Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр.Варна, 12.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен
съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на
секретаря В.Т., като разгледа докладваното
от съдия М.Маринова в.гр.д.№273/20г. по
описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна и насрещна
въззивна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от ЗД „Бул Инс”АД,
гр.София чрез процесуалния му представител адв.В.Андреев, против решение №1106/05.12.2019г.,
постановено по т.д.№105/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/
ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати на Т.Я.Х.
сумата от 30 000лв., представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Р.И.Х., починал вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2016г., около
20:00 часа, на крайезерен път с.Езерово-гр.Варна, до магазин „Тросметал” в
Западна промишлена зона, преди десен завой, с МПС „Ауди” с рег. № В 9667 РТ, управляван
от водача Т.И.Х. и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/02/116003000669, издадена от ЗД „Бул Инс”АД, със срок на действие от
23.11.2016г. до 22.11.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2018г.
до окончателното й плащане; 2/ ЗД
„Бул Инс”АД е осъдено да заплати на адвокат С.Б.С. като пълномощник на Т.Я.Х. сумата, представляваща
разликата над 7 860лв. до 9 290лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото, на осн. чл.38, ал.2, във вр. с ал.1,
т.2 от ЗА; 3/ ЗД „Бул Инс”АД е
осъдено да заплати в полза на Варненски окръжен съд, по съответната сметка на съда, сумата, представляваща разликата над 9 600лв. до 10 800лв.,
представляваща държавна такса, дължима по уважения иск за тази инстанция, на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му
части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени. Евентуално се претендира да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение като същото не надвишава сумата от 5 000лв.Претендират
се разноски.
Въззиваемата
Т.Я.Х. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.С.С. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части
да бъде потвърдено.
Насрещна
въззивна жалба, подадена от Т.Я.Х. чрез процесуалния й представител адв.С.С.,
против решение№1106/05.12.2019г., постaновено
по т.д.№105/19г. по описа на ВОС, т.о., в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т.Я.Х. ***”АД иск за
заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдения от съда размер от
30 000лв. до пълния претендиран
размер от 50 000лв., ведно със
законната лихва върху тази главница/разликата над 30 000лв. до
50 000лв./, считано от
15.06.2018г. до окончателното й изплащане.В жалбата и в уточняващата молба към нея от 18.05.2020г. се
твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което исковата претенция бъде уважена и за разликата над
30 000лв. до 50 000лв., ведно с присъждане на законна лихва върху
тази главница, считано от 15.06.2018г. до окончателното изплащане, като се присъдят
и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата
страна ЗД „Бул Инс”АД, редовно уведомена, не е депозирала отговор по насрещната
въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище за
нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от Т.Х. части
да бъде потвърдено.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В
исковата си молба, съответно допълнителната искова молба/първоначално
образувана в т.д.№372/19г. по описа на ВОС, т.о./последното, след приключване
по него на процедурата по чл.373, ал.1 от ГПК, съединено за общо разглеждане с
т.д.№ 105/19г. по описа на ВОС, т.о. с определение №2191/13.06.2019г./, ищцата Т.Я.Х.
излага, че на
23.11.2016г. при ПТП, виновно причинено от Т.И.Х., е загинал нейният внук Р.И.Х..С
влязла в сила на 16.01.2019г. присъда, постановена по НОХД №508/18г. по описа
на ВОС, Т.И.Х. е признат за виновен за
причиняване по непредпазливост смъртта на Р.И.Х..Към 23.11.2016г. за МПС, с
което е причинено ПТП, е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица
№02116003000669 със срок 23.11.2016г.-22.11.2017г. с ответника ЗД „Бул Инс”АД.
Между
починалия и ищцата, негова баба, е съществувала изключителна близост и
привързаност, надминаваща обичайната такава.Ищцата помагала за неговото
отглеждане, продължителни периоди от време се е грижила за него с голяма любов
и всеотдайност, впоследствие всяка ваканция той прекарвал с нея.Продължил да я
посещава и да й помага в ежедневието с каквото може.Това изградило между тях
много силна и здрава връзка, което направило загубата му от нелепа смърт в
млада и активна възраст /на 21 години/ много тежка и непреодолима.От смъртта му
ищцата изживяла силен емоционален стрес, съпроводен с голямо напрежение и
безпокой -ство, силни психични болки и страдания, не можела да спи, затворила
се в себе си, постоянно плачела, спряла да яде и да пие вода, искала да умре,
не можела да се успокои.Това й състояние продължава и понастоящем, като с оглед
възрастта й не би се променило до края на живота й.
Отправила
писмено претенцията си за заплащане на обезщетение до ответното застрахователно
дружество, но такова не било изплатено.Предвид изложеното претендира ответникът
да бъде осъден да й заплати сумата от 50 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния внук Р.И.Х.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2016г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
ЗД „Бул Инс”АД в депозирания писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва
предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не оспорва
твърденията на ищцата досежно настъпилото на 23.11.2016г. ПТП с участието на
водача Т.Х.,
настъпилата в следствие това ПТП смърт на Р. Х. и наличието на застрахователно
правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за МПС, с което е причинено ПТП.
Оспорва
материално-правната легитимация на ищцата да получи обезщетение за смъртта на
внука си.Твърди, че ангажираните доказателства не обосновават в достатъчна
степен основание да се направи изключение от разрешението, залегна -ло в ППВС №4/61г.
и ППВС №5/69г.Самостоятелно твърди и, че ищцата не е претърпяла и не търпи
описаните в исковата молба болки и страдания в резултат от смъртта на Р.Х.Поддържа, че, като са
търпени болки и страдания, то те са се свеждали до житейски логичните и обичайните
такива от загубата на близък и не може да се обоснове изключителност.Евентуално
оспорва размера на претенцията като изключително завишен и несъответстващ на
принципа на справедливостта, съществуващите в страната икономически условия,
стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП, както и като
несъобразен с предвидения в §96, ал.1, вр. ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ/обн.ДВ,
бр.101/18г./ размер от 5 000лв.Прави възражение за съпричиняване от страна
на починалия Р.Х.,
който, бидейки пътник в л.а., не е пътувал с поставен предпазен колан
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема
за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени
са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между
страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказа -телства се
установява, че с влязла в сила на 16.01.2019г. присъда №50/12.06.2018г.,
постановена по НОХД №508/18г. по описа на ВОС, Т.И.Х. е признат за виновен в
това, че на 23.11.2016г. , около 20ч., на крайезерен път с.Езерово-гр.Варна, до
магазин „Тросметал“ в ЗПЗ, преди десен завой управлявал МПС-л.а. „Ауди“,
рег.№В9667РТ, със скорост на движение на автомобила от 131 км/ч, при максимално
разрешена скорост в този пътен участък от 90 км/ч, с което нарушил разпоредбите
на чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73 от ППЗДвП, и при навлизане в десен завой изгубил
управление на автомобила, автомобилът излязъл от пътното платно в посока
наляво, блъснал различни крайпътни препятствия, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на две лица, а именно Д.С.М. и Р.И.Х. - престъпление по
чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.Също не е
спорно и се установява от представените доказателства, че към 23.11.2016г. за
л.а. „Ауди“, рег.№В9667РТ, е имало сключена със ЗД „Бул Инс”АД задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с начална дата на
покритие 23.11.2016г., 18ч. и крайна дата на покритие 22.11.2017г., родствената
връзка между въззиваемата Т.Х. и починалия и отправената на 09.07.2018г. от
същата по реда на чл.380 от КЗ до ответника застрахователна претенция.
На
осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължи -телна
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С
оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така,
както са посочени в присъдата по НОХД №508/18г. по описа на ВОС.
Съгласно
разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определе -ната в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за при -чинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като
застра -хователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
пред -ставляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава/при определени условия/, когато застрахованият отговаря за
тяхното пла -щане пред увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно
чл.493 от КЗ е граждан -ската отговорност на застрахованите лица за причинените
от тях на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пъти -щата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой, вкл. неимуществените
и имуществе - ните вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Към
момента на настъпване смъртта на Р.Х.-18.08.2017г.,
ищцата е нямала качеството увредено лице, т.к. не е имала право на обезщетение
за претърпените от неговата кончина неимуществени вреди предвид разрешенията,
дадени в задължителното към посочената дата за съдилищата ППВС №2/30.11.1984г.,
предвиждащи, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се
дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези,
посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. /между които не са бабата и дядото на
починалия/.Впоследствие с ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, с цел
синхронизиране на българското законодателство с европейското /посочените в ТР директиви/,
се изостави цитираното разрешение и се прие, че с оглед развитието на
обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на
държава членка на Европейския съюз, използваният от ППВС ограничителен подход
при определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на
съвременните изисквания за справедливост, предвид което е справедливо от гледна
точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,
да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило
сила ППВС №2/30.11.1984г.От момента на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г.
на ОСНГТК на ВКС и, ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и съответно са търпени продължителни болки и страдания от неговата
смърт, въззиваемата Х. е придобила качеството увредено лице по см. на КЗ, което
е материално-правно легитимирана да претендира тяхната обезвреда.
В
мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод,
че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказ -ване
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължи
-телност/ морални болки и страдания.Отчетено е, че според традиционните за бъл
-гарското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/
дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.Когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и
ППВС №5/69г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките
на починалия.
За
доказване на твърдяната трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължи
-телност/ морални болки и страдания в производството са ангажирани гласни
доказателства.
Съгласно
показанията на св.Й.Й.
същият познава Т.Х. от около 20 години, съседи са в с.Разделна, живеели през
около 200м., семействата им често си гостували преди инцидента.Познавал е и
починалият Р.Х. от малък/от както е бил на
година и нещо/.Той, заедно с неговите родители, двамата му братя и баба им Т.
са живеели заедно в къща и пристройки към нея.Децата, докато били малки, ги
гледала изцяло баба им, т.к. родителите работили и били заети.Полагала всички
необходими грижи за тях, готвила им, перяла, изпращала ги на
училище.Отношенията им били много добри, всички се уважавали, имало сговор, не
са се карали.Така и когато пораснали. Р.
бил много привързан към баба си и тя към него, от тримата братя обичала него
най-много, даже прекалено.Загубата на Р.
се отразила зле на Т., в началото не можела да повярва, и сега тъгува
много.Винаги, когато дойде и се видят, започва да плаче за внука си, и особено
много когато види негова снимка, казвайки „моето момче, моето момче“. Малко
след като станала катастрофата с Р.
се запалила и изгоряла цялата им къща, останали без дом.След това Т. отишла да
живее в съседно село с един дядо, но идва често до с.Раздела, за да се види с
близките си.
Така установените в производството
обстоятелства с цитираните доказателства дават основание на съда да приеме, че
между въззиваемата Х. и починалия е съществувала здрава, продължителна и
дълбока емоционална семейна
връзка, както и, че същата е понесли сериозни морални болки и страдания
от смъртта му. Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на
понесените вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от
ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. и въззиваемата да получи
обезщетение за пре -търпените неимуществени вреди.Признаването на
материалноправна легитимация на въззиваемата да получи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната
връзка на родство, а от действителните отношения между нея и внука й,
характеризиращи се с особено силна привързаност. От цитираните свидетелски
показания/кредитирани от съда като базирани на непосредствени лични възприятия
и неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал/
безпротиворечиво се установява, че Т.Х. е отглеждала с много любов и
всеотдайност внука си от неговото раждане.С него тя е живеела в едно
домакинство до смъртта му, отдавайки се на грижите за тримата си внуци.Съпругът
й е починал 1991г. съгласно представеното удостоверение.Този постоянен
ежедневен контакт с детето е създал силна емоционална привързаност между него и
неговата баба, вкл. от тримата й внуци той е бил най-обичаният от нея, и
най-привързан към нея, чувствала го е като свое собствено дете, или налице е,
поради конкретните житейски обстоятелства, обвързаност, надхвърляща обичайната
такава за този вид семейна връзка, макар и същата традиционно да се
характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Изградената от най-ранна възраст емоционална привързаност е продължила да
съществува в същата степен и в ученическите години на Р. Именно предвид така
създадената и поддържаната връзка между въззиваемата и нейния внук, починал на
21 годишна възраст, тя е изживяла изключително тежко неговата загуба, като и
понастоящем емоционалната травма не е преработена.
С
оглед гореустановеното и съдът приема, че въззиваемата е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на
своят внук, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на
чл.52 ЗЗД.
Действително в §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./
е определен максимален размер от 5 000лв. за обезщетяване на разширения
кръг лица, между които попадат бабата и дядото, като е придадено обратно
действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г., като настоящата
претенция е предявена на 11.03.2019г.Съдът приема, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена значително
по-малка сума от посочените в чл.1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. относно застраховката
"Гражданска отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда, следните
минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума
1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя
на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 евро за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.В тези размери са
били и определените в чл.492 от КЗ лимити на отговорност в действащата му към
датата на деликта редакция/към ДВ, бр.102/15г./.
При
констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът
е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общнос -тното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частно -правните субекти,
като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конститу - ционен ред.В тази връзка според Решение на СЕС от
24.10.2013г. по дело С-277/12 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012г.,
постъпил в Съда на 1 юни 2012г., член 3, параграф 1 от
Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължи - телната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5/сега посочени в чл.9 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г./.Съобразно разпо -редбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължи -телни за всички
съдилища и учреждения в Република България.Ето защо, при зачитане горните
актове и решения, съдът намира, че, за да се реализира справед -ливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди - в
този см. напр. Определение №701/09.12.2019г. по гр.д.№681/19г., ВКС, ІІ т.о.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на
увредения, общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта му, отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и
др.При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва
да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезще -тения за
неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономи -чески
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя страна
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застра
-хователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална работна
заплата/към момента на деликта 460лв./, инфлационни процеси/2, 8% за 2017/,
нарастване на цените и др.Починалият е бил на 21 години.Между въззиваемата и
него е имало силна привързаност и трайна, дълбока емоционална връзка от
раждането му.От смъртта му тя е претърпяла значителни болки и страдания, които
надхвърлят по интензитет и времетраене обичайните негативни емоционални
изживявания при родствена връзка от този вид.Съобразявайки продължителността и
интензитета на претърпените неимуществени вреди от смъртта на внука й,
възрастта му, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, съдържанието
на съществувалата между тях емоционална връзка, необратимия характер на
понесените морални болки и страдания, обществено-икономическите условия в
страната към момента на проявление на вредите и към настоящия момент, нивата на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
съдът приема, че обезщетението следва да се определи в размер на
20 000лв.Този размер се явява съобразен с така съществувалата силна
емоционална връзка между нея и внука й и изживените значителни по интензитет
морални болки и страдания, продължаващи и понастоящем, но и с обстоятелствата,
че починалият е имал и двама живи родители, без данни за сериозни дефицити в
родителската грижа, живеел е съвместно и с тях, т.е. не е имало пълно
заместване на родителската грижа, а само
споделяне на същата, обстоятелството, че макар и тежко преживяваща загубата на
своя внук, въззиваемата е съумяла да продължи живота си, започвайки нова
връзка.
По
възражението за съпричиняване.
От
заключението на комплексната съдебна-автотехническа и медицинска експер- тиза
от 14.10.2019г. на в.л. М.Томов и д-р В.Доков, кредитирана от съда като
обективно и компетентно дадена, и от обясненията на в.л. в о.с.з. на
24.10.2019г., се установява, че л.а., с който е настъпило ПТП, е бил фабрично
оборудван с триточ -кови инерционни предпазни колани за всички места.Предвид
механизма на ПТП и съобразено с телесните увреждания, получени от Р.Х. /черепно- мозъчна травма -
прохлътващо многофрагментно счупване на черепните кости в дясната теменна
област с разкъсно-контузна рана и подлежащ счупването кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, множество контузионни увреждания на мозъка, гръдна
травма-контузия на десен бял дроб, коремна травма: разкъсване на слезка,
кръвоизлив в коремната кухина, тежък травматичен и хеморагичен шок/ може да се
приеме, че основните инерционни сили са били в посока двустранно странично и
отгоре надолу спрямо тялото на пострадалия.Същите са действали хронологично и в
комбинация от съответните посоки по време на движението на автомобила в процеса
на последователността на настъпилите удари по купето му. При поставен триточков
колан се обездвижва основната част на тялото/торса/.Тази защита е предвидена за
противодействие рязкото политане на тялото напред в следствие породеното от
челен удар отрицателно ускорение.Тази защита не е подходяща за предпазване на
човешкото тяло от внезапно породени странични сили, каквито основно са били
налице при това произшествие.Вероятно с оглед конкретния механизъм на ПТП и
установените наранявания по тялото/типични кръвонасядания/ на Р.Х. той е бил с предпазен
колан, но при скорост от над 120 км/ч на л.а. в момента на удара, водещо до
разцепване на купето, обезопасителният колан не е можел да го предпази от
получените тежки травматични увреждания.Предвид така установеното от цитираното
заключение, неопровергано от останалия събран по делото доказателствен
материал, съдът приема, че не би могло безспорно да се приеме, че починалият е
бил без поставен предпазен колан. Същевременно установява се, че предвид
механизма на множеството удари върху купето на л.а. поради сблъсъци с различни
крайпътни препятствия /бетонна арка на мостче от отводнителна канавка,
мантинела, дърво/, довели вкл. до разцепването му при скорост от 131 км/ч в
задната част, където е седял починалият Р.Х. и
до него другото починало вследствие ПТП лице, поставянето на предпазен колан не
е можело да предотврати получените в посока двустранно странично и отгоре
надолу спрямо тялото му удари, довели впоследствие до смъртта му.Поради горното
и въведеното възражение за съпричиняване съдът приема за недоказано чрез пълно
и главно доказване, поради което и неоснователно.
По
изложените съображения съдът приема, че искът с пр.осн. чл.432 от КЗ е
основателен до размера от 20 000лв.Дължима е и на осн. чл.429, ал.3 от КЗ,
вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ законна лихва върху главницата
от датата на уведомяването на застрахователя за събитието-14.06.2018г./датата,
на която е уведомен от други лица, претендиращи обезщетения поради същото
застрахова -телно събитие/.За разликата над 20 000лв. до 50 000лв.
искът като недоказан, следва да бъде приет за неоснователен и съответно
отхвърлен.
Предвид
частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВОС следва да бъде отменено в частта му, с
която искът е уважен за разликата над 20 00лв. до 30 000лв. и вместо него
поста -новено друго, с което в тази му част се отхвърли.Решението следва да
бъде потвърдено в частта му за уважаване на иска до размера от 20 000лв. и
отхвърлянето му за разликата над 30 000лв. до 50 000лв.Решението следва
да бъде отменено и в частите му, с които са присъдени разноски за частта от
претенцията над 20 000лв. до 30 000лв., а именно за разликата над 8
990лв. до 9 290лв., представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство
по делото, и за разликата над 10 400лв.
до 10 800лв., представ -ляваща държавна такса.
Страните
претендират присъждане на разноските, сторени пред настоящата
инстанция.Въззивното дружество претендира присъждане на адв.възнаграждение и на
заплатена държавна такса в размер на 600лв.Предвид частичната основателност на
неговата въззивна жалба му се следват разноски за държавна такса в размер на
200лв.Представило е доказателства за договорено и заплатено в брой адв.въз-
награждение в размер на 2 100лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 03.09.2020г.Претендира разноски в размер на 2 520лв.,
сочейки, че следва да са в този размер, т.к. адв.М.Г. е регистриран по
ЗДДС.Последното действително се установява, но доколкото според цитирания
договор в брой му е заплатена само сумата от 2 100лв. съдът приема, че
сторените разноски са до този размер. Направено е възражение за прекомерност от
насрещната страна, ако възнагражде - нието надвишава минималния установен в
Наредба №1/04г. на ВАдвС размер. Предвиденият минимален размер при интерес от
50 000лв. в чл.7, ал.2, т.4 от цитираната наредба е 2030лв. и с ДДС
2 436лв., т.е. възнаграждението не надвишава минимума.Съобразно
материалния интерес пред настоящата инстанция-50 000лв. и неоснователната
част от иска-30 000лв. на дружеството се следва сумата от 1 260лв. и общо
с д.т. сумата от 1 460лв.Пред настоящата инстанция от въззиваемата Х. се
претендира заплащане на адв. възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, вр.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 14.09.2020г.Общо определеното минимално възнаграждение при
материален интерес от 50 000лв. пред настоящата инстанция е в размер на
2 030 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС.Съраз - мерно
с основателната част от иска /20 000лв./ е сумата от 812лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №1106/05.12.2019г., постановено по т.д.№105/19г. по описа на ВОС, т.о.,
в частите му, с които: 1/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати
на Т.Я.Х. сумата, представляваща
разликата над 20 000лв. до 30 000лв., представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р.И.Х., починал вследствие
на ПТП, настъпило на 23.11.2016г., около 20:00 часа, на крайезерен път
с.Езерово-гр.Варна, до магазин „Тросметал” в Западна промишлена зона, преди
десен завой, с МПС „Ауди” с рег. № В 9667 РТ, управляван от водача Т.И.Х. и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/02/116003000669, издадена от ЗД „Бул Инс” АД, със срок на действие от
23.11.2016г. до 22.11.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума /разликата над 20 000лв. до
30 000лв./, считано от 15.06.2018г. до окончателното й
плащане; 2/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено
да заплати на адвокат С.Б.С. като пълномощник на Т.Я.Х. сумата, представляваща разликата над 8 990лв. до 9 290лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на осн.
чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА; 3/
ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати в полза на Варненски окръжен съд, по съответната
сметка на съда, сумата, представляваща разликата над 10
400лв. до 10 800лв., представляваща държавна такса, дължима по
уважения иск за тази инстанция, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Я.Х. , ЕГН **********,
адрес ***, против ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“№87, искове в частта им за заплащане на сумата,
представляваща разликата над 20 000лв. до 30 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени
вреди, твърдени, че са търпени в резултат от
смъртта на Р.И.Х., починал вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2016г., около
20:00 часа, на крайезерен път с.Езерово-гр.Варна, до магазин „Тросметал” в
Западна промишлена зона, преди десен завой, с МПС „Ауди” с рег. № В 9667 РТ,
управляван от водача Т.И.Х. и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/02/116003000669, издадена от ЗД „Бул Инс” АД, със срок на действие от
23.11.2016г. до 22.11.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума/разликата над 20 000лв. до 30 000лв./,
считано от 15.06.2018г. до окончателното й
изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1106/05.12.2019г., постановено по т.д.№105/19г. по описа на ВОС, т.о.,
в частите му, с които: 1/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати
на Т.Я.Х. сумата от 20 000лв.,
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р.И.Х.,
починал вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2016г., около 20:00 часа, на
крайезерен път с.Езерово-гр.Варна, до магазин „Тросметал” в Западна промишлена
зона, преди десен завой, с МПС „Ауди” с рег. № В 9667 РТ, управляван от водача
Т..И.Х. и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/02/11600
3000669, издадена от ЗД „Бул Инс”АД, със срок на действие от 23.11.2016г. до
22.11.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.06.2018г. до окончателното й
плащане; 2/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено
да заплати на адвокат С.Б.С. като пълномощник на Т.Я.Х. сумата, представляваща разликата над 7 860лв. до 8 990лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на
основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА; 3/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати в полза на Варненски окръжен
съд, по съответната сметка на съда,
сумата, представляваща разликата над
9 600лв. до 10 400лв., представляваща държавна такса, дължима
по уважения иск за тази инстанция, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК; 4/ е отхвърлен предявеният от Т.Я.Х. ***”АД
иск за заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдения от съда
размер от 30 000лв. до пълния
претендиран размер от 50 000лв., ведно
със законната лихва върху тази главница/разликата над 30 000лв. до
50 000лв./, считано от
15.06.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“№87, да
заплати на адвокат С.Б.С.
от ВАК, адрес ***,
сумата от 812лв., представляваща възнаграждение за оказана
пред въззивна инстанция без -платна адвокатска помощ на Т.Я.Х. при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА
Т.Я.Х., ЕГН **********, адрес ***, да
заплати на ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Джеймс Баучер“№87, сумата от 1 460лв., представляваща разноски, сторени
пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: