Р Е Ш Е Н И Е №
803
гр.Бургас,
02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при
секретаря Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№2105 по описа за 2019-а
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е делбено, във фазата по допускане на делбата.
Делото
е образувано по повод исковата молба на Б.С.Е., гражданин на Р.Т., съдебен
адрес ***П. и адв.С.Н., против Н.Н.Е., ЕГН **********, за
делба на съсобствения им недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 07079.607.456.2.42 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-09/30.01.2009 г. на
Изп.Директор на АГКК, с адрес в *******, който самостоятелен обект се намира в
сграда №2, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 07079.607.456, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от 105,42 кв.м., ведно с
прилежащите части: 14,42 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и съответния
процент от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж-07079.607.456.2.41 и 07079.607.456.2.43, под
обекта-07079.607.456.2.35, над обекта-07079.607.456.2.48, 07079.607.456.2.50 и
07079.607.2.49, ведно с 20/1354
кв.м./ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 07079.607.456 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-09/30.01.2009 г. на Изп.директор на
АГКК, с площ от 1354 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване-високо застрояване /над 15 м./, номер по предходен
план 2413, кв.47, парцел първи, съседи: ПИ с идентификатор 07079.607.457,
07079.607.455, 07079.607.521, 07079.607.453, 07079.607.517 и 07079.607.452.
Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи,
както и че процесният имот е бил закупен по време на брака им. Ищецът твърди,
че сумата за закупуване на имота е била заплатена изцяло с негови лични
средства, от които 2 300 000 турски лири са получени от продажбата на
собствения му хотел в гр.*****, а наред с нея разполагал и със сумата от
1 300 000 турски лири. Претендира съдебната делба да бъде допусната и
извършена при квоти 4/5 ид.ч. за него и 1/5 ид.ч. за ответницата.
В подкрепа на иска ангажира доказателства.
В съдебно заседание искът се поддържа от надлежно
упълномощените процесуални представители на ищеца – адв.Н. и адв.П., които
ангажират нови доказателства в подкрепа на заявени след отговора на исковата
молба възражения, че ответницата не е разполагала с лични средства, които да са
били пренасяни от Р. Т. в Р. Б. и твърдения, че средствата за закупуване на
имота, които са изцяло негови, са били пренесени от съпрузите в рамките на
съвместните им пътувания до страната, при които всеки от тях е пренасял суми от
по 10 000 Евро. Претендират разноски, представят писмена защита.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата се
е възползвала от правото си на отговор, в който оспорва иска за делба
предявявайки възражение, че имотът е бил придобит изцяло с нейни лични,
извънбрачни средства, придобити от труд и наеми, които предавала на брат си и
майка си всеки път, когато я посещавали в Р. Т., през периода след м.март 2016
г., както и при всяко от своите посещения в Р. Б. през този период, когато
носила със себе си в брой суми от по 10 000 Евро. Излага твърдения, че
имуществените й отношения с ищеца са изцяло уредени с решението по
бракоразводното дело и подписания помежду им договор за подялба на имущество. Наред
с това счита, че искът за делба на описаните в исковата молба 20/1354
кв.м.ид.ч. от ПИ с площ от 1354 кв.м. е недопустим, а при условията на
евентуалност – неоснователен на подробно изложени в отговора аргументи.
От съда се иска да отхвърли иска за делба, а при
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за недоказана пълната
трансформация на лично имущество, счита, че делбата да бъде допусната при квоти
от 99/100 ид.ч. за нея и 1/100 ид.ч. за ищеца. В подкрепа на изложените в
отговора на исковата молба твърдения са ангажирани доказателства.
В
съдебно заседание ответницата се представлява от надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.Д.В., която поддържа отговора на исковата молба,
ангажира нови доказателства, претендира разноски.
Предявеният
иск е с материалноправно основание чл.34 от ЗС.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните е безспорно, че ищецът е турски гражданин, който за периода 13.02.2017
г. – 04.12.2018 г. е пребивавал в страната с разрешение за продължително
пребиваване, че ответницата има българско гражданство, а двамата са бивши
съпрузи, сключили граждански брак в Р. Т. на **** г. Безспорно е и това, че по
време на брака, на **** г. е роден синът на страните – Е., а на 02.05.2017 г. е
придобит на името на ответницата делбения недвижим имот.
За
горното като фактология свидетелстват приетите писмени доказателства – препис-извлечение
от акт за сключен граждански брак, издаден от Община Руен, удостоверение за
раждане, издадено от Община Руен въз основа на акт за раждане №**** г., решение
за развод 2017/314 по д.№2017/2012 г. на Р. Т., Измир 5-ти семеен съд, в сила
от 05.06.2017 г., н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №***, т.I,
рег.№2000, д.№**/2017 г. на нотариус, рег.№*** на НК, район на действие
РС-Бургас и 2 броя копия от разрешение за пребиваване, които не се оспорват от
страните.
По делото са събрани писмени доказателства в заверен превод
от турски на български език – извлечение от банковата сметка на ищеца в „Дениз
Банк” АД за периода 30.06.2016 г. – 04.07.2016 г. и три броя нотариални актове,
на които кореспондират и свидетелските показания на Ш. К., Р. Х. Х., Ф. Х.Х., Е.
Н. Х., като в своята съвкупност същите потвърждават заявените от страните
факти, че непосредствено след сключване на брака ищецът продал собствен
недвижим имот за сумата от 2 300 000 турски лири, както и че ответницата
е собственик на три броя недвижими имота в Р. Т., придобити преди гражданския й
брак с ищеца. Последното като факт не се опровергава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, подкрепящи
възражението на ищцовата страна, че за два от имотите се водят съдебни дела в Р.Т.,
тъй като са били закупени от ответницата, но с ипотечни кредити, които впоследствие
са били изплатени от ищеца. Доколкото към настоящия момент удостоверителната
сила на приетите като доказателства нотариални актове не е оборена, то ответницата
се легитимира като собственик на недвижимите имоти, поради което и възражението
на ищеца се явява неоснователно, още повече, че прехвърлянето на собствеността
става към момента на сделката, а не с изплащането на ипотеката.
По делото са разпитани две групи свидетели, всяка от които
потвърждава заявената от страните теза, че имотът, предмет на делбата, е бил закупен
изцяло с лични средства на страната, в чиято полза тези лица свидетелстват.
Така например, според свидетелските показания на Ш.К. и Р.С. О., които нямат роднинска връзка с ищеца, освен
един имот в изселническия квартал на гр.****, ответницата не е притежавала
друго имущество, след сключване на брака не е работила, а другите два имота в
гр.И., включително и този в гр.Б., са били закупени със средства на ищеца. И
двамата свидетели потвърждават тезата на ищеца, че е прехвърлил на ответницата всички
свои средства и имущество, а като причина изтъкват влошените семейни отношения
с първородната му дъщеря. С цел да я лиши от наследство, бракът между страните
е бил прекратен, според свидетелите фиктивно, тъй като същите са продължили да
съжителстват заедно до м.септември 2018 г., когато настъпила фактическата
раздяла помежду им, а интересите на ищеца са били обезпечени с договор за
подялба на имущество.
В различен смисъл са показанията на свидетелите на
ответната страна – Ф. Х. и Е. Х., които са съответно майка и брат на
ответницата, според които апартаментът в гр.Бургас е бил закупен изцяло със
средства на ответницата, която в продължение на повече от десет години е живяла
и работила в Р. Т., притежава недвижими имоти там и ги отдава под наем, в
резултат на което е успяла да реализира спестявания, които роднините й са пренасяли
в страната и които към 02.05.2017 г. са били достатъчни за закупуването на
имота.
При така приетото за установено от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
В съответствие с чл.341 и сл. от ГПК, за да се допусне
извършването на съдебна делба по отношение на претендирания имот между страните
по делото, последните следва да установят принадлежността на правото на
собственост върху този имот.
За да се приеме, че една вещ или вещно право не е общо
притезание на съпрузите е необходимо да се установи, че тя не е придобита по
време на брака или че липсва принос на другия съпруг при нейното придобиване.
Придобитото по време на брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга
на СИО и когато то е придобито по време на настъпила трайна и окончателна
фактическа раздяла между съпрузите, по време на която бракът съществува само
формално, поради което и се приема, че имуществото не е придобито в резултат на
съвместните им усилия. Имот, закупен по време на фактическа раздяла между
съпрузите е лична собственост на съпруга, който го е закупил. В този смисъл са
дадените с ТР №35/1971 г. на ОСГК на ВС разяснения, на които кореспондира и
по-новата практика на ВКС.
В настоящия казус се установи, че имотът е бил закупен по
време на брака между страните, както и че към този момент същите не са били в трайна
фактическа раздяла, въпреки предприетите в Р. Т. от страна на ответницата
постъпки за развод. Установи се и това, че имотът в гр.Бургас е бил закупен със знанието на ищеца,
като съгласно справката му за задгранични пътувания, л.161, същият е пребивавал
на територията на страната както към момента на изповядване на сделката на 02.05.2017
г., така и към момента на сключване на предварителния договор с продавача на
27.04.2017 г.
Доколкото имотът е придобит на името на единия от
съпрузите, то същият може да претендира изключителната собственост или по-голям
дял от съсобствената вещ, ако успее да докаже, че в закупуването на имота са
вложени негови лични средства. В този смисъл именно е и възражението на
ответната страна по чл.23 от СК.
Анализирайки целия доказателствен материал по
делото, изводът, който се налага е, че ответната страна не проведе успешно
доказване на твърдения от нея факт, че вложените в закупуването на имота в
гр.Бургас парични средства, са изцяло лични, с извън семеен характер,
евентуално че има по-голям принос в придобиването му.
От ответната страна не бяха ангажирани
доказателства за наличието на конкретни по размер лични спестявания от труд и
наеми, което не изключва възможността такива да са били реализирани от нея през
годините, в които се установи, че е работила в Т.. Доказателствената стойност
на част от договорите за наем, в които ответницата фигурира с моминското си
име, също не е оборена, поради което и възможността да е реализирала и спестила
доходи и от наем, също не е изключена. Напълно възможно е тези спестявания да
са били внасяни в Р. Б., както от ответницата, така и от роднините й, без да са
били декларирани, ако са били в рамките на допустимия максимум.
Конкретните твърдения на ответната страна обаче са,
че средствата за закупуване на имота в гр.Бургас са били пренесени в периода
след м.март 2016 г., след като забременяла и решила да закупи имот, в който да
отсяда с детето, когато посещава роднините си. За този период не се събраха данни
ответницата въобще да е полагала труд, включително и срещу възнаграждение, поради
което и като обективна възможност остава същата да е реализирала спестявания от
наем. В периода м.март 2016 г. – м.септември 2016 г. са налице доказателства за
договорен едномесечен наем в размер на 1500 турски лири, а след септември 2016
г., същият е бил договорен в размер на 2000 турски лири, което изключва
възможността за времето след м.март 2016 г. до покупката на имота на 02.05.2017
г., ответницата да е реализирала спестявания от наем, в размер на стойността на
закупения имот.
Домогванията на ищеца, че имотът в гр.Бургас е
закупен изцяло с негови средства, също не се доказват по несъмнен начин. Да, към
01.07.2016 г. същият е разполагал с лични средства, включително и от продажбата
на хотела в размер на 3 400 000 турски лири, достатъчни за закупуването
му, но данните от банковото му извлечение, л.27, сочат, че същият се е
разпоредил с тях още на същата дата, като сумата от 3 400 000 турски
лири е били преведен по сметка 1048316-351.
Изводът, който се налага следователно е, че процесният
имот е придобит в режим на СИО, в резултат на съвместен принос, поради което и
независимо на чие име е придобит е общ и следва да се допусне до делба при
равни за страните квоти, тъй като не бе оборена законната презумпция за равни
дялове от СИО по отношение на делбения имот. В тази връзка възражението на
ответницата за пълна трансформация е неоснователно. По делото не се установи
имотът да е закупен изцяло с нейни лични средства. Недоказано остана и
предявеното в условията на евентуалност възражение за по-голям дял, обосноваващ
претенцията на ответницата за допускане на делбата при квоти 99/100 ид.ч. за нея и 1/100 ид.ч. за ищеца.
Що се отнася до възражението на ответната страна по
отношение на 20/1354 кв.м.ид.ч. от поземления имот, в който е изградена
сградата, в която се намира имотът, предмет на делба, то същото е
неоснователно, тъй като тази ид.ч. е принадлежаща част към сградата, в която се
намира обекта, има акцесорен характер и следва собствеността й, т.е. поземления
имот има обслужващ характер за построената в него сграда, явява се нейна обща
част, поради което и настоящият съдебен състав приема, че няма законова пречка ищецът,
който е чужденец, да придобие застроения имот и принадлежащите към него 20/1354
кв.м.ид.ч. от общите части.
По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.355
от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Това
правило намира приложение в случаите, в които страните не спорят за обектите,
които трябва да се допуснат до делба, за съсобствеността и за правата на
съсобствениците. В тази хипотеза разноските се присъждат след извършване на
делбата във втората й фаза. Когато искът за делба се оспорва чрез
правоизключващи възражения за съсобственост, какъвто е настоящият случай,
приложение намират правилата на чл.78, ал.2, вр.чл.81 от ГПК. Според първата
разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Текстът на чл.81 от ГПК
задължава съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция.
Като се съобрази с цитираните правни норми, настоящият
съдебен състав намира, че разноските следва да останат за страните, така както
са направени.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.344, ал.1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между Б.С.Е., гражданин на Р. Т., роден на ***
г., паспорт ***, адрес в Р. Т.: ****** съдебен адрес ***П. и адв.С.Н. и Н.Н.Е.,
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв.Д.В., на съсобствения им недвижим имот –
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 07079.607.456.2.42 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас, одобрени със Заповед
№РД-18-09/30.01.2009 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес в гр.****, който
самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.607.456, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от
105,42 кв.м., ведно с прилежащите части: 14,42 кв.м.ид.ч. от общите части на
сградата и съответния процент от правото на строеж върху терена, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж-07079.607.456.2.41 и
07079.607.456.2.43, под обекта-07079.607.456.2.35, над
обекта-07079.607.456.2.48, 07079.607.456.2.50 и 07079.607.2.49, ведно с 20/1354
кв.м./ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 07079.607.456 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-09/30.01.2009 г. на Изп.директор на
АГКК, с площ от 1354 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване-високо застрояване /над 15 м./, номер по предходен
план 2413, кв.47, парцел първи, съседи: ПИ с идентификатор 07079.607.457,
07079.607.455, 07079.607.521, 07079.607.453, 07079.607.517 и 07079.607.452, при
квоти ½ ид.част за ищеца Б.С.Е. и ½ ид.част за ответницата Н.Н.Е..
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на
настоящото съдебно решение в Службата по вписвания при БРС, след влизането му в
законна сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
След
влизането на решението в законна сила делото да се докладва незабавно за
насрочване на първо открито съдебно заседание от втората делбена фаза.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА