Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 13.04.2018 г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1022 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Х. И. с ЕГН ********** ***, чрез адв. М. А. Т., с адрес ***, с която предявява искова претенция с правно основание по чл.26 от ЗЗД и при условията на евентуалност е заявена искова претенция с чл.135 от ЗЗД.
Претенциите са предявени против „Еврострой Холдингс” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б.***, **, представлявано от управителя А.Ц.В., Н.Г.И. с ЕГН ********** *** и Б.П.Г. с ЕГН ********* ***.
Поддържа се в исковата молба, че между ищцата и първия ответник „Еврострой Холдингс” ООД е сключен договор, обективиран в нотариален акт № 141, том 16, рег. № 12115, дело № 2028 от 10.11.2009 г. н анотариус с рег. № 324 с район на действие – РС-А., по силата на който ответникът следвал ода построй и въведе в експлоатация описаните в нотариалните актове самостоятелни обекти. Срокът за поетите задължения изнекъл на 10.11.2010 г., а сградата била въведена в експлоатация на 08.06.2017 г., като за забавата ищцата се снабдила с изпълнителен лист по гр.д. № 7674/2017 г. на РС-Бургас за сумата от 7 000 лева, представляваща частично вземане за неустойка по договора в общ размер на 21 900 евро. По този начин ищцата се явявала кредитор на ответното дружество. Последното се разпоредило с три собствени обекта от сградата в гр. А., ***, като прехвърлило 1/2 идеална част от склад № 1, магазин № 1 и апартамент № 5 на ответниците – физически лица Н.Г.И. и Б.П.Г.. Това станало с нотариален акт № 199, том първи, рег. № 860, дело № 97 от 19.02.2013 г. на Нотариус с рег. № 557 с район на действие - РС-А., като в самия нотариялен акт е вписано, че имотите се прехвърлят в погашение на задължение на ответното дружество към купувачите на основание договор за заем от 30 000 лева, сключен между тях на 05.01.2009 г. Счита се, че договорът за заем е съставен само с оглед целите на прехвърлителната сделка, без да има реално предаване на сума в заем, а сделката е привидна, тъй като прикривала дарение, поради което се претендира нейната нищожност на основание чл.26, ал.2 от ззд. Навеждат се аргументи, че договорът дори не е представен по нотариалното производство, че сумата по нея не е осчетоводена по предвидения за това ред, както и че физическите лица – купувачи по сделката са в близки отношения със съдружниците в ответното дружество - А.Ц.В., който едновременно с това е управител на ответното дружество и П.Й.М.. П.Й.М. живеел на фактически начала с ответницата Н.Г.И., а ответницата Б.П.Г. била братовчедка и доверено лице на А.Ц.В.. Поддържа се още, че веднага след сделката ответниците издали пълномощно на управителя на ответното дружество да ги представлява във връзка с разпоредителни сделки с тези имоти, което според ищцовата страна е доказателство, че сделката е сключена с цел да увреди интересите на кредиторите, вкл. ищцата като кредитор, тъй като по отношение на нея към този момент вече е било налице вземане за забава по договора за строителство от две години, а поради близките отношения с купувачите това ставало с тяхното знание. Ответното дружество посредством сделки с посочените ответници се лишило от цялото си имущество, тъй като последвали и други разпоредителни сделки за други имоти. Отделно от това, апартамент № 5 бил предмет на публична продан вследствие на вписана възбрана от друг кредитор, като поради нейната недействителност ЧСИ не зачел сделката, обективирана в нотариален акт № 199, том първи, рег. № 860, дело № 97 от 19.02.2013 г. на Нотариус с рег. № 557 с район на действие - РС-А., като към настоящия момент с постановление за възлагане имотът бил възложен на трето за спора лице.
С оглед изложените твърдения в исковата молба се предявяват настоящите искови претенции: 1/ за нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД на сделката, обективирана в нотариален акт № 199, том първи, рег. № 860, дело № 97 от 19.02.2013 г. на Нотариус с рег. № 557 с район на действие - РС-А., с който се прехвърлени склад № 1 и магазин № 1 в сградата в гр. А., ***, поради привидност на сделката, прикриваща дарение, като в първото съдебно заседание е направено уточнение, прието от съда по реда на чл.214 от ГПК – иска се прогласяване на нищожността на сделката при абсолютна симулация с твърдението, че страните по сделката изобщо не са целели и желали настъпването на нейните вещноправни последици 2/ при условията на евентуалност, ако не се уважи иска за нищожност, то на основание чл.135 от ЗЗД сделката за склада и магазина да бъде обявена за недействителна спрямо ищцата.
В срока за отговор по исковата молба по чл.131 от ГПК, депозиран по пощата с пощенско клеймо на плика от 10.01.2018 г. е постъпил писмен отговор с вх. № 305 от 12.01.2018 г. от ответниците, чрез адв. И. Н. К. с адрес ***, като исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, като изрично се сочи, че твърденията, че третите лица да знаели за увреждането на ищцата са несъстоятелни и се основават на догадки.
Съдът, след анализ и преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на
вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Собственици на
капитала на ответното дружество Еврострой
Холдингс ООД са съдружниците А.Ц.В. и П.Й.М., всеки от тях с участие в капитала
от 2 500 лева. Като управител на ответното дружество в ТР е вписан А.Ц.В..
Не се спори по делото, че на 10.11.2008 г. между ищцата Г.Х.И. и Еврострой Холдингс ООД, представлявано от А.Ц.В. в качеството на управител, с нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот № 141, том ХVI, рег. № 12115, дело № 2028/2008 г. страните са договорили, че ищцата е учредила в полза на ответното дружество право на строеж за изграждане на масивна жилищна сграда с магазини в УПИ ХI-598 в кв.174 по плана на гр. А., като между страните е разпределена собствеността върху обектите в сградата, между които процесните обекти – склад № 1 и магазин № 1, които остават в полза на ответното дружество. Договорено е, че ответното дружество се задължава да изгради и предаде сградата с Акт образец 15 в срок от 18 месеца от издаване на строителното разрешение, като срокът за завършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация с Акт образец 16 се определя на 24 часа и започва да тече от датата на учредяване на провото на строеж. При забава ответното дружество дължи неустойка в размер на 20 евро за всеки ден от забавата.
Представено е удостоверение № 10 от 08.06.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от V категория – „жилищна сграда с магазини“ в УПИ ХI-598 в кв.174 по плана на гр. А..
По ч.гр.д. № 7674/2017 г. на РС-Бургас в полза на ищцата са издадени заповед № 4549 от 16.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.10.2017 г. срещу ответното дружество за сумата от 7 000 лева, предявена частично от вземане в общ размер от 21 900 евро или 42 832, 67 лева, представляващо неустойка, договорена между страните в горепосочения нотариален акт № 141, начислена за периода от 01.10.2014 г. до 01.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 12.10.2017 г. Не се спори, че заповедта за незабавно изпълнение не е влязла в сила (изявления на страните в последното съдебно заседание от 16.03.2018 г.).
Представен е нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти в погашение на дълг № 199, том I, рег. № 860, дело № 97 от 19.02.2013 г., съгласно който ответното дружество има парични задължения срещу ответниците Н.Г.И. и Б.П.Г. в размер на 30 000 лева по договор за заем, сключен между страните 05.01.2009 г. С този нотариален акт ответното дружество, представлявано от А.Ц.В. в качеството на управител, в погашение на задълженията си по договора за заем и при условията на чл.65, ал.2 от ЗЗД вместо плащане на задълженията по договора за заем, е прехвърлило на ответниците Н.Г.И. и Б.П.Г. 1/2 идеална част от процесните обекти – склад № 1 и магазин № 1. Видно е от съдържанието на нотариалния акт, че при изповядване на сделката се представени документи, между които горепосочения нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот № 141, том ХVI, рег. № 12115, дело № 2028/2008 г., разрешение за строеж № 73/01.08.2008 г., изд. от гл. арх. на Община А., удостоверение за степен на завършеност с изх. № 255 от 14.02.2013 г., изд. от общинската администрация – гр. А..
Представен е описания в нотариалния акт № 199 договор за заем от 05.01.2009 г., сключен между ответниците за сумата от 30 000 лева, които следва да бъдат върнати от ответното дружество в срок до 29.03.2011 г.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписите от 19.02.2013 г. от ответниците Н.Г.И. и Б.П.Г. в полза на А.Ц.В. в лично качество, с което на последния се предоставят пълномощия да се разпорежда от тяхно име и за тяхна сметка с имотите им, между които процесните два обекта по представения нотариален акт № 199 – склад № 1 и магазин № 1, вкл. като ги продаде и получи продажната цена за тях.
От представените удостоверения за родствени връзки се установява, че Н.Г.И. и съдружника в ответното дружество П.Й.М. имат две общи деца – В. с ЕГН ********** и Н. с ЕГН **********. Разпитан като свидетел П.М. сочи, че е живял с ответницата на семейни начала до 2011 г. След като се родило второто им дете отношенията между тях охладнели, въпреки че до 2014 г. споделяли едно жилище. Тогава тя заедно с децата се изнесла от жилището, в което преминало съвместното им съжителство. Няма спор, че другата ответница Б.П.Г. живее на семейни начала с брата на управителя на ответното дружество А.Ц.В.. Самият управител в последното съдебно заседание посочва, че ответницата Б.П.Г. е жена на брат му, като предвид справката от НБД „Население”, че същата не е омъжена, то повече от ясно е, че са касае до фактическо съжителство на съпружески начала.
От основното и допълнителното заключение по СИО се установява, че предоставеният паричен заем е постъпил в касата на ответното дружество и е включен в баланса към ГФО за 2009 г. на т.8 „Други задължения“ до 1 година и представлява част от общата регистрирана сума в размер на 285 000 лева. Заемът е отразен по кредит сметка 425 – задължения за съучастие, като вещото лице обяснява в съдебно заседание, че отразяването на заема като задължение за съучастие е с оглед на това, че се касае до свързани лица. Следователно отразяването на заема като задължение за съучастие е следствие от факта на свързаността на лицата. Противното би довело до санкции от НАП.
Представени са
и други нотариални актове, от които е видно, че ответното дружество се е
разпоредило и с други обекти - негова собственост в полза на ответниците и
трети за делото лица, както и че ответното дружество е имало и задължения към
други лица.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
По предявения главен иск за нищожност на
договора като привиден с правно основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД:
С исковата молба първоначално се иска прогласяване на нищожността на сделката като привидна при условията на относителна симулация като прикриваща дарение между страните, като в първото съдебно заседание е направено уточнение, прието от съда по реда на чл.214 от ГПК – иска се прогласяване на нищожността на сделката при абсолютна симулация с твърдението, че страните по сделката изобщо не са целели и желали настъпването на нейните вещноправни последици.
Исковата претенция за нищожност на атакуваната сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти в погашение на дълг № 199, том I, рег. № 860, дело № 97 от 19.02.2013 г., като привидна сделка съдът намира за недоказана и следователно за неоснователна. Доказателствената тежест е на ищеца, а няма ангажирани доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да установяват, че страните не са желали настъпването на вещнопрехвърлителните последици на сделката. Само от факта на близостта между приобретателите и съдружниците не може да се изведе такъв извод. Събрани са доказателства, че приобретателите са предоставили заем на ответното дружество, като този заем е коректно отразен в счетоводството на ответното дружество като заем между „свързани лица” – обстоятелство, което съдружниците не отричат в съдебно заседание. В погашение на заема имотите са прехвърлени на приобретателите, а те са предоставили разпоредителната власт върху тях в полза на А.Ц.В. в лично качество чрез изготвеното непосредствено след сделката пълномощно. Всички тези данни потвърждават съществуването на изключително близки отношения между приобретателите и съдружниците, но според настоящия състав не са достатъчни само въз основа на тях да се правят изводи в насока, че страните по сделката не са желали настъпването на нейните вещнопрехвърлителни последици. Отделните реплики на съдружниците - „това е наше” и на майката на една от ответниците, че „Н. няма имоти, а те са на П.”, за които има данни в показанията на свидетеля К. К., син на ищцата, които съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, не могат да обосноват такъв извод. При това същите следва да бъдат ценени като данни в контекста на изключителна близост между приобретателите и съдружниците, каквато действително е налице, съответно не се отрича от съдружниците в ответното дружество по време на обясненията им в съдебно заседание. Нещо повече, тези реплики, за които споделя свидетелят К., са все по време, когато отношенията между съдружниците и ищцата са били обтегнати поради забавата на строежа, а нормалната житейска логика предполага заемане на защитна позиция по отношение на двете приобретателки от техните близки по начин, че същите да не станат участници в създалата се сложна ситуация по повод строителството на сградата и забавата на ответното дружество. От показанията на свидетеля става ясно, че не ищцата, а именно той се е ангажирал със завършването на строежа, съответно е водил преговорите по завършване на строителството и е следял за спазване на интересите на ищцата като негова майка, което е обичайно в отношенията между близки. По аналогичен начин съдружниците са поели ангажимента по отношение на имуществото, прехвърлено на двете приобретателки, които са техни близки. Това не води до никакъв друг извод, освен че подобен ангажимент от страна на близките е нормалнен от житейска гледна точка с оглед наличието на близката връзка, която не се отрича нито от приобретателките, нито от съдружниците в ответното дружество. Развитието на имуществените отношения между приобретателите и съдружниците в ответното дружество сочат за „свързани лица”, както правилно това обстоятелства е отразено в счетоводството на ответното дружество, но не могат да обосноват извод за доказаност на предявения иск за нищожност на сделката. Ето защо исковата претенция за нищожност следва да се отхвърли като неоснователна.
По предявения при условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД:
Съгласно чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжника го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е било възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Следователно предпоставките за уважаване на иск с правно основание по чл.135, ал.1 от ЗЗД са (1) ищецът да притежава качеството кредитор, (2) да е налице увреждащо кредитора действие от страна на длъжника и (3) последният да е знаел за увреждането към момента на извършването му. Понеже действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
С решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г.о., е дадено задължително тълкуване на понятието „кредитор” по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице.
Съобразно изложеното в цитираното решение, кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Независимо от горното, съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. В настоящия случай, вземането не е отречено по посочения ред. Налице е неустоечна клауза, обективирана в т.4 от нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот № 141, том ХVI, рег. № 12115, дело № 2028/2008 г., по силата на която в полза на ищцата възниква вземане за неустойка срещу ответното дружество при неизпълнение на строителството на сградата в срока за завършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация с акт образец 16, определен в т.3 на 24 месеца, считано от датата на учредяване на правото на строеж – 10.11.2008 г., когато е изповядана сделката, обективирана в нотариалния акт. Този срок е изтекъл на 10.11.2010 г., а сградата е въведена в експлоатация на 08.06.2017 г. с удостоверение № 10 от 08.06.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от V категория – „жилищна сграда с магазини“ в УПИ ХI-598 в кв.174 по плана на гр. А., поради което следва да се приеме, че първата предпоставка е изпълнена – наличие на вземане на ищцата спрямо ответното дружество за неустойка по договора, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот № 141, том ХVI, рег. № 12115, дело № 2028/2008 г.
Увреждащото кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - Решение №93/28.07.2017 г. по дело №638/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., а именно такъв е настоящия случай. Атакуваната сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти в погашение на дълг № 199, том I, рег. № 860, дело № 97 от 19.02.2013 г., е сключена на 19.02.2013 г., към която дата договорения между ищцата и ответното дружество срок от 24 месеца за завършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация с акт образец 16 е бил изтекъл и съответно в полза на ищцата е възникнало вземане за неустойка по силата на договореностите с ответното дружество в нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот № 141, том ХVI, рег. № 12115, дело № 2028/2008 г. Прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти в погашение на дълг № 199, том I, рег. № 860, дело № 97 от 19.02.2013 г., безспорно е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора, а това безспорно длъжникът е знаел. Увреждането, съответно знанието на длъжника за него, е налице, тъй като длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил го е и по този начин затруднява удовлетворението на кредитора, като изводите на съда се потвърждават от данните за последвалото развитие на отношенията между кредитор и длъжник по повод вземането за неустойка. Не се установява длъжникът да разполагат с друго имущество, което да е достатъчно, за да може да се удовлетвори кредитора. Ето защо съдът приема, че и тази предпоставка за уважаване на исковата претенция е изпълнена.
Относно знанието на приобретателите по оспорената сделка, видно от самия нотариален акт, в който е обективирана атакуваната сделка, по време на нейното изповядване са представени документи, между които горепосочения нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот № 141, том ХVI, рег. № 12115, дело № 2028/2008 г., разрешение за строеж № 73/01.08.2008 г., изд. от гл. арх. на Община А., удостоверение за степен на завършеност с изх. № 255 от 14.02.2013 г., изд. от общинската администрация – гр. А.. Следователно приобретателите са били запознати със съдържанието на договореностите между ищцата и ответното дружество по отношение на срока за завършване на строителството и въвеждането на сградата в експлоатация с акт образец 16 и последиците от забавата при неизпълнение на този срок, свързани с дължимостта на неустойка. Може обосновано да се заключи, че приобретателите са съзнавали, че към този момент срокът за изпълнението е изтекъл и сградата не е въведена в експлоатация с акт образец 16 и въпреки забавата в изпълнението са сключили увреждащата сделка. Към момента на увреждащата сделка приобретателите са разполагали с всички данни относно сделката между ищцата и ответното дружество, знаели са каква е степента на изпълнение на строителството, вкл. че сградата не е въведена в експлоатация с акт образец 16 и какви са санкционните последици за ответното дружество в случай на неизпълнение на сроковете. При това е безспорно, че ответницата Н.Г.И. е живяла на съпружески начала със съдружника П.Й.М., с когото имат две деца, а ответницата Б.П.Г. живее на съпружески начала с брата на другия съдружник и управител на ответното дружество А.Ц.В.. По отношение на определен кръг лица законодателят е въвел в ал.2 на чл.135 ЗЗД оборимата презумция за знание, че сделката уврежда интересите на кредитора на длъжника. По силата на тази презумпция, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с длъжника, се предполага. Тези лица са съпругът, низходящите, възходящите, братята и сестрата на длъжника, а ВКС приема, че оборимата презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД може да се тълкува разширително и съобразно целите на института на относителната недействителност е приложима и по отношение на приобретателя, който е съпруг на брата на длъжника – вж. Решение № 423/29.11.2012 г. по гр.д. № 1623/2011 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК. Дори да се приеме, че формално не са налице предпоставките за приложението на оборимата презумпция към процесната сделка, макар отношенията между ответниците да наподобяват посочените в чл.135, ал.2 от ЗЗД – първата приобретателка е живяла на съпружески начала с единия от съдружниците в ответното дружество – длъжник, а втората приобретателка живее на съпружески начала с брата на другия съдружник и управител на ответното дружество – длъжник, то данните по събраните доказателства са достатъчни, за да се обоснове категоричен извод за наличие на знание на приобретателите по сделката. В конкретната хипотеза е налице много близка връзка между приобретателите по оспорената сделка и съдружниците в ответното дружество – длъжник, като тази връзка, разгледана в контекста на събраните по делото данни относно документите, представени по време на изповядване на оспорената сделка обосновава извод, че от житейска гледна точка е почти невъзможно приобретателите като близки на съдружниците в ответното дружество - длъжник да не са били наясно с това, че последното има задължения. Нещо повече, видно от данните по делото отношенията между приобретателите и съдружниците предполагат висока степен на доверие, като самите приобритатели не са били безучастни към дейността на ответното дружество, доколкото именно те са се притекли на помощ на съдружниците, осигурявайки им необходимия заем за завършване на строителството (в тази връзка са изявленията на самия управител в последното съдебно заседание), заемът дори е бил отразен по кредит сметка 425 – задължения за съучастие, т.е. налице е извънсъдебно признание, че приобретателите и съдружниците в ответното дружество са свързани лица. Индиция за близостта се явява и непосредствено изготвеното след сделката пълномощно от приобритателите в полза на А.Ц.В. в лично качество, с което на последния се предоставят пълномощия да се разпорежда от тяхно име и за тяхна сметка с имотите им, между които процесните два обекта по представения нотариален акт № 199 – склад № 1 и магазин № 1, вкл. като ги продаде, договаряйки по чл.38 от ЗЗД и получи продажната цена за тях. Съдържанието на клаузите на пълномощното сочи, че отношенията далеч надхвърлят дори естествената близаст, породена от близката връзка между тях, като приобретателите са лица активно ангажирани със съдружниците, както в личен план, така и с дейността, която последните развиват чрез ответното дружество. Анализът на събраните данни по делото, вкл. представените по време на изповядването документи, от съдържанието на които е повече от ясно, че ответното дружество дължи неустойка за забава на ищцата, обосновават единствен възможен фактически извод за знанието на приобретателите. С това се явява изпълнена последната предпоставка на исковата претенция по чл.135 от ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на ответниците във връзка със съществуването на вземането. Както се посочи по-горе, съдебната практика е категорична, че правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено единствено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно, като съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение, а не такава е настоящата хипотеза.
Предвид изложеното, налице са всички предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл.135 от ЗЗД - ищецът има качеството на кредитор спрямо ответното дружество – длъжник на кредитора, процесното вземане предхожда извършването на атакуваното правно действие - разпореждане с имущество, собственост на длъжника, увреждане интереса на кредитора поради намаляване на имуществения патримониум на длъжника. Знанието у третите лица – преобретатели по сделката се установи от събраните по делото доказателства, които не бяха опровергани от ответниците. Искът по чл. 135, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски, които съобразно уважената част от исковите претенции възлизат в общ размер на 507, 19 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответното дружество направените разноски, които съобразно отхвърлената част от исковите претенции възлизат в общ размер на 325 лева. Адвокатското възнаграждение е договорено и платено от ответното дружество в размер на 650 лева, като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност предвид, че същото е договорено и платено за защита по делото, включващо предявени две искови претенции за прогласяване на нищожност и относителна недействителност. Видно от договорите за правна помощ на останалите две ответници разноски не се дължат, тъй като няма доказателства по делото (а липсва отбелязване в самите договори за правна помощ) да са направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложеното и така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г.Х.И. с ЕГН ********** ***, против ответниците „Еврострой Холдингс” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б.***, **, представлявано от управителя А.Ц.В., Н.Г.И. с ЕГН ********** *** и Б.П.Г. с ЕГН ********* ***, иск с правно основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД за обявяване нищожността като привиден на договор, сключен между ответниците „Еврострой Холдингс” ООД с ЕИК ***, от една страна и Н.Г.И. с ЕГН ********** и Б.П.Г. с ЕГН *********, от друга страна, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти в погашение на дълг № 199, том I, рег. № 860, дело № 97 от 19.02.2013 г. на нотариус Г.Г. с рег. № 557 на НК по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в сграда в гр. А., ***, построена в УПИ XI-598 в кв.174 по плана на гр. А., целият с площ от 289 кв.м., а именно:
- 1/2 идеална част от СКЛАД № 1 на две нива, находящ се в сутерена и на партерния етаж на сградата, целият със застроена площ от 113, 27 кв.м., в това число 90, 53 кв.м. в сутерена и 22,74 кв.м. на партера, ведно с 1/2 идеална част от съответните за самостоятелния обект общо 15, 559 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху гореописания УПИ, равняващи се на 12, 81 квадратни метра в идеални части и
- 1/2 идеална част от МАГАЗИН № 1, находящ се на партера на сградата, целият със застроена площ от 39, 68 кв.м., състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно с 1/2 идеална част от съответните за самостоятелния обект общо 5, 450 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху гореописания УПИ, равняващи се на 4, 49 квадратни метра в идеални части
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Г.Х.И. с ЕГН ********** ***, сключения между ответниците „Еврострой Холдингс” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б.***, **, представлявано от управителя А.Ц.В., от една страна и Н.Г.И. с ЕГН ********** *** и Б.П.Г. с ЕГН ********* ***, от друга страна договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижими имоти в погашение на дълг № 199, том I, рег. № 860, дело № 97 от 19.02.2013 г. на нотариус Г.Г. с рег. № 557 на НК по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в сграда в гр. А., ***, построена в УПИ XI-598 в кв.174 по плана на гр. А., целият с площ от 289 кв.м., а именно:
- 1/2 идеална част от СКЛАД № 1 на две нива, находящ се в сутерена и на партерния етаж на сградата, целият със застроена площ от 113, 27 кв.м., в това число 90, 53 кв.м. в сутерена и 22,74 кв.м. на партера, ведно с 1/2 идеална част от съответните за самостоятелния обект общо 15, 559 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху гореописания УПИ, равняващи се на 12, 81 квадратни метра в идеални части и
- 1/2 идеална част от МАГАЗИН № 1, находящ се на партера на сградата, целият със застроена площ от 39, 68 кв.м., състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно с 1/2 идеална част от съответните за самостоятелния обект общо 5, 450 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху гореописания УПИ, равняващи се на 4, 49 квадратни метра в идеални части.
ОСЪЖДА „Еврострой Холдингс” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б.***, **, представлявано от управителя А.Ц.В., Н.Г.И. с ЕГН ********** *** и Б.П.Г. с ЕГН ********* ***, да заплатят на Г.Х.И. с ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски в размер на 507, 19 лева.
ОСЪЖДА Г.Х.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Еврострой Холдингс” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б.***, **, представлявано от управителя А.Ц.В., съдебно деловодни разноски в размер на 325 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ………………...............