Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Попово, 24.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря Мая Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 27
по описа за 2020 г. на ПпРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на И.И.Х. *** /първоначално адресирана от ТРС където е
образувано анд № ******** г., след което
производството е прекратено и изпратено по подсъдност на ПпРС/, против НП № ******
г. на Началник ОО”АА” гр.Т., с което и на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за това, че „на 09.03.2019 г., около 10.00 ч., в с.М., като водач на т.а.
/влекач/ „*************** от кат.N3,
собственост на превозвача ************* И.И.“,
извършващ обществен превоз на дърва с пътен лист № ***********от 09.03.2019 г.
от с.М. до гр.С. е осъществил следното нарушение: Х. е извършил горецитирания превоз без да притежава валидна карта за
квалификация на водач, за периода от 10.06.2018 г. до 28.03.2019 г., видно от
направена справка в информационна система на ИА“АА“. Нарушението се констатира
при извършване на комплексна проверка на дружеството превозвач ************, с
лиценз № ************* за товарни превози в общността“ –
нарушение по чл.2,ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, във връзка
§1,т.1 от ПЗР.
В жалбата не се оспорва извършеното нарушение, но се поддържа, че се касае само за един
извършен превоз, с оглед на което се претендира приложение на чл.28 от ЗАНН. В
с.з. жалбоподателят редовно призован,
явява се лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща
представител, не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно
чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
процесуално допустима. Спрямо превозвача *************-И.И.
със седалище и адрес на управление с.Т., общ.А., *************, със собственик
и представляващ жалбоподателя И.И.Х. била извършена
комплексна проверка на документацията, при която и след допълнителен анализ в
Информационните системи на ИА“АА“ длъжностните лица от ОО“АА“ гр.Т. – И.С.И. и Д.Н.С.
констатирали следното:
Съгласно Пътен лист № ************** /приложен л.8/, на
09.03.2019 г. жалбоподателят И.Х. е извършил превоз на дърва по маршрут с.М.-гр.С.-с.Т. Превозът е осъществен с т.а. /влекач/ „***************
от кат.N3 и ремарке с рег.№ *********** в
изпълнение надлежно издаден превозен билет /приложен л.9/. Справката, извършена
в ИС на ИА“АА“ /приложена л.10/ показала също, че жалбоподателят Х. е извършил
посочения превоз без да притежава валидна карта за квалификация на водач за
периода от 10.06.2018 г. до 28.03.2019 г.
При тези обстоятелства, на 24.09.2019 г. на Х. бил съставен ***************
/приложен л.7/, с който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото
на АНП против него за извършено нарушение па чл.2,ал.1 от Наредба № ***************
г. на МТ, във връзка §1,т.1 от ПЗР. Нарушителят се запознал с констатациите по
акта и го подписал без възражения и след
като не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл.44,ал.1
от ЗАНН, било издадено атакуваното в настоящия процес НП № *************** г.
на Началника на ОО”АА” Т., връчено лично на 04.11.2019 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след
преценка на показанията на актосъставителя И., св.С. /присъствал
както при установяване на нарушението, така и при съставяне и връчване на
акта/, както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства. Така установената фактическа не се оспорва от
жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че въз
основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на
жалбоподателя, като не е отчел, че се касае за единичен превоз обуславящ
по-ниска степен на обществена опасност.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като отчете,че обжалваното НП е издадено от
компетентен да го издаде орган – ******************************,
на когото съгласно чл.92,ал.2 от ЗАвПр и приложената /л.12/ Заповед № *****************
г. са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на
чл.47,ал.2 от ЗАНН. Както при съставяне
на АУАН, така и при издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са изпълнили
задълженията си да се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа
страна състава на административното нарушение и да посочат точната законова
разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ФЛ.
Стриктно са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдът счита, че
е налице яснота относно нарушението, за извършването на което жалбоподателят е
бил санкциониран – обстоятелства, които не се оспорват и от негова страна.
В
преценката си дали да издаде НП наказващият орган се основава на фактическите
констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК
/към която препраща чл.84 ЗАНН/, в съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в
т.7 от ********************, където
е посочено, че “… отразените в АУАН
фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и
затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с
допустимите от закона доказателства…”.В посоченият контекст, съдът е
длъжен, разглеждайки делото, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената
проверка намира, че фактическите
констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят по несъмнен и убедителен начин
от приобщените към делото доказателства.
Съгласно чл.2,ал. 1 от
посочената като нарушена ************** г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация,
Издадена от МТ /************* г./: "Водачите
на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории
****************, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за
квалификация на водача". Видно от приложената справка от ИС на
ИА“АА“ за периода от 10.06.2018 г. до 28.03.2019 г. жалбоподателят Х. не е притежавал
горепосочената карта за квалификация на водач към дата 09.03.2019 г., когато е
извършил превоз на дърва по маршрут с. М.-гр.С. и обратно до с.Т., общ.А., като
такава карта е била издадена на **************** г.
Съгласно чл.7б,ал. 6
от ЗАвПр: "Карта за
квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично
обучение по смисъла на ал. 7 и 8", а в ал.7 се допълва, че изискването
за квалификация на водача по ал.1 е изпълнено, когато водачът притежава
познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно
изпит. От друга страна, съгласно чл.7б, ал. 1
от ЗАвПр за съответствие с изискването за квалификация на водача
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача
със срок на валидност 5 години. Следователно законодателят е приравнил
липсата на карта с липсата на квалификация на водача да извършва превоз на
товари. Аналогично е при свидетелството за управление на МПС – не е
достатъчно успешно да са положени всички изпити, а е необходимо и издаването на
документ за правоспособност, като е ноторно известно, че липсата на СУМПС
означава липсва и на правоспособност/по арг. от чл. **************/.
Без практическо значение в случая е колко превоза е извършил водача Х. - един
или повече, тъй като предвид обстоятелството, че се касае за осъществяване
именно на товарен автомобилен транспорт по занятие, то очевидно е бездействал
дълъг период от време и не е предприел действия по издаването на процесната карта. Същата очевидно е била издадена едва в
резултат на извършената от длъжностните лица от ОО“АА“ Т. комплексна проверка
на документацията. Ето защо съдът намира, че твърденията за маловажност на
нарушението са голословни и не намират основание в събраната доказателствена
съвкупност и това е така, понеже всеки
водач на т.а. е длъжен своевременно да си осигури пълният набор от документи
преди да предприеме превоз на товар. След като не е имал карта за квалификация
на водач, жалбоподателя Х. е нарушил задълженията си по чл.2, ал. 1 от
горепосочената Наредба и правилно е наказан на основание чл.93,ал.1,
т.1 от ЗАвПр – посредством фиксираната санкция от 2 000 лв.
предвидена за първо нарушение на водач на МПС, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, т.е. законодателят не е предвидил минимум и максимум на административната санкция и
не е предоставил на АНО оперативна самостоятелност да определи друг размер.
Наред с това, видно от съобразителната част на обжалваното НП, наказващият
орган при налагане на наказанието се е съобразил изцяло с разпоредбата на
чл.28, б.”а” от ЗАНН като мотивирано е преценил, че не е налице маловажност на
извършеното нарушение – преценка, която съдът споделя, като следва да се посочи
и това, че това е така, предвид характера на обществените отношения, специалния
лицензионен режим, на който са подложени превозвачите, с оглед гарантиране сигурността на транспорта и
товара.
Поради гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно и
следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП *****************
г. на Началник на ОО”АА” гр. Т., с което и
на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за
автомобилните превози, на И.И.Х. ***, ЕГН-**********, за нарушение по чл.2,ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ, във връзка §1,т.1 от ПЗР е наложена ГЛОБА в размер на 2 000
лв. /две хиляди лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Т. административен съд на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: