№ 24
гр. Каварна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева
Административно наказателно дело № 20223240200090 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“, Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“***“, №9, представлявана от В. Т. И. – изпълнителен директор, против
Наказателно постановление (НП) № 30/06.04.2022 г., издадено от инж.ЯМД –
Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание
чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.201, ал.2 от Закона за водите на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет
хиляди( лева, на основание чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите, за нарушение
на чл.49, ал.1 от ЗВ и „Имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева,
на основание чл.20, ал.1, т.12 от ЗВ, за нарушение на чл.131, ал.1 от ЗВ.
В с.з., жалбоподателят, редовно призован, представлява се от М. С. Н.
– главен експерт в Дирекция „морска администрация – Бургас“, която
поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна, а Наказателното постановление за правилно и
законосъобразно.
Контролиращата страна - Районна прокуратура гр.Добрич,
1
Териториално отделение гр. Каварна не взема становище по жалбата.
Настоящия съдебен състав, след като обсъди събраните доказателства
по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата на Изпълнителна агенция "Морска администрация" Булстат:
***, със седалище гр. София, ул."***" № 9, представлявано от В. Т. И. -
Изпълнителен директор, с която се обжалва Наказателно постановление №
30/06.04.2022 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция "Черноморски
район" е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, от лице което има
правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и безспорен начин, следната фактическа обстановка:
На 15.10.2021г. и 16.10.2016г. е извършени проверки по сигнал №24-
00-147/А60/15.10.2021г. на място в акваторията на Черно море, в района на
заседналия плавателен съд „Вера Су“, в защитена местност „Яйлата“, с.Камен
бряг, общ.Каварна, в границите на защитена зона „Калиакра“ и защитена зона
„Комплекс Калиакра“. Сигналът е подаден във връзка с установено
замърсяване на 15.10.2022г. в района на заседналия в скалите, в близост до
бреговата линия, успоредно на сушата плавателен съд „Вера Су“, край
местността „Яйлата“, с.Камен бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, на място с
географски координати N43025’55. 13", Е 28032’26. 23". При проверката,
извършена на 15.10.2022г., в тъмната част на деня, с начален час 18.45ч. е
установен силен мирис на нефтопродукти произхождащ от акваторията на
Черно море от мястото около заседналия плавателен съд „Вера Су“. В същия
ден са взети две водни проби от служители на Регионална лаборатория Варна.
Първата проба е отбрана в 19.00 ч. в близост до десния борд и носа на
плавателния съд, от място с географски координати N43025’55. ", Е
28032’25.5". При самото пробовземане с кофа е установено опалисценция на
водната повърхност на пробата в съда. На място са замерени показатели със
стойности както следва: рН – 8,28, разтворен О2 – 5,47 mg/dm3, наситеност
О2 – 66,6%, t0 – 15.7C, соленост – 16,7%. Втората проба е отбрана в 19.20
ч.от точка находяща се на 60м. южно от носа на плавателния съд по бреговата
линия, с географски координати N43025’54.7", Е 28032’22.76". На място са
замерени следните показатели със стойности: рН – 8,31, разтворен О2 – 5,73
2
mg/dm3, наситеност О2 – 63,5%, t0 – 15.8C, соленост – 16,9%.
На 16.10.2022г., в светлата част на деня, проверката от предходния ден
е продължила. Извършен е оглед на мястото с географски координати
N43025’58.44", Е 28032’26.11" до място с географски координати
N43025’54.82", Е 28032’26.84". Констатирано е наличие на опалисценция на
водната повърхност с приблизителни размери около 600 м2, находяща се
между плавателния съд и бреговата линия, с ширина 10м между бреговата
линия и десния борд на плавателния съд. На място до опалисценцията, в
непосредствена близост до десния борд на плавателния съд се установяват
два броя петна с жълтеникав цвят, с приблизителен диаметър 4м и ширина
1м, с площ около 4м2 за първото и за второто – приблизителна дължина 5м,
ширина 1м и площ около 5м2. При обхода на място е констатирано силна
миризма на нефтопродукти. В същия ден са отбрани два броя водни проби от
представител на Регионална лаборатория – Варна. Пробовземането на първата
проба извършена на място с географски координати N43025’55.5 ", Е
28032’23.5" са замерени следните показатели: рН – 8,30, разтворен О2 – 5,37
mg/dm3, наситеност О2 – 60,5%, t0 – 16C, соленост – 16,9%. Констатира се
опалистценция на водната повърхност на взетата проба. Пробовземането на
втората проба е извършено на място с географски координати N43025’54.07",
Е 28032’22.76", със замерени показатели при извършването: рН – 8,28,
разтворен О2 – 5,47 mg/dm3, наситеност О2 – 61,4%, t0 – 16,1C, соленост –
16,9%., установена е опалисценция по повърхността на водната проба. След
извършен анализ на пробите в лабораторни условия съгласно Протоколи за
изпитване №04-0900-А/18.10.2021г., №04-0901/18.10.2021г., №04-0902-
А/17.10.2021г., №03-0936/19.10.2021г., №03-0937/19.10.2021г. е констатирано
замърсяване на крайбрежните води с нефтопродукти, азот амониев и азот
нитритен в района на заседналия плавателен съд, като замърсените
крайбрежни води попадат в обхвата на ЗЗ“Калиакра“ и ЗЗ“Комплекс
Калиакра“, част от националната екологична мрежа „Натура 2000“.
Установено е, че за аварийната ситуация, на 15.10.2021г. ИА „Морска
администрация“ не е уведомила Басейнова дирекция и е допуснала
замърсяване на морските води.
За така констатираните нарушения, на 01.12.2021г., свидетелят М. Р.
Й., в присъствието на Т. И. Г. и Д. Й. Д., съставила АУАН №191 от
01.12.2021г., в който описала констатираните нарушения по чл.131, ал.1 от ЗВ
3
и чл.49, ал.1, т.4 от ЗВ. Актът бил изпратен за връчване на представителя на
нарушителя, който го получил.
В последствие, въз основа на съставения АУАН, на 06.04.2022г., АНО
издал атакуваното НП №30 от 06.04.2022г., с което наложил на
жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.3 от ЗВ „имуществена санкция“ в
размер на 5000 (пет хиляди) лева, за нарушение на чл.49, ал.1, т.4 от ЗВ и
„имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.200,
ал.1, т.12 от ЗВ, за нарушение на чл.131, ал.1 от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение
е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установеният ред
на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от
закона случаи.
В нормата на чл.49, ал.1, т.4 от Закона за водите, нарушаване на
обществени интереси е налице винаги, когато в резултат на водовземане или
ползване се създава опасност от негативни въздействия върху бреговете,
върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии
или при разхищението.
Съгласно чл.49, ал.1 от ЗВ е вписана нормата на чл. 131, ал. 1 от Закона
за водите, съгласно която при аварийни случаи, създаващи предпоставки за
замърсяване на водите, собственикът или лицето експлоатиращо обекта,
източник на замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и
насипища, е длъжно да вземе необходимите мерки за ограничаване или
ликвидиране на последиците от замърсяването, съгласно предварително
изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции и
органите на Министерство на вътрешните работи.
Като несъстоятелни и неприемливи съдът намира обективираните в
жалбата твърдения, че както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление, неправилно е
индивидуализиран субектът на административнонаказателна отговорност, тъй
като Изпълнителна агенция "Морска администрация" не е определена нито по
4
силата на закон, нито по силата на подзаконов, нито по силата на
индивидуален административен акт като лице, експлоатиращо обекта-
източник на замърсяване. Тези доводи са несъстоятелни, доколкото от
събраните по делото доказателства, а именно Заповед № РД-08-
377/26.09.2021 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и Разпореждане № 134/26.09.2021 г. на Директора на ИАМА,
всички дейности относими към заседналия кораб "Вера Су" се ръководят и
контролират от ИАМА. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно III.
т. 2 от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съоръженията и Разпореждане № 134/26.09.2021 г. на Директора на ИАМА се
пристъпва към незабавно претоварване на наличния на борда на кораба товар
около 3300 тона урея, превозвани насипно и разтоварване в най-близкото
пристанище. На основание чл. 362, ал. 2 от Кодекса за търговското
мореплаване във връзка с чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс се допуска предварително изпълнение на горепосоченото
разпореждане с оглед защита живота и здравето на гражданите, за да се
защити особено важен обществен интерес-предотвратяване замърсяването на
морската околна среда и предвид обстоятелството, че от закъснението на
изпълнението може да последва значителна и трудно поправима вреда.
В разглеждания случай въззивната инстанция приема, че както в
АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са
достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 131, ал. 1
от ЗВ и чл.49, ал.1, т.3 от ЗВ. Констатациите от проверките, обективирани в
протоколи за изпитване №04-0900-А/18.10.2021г., №04-0901/18.10.2021г.,
№04-0902-А/17.10.2021г., №03-0936/19.10.2021г., №03-0937/19.10.2021г.,
констатират замърсяване на морската вода, което от своя страна създава
опасност от негативно въздействие върху бреговете, върху съоръженията,
върху качеството на водите и върху защитените територии. Приобщените по
делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята
взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
При съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в
НП подробно са изброени обективните признаци на извършените нарушения
5
и нарушените правни норми. Посочени са всички правно-релевантни
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, място на
извършване, субект на нарушението, съставомерните признаци от обективна
страна.
Установените от наказващия орган обстоятелства не сочат и на
маловажност на нарушенията, поради което не може да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК, вр. с чл.11 от
ЗАНН, за прилагане на хипотезата на маловажен случай следва нарушението,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, да сочи на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В конкретния случай извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. В
действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и
други нарушения за които да е бил санкциониран по административен ред,
поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до
по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от Закона за водите, респективно всяко първо нарушение при формално
осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало
да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на
законодателя за този вид деяния. Липсват и други обстоятелства които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената
материалноправна норма обществени отношения, свързани със защита живота
и здравето на гражданите, както и със защита на особено важен обществен
интерес-предотвратяване замърсяването на морската околна среда. Касае се
за стойности на замерените показатели надвишаващи допустимите норми, с
което е допуснато замърсяване на крайбрежните води на Черно море с
нефтопродукти, като не са взети и необходимите мерки за предотвратяване на
замърсяването, поради което не може да се приеме, че процесното деяние не
6
представлява и не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по
смисъла на чл28 от ЗАНН.
При проверка относно определяне справедливостта на размера на
наложеното наказание съдът намира, че същото е съобразено с разпоредбата
н чл.200, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.12 от Закона за водите, в които са
прадевидени имуществени санкции, съответно в размерна 5000 (пет хиляди)
лева и 200 (двеста) лева, за съответното деяние.
Водим от горното съдът счита, че депозираната жалба се явява
неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното Наказетлно постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 30/06.04.2022г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което
на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“***“, №9, представлявано от В. Т. И. –
изпълнителен директор, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000
(пет хиляди) лева, на основание чл.200, ал.1, т.3 от Закона з водите, за
нарушение на чл.49, ал.1 от ЗВ и „имуществена санкция“ в размер на 200
(двеста) лева, на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗВ, за нарушение на чл.131,
ал.1 от ЗВ.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, пред Административен
съд гр. Добрич, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7