което е било спряно.

КОНСТИТУИРА като ответник в настоящото съдебно производство заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като издател на акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 за периода от 2014-2020 за кампания 2018г. с изх.№ 02-031-2600/25 от 25.07.2019г., обжалван от ЕТ „В.В.“, представляван от В.В..

ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 12.02.2020г., с което е конституиран като ответник министъра на земеделието, храните и горите.

В тази част определението може да бъде обжалвано от министъра на земеделието, храните и горите пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. 

ОТХВЪРЛЯ искане на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за назначаване на експертиза със задача, посочена в негово придружително писмо с вх.№ 2027/10.02.2020г.

УКАЗВА на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите обстоятелства, поради които смята, че земеделският стопанин е бил длъжен да подаде заявлението за плащане за одобрени площи – нова референтна площ от 80.68 ха, на основание  чл. 6, ал. 2  от Наредба № №4/24.02.2015г.  за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.  Както и да докаже изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта включително доказателства за извършена административна проверка или проверка на място за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности.

УКАЗВА на жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже, че е спазил срокът по чл.15 ал.6 от Наредба № №4/24.02.2015г.  за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., като е уведомил ДФ „Земеделие“ за прекратяване на договора му за наем на общински пасища в  рамките на 15 работни дни от датата, на която  му е станало известно прекратяването на самия договор.

НАСРОЧВА производството по делото за съдебно заседание на 23.09.2020г. от  14.30 часа, за която дата и час да се призоват:  ЕТ „В.В.“, представляван от В.В. и ответникът – заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :