Решение по дело №895/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260358
Дата: 27 януари 2022 г.
Съдия: Биляна Магделинова Славчева
Дело: 20191100100895
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.София, 27.01.2022г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти   състав, в публичното заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б. МАГДЕЛИНОВА

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №895/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД.

      Ищецът "Б.б.з.р." АД излага съображения, че на 12.02.2013г. от "Б."АД е учредена ипотека в полза на банката с нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот-акт №36, том I, рег.№364, дело№ 32/2013г., за обезпечаане на всички вземания  в размер на 577 000евро по договор за банков кредит №719/08.10.2012г., по който дружеството е кредитополучател. Сред ипотекираните имоти е ап.№9, находящ се в гр. София, район "Лозенец", ул."*****на второ мансардно ниво на сградата, на кота +17,00м, със застроена площ от 105,25кв.м., заедно с 8,726% ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 19,81кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което се строи сградата, съставляващо УПИ XXXII-113, кв.174, м."Лозенец 3 част" с площ от 287кв.м.

На 10.09.2014г. със заповед № РД-09-217/10.09.2014г. на Главния архитект на община Лозенец за допълване на разрешение за строеж №57/03.04.2008г. е допуснато изменение на одобрения инвестиционен проект, като ап. №9, находящ се на кота +17,00 се разделя на студио(ателие)№9 и студио(ателие)№10. Сградата  е приета от РДНСК и е получила Разрешение за ползване №ДК-07-С-293/23.12.2014г., в което е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти.

На 29.10.2015г. "Б."АД прехвърля на И.П. Р.собствеността върху студио №10 с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг №138, том I, рег.№ 2119, дело №118/2015г. по описа на нотариус М.с рег.№389 на НК, вписан в имотния регустър към СВс акт№64, том 152, вх.№63928/29.10.2015г. В същия ден, но с друг нот.акт  "Б."АД прехвърля на И.П. Р.собствеността  върху апартамент №1А, находящ се в същата сграда.

От справка в ТР  от 19.04.2012г. е установено, че  до обявяване на дружеството в несъстоятелност  същото е представлявано от И.Д.Р. и синовете му Д.И.Р. и П.И.Р..  Към датата на прехвърлителната сделка П.Р. е съпруг на И.П.П., тогава с фамилия Р.. Излага доводи, че към датата на сключване на процесния договор приобретателката е била съпруга на един от законните представители на дружеството прехвърлител, а представляващи същото на сделката са били братът и бащата на нейния съпруг. Поради неизпълнение на задълженията за плащане на обезпечения с процесната ипотека договор за кредит банката се снабдила с изп.лист и образувала изп.дело №201585804001325 по описа на ЧСИ Д., която на 02.12.2015г. е вписала възбрана върху студио №10. На 08.02.2015г. И.П. Р.депозирала жалба срещу действията на ЧСИ по наложената възбрана, която е оставена без уважение, след което на 31.01.2018г. е извършен опис и оценка на студио №10.

Предвид изложеното са предявени  искове за постановяване на решение, с което да бъде признат за недействителен по отношение на  ищеца  договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг, обективиран в нот.акт№138, том I, рег. № 2119, дело № 118 от 2015г. на нотариус С.М., вписан в Имотния регистър към Службата по вписванията  с акт№ 64, том 152, вх.№ 63928/29.10.2015г., с който "Б."АД, чрез изпълнителните директори Д.И.Р. и И.Д.Р. прехвърля на И. П. Р.следния недвижим имот: СТУДИО №10, находящо се в жилищна сграда  в гр.София, Столична община, район "Лозенец", ул."*****, на втори мансарден етаж на сградата, на кота +17.00м, със застроена площ от 59,49кв.м., заедно с припадащите му  се  5,628% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,42кв.м., ведно със съответните му идеални части от правото на строеж върху УПИ XXXII-113 от кв.174 по плана на гр. София, м."Лозенец-III част", целият с площ от 287кв.м. Претендира направените по делото разноски.

С определение от 20.09.2019г.  е конституиран като съищец синдика на "Б."АД/н./ П.К., която не е изразила становище по исковете.

Ответницата И. П.П. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Счита, че оборимата презумпция за знание, регламентирана в чл.135, ал.2 от ЗЗД, не е приложима в случая, тъй като тя и един от изпълнителните директори на дружеството  прехвърлител в момента са разведени и между тях е била налице фактическа раздяла, което е видно от исковата молба за развод  от 29.08.2016г. От тогава не живеят заедно, а от представен договор за наем  от 2013г.  се установява, че П.Р. е живеел отделно. Излага, че от списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност, по отношение на "Б."АД, се установява, че тя е кредитор на дружеството, поради което й е прехвърлено право на собственост върху недвижим имот, вместо плащане, като сделката е възмездна.

            Ответникът "Б."АД /н./ излага съображения за неоснователност на исковете, тъй като към датата на сключване на процесния договор ответницата И. П. не е била съпруга на един от управителите на дружеството, за да се обоснове презумпция за знание по чл.135, ал.2 от ГПК. Излага, че между нея и П.Р. е била налице фактическа раздяла от 2008г. Към датата на сключване на договора  И. П. била също кредитор на дружеството, поради което й е прехвърлено право на собственост вместо плащане. Счита, че не е увреден интереса на кредитора, тъй като вземането му е обезпечено с ипотека върху имота, която го следва, независимо от прехвърляне правото на собственост. Претендира направените по делото разноски.

 Ответникът П.И.Р. не представя писмен отговор.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено  от фактическа страна следното:

От договор за банков кредит №719/08.10.2012г. се установява, че "ББР" АД е предоставила на "Б."АД банков кредит в размер на 577 000евро срещу задълженията за връщане на сумата при условията и сроковете, посочени в договора. Сумата е предоставена за изграждане до груб строеж и довършване на жилищна сграда с офиси на ул."*****в гр.София и рефинансиране на частен инвеститор с цел освобождаване на обезпеченията по кредита.  Договорено е, че за обезпечаване на всички вземания на банката кредитополучателят учредява  в нейна полза посочени в договора обезпечения.

С нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №36, том I, рег.364, дело№32/2013г. на нотариус А.Л., "Б."АД  учредява договорна ипотека върху недвижими имоти, които са подробно описани,  между тях е ап.9, находящ се в жилищна сграда в гр.София, район"Лозенец  на ул."*****на второ мансардно ниво, на кота +17,00, със застроена площ от 105,25кв.м.

Със заповед №РД-09-217/10.09.2014г. на Главен архитект на район "Лозенец" е допълнено разрешение за строеж №57/03.04.2008г., с което е допуснато изменение на одобрения инвестиционен проект и на кота +17,00 апартамент №9 се разделя на студио(ателие) №9 и №10.  На 23.12.2014г. е издадено разрешение за ползване  на жилищната сграда.

С договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг, обективиран в нот.акт№138, том I, рег,№ 2119, дело№ 118 от 2015г. на нотариус С.М., вписан в Имотния регистър към Службата по вписванията  с акт№ 64, том 152, вх.№ 63928/29.10.2015г., с който "Б."АД, чрез изпълнителните директори Д.И.Р. и И.Д.Р. прехвърля на И. П. Р.следния недвижим имот: СТУДИО №10, находящо се в жилищна сграда  в гр.София, Столична община, район "Лозенец", ул."*****, на втори мансарден етаж на сградата, на кота +17.00м, със застроена площ от 59,49кв.м., заедно с припадащите му  се  5,628% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,42кв.м., ведно със съответните му иделани части от правото на строеж върху УПИ XXXII-113 от кв.174 по плана на гр.София, м."Лозенец-III част", целият с площ от 287кв.м

По молба на ищеца от 02.10.2015г. и въз основа на изп.лист от 28.04.2015г., издаден от Софийски районен съд, 77-ми състав по гр.дело№22279/2015г., е образувано изп. Дело №20158580401325 на ЧСИ Д., за събиране вземанията на ищеца по договор за банков кредит №719 от 08.10.2012г. срещу "Б."АД, по което е наложена възбрана върху процесното студио №10. На 31.01.2018г. е направен опис и оценка  на същия недвижим имот. От удостоверение за семейно положение на И. П.П.  се установява, че е разведена  към 21.02.2019г.  и има двама синове И.П.Р. и О.П.Р..

С решение №11673/19.01.2017г. на Софийски районен съд, 84-ти състав по гр.дело№48712/2016г., влязло в сила на 19.01.2017г.  е прекратен брака, сключен на 11.02.1995г., между И.П. Р.и П.И.Р..

 С влязло в сила на 29.12.2017г. решение на САС по т.д.№5837/2016г.  е обявена неплатежоспособността на "Б."АД  с начална дата 29.08.2013г.  и е открито производство по несъстоятелност.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели Свидетелката М.Д.познава ответницата И.  П. от 2005г., била й нещо като шеф и събирала наема, където работела. Когато се запознали била омъжена, но през 2008г. се разделили и сега е разведена.  Не познава П.Р., но знае, че не живеят задно от 2007-2008г., което разбрала от нея, тъй като един ден се разплакала и споделила, че има проблеми с него. Той бил строител и не знае дали е пребивавал в семейното жилище.

Свидетелят И.Р.син на П.Р. и М.П., свидетелства че родителите му са разделени откакто се помни, повече от 13 години. Поддържа връзка с двамата. С баща си се вижда в едно помещение, което той ползва под наем.  Знае, че  към 2013г. баща му бил изп.директор на "Б."АД,  но  по това време били разделени с майка му и се карали за пари.

Представен е договор за наем от 01.04.2013г., с който П.Р.  наел помещение, бивша сушилня, но към датата на договора ателие №30, находящо се на таванския етаж на сградата с площ от 35 кв.м.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищците да имат качеството на кредитори, длъжниците да са знаели за увреждането при продажбата на имота на третото лице и последното да е знаело също за увреждането на кредиторите, тъй като се касае за възмездна сделка. Знанието се предполага до доказване на противното само при наличието на близка родствена връзка. Във всички останали случаи, знанието подлежи на доказване.

 

 

От доказателствата по делото се установява, че между ищеца ответника "Б."АД/н./ е сключен договор за кредит, по силата на който му е предоставена сума в размер на 577 000евро срещу задължението за връщането й, при условията регламентирани в договора. Установява се, че вземането по този договор е обезпечено с учредяване договорна ипотека върху недвижими имоти, един от които е процесния.

Не е спорно между страните, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, издаден на 28.04.2015г.,  по ч.гр.дело №22279/2015г. на Софийски районен съд, 77-ми състав, както и че въз основа на същия на  02.10.2015г. е образувано изп. дело № 20158580401325 на ЧСИ Д. срещу "Б."АД.

Следователно към 29.10.2015г., на която е дата е сключен процесния договор за прехвърляне на недвижи имот за погасяване на дълг банката е кредитор на "Б."АД по договора за банков кредит, чието вземане не е удовлетворено, като поради липса на доброволно изпълнение на 28.04.2015г. банката се е снабдила с изпълнителен лист и е пристъпила към принудително удовлетворяване на вземанията си.

От  събраните писмени доказателства се установява, че с договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг от 29.10.2015г., обективиран в нот.акт№138, том I, рег,№ 2119, дело№ 118 от 2015г. "Б."АД, чрез изпълнителните директори Д.И.Р. и И.Д.Р., прехвърля на И. П. Р.СТУДИО №10, находящо се в жилищна сграда в гр.София, Столична община, район "Лозенец", ул."*****. 

Съдът приема, че посочената сделка представлява увреждащо кредитора действие на длъжника, с което той е прехвърлил собствеността върху процесния имот на трето лице. Посоченият извод следва да се направи като се вземе предвид съдебната практика , обективирана в решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК, в което са изложени съображение, че съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора. В тази връзка съдът приема, че извършеното действие е увреждащо кредитора, независимо че за обезпечаване на вземането му е учредена договорна ипотека върху същия недвижим имот.

Не е спорно, че към датата на сключване на посочения договор  законни представители на дружеството "Б."АД са И.Д.Р., Д.И.Р. и П.И.Р., които са баща и синове. От влязлото в сила на 19.01.2017г. решение № 11673/19.01.2017г. на Софийски районен съд, 84-ти състав по гр.дело№48712/2016г. се установява, че сключения на 11.02.1995г. г брак между И. П. Р.и П.И.Р. е прекратен от датата на влизане в сила на решението. Следователно, към датата на сключване на процесния договор приобретателката И.П. и един от законните представители  на дружеството прехвърлител са имали сключен граждански брак, от което следва, че прехвърленият недвижим имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от двамата.

            От друга страна дружеството прехвърлител, при сключване на договора, е представлявано от другите двама управители, като не се спори, че те са баща и брат на П.Р., който заедно със съпругата е придобил собствеността върху имота, въз основа на процесния договор, при условията на съпружеска имуществена общност.

            В случая приложение намира въведената в чл.135, ал.2 от ЗЗД презумпция, че третото лице е знаело за увреждането, при положение, че лицата, придобили собствеността върху имота след сключване на увреждащата кредитора сделка, са един от законните представители на дружеството прехвърлител и неговата съпруга. В този случай ответниците-приобретатели по сделката  следва да проведат пълно обратно доказване, че не са знаели за увреждането, като на общо основание за това са допустими всякакви доказателства.

            От събраните доказателства посочената презумпция не е оборена, тъй като сделката е реализирана след образуване на изпълнително производство срещу "Б."АД, за събиране вземането на ищеца по договора за банков кредит. По това време П.Р. е бил изпълнителен директор на дружеството длъжник, поради което същият е бил наясно с финансовото му състояние и с образуваните срещу него изпълнителни производства, резултат от неизпълнение на задължения по договор за банков кредит на значителна стойност, както и че със сключване на сделката ще се намали имуществото на длъжника и възможността за удовлетворяване на кредитора.

Без значение е дали И. П. и П.Р. са живели разделени фактически, тъй като към датата на сключване на договора са имали сключен граждански брак, поради което  правните последици от процесната сделка и придобиване на имота в режим на СИО от двамата произтичат от закона. Поради това не следва да се обсъждат събраните гласни доказателства.

С оглед на установените по делото факти съдът приема, че са налице всички законоустановени предпоставки за уважаване на предявените искове, поради което следва да се обяви за недействителен по отношение на ищеца  процесния договор.  

На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответниците  следва да заплатят  на ищеца направените по делото разноски в размер на  1290,69лева, които включват юрисконсултско възнагарждение в размер на 450,00лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е  Ш  И  :

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявените искове от "Б.б.з.р."АД с ЕИК *****срещу И.П.П. с ЕГН**********, П.И.Р. с ЕГН********** и  "Б."АД(н.) с ЕИК *****, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.135 ОТ ЗЗД ПО ОТНОШЕНИЕ НА "Б.б.з.р."АД с ЕИК *****сключения между  "Б."АД(н.) с ЕИК ***** и И.П.П. с ЕГН**********, по време на брака й с П.И.Р. с ЕГН**********, договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг, обективиран в нот.акт№138, том I, рег. № 2119, дело№ 118 от 2015г. на нотариус С.М., вписан в Имотния регистър към Службата по вписванията с акт № 64, том 152, вх.№ 63928/29.10.2015г., с който "Б."АД, чрез изпълнителните директори Д.И.Р. и И.Д.Р., прехвърля на И. П. Р.следния недвижим имот: СТУДИО №10, находящо се в жилищна сграда  в гр.София, Столична община, район "Лозенец", ул."*****, на втори мансарден етаж на сградата, на кота +17.00м, със застроена площ от 59,49кв.м., заедно с припадащите му  се  5,628% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,42кв.м., ведно със съответните му иделани части от правото на строеж върху УПИ XXXII-113 от кв.174 по плана на гр.София, м."Лозенец-III част", целият с площ от 287кв.м.

           ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН**********, П.И.Р. с ЕГН********** и  "Б."АД(н.) с ЕИК ***** да заплатят на "Б.Б.З.Р."АД с ЕИК *****направените по делото разноски в размер на в размер на 1290,69лева.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                               СЪДИЯ: