РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Монтана, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20221600100049 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
предявени от Г. С. срещу „ЗАД Д.Б. ж. и з.“ АД.
Ищцата Г. С. твърди в исковата молба, че на 8 септември 2021 г. претърпяла
пътнотранспортно произшествие на път ІІ-81. Като пътник в автомобил „*“, модел „*“,
управляван от Р. С., след сблъсък с лекотоварен бус „*“, модел „*“, управляван от Б.
Ц., тя получила мозъчно сътресение, контузия на лицето с оток и хематоми в областта
на горна и долна устна. Били избити предни зъби. Наложила се оперативна
интервенция, а по време на оздравителния период ищцата страдала от силно
главоболие, отпадналост и световъртеж. Изпитвала затруднения при хранене и
говорене. Ищцата заявява, че претърпяла болки и страдания по време на оздравителния
процес и през продължителен период от време след това имала затруднения в
ежедневието, срив на самочувствието и психически дискомфорт
Произшествието е било причинено виновно от водача на лекотоварния бус „*“,
който навлязъл без да подаде сигнал в пътната лента, от което последвал сблъсък с
лекия автомобил *. За лекотоварния автомобил е имало валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност с ответното дружества, затова ищцата моли да бъде осъдено
„ЗАД Д.Б.ж. и з.“ АД да й плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30
000 лв заедно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 1 февруари 2022 г.
до окончателното изплащане, а също и направените в производството разноски. Искът
е предявен като частичен от 50 000 лв.
Ищцата Г. С. претендира и присъждане на обезщетение за имуществени вреди
в размер на 72,40 лв – разходи за лечение, заедно със законна лихва от датата на
предявяване на иска.
Ответникът „ЗАД Д.Б. ж. и з.“ АД на първо място прави възражение, че няма
доказателства за виновно поведение на водача Ц.. Той не е нарушил правилата за
1
движение по пътищата, следователно не е налице противоправно поведение.
Констатациите в протокола за ПТП не обвързват съда относно начина на протичане на
ПТП, поведението на участниците, пътните условия. Той е задължителен само относно
датата и участниците в ПТП. Въвежда възражение, че водачът на лекия автомобил „*“
е виновният за настъпване на катастрофата поради движение с несъобразенаскорост,
както и възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която е била без поставен
обезопасителен колан по време на инцидента. Освен това твърди, че С. грубо е
неглижирала оздравителния процес, поради което и понесените от нея страдания са
били значително по-големи от обичайното.
По отношение цената на иска за неимуществени вреди заявява, че тя е
прекомерно висока. Изтъква пълното възстановяване от получените травми.
Ответникът моли исковете д абъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално
да се присъд иобезщетение в по-нисък размер като с еотчете приноса на ищцата за
настъпване на вредните последици. Претендира също разноски по водене на делото.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
съдебно-автотехническа и по съдебно-медицинска експертизи. МОС обсъди доводите
на страните във връзка със събраните в производството доказателства и намира
следното:
Предявените искове са допустими: изпълнено е особеното изискване на чл. 432,
ал. 1 от КЗ: увреденото лице е отправило на 15 ноември 2021 г. писмено претенцията
си до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, но тя не е била удовлетворена.
По делото е установено, че на 8 септември 2021 г. на път ІІ-81 в посока към гр.
*автомобил „*“, модел „*“ с рег. № *, предприел включване в движението като
започнал навлизане в пътната лента без да подаде светлинен сигнал, като до този
момент автомобилът бил спрял в дясната страна на пътя. Движещият се в посока към
гр. *лек автомобил „*“, модел „*“ с рег. № *, не успял да спре и се блъснал в задната
лява част на лекотоварния автомобил.
Транспортното произшествие е констатирано от органите на КАТ, за което е
съставен протокол за ПТП № 2021-1023-476/09.09.2021 г., а в РУ на МВР - * било
образувано ДП № 237/2021 г.
Протоколът на КАТ и този за оглед по досъдебното производство представляват
официални документи, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им, поради
което имат обвързваща доказателствена сила относно фактите, възприети от
длъжностните лица и възпроизведени в документа. Първият протокол посочва
участниците в транспортния инцидент и пострадалите лица. От протокола за оглед на
местопроизшествието е установено, че произшествието е станало през деня при
слънчево време и при добра видимост, извън населено място, на път с ширина 7,20 м и
две ленти за движение.
Относно механизма на произшествието беше изслушано и прието заключение по
автотехническа експертиза, от което се установи, че лекотоварният автомобил „*“ е
бил спрял за престой в дясно на платното за движение в пътния банкет. При
извършване на маневра за включване в движението в посока към гр. *водачът на
товарния автомобил е отнел предимството на движещия се в същата посока лек
автомобил „*“. Водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост според
автоексперта, който не посочва конкретна стойност, но прави извод, че скоростта на
лекия автомобил „*“ е била по-висока от 60 км/ч. Заключението относно скоростта е
направено въз основа на анализ на щетите по лекия автомобил.
2
Водачът на лекия автомобил „*“ е направил опит да спре като е задействал
спирачната система и едновременно с това е предприел отклонение в ляво, за да
избегне удара, но поради приближаващ насрещно автомобил е останал в своята лента и
се е блъснал в лекотоварния бус. Относно поведението на водача на лекия автомобил
Р. С. е разпитан като свидетел самият той, както и пътувалият в автомобила К. С..
Според показанията на С. той управлявал лекия автомобил със скорост около 80-90
км/ч. Когато за първи път възприел лекотоварния автомобил „*“, последният бил в
покой в десния банкет. Маневрата за включване в движението била предприета, когато
лекият автомобил „*“ бил вече на разстояние около 20 м. от буса. Водачът на
лекотоварния автомобил не подал светлинен сигнал за започване на маневрата.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля К. С.. Той е възприел инцидента
като пътник в лекия автомобил „*“, пътуващ на пътническата седалка в дясно от
шофьора. С. също заявява, че бусът е бил в покой и без да подаде светлинен сигнал е
навлязъл в пътното платно, за да се включи в движенето. Както водачът на лекия
автомобил „*“, така и пътникът посочват, че С. е направил опит да спре като е
задействал спирачната система, опитал е и избягване на удара чрез отклонение в ляво,
но така е съществувала опасност да се сблъска с идващ насреща автомобил и се е
отказал. Съдът приема показанията на двамата свидетели като обективни, основаващи
се на личните им възприятия, поради което и достоверни.
Вещото лице по автотехническата експертиза прави извод, че не е съществувала
техническа възможност за избягване на удара. Заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза се основава на данните от протокола за оглед на
местопроизшествие и е обосновано с научни методи за изследване траекториите на
движение на двете транспортни средства, като са съобразени всички събрани данни
относно поведението на водачите и пътните условия. Съдът приема заключението като
обективно и компетенто и въз основа на него стига до извод, че транспортното
произшествие е настъпило поради виновното поведение на водача на лекотоварния
автомобил „*“, който е навлязъл в платното за движение без да подаде сигнал и без да
се увери, че не създава опасност за останалите превозни средства, като по този начин е
отнел предимството на приближаващия лек автомобил „*“.
Твърденията, че водачът на лекия автомобил „*“ е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата като се е движил със скорост по-висока от
допустимата, не се потвърждават от данните по делото. На първо място вещото лице не
посочва с категоричност в пътния участък на ицидента да е имало знак, въвеждащ
ограничение на скоростта. Експертът само предполага наличието на такъв поради
пресичането на главния път ІІ-81 с отклонение за с. *. Експертът не е изследвал
скоростта на движение на лекия автомобил „*“ преди и по време на удара. Данни за
скоростта на движение се съдържат единствено в показанията на свидетелите С. и С. и
според тях тя е около 80-90 км/ч, което е в рамките на разрешената скорост за
движение извън населено място.
Възражението на ответника за движение с несъобразена скорост е
неоснователно. Негова е тежестта да установи по убедителен начин неспазване на
правила за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил „*“, за да се
приеме, че той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Ищцата Г. С. пътувала в автомобила „*“ на задна дясна седалка. При сблъсъка тя
получила контузия на лицето и била настанена в МБАЛ „Д-р С.И.“ – -*за лечение.
Установени били разкъсно-контузна рана на лицето, оток и масивно кръвонасядане в
областта на горната и долната устна, травматично избиване на три зъба (горните резци)
3
и счупване на ниво венец на 22-ри зъб (горе в ляво). В хирургичното отделение на
болницата било извършено почистване на раната на лицето и зашиване с прилагане на
местно обезболяване. Апаратните изследвания и проведените прегледи от специалист
невролог са показали, че няма данни за огнищна симптоматика, отпадни симптоми и
патологични изменения в мозъчните сруктури от травматичен характер. При извършен
преглед от вещото лице се констатира белег на лицето с дължина 4,5 см – 5 см, добре
зараснал, но с постоянен характер. Премахването му е възможно единствено чрез
специализирани медицински интервенции. Белегът причинява видима асиметрия и
деформиране на устните и нарушение на мимиката на лицето. Вещото лице дефинира
наличието на този цикатрикс като обезобразяване на лицето поради необратимия му
характер и причиненото нарушаване на мимиката.
Относно избитите зъби в заключението по медицинската експертиза се посочва,
че то е било свързано с интензивни продължителни болки. Липсата на зъбите
затруднява говора и дъвченето.
Физическите болки, понесени от ищцата, както и получените белези са й
причинили душевни терзания – отказвала да се среща с хора, защото се чувствала
обезобразена, изпитвала неудобсто да разговаря заради липсващите предни зъби.
Видно от показанията на свидетелката С. И. ищцата се срамува от променения си
външен вид, все още изпитва страх да пътува в автомобил.
Съдът приема, че с поведението си водачът на лекотоварния автомобил „*“ е
предизвикал по непредпазливост пътно-транспортно произшествие. В поведението му
се установява неспазване на задължението да осигури предимство на движещите се по
главния път ІІ-81 и преди предприемане на маневра включване в движението да подаде
светлинен сигнал. Пострадалата Г. С. е получила телесно увреждане, което е в пряка
причинна връзка с произшествието. За причиненото увреждане на ищцата виновният
водач дължи обезщетение.
Безспорно е, че за лекотоварния автомобил „*“ е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „Д.Б. ж. и з.“ АД –
застрахователна полица -*/*. По силата на застрахователния договор застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в него застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. Застрахователят следва да обезщети вредите от деликта, причинен от
застрахования автомобилист.
За понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки по време на
инцидента и след това при лечението, както и заради остатъчните последици от
травмата (обезобразяване на лицето) съдът определя обезщетение от 30 000 лв. При
определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливостта,
въведен с чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази степента на увреждане, продължителността и
сложността на лечението и остатъчните вреди.
Съдът отчита, че събитие като пътна катастрофа винаги носи негативни
преживявания, води до емоционално натоварване, а преодоляването на физическата
травма е съпроводено с понасяне на битови неудобства и налага ограничения в
ежедневните обичайни дейности. Ищцата е търпяла интензивни болки в резултат от
загубата на зъбите, затруднено е храненето и говоренето –увреждания, който са трайни
и необратими, освен ако не се предприеме хирургична намеса. Белегът на лицето
създава емоционален дискомфорт и причинява негативни усещания.
4
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че С. е неглижирала
оздравителния процес, късно е потърсила помощ от хирург и това е допринесло за
влошаване на състоянието на раната на устните й. Ищцата е била прегледана в болница
непосредствено след катастрофата и по препоръка на лекар се е прибрала у дома си с
указание да следи състоянието на раната и при необходимост да потърси хирург (в този
смисъл са дадените от свидетелката И. показания). С. е изпълнила точно дадените й
предписания, още на следващия ден се е обърнала към хирург след като е почувствала
влошаване състоянието на раната. От заключението на експерта по медицинската
експертиза е видно, че назначената терапия е била адекватна и е била правилно
приложена.
Основателно е обаче възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата поради това, че не е поставила обезопасителен колан. Свидетелят
С. твъди, че Г. С. е била с колан, но показанията му са опровергани от другите
доказателства по делото. На първо място С. е пътувала на седалката зад С.и той няма
пряк поглед, поради което не би могъл с категоричност да знае дали тя е пътувала през
цялото време с колан. На следвщо място от приложените снимки № 43 и № 44,
направени при огледа на местопроизшествието, е видно, че коланът на задна дясна
седалка виси свободно, т.е. той не е бил поставен в момента на удара. При правилно
поставен колан и последвал удар, коланът „се заключва“, за да ограничи движението
на тялото, предизвикано от инерционните сили. Дори при изваждането на пострадалата
от автомобила коланът да е бил откопчан/освободен, то той не би се прибрал
автоматично до изходната си позиция (както се вижда на снимката) поради
блокирането му по време на удара.
Данните са, че С. е получила удар в лицето си, т.е. тялото й се придвижило рязко
напред и лицето й се е ударило в седалката пред нея. Според заключението на
автоексперта задействаният колан ограничава движението на тялото до 5 см,
следователно ако ищцата е била с колан, то тялото й не би достигнало предната
седалка и уврежданията нямаше да са в такава степен. Съдът намира, че неспазването
на законовото изискване пътниците да пътуват с поставен обезопасителен колан е
довело до значително по-тежки увреждания. С нарушаването на правилото от страна
на С. тя е допринесла за настъпване на вредите, затова на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД съдът намалява определеното обезщетение на половина.
Съприкосновението между лекия автомобил и товарния бус е настъпило в
предната дясна част на автомобила, инерционните сили са предизвикали рязко,
внезапно движение на тялото на С. напред, което значително би било ограничено при
поставен колан, затова и нарушението на правилото за поставяне на обезопасителен
колан е съществено и съдът определя процент на съпричиняване 50% и осъжда ЗАД
„Д.Б. ж.и з.“ да плати на Г. С. обезщетение от 15 000 лв за понесените болки и
страдания. Над този размер до претедирания от 30 000 лв съдът отхвърля иска като
неоснователен.
Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен до
половината от претендираната цена. По делото са представени четири фактури с касов
бон към всяка, удостоверяващи разходи за лечение, които са във връзка с получените
при катастрофата травми и престоя на С. в болница. Общият размер е 74,20 лв, като
съдът намалява обезщетението за имуществени вреди наполовина поради приетото
съпричиняване от страна на С. по изложените по-горе съображения.
Върху присъдените обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди
застрахователят дължи обезщетение за забавено плащане считано от подаване на
5
исковата молба на 1 февруари 2022 г. до окончателното плащане
При този изход на процеса разноските следва да бъдат възложени на страните
пропорционално на уважената, съотв. отхвърлена част от иска. Ищцата Г. С. е
освободена от плащане на такси и разноски в процеса. Тя е бил представляван от адв. Г.
Х. при условията на чл. 38 от ЗАдв, поради което МОС присъжда адвокатско
възнаграждение на адв. Х. в размер на 981,08 лв, което се дължи от ответното
застрахователно дружество. Размерът е изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения въз основа на
присъденото обезщетение.
Разноските, направени от ответника, възлизат на 340 лв, включващи депозити за
възнаграждения на вещите лица и за призоваване на свидетели. Съразмерно
отхвърлената част от иска ищецът следва да плати на „Д.Б. ж. и з.“ АД сумата 170 лв.
Заявено е искане съдът да определи юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника, но дружеството е представлявано не от служител на
дружеството, работещ по трудов договор, а от адвокат, поради което присъждането на
разноски може да се извърши само при представени доказателства за платено
възнаграждение по договора за правна помощ, каквито липсват.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ответника да плати по сметка на
МОС 602,96 лв държавна такса върху присъдените обезщетения, както и разноските за
възнагражедния на вещи лица в размер на 300 лв, от внасянето на които ищцата е била
освободена.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Б. Ж. И З.“ АД, ЕИК *, със седалище гр. *, бул. „*“ № *,
представлявано от Р. М. и Б. И., да плати на Г. С., ЕГН **********, от гр. *ж.к. „*“, бл.
*, вх. *, ет. *, ап. *, обезщетение от 15 000 лв за причинени неимуществени вреди и
обезщетение от 36,20 лв за имуществени вреди в резултат на ПТП на 8 септември 2021
г. по застрахователна полица */*, както и законна лихва върху тези суми от 1 февруари
2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер до претендирания от 30 000 лв, а за
имуществени вреди над уважения размер до претендирания от 72,40 лв като
неоснователни.
Обезщетенията могат да се платят по банкова сметка с IBAN *****, открита в
„*“ АД с титуляр Адвокатско дружество „Д. и Х.“.
ОСЪЖДА „Д.Б. Ж. И З.“ АД, ЕИК *, да плати на адвокат Г. Х. възнаграждение
на основание чл. 38 от ЗАдв в размер на 981,08 лв.
ОСЪЖДА Г. С. да плати на „Д.Б. Ж. И З.“ АД разноски в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА „Д.Б. Ж. И З.“ АД, ЕИК *, да плати по сметка на Окръжен съд –
Монтана разноски в размер на 300 лв и държавна такса от 602,96 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6