РЕШЕНИЕ
№ 2335
гр. София, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д. ЦВ. Г.
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110203820 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № ......./05.02.2024 г., издадено от заместник-
директора на ТД на НАП-София, на „........ е наложена „имуществена санкция”
в размер на 8182.08 лева за извършено административно нарушение по чл.
176в, ал. 6, вр. ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, изразяващо се в това, че до
28.07.2023 г. дружеството не е подало ново заявление за обезпечение по чл.
176в от ЗДДС.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „........, в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Изложени са съображения, че в случая не е осъществен състав
на административно нарушение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, доколкото е
налице забава по отношение на подаването на заявлението за вписване или
промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС, но не и по
отношение на предоставянето на такова обезпечение. Посочено е, че
обезпечението вече е било предоставено за предходни години и паричната
сума се намира по сметка на НАП, като в случая е подадено заявление
1
единствено с цел продължаване на вече предоставената обезпечение за нов
едногодишен срок. Доколкото не е осъществен състав на административно
нарушение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, то неправилно е приложена и
санкционната разпоредба на чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС. Акцентирано е върху
обстоятелството, че от съдържанието на НП не ставало ясно как наказващият
орган е определил размера на санкцията на 8182.08 лева, което води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Релевирани са и
доводи за наличието на маловажен случай, поради което наказващият орган е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложеното,
от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, или в условията на евентуалност да го отмени и да
предупреди жалбоподателя по реда на чл. 28 ЗАНН.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че от разпита на актосъставителя в
хода на съдебното следствие е установено, че в случая единствено е
продължен срокът на вече предоставено и действащо обезпечение. Твърди се,
че неправилно е определена датата на действие на предходното обезпечение,
доколкото служителите на дружеството са със съзнание, че датата е
07.09.2023 г., когато е внесено обезпечението за предходната година, а не
11.08.2023 г. Отново е акцентирано на обстоятелството, че не става ясно как е
определен размерът на санкцията от 8182.08 лева.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената
жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата
законосъобразност. Твърди се, че санкцията е изчислена съгласно практиката
на СЕС и Решение по НАХД № ....../2018 г. на СРС, НО, 109-ти състав като
разлика между предходно предоставеното обезпечение от 99 000 лева и
новото обезпечение от 91 000 лева.
В правото си на реплика, процесуалният представител на жалбоподателя
твърди, че не може мотивите за определяне размера на санкцията да се
излагат едва в съдебно заседание, като освен това няма никакво основание
санкцията да се определя като разлика между размера на предходно
внесеното обезпечение и действително дължимото такова. Посочено е, че
дружеството е било санкционирано за друго административно нарушение,
2
изразяващо се в подаване на заявлението за обезпечение със закъснение от 3
дни, а не както е в случая – в срока на действащото обезпечение.
Жалбата, подадена срещу процесното НП, е процесуално допустима,
доколкото е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от активно
процесуално легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди
доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
„.........“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, което извършва облагаеми
доставки на течни горива, като е вписано в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от
ЗДДС.
В регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС и в информационната система на
НАП било вписано представено от „........“ ЕООД обезпечение в размер на 99
420 лева със срок на валидност до 11.08.2023 г.
На 09.08.2023 г. „.......“ ЕООД подало в офис „Изток“ при ТД на НАП-
София заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в,
ал. 10 от ЗДДС с вх. № ................/09.08.2023 г. за предоставяне на ново
обезпечение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС.
Във връзка с подаденото заявление била възложена проверка в ТД на НАП-
София, в хода на която било установено, че за месец юли 2023 г. дружеството
е декларирало продажби в общ размер на 456 189.60 лева, поради което
размерът на дължимото обезпечение, изчислен на основание чл. 176в, ал. 2 от
ЗДДС, се равнява на 91 237.92 лева. В хода на проверката било установено, че
представеното обезпечение в размер на 99 420 лева по чл. 176в от ЗДДС е
определено коректно в размер на не по-малко от 20 % от данъчната основа на
извършените облагаеми доставки, но не била спазена разпоредбата на чл.
176в, ал. 6, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДДС, доколкото срокът на действие на
предходното обезпечение бил до 11.08.2023 г. и дружеството следвало до
28.07.2023 г. да подаде ново заявление за обезпечение, като същото е
3
подадено на 09.08.2023 г. с 12 дни закъснение.
На 28.09.2023 г. св. С. Г. З. съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № ....../28.09.2023 г. срещу „.......“
ЕООД за извършено административно нарушение на чл. 176в, ал. 6, вр. ал. 1,
т. 1 и ал. 2 от ЗДДС. АУАН бил връчен на упълномощен представител на
дружеството на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление №....../05.02.2024 г. от заместник-директора на ТД
на НАП-София, с което за описаното в АУАН административно нарушение
на „........“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 8182.08
лева.
Видно от приложената по делото разписка, неразделна част от НП,
санкционираното дружество е получило препис от наказателното
постановление на 12.02.2024 г., като в законоустановения 14-дневен срок (на
26.02.2024 г.) подало жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. С. Г. З.-Бр.; протокол за извършена проверка от 16.08.2023
г.; заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10
от ЗДДС с вх. № ....../09.08.2023 г.; заверено копие от НП № ....../30.04.2019 г.;
5 броя заявления по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС за периода 2018-2022 г. и Заповед
№ ......../25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по
приходите.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл
съдът кредитира изцяло показанията на св. С. З.-Бръмчева като подробни,
последователни и непротиворечиви. Именно от възпроизведеното от
свидетелката се установява, че процесното заявление по чл. 176в, ал. 6 от
ЗДДС е подадено от „..........“ ЕООД на 09.08.2023 г., а срокът на действащото
към този момент обезпечение е бил до 11.08.2023 г. От приложеното по
делото Заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в,
ал. 10 от ЗДДС с вх. № ....../09.08.2023 г. се установява съдържанието на
същото, както и че същото касае предоставяне на ново обезпечение по
4
смисъла на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС в размер на внесеното обезпечение от 99
420 лева.
От протокола за извършена проверка се установява, че предходното
обезпечение е било в размер на 99 420 лева, като е вписано със срок на
действие до 11.08.2023 г., като със същия протокол е установен и общият
размер на декларираните продажби за м. 07.2023 г. – 456 189.60 лева (без
ДДС). Следва да се отбележи, че в този смисъл са и отразените данни в
процесното заявление по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При извършената служебна проверка за правилното приложение на
процесуалния закон, съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица, съгласно т. 1.5 и т. 2.1 от Заповед № ........./25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП. АУАН и НП са издадени и в предвидените
в разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове (АУАН е
съставен на 28.09.2023 г., а НП е издадено на 05.02.2024 г. при
административно нарушение извършено на 29.07.2023 г.). Същевременно,
АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон, съдът счита, че по делото по несъмнен начин се установи, че „........“
ЕООД е осъществило състава на вмененото му административно нарушение
по чл. 176в, ал. 6, вр. ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 1 от ЗДДС всяко данъчно
задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни
ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една
година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки
на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на
данъчните им основи над 25 000 лева, като съгласно чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС
5
когато са налице условията по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС, лицето е длъжно да
предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на
срока на предходното обезпечение. В случая по несъмнен начин се установи,
че „.......“ ЕООД е имало предоставено обезпечение пред НАП в размер на 99
420 лева със срок на същото до 11.08.2023 г. Същевременно се установи, че за
текущия данъчен период към момента на изтичане на вписаното в регистъра
по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС обезпечение, а именно месец юли 2023 г.,
дружеството-жалбоподател е декларирало продажби в общ размер на 456
189.60 лева. С оглед на това и в случая са били налице условията на чл. 176в,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС за предоставяне на ново обезпечение след изтичане на
предходното такова, като това е следвало да стане съгласно разпоредбата на
чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на
предходното обезпечение, а именно до 28.07.2023 г. Размерът на новото
обезпечение съгласно разпоредбата на чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС се равнява на
91 237.92 лева (20 % от данъчната основа на облагаемите доставки за месец
юли 2023 г.).
В случая по несъмнен начин се установи, че „.........“ ЕООД е представило
такова обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, но при неспазване на
срока, посочен в същата разпоредба, доколкото е подало заявлението по чл.
111б, ал. 1 от ППЗДДС на 09.08.2023 г. или с 12 дни закъснение. С оглед на
това, съдът счита, че по делото е безспорно установено, че дружеството е
осъществило състава на административно нарушение по чл. 176в, ал. 6, вр. ал.
1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
случая не е осъществен състав на административно нарушение по чл. 176в, ал.
6 от ЗДДС, доколкото не е било необходимо внасяне на ново обезпечение, а
продължаване на срока на предходното такова, което е било и в по-голям
размер от изискуемия минимум по чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС. Съдът не се
съгласява с направеното тълкуване на закона, доколкото законодателят, нито
6
в ЗДДС, нито в ППЗДДС, използва терминологията „продължаване“ срока на
вече предоставено обезпечение. Напротив, в разпоредбата на чл. 176в, ал. 1 от
ЗДДС недвусмислено е посочено, че предоставеното обезпечение е за срок от
1 година, като по аргумент от нормата на чл. 176в, ал. 7 от ЗДДС
обезпечението подлежи на освобождаване след изтичане на посочения срок,
освен ако не е налице необходимост от предоставяне на ново обезпечение
съгласно чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС. Тоест, систематичното тълкуване на
посочените разпоредби води до извод, че не се продължава срокът на вече
предоставено обезпечение по реда на чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС, а се предоставя
ново такова съгласно разпоредбата на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС. Ако наличната
парична сума по сметка на ТД на НАП по предоставеното вече обезпечение е
в размер, надвишаващ минимума на дължимото ново обезпечение,
практически не е необходимо да се внасят нови суми пред НАП, какъвто е и
настоящият случай (размерът на новото обезпечение е 91 237.92 лева при
внесено такова за предходния период от 99 420 лева). Възможно е обаче и
предоставеното пред НАП обезпечение да не покрива минимума по чл. 176в,
ал. 2 от ЗДДС, в който случай данъчно задълженото лице следва да внесе
допълнителна сума пред НАП по новото обезпечение с оглед отговаряне на
изискването на закона за следващия 1-годишен период. Тоест, в процесния
случай, макар и практически да е налице „продължаване на срока“ на
действие на предходно предоставеното обезпечение пред НАП, както твърди
жалбоподателят, по същество се касае за ново обезпечение по смисъла на чл.
176в, ал. 6 от ЗДДС. В този смисъл е и образецът на заявлението по чл. 111б,
ал. 1 от ППЗДДС (приложение № 36), в което е предвидена възможност както
за отразяване на хипотезата на първоначално внасяне на обезпечение по реда
на чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС, така и за предоставяне на ново обезпечение в срок
не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на предходното такова (чл.
176в, ал. 6 от ЗДДС). Ирелевантно в случая се явява обстоятелството, че
реално не се внася допълнителна парична сума по сметка на НАП, а се ползва
вече внесената такава при предходното обезпечение, като съгласно
разпоредбата на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС в тази хипотеза е налице ново
обезпечение, което подлежи на отразяване в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от
ЗДДС за нов едногодишен период.
Съдът намира за неоснователно и релевираното от жалбоподателя
възражение, че дружеството е било „заблудено“ относно срока на действие на
7
предходното обезпечение, като служителите му са били със съзнанието, че
същият е изтичал на 07.09.2023 г. На първо място, от предоставеното от самия
жалбоподател заверено копие от заявление по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС от
11.08.2022 г. се установява, че същото е подадено на 11.08.2022 г. за срок от
една година, а не на 07.09.2022 г., както твърди жалбоподателят. Отделно от
това, регистърът по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС е публичен и всяко едно данъчно
задължено лице е можело да провери след справка в същия кога изтича
срокът на вече предоставено пред НАП обезпечение по реда на чл. 176в, ал. 6
от ЗДДС. С оглед на това, релевираните в този смисъл доводи от
процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни, като не
кореспондират нито с приложените по делото доказателства, нито с
разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС.
Съдът обаче счита, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото в НП не са изложени никакви мотиви относно причините и начина
за определяне на наложената на дружеството-жалбоподател имуществена
санкция в посочения размер от 8182.08 лева. Действително, в атакуваното НП
е посочено, че същата е индивидуализирана съгласно разпоредбата на чл.
180в, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която ЮЛ или ЕТ, което, като е длъжно, не
предостави в срок обезпечение по чл. 176в от ЗДДС или не предостави
обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в от
ЗДДС, се наказва с имуществена санкция в размер на дължимото
обезпечение. В този смисъл, доколкото новото дължимо обезпечение се
равнява съгласно чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС на 91 237.92 лева (20 % от
данъчната основа на облагаемите доставки за месец юли 2023 г.), то
имуществената санкция е следвало да бъде определена при приложение на
посочената в НП санкционна разпоредба в размер на 91 237.92 лева. Следва
да се отбележи, че в случая е налице и разпоредбата на чл. 180в, ал. 3 от
ЗДДС, която се явява и по-благоприятна за дружеството-жалбоподател, тъй
като същата касае предоставяне на обезпечението в 7-дневен срок след
изтичане на законоустановения такъв за предоставяне на новото обезпечение
и предвижда имуществена санкция в размер на 25 % от дължимото
обезпечение. Вместо това, в НП имуществената санкция е индивидуализирана
в размер на 8182.08 лева, като не са изложени никакви аргументи за това как
наказващият орган е определил точно този размер, очевидно различаващ се
8
съществено от законоустановения такъв по чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС, която
разпоредба е визирана в НП като санкционна такава. Едва в съдебно
заседание, процесуалният представител на наказващия орган заяви, че
всъщност размерът на санкцията е определен като разлика между вече
внесеното обезпечение от 99 420 лева и дължимото за текущия данъчен
период от 91 237.92 лева. Съдът намира за недопустимо едва в хода на
съдебното производство с допълнителни разяснения от страна на наказващия
орган да се установяват аргументите и мотивите му по какъв начин е
определена наложената с НП имуществена санкция. В този смисъл наказаното
лице е постановено в невъзможност да разбере начина и причините за
индивидуализиране на санкция в посочения в НП размер, още повече в
случаите, като настоящия, когато този размер очевидно явно противоречи на
законоустановения такъв съобразно приложената санкционна разпоредба (чл.
180в, ал. 1 от ЗДДС). Посоченото нарушение на процесуалните правила е
съществено, доколкото ограничава правото на защита на санкционираното
лице, поставяйки го в невъзможност да организира защитата си срещу
вмененото му „административно обвинение“ и то относно размера на
наложената му имуществена санкция.
Отделно от това, съдът счита, че в случая е налице и превратно тълкуване
на закона при определяне на санкцията по начина, заявен от процесуалния
представител на наказващия орган в хода на съдебните прения, доколкото
нормата на чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС не предвижда възможност за налагане на
санкцията като разлика между размерите на вече внесеното обезпечение и
подлежащото на предоставяне ново такова. В случая процесуалният
представител на жалбоподателя е визирал Решение от 07.08.2019 г. по НАХД
№ 19623/2018 г. по описа на СРС, НО, 109-ти състав, което обаче касае
съвсем различна хипотеза, а именно промяна в обстоятелствата, които са от
значение за определяне на размер на обезпечението по смисъла на чл. 176в,
ал. 4 от ЗДДС, в който случай данъчно задълженото лице е дължало
внасянето на ново обезпечение в по-висок размер, което има срок на действие
на първоначално предоставеното такова. В този смисъл и съдът е възприел, че
дължимото обезпечение по смисъла на чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС,
представляващ и размер на имуществената санкция, представлява разликата
между вече внесеното обезпечение, което е било в по-малък размер, и
предоставеното ново такова по чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС в по-висок размер.
9
Макар и настоящият съдебен състав да не е съгласен с посоченото тълкуване
на закона, е видно, че в посоченото съдебно решение съдът е приел, че
санкцията се определя в размер на разликата между подлежащото на внасяне
ново обезпечение и старото такова, но в хипотезата на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС
– когато е било необходимо да се внесе допълнителна парична сума поради
промяна в обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на
обезпечението. Настоящата хипотеза обаче е точно обратната –
предоставеното обезпечение за предходния едногодишен период (99 420 лева)
е било в по-голям размер от дължимото ново обезпечение (91 237.92 лева).
Тоест, дори и да се приеме логиката на посоченото тълкуване на закона от
процесуалния представител на наказващия орган, то имуществената санкция е
следвало да бъде отрицателна величина (91 237.92 лева – 99 420 лева).
Противното, означава, че ако данъчно задълженото лице вече е предоставило
обезпечение в размер, значително надхвърлящ дължимия размер на новото
обезпечение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, то следва да се наложи имуществена
санкция в размер многократно надхвърлящ законоустановения такъв в
разпоредбата на чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС. Например: при внесен размер на
предходно обезпечение от 500 000 лева и ново обезпечение, както е в
настоящия случай от 91 237.92 лева, то имуществената санкция следва да се
наложи в размер на 408 762.08 лева, което е над четири пъти
законоустановения размер по чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС. Всичко гореизложено, е
показателно за това, че подобно тълкуване на закона е незаконосъобразно,
като в този смисъл незаконосъобразно и необосновано е и обжалваното НП,
доколкото наказващият орган не е изложил мотиви относно начина на
определяне на размера на наложената имуществена санкция, като освен това я
е индивидуализирал неправилно при прилагане на материалния закон. Само
на това основание, атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На следващо място, съдът счита, че осъщественото от дружеството-
жалбоподател административно нарушение разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, поради което
представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
От една страна, новото обезпечение е предоставено чрез подаването на
заявлението на 09.08.2023 г., което е станало преди да изтече срокът на
10
предходното обезпечение на 11.08.2023 г. На следващо място, новото
обезпечение е предоставено доброволно от страна на дружеството-
жалбоподателя чрез подаване на заявлението по чл. 111б, ал. 1 от ППЗДДС. С
най-голяма тежест като смекчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че
в случая фактически не е било необходимо внасяне на нова парична сума като
обезпечение, доколкото внесената такава по сметка на НАП по предходното
обезпечение в размер на 99 420 лева е надхвърляла с близо 10 % размера на
дължимото ново обезпечение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС (91 237.92 лева). По
този начин със забавеното внасяне на новото обезпечение по никакъв начин
не са били увредени или застрашени обществените отношения, обект на
защита от разпоредбата на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, тъй като при
необходимост от усвояване на обезпечението поради непогасено изискуемо
задължение за ДДС, глоби или имуществени санкции по ЗДДС, НАП е
разполагала с по-висок размер на обезпечение от дължимия минимален такъв
по чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС. Следва да се посочи и че самото забавяне при
предоставяне на новото обезпечение е само 12 дни, като отново следва да се
подчертае, че същото е предоставено доброволно и то преди да изтече
едногодишният срок на предходно предоставеното обезпечение.
Действително, от приложеното по делото заверено копие от НП №
........./30.04.2019 г. се установява, че дружеството-жалбоподател е било
санкционирано преди това за извършено административно нарушение по чл.
176в, ал. 6 от ЗДДС. Следва обаче да се отбележи, че посоченото
административно нарушение е осъществено 5 години преди настоящото
такова. В този смисъл, не може да се приеме, че наличието на предходно
извършено административно нарушение от дружеството-жалбоподател, и то с
голяма времева давност, априори изключва възможността за квалифициране
на процесното административно нарушение като маловажен случай. Както се
посочи по-горе, в случая са налице множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, които въпреки предходното санкциониране на дружеството-
жалбоподател за същото по вид административно нарушение, обуславят
извод за маловажност на осъщественото от същото административно
нарушение. В този смисъл съдът се съгласява с доводите на процесуалния
представител на наказващия орган, че съгласно практиката на СЕС и
съблюдаване на принципа за пропорционалност, във всеки конкретен случай
следва много внимателно да се преценява дали предвидената в закона
11
санкция съответства на тежестта и вида на извършеното административно
нарушение, респ. дали е явно несъразмерна на обществената опасност на
последното. В конкретния случай определянето на имуществена санкция в
размер на дължимото обезпечение (чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС) или в размер на
25 % от дължимото обезпечение (чл. 180в, ал. 3 от ЗДДС) се явява
непропорционално на обществената опасност и негативните последици на
осъществено административно нарушение. Както се посочи по-горе, по
никакъв начин не са били застрашени обществените отношения, обект на
защита от разпоредбата на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, доколкото приходната
администрация вече е разполагала с внесено обезпечение и то в размер,
надвишаващ с близо 10 % дължимия такъв по новото обезпечение. Самото
закъснение в предоставяне на новото обезпечение е незначително – 12 дни,
като е осъществено в срока на все още действащото предходно такова. С
оглед на това, съдът счита, че осъщественото от „........“ ЕООД
административно нарушение представлява маловажен случай, поради което
административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Като не е приложил посочена норма, последният е допуснал
нарушение на материалния закон.
Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че подадената жалба се
явява основателна, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН дружеството-жалбоподател
има право на присъждане на разноски, като в хода на съдебното производство
е релевирано такова искане. На л. 69-70 от делото са приложени
доказателства за извършени от дружеството-жалбоподател разноски в размер
на 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото. Същото не надхвърля предвидения минимален
размер по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е съобразено и с
правната и фактическа сложност на делото. С оглед на това, НАП следва да
бъде осъдена да заплати на ........... ЕООД сумата от 1000 лева,
представляваща направени от дружеството разноски за процесуално
представителство по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
12
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ......./05.02.2024 г., издадено от
заместник-директора на ТД на НАП-София, с което на „........“ ЕООД е
наложена „имуществена санкция” в размер на 8182.08 лева за извършено
административно нарушение по чл. 176в, ал. 6, вр. ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „........“ ЕООД
с ЕИК ********* сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща направени от
дружеството разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13