Р Е Ш Е Н И Е
№ /28.10. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
28.09. 2020година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка И.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 253 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от И.С.И. от гр.Р.
срещу ЗАД „Б.” АД – гр.С. с цена на иска 150 000 лв.На осн. чл.227 ГПК като ищци в
процеса са конституирани А.С.И.,Ц.И.С. и С.И.С..
Ищецът И.С.И. б.ж. на гр.Р., твърди,че е брат на С. С.И. загиналата в пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ на 04.02.2018 год. Изложени са обстоятелства, че на
04.02.2018 год. около 13:20 часа по ВП-М -55, в посока от гр.В.Т. към гр. Г. се
е движил л.а „ Опел“ модел „Астра комби“ с peг. №РР 7711 АМ управляван от В.В..
По същото време, в противоположна посока се е движила товарна автокомпозиция
състояща се от влекач марка „Мерцедес“ с турски per.№31APR97 и товарно хладилно
полуремарке марка „Фруехавт“ с тур.рег.№31К2429 управлявана от Д. - гражданин
на Р. Т.. На км.50 в зоната на десен завой по посоката си на движение, водача
на процесния лек автомобил е загубил контрол върху управлението, навлязъл е в
лентата на движение на автокомпозиция, при което между тях е настъпил удар. В
резултат на настъпилото ПТП, водачът на лекия автомобил и пътуващаите в него
получават травматични увреждания несъвместими с живота.
Посочено е,
че вследствие на удара на двете моторни превозни средства (МПС) загиват водача
на лекия автомобил и пътника в него С. С.И. - сестра на ищеца.
Пътнотранспортното произшествие е отразено в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.02.2018 г.
Според
отразяванията в констативния протокол, водачът и собственик на лек втомобил с
peг. № РР7711АМ (означен в протокола като ППС 2) - В. И. В. е навлязъл в
насрещната лента за движение и е ударил движещия се по нея насрещна посока
автокомпозиция, означаван на схемата в констативен протокол като ППС1.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно
производство (ДП) 185/2018 г. (пр. пр. № 288/2018 г.), по описа на Окръжна
прокуратура - С.З..
Гражданската
отговорност на водача и собственик на лек автомобил л.а „Опел“, модел „Астра
комби“ с рег. №РР7711АМ, за вредите, причинени при управление на автомобила е
застрахована от ответника с полица BG/03/117003158766 валидна към датата на
ПТП.
Посочено е, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
15.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
На
28.06.2019г., ищецът предявил застрахователна претенция до ЗАД „Б.“” АД за
изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като в отговор
на предявената застрахователна претенция, ответното дружество с писмо от
25.07.2019 г., е отказал да изплати претендираното обезщетение.
Сочи, че
пасивно легитимирано лице по предявената претенция от ищеца се явява ответното
застрахователно дружество, тъй като в случая, водачът и собственик на автомобил
„ Опел" модел „Астра комби" с рег. №РР7711АМ е нарушил правилата за
движение, установени в Закона за движението по пътищата ,подробно посочени в
исковата молба.
Заявено е, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, с
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в отстояние
и да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Ищецът
твърди, че вследствие на ПТП от 04.02.2018г. претърпява сериозни неимуществените
вреди, който се изразяват в следното: след научаване за смъртта на сестра си
изпада в шок от загубата на сестра си, която е внезапна и неочаквана; начинът,
по който е причинена смъртта й - множество телесни увреждания, вследствие на
удар от автомобил, движещ със два пъти над разрешената скорост, създава у И.
едновременно чувство на гняв и безпомощност.
Посочено е,
че С. С. и И.С. са брат и сестра от брака на С. Н. и Ц. Н.а, като в годините
преди сестрата да сключи брак, брат и сестра са живеели под един покрив с
родителите си и никога не е имало караници, свади и обиди.
Живеели са
хармонично две фамилии включително в това число и сестра му С. С., която по
онова време е била студентка по медицина.
След
сключването й в брак с В. И. заживяват в собствено жилище в ж.к. О. гр.Р., в
който жилищен квартал и ищецът закупува жилище, за да бъдат в близост един до
друг със сестра си.Редовно всеки петък се събирали. Всяко лято си организирали
съвместни почивки. Преди да почине техният баща С. Н., ги събрал да разделят наследството - доброволно.С.
С. наследила родния им дом - апаратамент в центъра на гр.Р. помещаващ се на ***,
а И.С. придобил имот къща в с.Е., общ. П..Близките отношения между брат и
сестра все повече се заздравявали с желанието им да подържат бащия
дом.Желанието им за семейната неприкосновенност, обичта към деца и внуци ги
влечало към непрестанни срещи и събирания на двете смейства.Тази връзка била
създадена и от полученото възпитание от техните родители, които били пример за
семейна идилия.
Брат и сестра,
майка и баща, заедно със съвместни сили и средства съумявали да запазят и
доизградят родния си дом в гр.Р. и създадат кабинет на С. С. за дейността й
като педиатър.
Изложени са
обстоятелства, че С. С. е била уважаван и ценен педиатър на територията на
област Р., никога не отказваща помощ за консултации и лечение на близките си,
техните родители и нейните пациенти.
Ищецът сочи, че
през 2013г. се е разболял, като са му поставени
две диагнози: диабет и исхимичен инсулт.
За лечението
му и последваща рехабилитация, сестра му оказала решаваща роля поради
изключително близките им отношения и продължавала до последно да оказва
всячески помощ и уважение към брат си.
Посочва се, че
загубата на единствена сестра е тежка, непреодолима, несъвместима с последващо
пълноценно съществуване, но в този смисъл безвъзвратният й характер напълно
променял смисъла на живота. Травмата от преживяното ще съпътствала ищеца
завинаги. С оглед на това, че дълго преживявал и ще преживява сполетялата го
участ и ще носи в себе си болката от нелепата смърт на сестра си, ищецът счита
сумата от 150 000 лв. за справедливо обезщетение, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
претърпените от него неимуществени вреди.
Моли, на
основание чл. 432, ал. 1, КЗ, да бъде осъдено ответното дружество да заплати
обезщетение за претъпени неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на
сестра му С. С.И. на 04.02.2018 год. около 13:20 часа по ВП-П -55 в размер на
150 000 лв., ведно със законна лихва от дата на настъпване на увреждането - до
окончателното изплащане на обезщетението.
Моли, при уважаване
на исковата молба, на основание чл. 38, ал. 1. т. 2 от Закона за адвокатурата,
в полза на адв. С.В. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно
представителство на материално затруднено лице.
Ответникът ЗАД „Б.” АД – гр.С. не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, като посочва, че е сключило застрахователна
полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с №BG/03/l 17003158766.
Оспорва
наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение на ищеца в
производството, като счита, че същият не попада в кръга на лицата, които имат
право да получат обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че видно от
депозираната искова молба ищеца се явява брат на пострадалата при ПТП С. И. - В.а,
което обаче не го превръща априори в правоимащ да получи застрахователно
обезщетение лице. Посочва, че действително TP 1 /2016 г. разширява възможния
кръг на лицата, които имат право да получат застрахователно обезщетение, но
това право не е абсолютно. Обезщетение се дължало по изключение и ако се
установи наличието на особена близост, като тази близост следва да бъде с
по-висок интензитет от този на обикновените роднински отношения, което от своя
страна да допусне възможността за изплащане на обезщетение по изключение.
Заявените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения навеждали на
мисълта за обичайни отношения между брат и сестра и не водели до извода за
наличие на емоционални отношения, които са изключителни по своя характер. Дори
и да са прекарвали известни периоди от време заедно, в едно домакинство като са
били деца например, то това обстоятелство не предопределяло по-дълбока връзка
от тази, която имат братята и сестрите при равни други условия, който са
създали свои отделни семейства, живеят самостоятелно един от друг и имат
самостоятелен живот.
Счита, че
тълкувателното решение не може да урежда отношения, които са заварени, тъй като
в случая посоченото ТР 1/2016 г. не води до тълкуване на правна норма, а
извежда кръг от правоимащи лица, което действие може да бъде единствено за
права породени и възникнали след приемане на тълкувателното решение, съответно
не може да води до преуреждане на заварени положения.
Ответникът
посочва, че към исковата молба е приложен Констативен протокол за ПТП от
06.02.2018 г. за събитие, настъпило на 04.02.2018 г., т.е. протоколът е
съставен два дни по-късно и от лице, което не е било на мястото на ПТП и не е
имало възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко свързани с причините
за настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП, поведение на
участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина на за настъпването на ПТП от всеки
един от участниците.
Наведени са
доводи, че към исковата молба няма представени налични доказателства за
удостоверяване на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за
движение на водачът на МПС „Опел”, модел „Астра Комби”, събрани в настоящото
производство и ангажиращи от своя страна отговорността на застрахователя.
Посочва се, че
в исковата молба има вписани данни за водено наказателно производство -
д.п.№284/2018 г., ЗМ №185/2018 г., по описа на РУП- гр. К.. Според ответника,
видно от представеното от ищцовата страна копие на документи от водено наказателно
производство - съществува реална и обективна възможност пострадалата С. С.И. и
сама да е създала предпоставки и се е поставила в опасност, както и с
поведението си в значителна степен да е и допринесла за случилото се. Твърди, че
е налице съпричиняване от страна на С. С.И., като видно от вида и степента на
нараняванията й в областта на главата, можело да се направи обоснован извод, че
същата е била без поставен обезопасителен колан. Като пътник в МПС тя е била длъжна
да изпълни разпоредбите на Закона за движението по пътищата – чл.137а. (1) и
(2).
Счита, че от
представените с исковата молба писмени доказателства не става ясен точния
механизъм на настъпване на произшествието, не се разкриват в достатъчна степен
обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на участниците в
него. Предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД
трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице, съобразно
принципите за непосредственост и равенство на страните. Още повече, според
ответника, съществуват редица противоречия по отношение на съществени
обстоятелства - къде и как е настъпило ПТП и чия е вината за настъпването му.
Твърди, че вина за настъпването на ПТП имат и двамата водачи, участвали в него.
Оспорва
твърдението, че ищецът и пострадалата са имали изградени отношения
характеризиращи се с дълбока или изключителна емоционална връзка.
Оспорва предявените
искове по размер, като твърди, че същите са прекомерно завишени и не отговарят
на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди. Счита, че следва да се
отчете, че претендиращото лице не е от кръга на лицата имащи изначално право да
получат застрахователно обезщетение.
Моли съда да
постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
като моли настоящето да се цени като списък на разноски.Алтернативно, ако съда
счете наличие на основание за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение, то моли да се приложи относимата норма в конкретния случай на чл.
493а, ал. 4 от КЗ, във връзка с § 96, ал.1 ПЗР на КЗ.
Оспорва
претендираната от ищцовата страна в исковата молба законна лихва от датата
04.02.2018г. Единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да
се счита причинителят на ПТП. Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
приложим е чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент
застрахователя дължи лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора по
отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
Моли, да се
отхвърлят изцяло предявените срещу ЗАД "Б.” искове, като неоснователни и
недоказани, заедно с всички произтичащи от това законови последици, както и да
се присъди юрисконсултско възнаграждение и направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В хода на производството се установява следната
фактическа обстановка: На 04.02.2018 год. около 13.20.часа по ВП-Н-55, в посока
от гр. В.Т. към гр. Г. се е движил л.а. марка „Опел“ модел „Астра комби“ с per.
№ РР 7711 АМ управляван от В.. По същото време в противоположна посока се е
движила товарна авто-композиция състояща се от влекач марка „Мерцедес“ с турски
per № 31 APR97 и товарно хладилно полу-ремарке марка „Фруехавт“ с турски per. №
31К2429, управлявана на от Д. - гражданин на Р. Т.. На км. 50+500, в зоната на
десен завой по посоката си на движение, водача на лекия автомобил е загубил
контрол върху управляваното МПС, навлязъл е в лентата за насрещно движение -
лентата на автокомпозиция, при което между тях е настъпил удар. В резултат на
настъпилото ПТП, водача на лекия автомобил В. и пътуващите в него получават
травматични увреждания несъвместими с живота, а на превозните средства са
нанесени тотални материални щети. Вследствие на удара, върху телата на возещите се в Опел
пътници са действали доминантни преносни инерционни сили с направление напред и
наляво спрямо купето на автомобила . Примерната големина на тези сили при маса
на тялото - 70 кг е около 2750 кг/с.
Назначена е
комплексна автотехническа и медицинска експертиза ,от чието заключение се
установява следното: Лекият автомобил Опел Астра е бил оборудван с колани за всички места в
автомобила - общо 5 броя колани, по един обезопасителен колан за предните
седалки и три обезопасителни колана за задната седалка. Предвид
характеристиката на травматичните увреждания на пострадалата, деформациите по
автомобила и направлението на преносните инерционни сили, действащи на телата
вследствие на удара, ситуирането на пострадалата в автомобила С. С.И.-В.а се
определя на задната седалка в ляво откъм лявата врата на автомобила. ВЛ
установяват,че съгласно събраните факти и доказателства по делото, големина на
ударните сили и вида и локализацията на травматични увреждания по тялото на
пострадалата, последната не е била обезопасена с предпазен колан в купето на
автомобила;
Предвид деформациите по МПС, вида на удара,
неговия интензитет, направлението на МПС след неговото реализиране, крайното им
положение и най -вече натоварването върху телата причинено от преносните
инерционни сили - около 40 д, дори и с поставен предпазен колан изходът за
пострадалата С. С.И.-В.а би бил летален. На пострадалата е действало ускорение
несъвместимо с живота.
За
изясняване на фактическите обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателства. Видно от показанията на свидетелката Ц.И.С. –дъщеря на И.С.И.
б.ж. на гр.Р. и новоконституирана ищца седем години живеели заедно в общо
жилище – нейните родители, баба й ,дядо й и леля й, никога не е чувала между
тях да има конфликти, неразбирателство. След като завършила първи клас се
отделили в отделно жилище. Почти всеки
уикенд леля й с нейното семейство са били в къщи на гости.С баща й си
разказвали от детството спомени. След като дядо й се разболял, решили да
поделят имущество, без кавги и проблеми. Всяко лято, когато се приготвела
зимнина, баща й отглеждал зеленчуци в двора в с.Е., къщата, която той наследил
от баща си.Правили заедно консерви, баща й поравно всичко делял . Много често
ходели заедно по екскурзии, всяко лято били заедно на море. Когато баща й се
разболял, в рамките на 15 дни направил два инсулта, наложило се рехабилитация,
нямали пари и помощта била от сестра му. Тя помогнала финансово и наела
рехабилитаторка в къщи да го вдига на крак. След случилото се ПТП, не казали на
баща й приблизително 3 - 4 дни криели от него. Много трудно приел ,че сестра му
е загинала при ПТП.
Свидетелката
Т.Г.З. заявява,че познава И.И. и С. С. от около 10 – 12 години. С. С. била
педиатър на децата й. В последствие се запознала с племенницата Ц. и братът на
д-р С. - И.. Доста често синът й бил болен и като е ходила в кабинета братът на
пострадалата бил там, просто за да види
сестра си. Поддържали много добри отношения, тя му се обаждала като бил болен.
Ставала свидетел на такива обаждания .
Разпитаната свидетелка Й.С.Д. заявява,че познава И.И. и С. И. повече от
30 години, с И.С. били съседи, а с д-р С. се запознала чрез тях, тогава имала малък
син и тя била като личен лекар, винаги когато е имала нужда се е отзовавала. Относно
взаимоотношенията между брат и сестра- на именни дни, на рождени дни били
неразделни, преди празнували с родителите си и когато станали семейни и починали
родителите повече се събирали в брат й И.. Всеки петък си ходели на гости. Взаимоотношенията
им били пример за брат и сестра.
При така
установено съдът прави следните изводи: В
т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Обективният характер на
съпричиняването е признат и в постановеното по реда на чл.290 ГПК- решение №
165 от 26.10.2010 г. по т. д. №93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД . Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди.Отговорността не е елемент от фактическия състав на съпричиняването.
Настоящият съдебен състав приема изводите на ВЛ от състава на
назначената комплексна съдебна
авто-техническа медицинска експертиза , в частта относно анализа на
причините,довели за настъпването за ПТП
и счита на база на обсъдените по-горе доказателства ,че пострадалата
няма принос за настъпването на вредоносния резултат.
С
постановяването на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тьлк. д. №
1/2016г. на Върховен касационен съд, ОСНГТК е разширен кръгът на лицата, легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък. Това са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961r. и
Постановление №5 от 24.Х1.1969г. на Пленума на Върховния съд, и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.
По отношение
на размера на предявения иск за компенсиране на претърпените болки и страдания,
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да
бъде определено по справедливост от съда. Съгласно практиката на ВКС
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следва да се
направи след анализ на всички факти и обстоятелства,които имат значение по
делото. Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и
то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за
размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди при причиняване на смърт наред с обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносният резултат, в това число поведението на деликвента по време както на
ПТП, така и непосредствено след него, от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ
обезщетението.
Съдът счита,че въвеждането на лимит на размера на
отговорността на застрахователя досежно обезщетенията за неимуществени вреди на
лицата по чл. 439а, ал. 4 от КЗ противоречи на действащото право на ЕС,
уреждащо застрахователните отношения, а именно Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност".
При наличието на противоречие между европейското и националното право, за
правораздавателните органи в Република Б. съществува задължение да прилагат
общностното право в неговата цялост и да защитават правата, които то дава на
частноправните субекти.
Предвид обсъдените по-горе доказателства настоящата
инстанция счита ,че да справедливо обезщетяване на претърпените болки и
страдания от новоконституираните ищци –наследници на И.С.И.
б.ж. на гр.Р. следва да бъде определена сумарно
сумата от 45 000 лв. като в останалата част предявения иск следва да се
отхвърли като неоснователен. На основание чл. 497 от КЗ законна лихва се дължи
от момента на отказ за изплащане на обезщетението, а именно от 25.07.2019 г. На
осн.чл.38 ЗА в полза на адв.Ст.В. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1359 лв. съобразно уважената част на
исковата претенция.Ищците следва да заплатят на ответното дружество разноски
съобразно отхвърлената част на исковата претенция в размер на 1165 лв.
Водим от
изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.” АД – гр.С. р-н ***
да заплати на А.С.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** ,Ц.И.С. ЕГН ********** *** и С.И.С. ЕГН ********** *** 008 в качеството на наследници на И.С.И. б.ж. на
гр.Р. чрез адв.С.В. сумата 45000лв. /четиридесет и пет хиляди лева/,представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в
резултат на смъртта на С. С.И./сестра на И.С.И. б.ж. на гр.Р./, настъпила в следствие на ПТП на
04.02.2018 год. около 13:20 часа по ВП-П -55 ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.07.2019 г . -датата на отказ за изплащане на
обезщетението до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди в останалата част до претендирания размер 150 000лв.,както и искането за присъждане на
законна лихва върху размера на главното вземане ,считано от дата на настъпване
на увреждането 04.02.2018 г. до датата на нейното присъждане -25.07.2019 г като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД
„Б.” АД – гр.С. р-н *** да заплати на А.С.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** ,Ц.И.С. ЕГН ********** *** и С.И.С. ЕГН ********** *** 008 в качеството на наследници на И.С.И. б.ж. на
гр.Р. чрез адв.С.В. сумата 1359 лв. /хиляда триста петдесет и девет лева /- разноски по делото за адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА съобразно уважената част на исковата претенция .
ОСЪЖДА А.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***
,Ц.И.С. ЕГН ********** *** и С.И.С. ЕГН ********** *** 008 в качеството на наследници на И.С.И. б.ж. на
гр.Р. чрез адв.С.В. да заплатят на ЗАД „Б.” АД – гр.С. р-н *** сумата 1165 лв./хиляда сто шестдесет и пет
лева/-разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: