Решение по дело №339/2018 на Районен съд - Асеновград

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 гр. Асеновград, 11.10.2018 година

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. БЕДАЧЕВ

 

        с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 339 по описа на Асеновградски районен съд за 2018 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 332737- F-363618/ 13.04.2018 г. на Заместник Директор  на ТД на НАП- гр. Пловдив - М.М.П.-С.на „*****“ ЕООД с БУЛСТАД  ***** със седалище и адрес на управление: гр.Садово, стопански двор, представлявано от А.А.Г.на основание чл. 185, ал. 2 ,във вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 лв.  за нарушение по чл.3 ал.3  от Наредба № Н—18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.3 от  ЗДДС.

         Срещу НП е депозирана жалба от „*****“ ЕООД.  В жалбата и съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. З. се навеждат твърдения за незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението, навеждат се  твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП-  Пловдив се представлява от юрисконсулт а., който предлага да се потвърди НП като законосъобразно, обосновано и правилно.

        Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

       Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол  акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

        От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 08.11.2017 г. и на 10.11.2017 г. от служители на ТД на НАП- Пловдив, сред които бил и актосъставителят И.П., била извършена оперативна проверка в обект –бензиностанция – газстанция, находяща се в с. *** на гл.път Асеновград –Кърджали, стопанисвана от фирма „*****“ ЕООД. В хода на проверката бил извършен физически оглед на вкопан резервоар за съхранение на бензин А-95Н при който се установило, че не функционира монтираната нивомерна измервателна система за обем на течно гориво –бензин А-95Н, поради липса на нивомерна сонда в резервоара. Обстоятелството, че не функционира нивомерната система се потвърдило и от направената от проверяващите справка в информационната система на НАП, от която се установило, че показанията на нивомерната система за резервоар № 1 /бензин А-95Н нямат промяна за нивото на горивото през периода от 26.07.2017 г. до 08.11.2017 г. Същата информация се потвърдила и от разпечатаните дневни финансови отчети  на регистрираната в обекта ЕСФП. В резултат на констатациите при проверката проверяващите достигнали до извода, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ не е спазило изискванията на чл. 3 ал.3 от Наредбата, тъй като не предава по установената дистанционна връзка с НАП – актуални данни , които дават възможност за определяне на наличните количества гориво – бензин А- 95Н, поради липа на функционираща нивомерна измервателна система  за обем на течните горива , с което е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № Н—18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.3 от  ЗДДС.

За констатираното нарушение на 20.11.2017г.  на дружеството – жалбоподател  бил съставен АУАН, в присъствието на упълномощен представител. При предявяването на АУАН не били направени възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.  Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на дружеството - „*****“ ЕООД за горното нарушение било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 лв. При така  установената  фактическа обстановка и след като провери  изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя  законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление  съдът намира следното от  правна страна:    

        НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от компетентен орган- Зам.Директор на ТД на НАП-Пловдив ,упълномощен за  това,съгласно Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г. на Изпълнителния Директор на НАП. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му, са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, потвърдени и чрез събраните гласни доказателства посредством разпита в качеството на свидетел на актосъставителя.

       Съдът намира, на първо място че в конкретния казус, действително, дружеството жалбоподател - „*****“ ЕООД е лице по чл. 3 ал.2 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. тъй като то извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и в тази връзка същото е годен субект на нарушението по чл. 3 ал.3 от цитираната Наредба, която норма въвежда задължението за всяко лице по ал. 2 да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

В конкретния случай безспорно е установено при проверката на место и по данните в програмните продукти на НАП, че дружеството не е изпълнило това задължение, тъй като не е предавало актуални данни по установената дистанционна връзка с НАП, които да дават възможност за определяне и отчитане на наличните количества гориво. И това обективно не е било възможно, тъй като по принцип нивомерната измервателна система за обем на течното гориво – автомобилен бензин не е функционирала, а нивомерната измервателна сонда в резервоар № 1 не е била налична. С това дружеството е реализирало всички елементи от обективния състав на нарушението.

Неоснователно е наведеното в жалбата възражение, че поради промени в нормативната уредба фиксирана в горната Наредба, не може да се приеме, че към твърдения период на извършване на нарушението, дружеството не е имало горното задължение и съответно не е реализирало нарушението. Твърди се, че към момента на нарушението дейността на дружеството попада под хипотезата на параграф 31 ал.1 от ПР на Наредбата за изменение на Наредба № 18-Н /13.12.2006г.  на МФ. Действително Наредба № Н-18 /13.12.2006г. претърпява частично изменение с ДВ бр. 76 от 19.09.2017 г. , като е въведен и цитирания по горе параграф  31 ал.1 от ПР на Наредбата за изменение на Наредба № Н -18 /2006 г. Съобразно неговите постановки, лицата които използват ЕСФП /каквото е и дружеството жалбоподател/ привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази Наредба в срок до 30 септември 2018 г., като до привеждането в съответствие прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Съотнесено към процесното нарушение по чл. 3 ал.3 от Наредбата, посочените промени в нормативната уредба по никакъв начин не се отразяват на неговия състав и факта на реализирането му от дружеството – жалбоподател. Това е така защото конкретната норма – чл. 3 ал.3 от Наредбата действително претърпява частична редакция, но тя касае само премахването на изискването в новия вариант по отношение на нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП , като е премахнато условието   същата да отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19. От гледна точка на задължението за предаване на данни по установена дистанционна връзка на НАП, които да дават възможност за определяне на наличното количество гориво, както и използването за тази цел - като средство за измерване от одобрен тип на нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП подлежаща  на метрологичен контрол, същото  е останало непроменено и преди и след измененията с ДВ бр. 76 от 2017г., поради което и редакцията на разпоредбата не се отразява на съставомерността на описаното в НП нарушение включително и към твърдения период на извършването му. Същото се отнася и за посочения параграф  31 ал.1 ПР на Наредбата за изменение на Наредба № Н -18 /2006 г. Съотнесен към конкретиката на нарушението същия не въвежда основания за неговото дисквалифициране като такова, тъй като и преди влизането му сила е съществувало задължение за дружеството да предава данни по посочения механизъм и преди това същото е използвало ЕСФП, а по отношение на конкретно нарушение до привеждането в съответствие е следвало да се прилага досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите, който  по отношение на течните горива е именно посочения в чл. 3 ал.3 от Наредбата ред.

Правилно описаното нарушение  е съотнесено  към съответстващата му  санкционна разпоредба – чл. 185   ал.2 , вр. с ал.1 от ЗДДС, която предвижда в тези случаи имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., тъй като в конкретния случай нарушението не води до неотразяване на приходи.

          Правилно административно-наказващият орган е наложил имуществената санкция  в размер клонящ към минималния предвиден в закона, а именно 800  лева, който размер на санкцията е съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН,  като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС.  Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някаква  минимална  стойност на предмет на нарушението. Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 185, ал. 2 от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.

         Предвид изложените съображения и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,  съдът  

 

                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 332737- F-363618/ 13.04.2018 г. на Заместник Директор  на ТД на НАП- гр. Пловдив - М.М.П.-С.  на „*****“ ЕООД с БУЛСТАД  ***** със седалище и   адрес на управление: гр.Садово, стопански двор, представлявано от ***** , на основание чл. 185, ал. 2 ,във вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 лв.  за нарушение по чл.3 ал.3  от Наредба № Н—18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.3 от  ЗДДС.

 

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: