№ 26
гр. Девин, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20225410200077 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно
постановление № 36-0000505/08.08.2022г., издадено от и.д. директор на РД
„АА“ Пловдив като неправилно и незаконосъобразно като излага
съображения, че описаното в НП и цитирания в него АУАН нарушение не го
е извършил. Не отговаря на действителността описаната в тях фактическа
обстановка. Счита, че при съставяне на АУАН и НП са били нарушени редица
материално- правни и процесуалноправни норми. Твърди, че НП освен това
представлява необоснован административен акт, чийто установени
фактически положения и констатации не се подкрепят от доказателства.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В о.с.з. жалбоподателят лично чрез пълномощника си адв. С. М.
поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно,
поради съществени нарушение на процесуалните правила, при които е
издадено, поради нарушение на закона, както и поради недоказаност. В НП
като съставомерен признак и обстоятелство за деянието за да бъде то
подведено под норма като административно нарушение е обстоятелството за
заплащане на суми от някакви лица, нещо което доверителят му е оспорвал
през цялото време. Установява се, че има дадени обяснения пред органите,
които са съставили акта и адм. наказващия орган, който е издал НП, но счита,
че това са обяснения, които следвало по съответния ред да бъдат доказани в
съдебната зала. Счита, че адм. наказващия орган проявил процесуална
пасивност, не е ангажирал свидетелски показания, за да бъде съставено годно
процесуално доказателство, че е установен този факт за заплащане на сумите.
Счита, че това обстоятелство не е доказано по надлежния ред, тъй като
писмените обяснения не са доказателство след оспорването именно от
доверителят му, че това не е така, следвало е пред съда да бъде установена
истината. Счита, че и АУАН и НП са издадени при съществени нарушения
на императивни процесуални правила, не е спазен чл. 34 ал.1 от ЗАНН, тъй
като деянието е извършено на 06.07.2021 г., както е посочено и в акта и в
НП, АУАН е съставен на 08.07.2022г., далеч след изтичане на три месеца.
1
Твърди, че действително има образувана и проверка, наказателно
производство, разпоредена от прокуратурата, която по принцип спира този
давностен срок, но за да се приеме, че е налице спиране, следва да има
пълна идентичност между установеното в административния акт, който е
съставен по- късно и посоченото в това наказателно производство, което е
водено, а такава идентичност липсва по отношение на много важен елемент
от двете производства. Образувано е ДП срещу неизвестен извършител,
докато акта и адм. наказателното производство е срещу конкретно лице-
неговия доверител. Счита, че липсата на такава идентичност между субектите
на престъплението и на нарушението категорично се приема от съдебната
практика, че не прекъсва давността, изтичането на тримесечния срок В тази
насока има многобройна практика /Решение № 337/10.03.2016г. по нак. дело
№ 32/2016г. на Административен съд- Благоевград./ Така, че
административно наказателното производство е било образувано в разрез и
в противоречие с императивната норма на чл. 34 ал.1 от ЗАНН по отношение
на краткия срок - тримесечния, но счита, че е нарушен и абсолютно
установения едногодишен срок, който започва да тече от датата на
извършване на нарушението до образуване и установяване на нарушението.
Твърди, че АУАН е съставен на 08.07.2022 г., а в самия акт, а и в НП е
посочено, че деянието е извършено на 06.07.2021г., т.е. абсолютния
едногодишен срок от извършване на нарушението, според тези два
документа е изтекъл на 06.07.2022 г. и АУАН е съставен на 08.07- два дена
по- късно, т.е. не е спазен дори абсолютния едногодишен срок за съставяне
на АУАН, с който се установява нарушението. В този смисъл, поради тези
процесуални нарушения и необоснованост на НП, моли съда да го отмени.
Претендира за направените разноски, съобразно списък за разноски.
В о.с.з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
РП- Смолян, ТО- Девин ред. призована не изпраща представител.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, за това е процесуално допустима /НП е
връчено на 19.08.2022 г., жалбата е подадена на 25.08.2022 г./, разгледана по
същество e основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да бъде отменено по следните съображения:
С покана рег. № 10-00-54-320/1/22.06.2022 г. е поканен
жалбоподателя да се яви на 01.07.2022г. в 09.30 часа в сградата на РД „АА“-
Смолян за съставяне и предявяване на АУА.
НА 08.07.2022 г. свид. И. М., на длъжност „главен инспектор“ в РД
„Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, в присъствие на свидетеля Н. М.
е съставил на жалбоподателя АУАН № 324668 за нарушение на чл. 93 ал.1
т.1 от Закон за автомобилните превози, във връзка с чл. 6 ал.1 от Закон за
автомобилните превози. Жалбоподателя отказал да подпише акта, който
отказ е удостоверен с подписа на свид. Н. М.. Жалбоподателя е записал в акта,
че има възражение по акта. Същия получил препис от акта.
С Наказателно постановление № 36-0000505/ 08.08.2022г., издадено
от Д. Р. С. –и.д. директор на РД "АА"- Пловдив, бул. Христо Ботев № 82, ет.
2, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ 324668 от 08.07.2022 г., съставен от И. Д. М., на длъжност „главен
инспектор“ към РД "АА" - Пловдив, на жалбоподателя Д. С. Д., с ЕГН
**********, живущ в с.Т., обл. Смолян за това, че на 06.07.2021 г. около 13.15
ч. на обществен път SML1052 на км 0+З00м, в посока с. Г., община Д., като
водач на товарен автомобил ПУХ 230 ГЕ с peг. № ****, собственост на М. Цв.
2
Х., извършва следното нарушение: 1. Извършва обществен превоз на пътници
срещу заплащане за сумата от 60 лева, по маршрут пещера „Д. г.“ и „В. к.“ на
пътниците две семейства - Д. и В. М., Б. М., Д. М. и М. С. М. и всичко това
видно от дадени свидетелски показания описани най-подробно в ДП с №
117/2021 г. по описа на РУ- Девин и пр. пр. с № 1817/2021 г. След направена
справка в единната информационна система на ИА "Автомобилна
администрация" раздел лицензи се установява, че МПС не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници,
без удостоверение за обществен превоз на пътници или издадено заверено
копие на лиценз на Общността. Актът за установяване на административно
нарушение с № 324668 е съставен в ОО "Автомобилна администрация"- гр.
Смолян на основание покана с peг. № 10-00-54-320/1/22.06.2022 г. и
постановление за прекратяване на производство по ДП № 117/2021 г. описа на
РУ- Девин /пр.пр.№ 1817/2021 г. по описа на РП - Смолян, ТО - гр. Девин.
Изследвани са обстоятелствата и са преценени възможностите за приложение
на чл.28 от Закона за административни нарушения и наказания, в резултат на
което не са установени налични предпоставки за това, с което виновно е
нарушил: чл. 93, ал. 1, т. 1 Закон за автомобилните превози, поради което
и на основание на чл. 53 от ЗАНН му е наложил Глоба 2000.00 лева на
основание чл.93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози.
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от
23.05.2022 г. Здравко Делиев- прокурор при РП-Смолян, ТО- Девин е
прекратил наказателното производство по досъдебно производство №
117/2021г. по описа на РУ-Девин, пр. пр. № 1817/2021г. по описа на РП-
Смолян, ТО- Девин образувано и водено за престъпление по чл. 234г, ал.1 от
НК. преписката е изпратена на Директора на РД „Автомобилна
Администрация” гр. Пловдив за реализиране
на административнонаказателната отговорност от Д. С. Д., от с.Т., обл.
Смолян за извършено от него административно нарушение по Закона за
автомобилните превози.
Приложено е по делото ДП № 117/2021г. по описа на РУ- Девин.
Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по
административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите И. М.
и И. С., които са еднопосочни, непротиворечиви и съдът изцяло ги цени като
обективни.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение № №
324668 от 08.07.2022 г. е съставен от компетентен орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Д.
Р. С. – и. д. директор на РД „Автомобилна Администрация” гр. Пловдив,
съгласно Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, в която са посочени
длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация",
които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на
Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движение по пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагат отмяна на НП. Съдът намира
за основателно възражението на жалбоподателя за изтекли
давностни срокове по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи,
3
че с Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г., прието
съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, с което е постановено, че сроковете
по чл. 34 от ЗАНН са давностни и по подобие с наказателното право, с
изтичането на тези давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган
по административно-наказателното правоотношение. Давността погасява
възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици,
тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността, като става
въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН, който,
всъщност, поставя началото на административнонаказателното производство,
в две хипотези, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – от откриване на нарушителя
или от извършване на нарушението, т. е. ЗАНН борави с два начални момента
– откриване на нарушителя, което означава установяване и
индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на
деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не като
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или административно наказващия орган и втори такъв
момент – извършване на нарушението. Граматическото тълкуване на нормата
на чл. 34, ал. 1, изречение ІІ/второ/, предложение ІІ/второ/ от ЗАНН, с оглед
употребения от законодателя израз "или ако е изтекла", сочи, че двата
давностни срока текат паралелно и независимо един от друг, което
недвусмислено води на извода, че неспазването на който и да е от тях
съставлява нарушение на изискването на закона.
Административно наказателното производство е било образувано в
разрез и в противоречие с императивната норма на чл. 34 ал.1 от ЗАНН по
отношение на краткия срок - тримесечния, но счита, че е нарушен и
абсолютно установения едногодишен срок, който започва да тече от датата
на извършване на нарушението до образуване и установяване на
нарушението.
В случая е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
АУАН не е бил съставен в едногодишния срок, считано от датата на
извършване на нарушението, като тази норма регламентира, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. По
делото не се спори, като това е възприето от актосъставителя и от АНО в НП,
че датата на извършване на конкретното нарушение по чл.93, ал. 1, т. 1 от
Закон за автомобилните превози е 06.07.2021г. АУАН е съставен на
08.07.2022 г., а в самия акт, а и в НП е посочено, че деянието е извършено
на 06.07.2021г. Следователно едногодишният срок за съставяне на АУАН,
считано от датата на извършване на нарушението, изтича на 06.07.2022 г.
включително, а АУАН № 324668 от 08.07.2022 г., въз основа на който е
издадено наказателното постановление, е съставен на датата 08.07.2022г., т. е.
два дни след изтичането на този едногодишен срок, регламентиран в чл. 34,
4
ал. 1 от ЗАНН.
Не се спори, че АУАН е съставен на 08.07.2022 г., след
постановяване на Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 23.05.2022 г. на прокурор при РП- Смолян, ТО- Девин, с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 117/2021г. по описа на РУ-Девин, пр. пр. № 1817/2021г. по описа на РП-
Смолян, ТО- Девин образувано и водено за престъпление по чл. 234г, ал.1 от
НК, със същото постановление преписката е изпратена на Директора на РД
„Автомобилна Администрация” гр. Пловдив за реализиране
на административнонаказателната отговорност. В тази връзка е издадено
и оспореното НП № 36-0000505/ 08.08.2022г., издадено въз основа на АУАН
№ 324668 от 08.07.2022 г. с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ЗАНН е предвидено
административноказателното производство да се прекрати, ако в шестмесечен
срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление.
Съгласно принципа, установен в чл. 36, ал.1 от ЗАНН,
административнонаказателното производство се образува със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение и без такъв АУАН такова
производство не може да се започне. Изключение от този принцип предвижда
нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която, без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора и делото е
препратено на наказващия орган, т.е. за приложението на тази норма се
изисква да е било образувано наказателно производство - било то съдебно
или досъдебно, което да е прекратено от съда или прокурора.
С изпратеното на Директора на РД „Автомобилна Администрация”
гр. Пловдив Постановление за прекратяване на наказателно производство от
23.05.2022 г. на прокурор при РП- Смолян, ТО- Девин, е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 117/2021г. по
описа на РУ-Девин, пр. пр. № 1817/2021г. по описа на РП- Смолян, ТО- Девин
образувано и водено за престъпление по чл. 234г, ал.1 от НК със същото
постановление преписката е изпратена на Директора на РД „Автомобилна
Администрация” гр. Пловдив за реализиране на административно-
наказателната отговорност. Но АНО не е приложил чл. 36, ал.2 от ЗАНН, в
който случай не се съставя АУАН. Наказващият орган не се е позовал на
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.05.2022 г.
на прокурор при РП- Смолян, ТО- Девин, както и по делото липсват данни за
датата на влизане в сила на това прокурорско постановление, както и кога е
изпратено, респ. получено от АНО, поради което не може да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, както и че шестмесечния срок за
издаването на НП, при това положение е започнал да тече от датата на
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство. Основна предпоставка за
приложението на чл. 36, ал.2 от ЗАНН е да е било образувано или водено
наказателно производство и то срещу определено лице и то да е било
5
прекратено, като следва да се отбележи, че прекратяването на наказателно
производство срещу неизвестен извършител /както е случая е по досъдебно
производство № 117/2021г. по описа на РУ-Девин, пр. пр. № 1817/2021г. по
описа на РП- Смолян, ТО- Девин/, също не предпоставя законосъобразно
образуване на административно-наказателно производство по чл. 36, ал.2 от
ЗАНН.
От друга страна не може да се приеме,че давността за издаване на
НП е била прекъсната поради извършваната прокурорската проверка с оглед
наличие на данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 234г,
ал.1 от НК, както и че срокът следва да се счита за спазен поради факта, че
НП е издадено в рамките на шестмесечния срок от уведомяването на РД
„Автомобилна Администрация” гр. Пловдив за прекратяване на наказателно
производство, което дори не срещу лицето, визирано като нарушител в
АУАН, а срещу неизвестен извършител. Единствено възбуждането на
наказателно преследване, каквото в случая не се установява за описаното в
НП деяние /липсва образувано наказателно производство против
жалбоподателя с постановление на прокурор от съответната компетентна
прокуратура по досъдебно производство № 117/2021г. по описа на РУ-Девин,
пр. пр. № 1817/2021г. по описа на РП- Смолян, ТО- Девин /, което
впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение,
прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН, като през време на продължителността
на досъдебното производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се
спира /относно характера на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е меродавно
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, а относно спирането на давността по
чл. 34 от ЗАНН - Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82,
ОСНК/. Видно и от цитираното тълкувателно решение давността по чл. 34 от
ЗАНН спира докато продължава предварителното и съдебното производство,
а предварителното производство би могло да бъде само образувано
наказателно такова.
Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по
реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от
систематичното място на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН в закона.
Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по
налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално
нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на
административнонаказателно производство и води като последица до отмяна
на постановения в едно такова производство акт. Неспазването на тези
императивни правила представляват съществено нарушение на процесуалните
правила, което е самостоятелно и напълно достатъчно основание за отмяна на
издаденото НП като незаконосъобразно, без да е необходимо произнасяне по
съществото на спора.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН да се отмени обжалваното наказателно постановление
6
като незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право
на разноски в процеса, с оглед изхода на спора, разноски се дължат на
жалбоподателя. Същият е доказал заплащането им в общ размер на 850 лева,
от които 600 лева за адвокатски хонорар, съобразно Договор за правна защита
и съдействие (л.24 от съдебното производство) и в 250 лева за адвокатски
хонорар, съобразно Договор за правна защита и съдействие (л.80 от съдебното
производство). Съдът намира, че следва да се уважи сумата от 600 лева за
адвокатски хонорар, съобразно Договор за правна защита и съдействие (л.24
от съдебното производство), тъй като са представени два договора за правна
защита и съдействие и удостоверяват процесуално представителство на
жалбоподателя по настоящото дело, което не е протекло повече от две
съдебни заседания. Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна РДАА- Пловдив не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което
е част наказващият орган, а именно ИААА, като второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000505/08.08.2022 г.,
издадено от Д. Р. С. –и.д. директор на РД "АА"- Пловдив, бул. Христо Ботев
№ 82, ет. 2, с коeто на Д. С. Д., с ЕГН ********** от с. Т., обл. Смолян, за
нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози, на
основание на чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за
автомобилните превози му е наложил Глоба 2000.00 лева КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на Д. С. Д., с ЕГН ********** от с. Т., обл. Смолян сумата от 600.00
лева /шестстотин лева/ представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7