№ 7049
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110163827 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от И.И.Т., с която
са предявили срещу Фирма искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи следните
суми: сумата от 2856.48 лв. за доставена топлинна енергия за периода
м.10.2009 г. до 04.2012 г., ведно със законната лихва в размер на 478.82 лв. за
периода от 16.10.2012 г. до 09.06.2014 г., сумата от 313.68 лв. мораторна
лихва за периода 01.12.2009 г. до 27.09.2012 г., както и сумата от 163.40 лв.
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.10.2013 г.
по гр. д. № *****/2012 г. по описа на СРС, 85 състав.
Ищецът поддържа, че въз основа на изпълнителен лист издаден на
15.10.2013 г. било образувано изпълнително дело № ********* по описа на
ЧСИ У.Д.. По изпълнителното дело на 26.05.2014 г. били наложени запори
върху банковите сметки на ищеца, които били единствените валидни и годни
да прекъснат давността действия и не били извършвани други изпълнителни
действия. Посочва, че в случая вземанията по изпълнителния лист били
погасени поради изтичането на петгодишната давност. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Посочва, че в случая по
изпълнителното дело № ********* били извършвани множество действия,
които довели до прекъсване на давността. По време на извънредното
положени не била текла давност. Претендира разноски. Пред съда страната не
изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 15.10.2013
г. по гр. д. № *****/2012 г. по описа на СРС, 85 състав, по който
изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № ********* по описа
на У.Д., за посочените в исковата молба суми и основания.
По делото е представен препис от изп. д. № ********* по описа на ЧСИ
У.Д., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена
от ответника на 10.05.2014 г., като с молбата на съдебният изпълнител на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на
длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от
15.10.2013 г. по гр. д. № *****/2012 г. по описа на СРС, 85 състав.
На 26.05.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до И.И.Т.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
На 26.05.2014 г. са изпратени осем броя запорни съобщения до търговски
банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника И.И.Т.
открити в банките. От представените доказателства се установява, че на
29.05.2014 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в Банка,
Банка, Банка, Банка,Банка,Банка,Банка и Банка
На 30.07.2014 г. е изпратена съобщение до И.И.Т., с което го уведомяват
за конституирането на НАП като присъединен взискател по изпълнителното
дело.
С молба от 20.03.2017 г. подадена от взискателя Фирма по процесното
изпълнително дело е поискано налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника, както и налагането на запор върху трудовото възнаграждение
и/или пенсия на длъжника.
С молба от 28.02.2019 г. подадена от взискателя Фирма по процесното
изпълнително дело е поискано налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника, както и налагането на запор върху трудовото възнаграждение
и/или пенсия на длъжника.
На 29.01.2020 г. е подадена молба от Фирма по процесното изпълнително
дело с искане за проучаване за наличието на банкови сметки, сейфове и
трудови договори, като в случая че не се открият такива да се насочи
изпълнението към опис и оценка на движими вещи собственост на
длъжниците с цел изнасянето им на публична продан.
С постановление от 19.05.2022 г. е прекратено изпълнителното дело, тъй
като взискателя не бил поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
С определение № 555 от 10.01.2022 г. постановено по настоящото дело на
основание чл. 389, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на предявения иск
посредством спиране на изпълнението по изп. д. № ********* по описа на
2
ЧСИ У.Д..
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
3
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № *****/2012 г. по описа на СРС, 85 състав е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента
на предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ********* по описа на
ЧСИ У.Д., чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело –
на 10.05.2014 г. В разглеждания случай от представения по делото препис на
изпълнително дело № *********, се установява, че същото е било образувано
въз основа на подадена молба на 10.05.2014 г. с приложен към нея -
процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва
давността образуването на изпълнителния процес, представляващо
действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в
качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на
редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата,
съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В
настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната
давността. Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
по това изпълнително дело са запор от 29.05.2014 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника И.И.Т. в Банка,
Банка, Банка, Банка,Банка,Банка,Банка и Банка на 30.07.2014 г. за
конституирането на НАП като взискател по делото, молба от 20.03.2017 г.
подадена от Фирма за възлагане на изпълнителни действия, както и молба от
28.02.2019 г. подадена от Фирма, с която е поискано съдебния изпълнител да
конституира да извърши конкретни изпълнителни действия по отношение на
И.И.Т..
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
4
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни
норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл
на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с
който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се
възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма
подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в
който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да
се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
/придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес/, погасителната давност е спряла. Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
/според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност
за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на
горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно установено вземане
срокът е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този смисъл решение №
252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г. по описа ма ВКС.
В случая настоящият състав след като взе предвид обстоятелството, че
всъщност от образуването на изпълнително дело № ********* по описа на
ЧСИ У.Д., с оглед на предприетите действия, а именно запор от 29.05.2014 г.
5
/датата на получаване на запорното съобщение/ върху банковите сметки и
присъединяване на НАП като взискател не е изтекъл период по-голям от две
години, в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия, респективно изпълнителни действия не са извършвани от съдебния
изпълнител, поради което не е настъпило прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона. Тъй като те са извършени преди приемане
на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, по отношение на погасителната
давност следва са се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС
№ 3/1980 г. Съобразно него, погасителна давност не е текла докато до
приемане на тълкувателното решение /т.е. до 26.06.2015 г./ и че новата
погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на
постановяване на решението – от 26.06.2015 г., а не от последното
изпълнително действие. От 27.06.2015 г. е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок, които не е изтекъл към момента на предприемане на
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, а именно подаване на
молба от 20.03.2017 г., с която е поискано съдебния изпълнител да наложи
запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на И.И.Т., както и
подаване на молба от 28.02.2019 г. подадена от взискателя, с която е поискано
съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия по
отношение на И.И.Т.. Следва да бъде посочено, че същинско действие за
принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител
/или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик,
съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и
още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла. С оглед на гореизложеното настоящият
състав приема, че подадените молби от взискателя по изпълнителното дело на
20.03.2017 г. и 28.02.2019 г. са прекъснали давността по отношение на
процесните суми. Също така с оглед изричното позоваване от страна на
ответника в отговора на исковата молба следва да се посочи, че съгласно чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените
срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
6
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период
от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
В контекста на гореизложеното, в случая настоящият състав след като
взе предвид обстоятелство, че между изпълнителните действия по изп. д. №
********* по описа на ЧСИ У.Д., а именно в хипотезата на възлагане по чл.
18 ЗЧСИ, налагането на запори върху банкови сметки, молби от взискателя за
възлагане на изпълнителни действия, до края на устните състезания пред
настоящия състав по отношение на вземането на ответника спрямо ищците не
е изтекъл нито предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок, нито е
изтекла петгодишната давност за погасяване на задълженията.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенциите на
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъдат
оставени без уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.И.Т., ЕГН ********** с адрес гр. София,
/ жилищен адрес/, срещу Фирма, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: /административен адрес/, искове с правна квалификация чл. 439
от ГПК за признаване за установено, че И.И.Т. не дължи на Фирма следните
суми: сумата от 2856.48 лв. за доставена топлинна енергия за периода
м.10.2009 г. до 04.2012 г., ведно със законната лихва в размер на 478.82 лв. за
периода от 16.10.2012 г. до 09.06.2014 г., сумата от 313.68 лв. мораторна
лихва за периода 01.12.2009 г. до 27.09.2012 г., както и сумата от 163.40 лв.
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.10.2013 г.
по гр. д. № *****/2012 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН ********** с адрес гр. София, / жилищен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8