Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.02.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря И.А. като
разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 5964 по описа за 2014 год.,
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с пр.основание
чл.226,ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД от В.И.З., ЕГН ********** и Т.И.С., ЕГН ********** и двамата конституирани като
правоприемници на първоначалния ищец И.Б.З., ЕГН: ********** по реда на чл.227 ГПК против З.К.У.
АД гр. София за сумата от 100 000 лв. , частичен размер от
250 000 лв., представлаваща обезщетение за неимуществените вреди търпени
от първоначалния ищец изразяващи се в болки, мъки и страдания следствие смъртта на неговия
син К., настъпила в резултат от ПТП на 15.03.2014 год., ведно с лихва върху главницата от тази дата до окончателното
й изплащане и разноски по делото.
Чрез своя процесуален
представител ищците поддържат предявения от наследодателя им иск. Твърдят,че
катастрофата е настъпила по вина на И.Б.М.- водач на автомобил „Ситроен“, модел
“Ц 5” с peг. № ********, който автомобил е бил застрахован по застраховка
„гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
Молят съда да уважи предявения
иск , тъй като е основателен ведно със
законните последици- разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът З.К.У. АД гр. София
чрез своя процесуален представител оспорва иска като неоснователен,с
твърденията,че изключителна вина за катастрофата има пострадалия пешеходец,а не
водача на автомобила. Евентуално оспорва иска като необосновано завишен по
размер с оглед принципа на справедливост, практиката на съдилищата и
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в голяма степен.Претендира
разноски.
Доказателствата по делото са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения констативен
протокол № К 262/15.03.2014 год. и протокол за оглед на местопроизшествие от 15.03.2014
год. и скица към него се установява,че на 15.03.2014 г. около 21.20 ч. в гр.
София в района на № 5 на бул. “Цариградско шосе” е настъпило ПТП, при което движещия
се в посока от бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” към бул. “Яворов” лек автомобил „Ситроен“, модел “Ц 5” с peг. № ********
управляван от И.Б.М. е блъснал с
предната си част пресичащия /отляво надясно спрямо движението на автомобила/
булеварда пешеходец К. И.З..
В следствие на катастрофата К. И.З.
получил травматични увреждания по главата и тялото и на 05.04.2014 год. починал
вследствие на полиорганична недостатъчност предшествана от сепсис-свидетелства
за смърт на л.16 от делото.
лекия автомобил „Ситроен“, модел
“Ц 5” с peг. № ********, собственост на И.Б.М. е имал валидна застраховка при
ответното дружество за „Гражданска отговорност” № 05113001657803 с валидност от 25.06.2013 год. до 24.06.2014 год. – по този въпрос спор няма
,а и се установява от представената на л.175 справка от ГФ.
От представеното на л. 160 от
делото удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на И.Б.З., ЕГН: **********,починал на 29.11.2014 год.- препис извлечение от
акт за смърт от 30.11.2014 год. изд. от общ. Г.Делчев.
По делото е представена
служебна бележка от управителя на Дом за стари хора гр.Гоце Делчев,от което е
видно,че И.Б.З. е регистриран и настанен в този дом на
30.11.2011 год.
От заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните СМЕ се
установява, че причината за смъртта на К. И.З. е полиорганична недостатъчност в
следствие развит сепсис,причина за което са уврежданията получени при катастрофата- черепно
мозъчна травма и най-вече тежки увреждания на долните крайници довели до
възпаление от бактериален произход.
От заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните АТЕ се
установява, че катастрофата е настъпила в началото на бул.“Цариградско шосе“ /в
района на № 5/. Движещия се в средната лента в посока от бул. “Евлоги и Христо
Георгиеви” към бул. “Яворов” със скорост
около 60 км.ч. лек автомобил „Ситроен“, модел “Ц 5” с peг. № ********
управляван от И.Б.М. е блъснал
пресичащия отляво надясно пешеходец с предната дясна част на МПС-то. При тази
скорост опасната зона за спиране е била 40.76 м.,а при евентуално движение с 40
км.ч.- 36-38 м.Според вещото лице от момента на стъпване на пешеходеца на
пътното платно отстоянието на процесния автомобил е било 40 м.
От показанията на св. Снежанка
Любенова се установява, че приживе И.Б.З. е бил в добри отношения със сина си К..
Бащата тежко понесъл смъртта на сина си,плакал,казвал,че не иска да живее
повече.
Свидетелят И.М./делинквент/
установява,че е видял пострадалия в момента на удара и не може да каже в коя
посока е пресичал. Автомобила се движел
в посока от Орлов мост към гр.Пловдив в средната лента. Било е тъмно, отдясно/в
бавната лента/ не е имало други автомобили,но отляво/в бързата лента/ е имало.
С оглед доказателствата и становищата
на страните съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. С оглед на валидното застрахователно правоотношение
отговорността на ответното дружество е установена.
Няма спор,че ищците В.И.З. и Т.И.С. като наследници/правоприемници на починалия по време на
процеса ищец И.Б.З. могат да претендират като част от наследството си и
обезщетението на неимуществените вреди претърпени от праводателя им вследствие
смъртта на сина му К.. Претенцията е ограничена в рамките на заявеното по
делото от праводателя като общ размер.
В настоящия случай се установи, че са налице
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние-движение
със скорост от около 60 км.ч., т.е. с 10 км.ч. над допустимата по чл.21 ЗДвП в условия на
населено място-до 50 км.ч./според вещото лице при спазване на ограничението за
скоростта вероятността да се избегне катастрофата е реална/, вредоносен
резултат-смърт на пешеходеца вследствие на получените увреждания, вина/презумпцията,за
която не е оборена от ответника/. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Установено е и няма спор,че за
автомобила управляван от делинквента е имало валидна застраховка за ГО при
ответното дружество.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди е основателен.
По отношение на неговия размер:
Този размер следва да бъдат
определени съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Загубата
на дете безспорно най-тежката психическа травма, която един родите може да
преживее и според съда е причинила на И.Б.З. мъки и страдания. Следва да се има предвид
факта,че поне от три години преди процесната злополука бащата е живеел отделно
от сина си в старчески дом, което според съда прави отношенията им не толкова
близки,колкото твърди свидетеля Снежанка Любенова.
С
оглед на горното според настоящия състав справедливото обезщетение за претърпените
от И.Б.З. болки, мъки и страдания е в размер на 30
000 лв. Съдът
намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените мъки и
страдания на праводателя на ищците от загубата на сина му К. и отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната към датата на увреждането.
Преди
определяне на крайния размер на обезщетението следва да се вземе предвид и
основателното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия К. И.З.. При пресичането на оживения
булевард на неустановено място-чл.113,ал.1 ЗДвП,в тъмната част на денонощието-чл.114,т.2 ЗДвП последният е допринесъл изключително за настъпването на катастрофата,като
съдът определя 90 % съпричиняване.При това положение искът е основателен за
сумата от 3000 лв.,а за разликата до 100 000 лв./частичен от 250 000
лв./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ищците следва да заплатят на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 4365 лв. и разноски от 116 лв., а ответникът следва да заплати на адвокат С.Ч. възнаграждение
по чл.38 ЗА в размер на 528 лв. с ДДС .
Ответникът следва да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на
120 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К.У. АД гр. София,район „********
, ЕИК: ******** да заплати общо на В.И.З., ЕГН ********** и Т.И.С., ЕГН ********** и двамата чрез адвокат адв. С.С.Ч. на
основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 3000 лв. -
обезщетения за неимуществени вреди на техния праводател И.Б.З. вследствие смъртта на сина му К. И.З.,настъпила в следствие
увреждания при ПТП на 05.04.2014 год. –ведно
със законната лихва върху тези суми считано от 05.04.2014 год. до окончателното
й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 100 000 лв. /частичен от 250 000 лв./ като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.К.У. АД гр. София , ЕИК: ********
да заплати на адвокат С.Ч.
възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 528 лв. с ДДС ,а по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 120 лв.
ОСЪЖДА ищците В.И.З., ЕГН ********** и Т.И.С., ЕГН ********** заплатят на З.К.У. АД гр. София разноски по делото в общ
размер на 4481 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: