№ 4344
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Мила Г. Димова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. М.А
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100504579 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби с идентично съдържание от Б. М. М. и Л. М.
М. срещу решение от 24.01.2024 г., постановено по гр. д. №10423/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 57 състав, в уважителната му част. В жалбите се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна
на решението и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемата „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадените въззивни
жалби. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано,
поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба на ищеца.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
1
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. М. М. и
Б. М. М. /съгласно уточнение към исковата молба от 01.07.2021 г./, с която са
предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца всеки по:
сумата 652.96 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр.
София, ул. „*********“ №19, вх. A, eт.4, aп. 16, за периода 01.05.2017- 30.04.2019 г., и
сумата 123.28 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г.-
03.02.2021 г.; сумата 15.13 лева за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.01.2018 г.-м.03.2019 г.., и сумата 3.44 лева за мораторна
лихва върху главницата за периода 01.03.2018 г.-03.02.2021 г..; ведно със законна лихва
върху главниците от 23.02.2021 г. до окончателното изплащане,
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от
ответника като клиент на топлинна енергия. Последният не изпълнил и задължението
да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по
чл.86 ЗЗД.
Ответникът Б. М., получил препис от искова молба, в законоустановения
едномесечен срок е подал отговор на искова молба. Поддържа, че наследодателят му
не е имал качество потребител на топлинна енергия на процесния имот, че липсват
доказателства за доставяна такава, евентуално оспорва размера на същата. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Л. М., получил препис от искова молба, в законоустановения
едномесечен срок е подал отговор на искова молба. Поддържа, че наследодателят му
не е имал качество потребител на топлинна енергия на процесния имот, че липсват
доказателства за доставяна такава, евентуално оспорва размера на същата. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис“ ЕООД.
С обжалваното решение от 24.01.2024 г., постановено по гр. д. №10423/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 57 състав исковете са частично уважени, като именно срещу
уважителната му част са постъпили въззивните жалби, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо, а по същество- неправилно, поради следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният
фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на
задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия
за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение
от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена
топлинна енергия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ „всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Следователно законодателят е
обвързал възникването на задължението за плащане на цената на топлинната енергия,
респ. възникване на договорно отношение, от притежавано от страна на физическото
лице вещно право върху имота, на който е доставена съответната топлинна енергия.
Въз основа на приетите по делото доказателства обаче съдът приема, че не се
установи и доказа, че ответниците са били собственици, нито ползватели, на
процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „*********“ №*********, ет. *********
през процесния период. Действително от представени нотариален акт №106/25.04.1986
г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, решение по гр. д.
№2143/95 г., СРС, както и нотариален акт №157 от 2007 г. за учредяване н договорна
ипотека се установява, че техният наследодател П.М. е била собственик на имот на ул.
„*********“ №19. Също така се установява, че последната е починала през 2019 г. и
нейни наследници са именно настоящите ответници. Установява се обаче, че предмет
на посочените документи е имот представляващ таванско жилище, а процесният имот
представлява апартамент 16 на четвърти етаж. Поделото няма никакви ангажирани
доказателства, от които да се направи извод за идентичност между тези обекти,
каквото нарочно оспорване в този смисъл е налице в депозираните отговори, респ.
във въззивните жалби.
При това положение съдът намира, че не се доказа при условията на пълно и
главни доказване, че е налице възникнало правоотношение между страните за
процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „*********“ №*********, ет. *********,
през процесния период и исковата претенция се явява неоснователна.
Неоснователността на главната претенция обуславя неоснователност и на акцесорната
такава.
С оглед направените изводи от настоящата инстанция постановеното
3
първоинстанционно решение се явява неправилно в обжалваната част и като такова
следва да бъде отменено в същата.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват на въззивниците в размер на по
100 лв. за всеки от тях, представляващи държавна такса.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20114155/24.01.2024 г., постановено по гр. д.
№10423/2021 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, в частта, в която Л. М. М., с
ЕГН:**********, и Б. М. М., с ЕГН:********** са осъдени да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* по искове с правно основание чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД следните суми: всеки по 354.31 лв., представляващи незаплатена доставена
и използвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„*********“ №*********, ет. ********* за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до окончателното плащане, по 38.66 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. -03.02.2021 г., по 13.45 лв. главница за дялово
разпределение за период 01.01.2018 г. до 31.01.2019 г. за имот находящ се в гр. София,
ул. „*********“ №*********, ет. *********, ведно със законната лихва от 23.02.2021 г.
до окончателното плащане, както и по 2.84 лв. обезщетение за забава за периода
01.03.2018 г. до 03.02.2021 г.както и в частта за присъдените разноски, като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Л. М. М., с ЕГН:**********, и Б. М. М., с ЕГН:********** искове с правно
основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: всеки по 354.31 лв.,
представляващи незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*********“ №*********, ет.
********* за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
23.02.2021 г. до окончателното плащане, по 38.66 лв. мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. -03.02.2021 г., по 13.45 лв. главница за дялово разпределение за период
01.01.2018 г. до 31.01.2019 г. за имот находящ се в гр. София, ул. „*********“
№*********, ет. ********* ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до
окончателното плащане, както и по 2.84 лв. обезщетение за забава за периода
4
01.03.2018 г. до 03.02.2021 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Л. М.
М., с ЕГН:**********, и Б. М. М., с ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
на всеки от тях по 100 лв., разноски за въззивното производство, представляващи
държавна такса.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5