Решение по адм. дело №1136/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по реда на чл.268 от ДОПК.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от АРТ БИЛДЪРС ЕООД, гр.Бургас против Решение № 39/19.05.2025г. на директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без уважение подадената жалба против Разпореждане изх. № С250002-105-0172952/29.04.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, с което е допуснато присъединяване в изпълнителното производство по ИД № *********/2022г. на вземания конкретно посочени, въз основа на изпълнителен титул Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания и/или обезпечителни мерки с реф.№ LU_20193100148L 6871_20250422_ UIPE_1 от 22.04.2025г. от Херцогство Люксембург.

Жалбоподателят АРТ БИЛДЪРС ЕООД оспорва решението като незаконосъобразно, като твърди, че не е бил уведомяван за издаването на акт, въз основа на който са били установени присъединените задълженията за ДДС и административни санкции, начислени в Херцогство Люксембург и възразява, че решаващият орган не е изискал доказателства за връчване на изпълнителното основание, в нарушение на чл.47 от Харта на основните права на ЕС. Посочва още, че в единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки липсват данни, които индивидуализират първоначалното изпълнително основание - дали се касае за съдебен или административен акт, което счита за противоречие с нормата на чл.269к, ал.2, т.1, предл.1 от ДОПК и чл.12, т.1, б.“а“ от Директива 2010/24ЕС. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът – директор на ТД на НАП, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата, като подробни съображения е изложел в писмени бележки. Претендира възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законовия срок.

Разгледана по същество е основателна.

Видно от административната преписка в ТД на НАП Бургас е образувано изпълнително дело № *********/2022г. с длъжник А. БИЛДЪРС ЕООД.

Във връзка с процедура по взаимна помощ между държавите-членки на Европейския съюз и по повод постъпило искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки с реф.№ LU_BG_20193100148L 6871_021439_20250423_b_RR, с държава на запитващия орган – Люксембург, с Разпореждане изх. № С250002-105-0172952/29.04.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, е допуснато присъединяване в изпълнителното производство за принудително събиране на вземания, представляващи административни наказания и глоби, данък върху добавената стойност, както и други разходи, възникнали в тежест на жалбоподателя на територията на Люксембург, в периоди и на стойности конкретно посочени. Същите са обективирани в изпълнителен титул Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания и/или обезпечителни мерки с реф.№ LU_20193100148L 6871_20250422_ UIPE_1 от 22.04.2025г. от Люксембург.

Против това разпореждане жалбоподателят подал жалба пред директора на ТД на НАП Бургас, видно от която възразил е, че разпореждането е издадено без да са били изяснени фактите и обстоятелствата по случая, като е посочил, че за претендираните суми е узнал за пръв път с получаване на разпореждането и не е бил уведомен за производство по издаване на изпълнителното основание, поради което е посочил, че е било нарушено правото му на справедлив процес и осигуряване на ефективни правни средства за защита в нарушение нормата на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. При липсата на данни и документи, удостоверяващи връчването на изпълнителното основание на длъжника, жалбоподателят е оспорил действията по присъединяване на вземанията.

По жалбата е постановено процесното Решение № 39/19.05.2025г., видно от мотивите на което административният орган е приел, че вземанията, обективирани в Разпореждане № С250002-105-0172952/29.04.2025г., са възникнали по надлежен изпълнителен титул - Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания и/или обезпечителни мерки с реф.№ LU_20193100148L 6871_20250422_ UIPE_1 от 22.04.2025г. от Херцогство Люксембург, счетен за годно изпълнително основание, а вземанията по него за ликвидни и изискуеми към момента на издаване на разпореждането за присъединяване, съответно действията на публичния изпълнител са намерени за съответни на разпоредбата на чл.217, ал.2 ДОПК във вр. с процедурата за взаимна помощ с държавите-членки на ЕС регламентирана в глава 27а от ДОПК, при наличието на неплатени публични задължения в запитващата държава. Административният орган е отбелязал също, че споровете, касаещи вземането, попадат изключително в компетентността на компетентните органи на запитващата държава по арг. от чл.14 от Директива 2019/24ЕС.

Решението е незаконосъобразно.

Глава двадесет и седма „а“ от ДОПК регламентира процедурата за взаимопомощ между държавите-членки на ЕС, която предвижда събиране на публични вземания на една държава и предприемане на изпълнителни мерки срещу лица, намиращи се на територията на друга държава, въз основа на единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки. В случаите на взаимна помощ администрацията на запитаната държава замества администрацията на запитващата държава и осъществява производството по реда и условията на националното законодателството на запитаната държава.

Съгласно разпоредбата на чл.269а, ал.1 от ДОПК взаимна помощ с компетентните органи на държави членки на ЕС се осъществява при събирането на публични вземания, изчерпателно посочени в т.1-т.6, сред които данъци, включително акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на ЕС; имуществени санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде отправено искане за взаимна помощ по т.1-3, наложени от органите, компетентни да установяват и/или събират съответните публични вземания с влязъл в сила акт; лихви и разноски, свързани с вземанията по т.1-5 (по т.6). По арг. от ал.3, действията по обезпечаване и събиране на вземанията по ал.1 се извършват от органите по приходите и публичните изпълнители при условията и по реда на ДОПК. Видовете взаимна помощ са уредени в чл.269в, а условията за отправяне на искане за събиране на вземане към друга държава членка са регламентирани в чл.269и от ДОПК.

Съгласно чл.269к от ДОПК взаимната помощ при събирането на вземанията се осъществява чрез искане за събиране на вземане, придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване, съгласно чл.269к, ал.1 от ДОПК.

Видно от следващата алинея 2 на чл.269к от ДОПК регламентирано е нормативното съдържание на единния инструмент и той следва да съдържа данни, индивидуализиращи първоначалното изпълнително основание, описание на вземането, вида на вземането, периода за който се отнася, всички дати от значение за изпълнителното производство, размера на вземането, включително главница, лихви и разноски, име, съответно наименование (фирма) и други данни, индивидуализиращи длъжника, наименование, адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване.

В случая националният компетентен орган е получил искане за събиране на публично вземане от друга държава-членка. Искането касае вземания, включени в обхвата на чл. 269а ДОПК и е придружено от Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки с реф. номер LU_20193100148L 6871_20250422_ UIPE_1 от 22.04.2025г., като видно от неговото съдържание, в т.1 Описание на вземането и засегнатото лице, са описани пет вземания, всички представляващи данък върху добавената стойност, относими за различни периоди, конкретно посочени, посочена е дата на установяване на отделните вземания, дата на която става възможно да се пристъпи към изпълнителни мерки, размер на дължимото вземане, дата на извършено уведомяване на първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания в запитващата държава, информация относно службата, отговорна за определяне на задължението, както и идентификация на засегнатото лице.

Процесният единен инструмент обаче не съдържа изискуемата информация по първото предложение на правната норма - индивидуализация на първоначалното изпълнително основание, като няма данни за акта – съдебен или административен, въз основа на който са установени задълженията. В идентификацията на вземанията, в т.1 наименована Позоваване, която вероятно би следвало да носи тази информация, има изписан номер, който няма как да се обвърже с първоначално изпълнително основание поради липса на словесно описание. Наличието на първоначално изпълнително основание, издадено в друга държава-членка, е изискуема предпоставка за събиране на вземанията видно от нормата на чл.269л, ал.1 от ДОПК.

Жалбоподателят навежда доводи за нарушено право на осигуряване на ефективни правни средства за защита в качеството му на длъжник, като твърди, че не знае и не е бил уведомяван за съществуването на изпълнително основание, съгласно което да дължи търсения за принудително събиране данък върху добавената стойност. В тази връзка настоящият съд се позовава на мотивите и указанията, съдържащи се в Решение на СЕС от 26 април 2018г. по дело С-34/17, видно от които при релевирано от длъжника възражение, че е нарушено правото му по чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз за осигуряване на ефективни средства за защита следва, без да се нарушава принципът на взаимно доверие, следва да се извърши обективна преценка дали има удостоверено от властите на запитващата държава уведомяване на длъжника за издаденото срещу него изпълнително основание за събиране на вземането, по което е инициирано производство по реда на Директива 2010/24ЕС. За да се извърши тази преценка обаче, е необходимо в единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки ясно да е индивидуализирано първоначалното изпълнително основание и да са приложени допълнителни документи, удостоверяващи връчването му на длъжника. В процесния случай в искането за събиране на вземане и в единният инструмент, както се посочи, описани са претендираното вземане, неговият произход – данък върху добавената стойност, както и е индивидуализиран длъжникът и отговорната служба за определяне на вземането, но в инструмента липсват каквито и да е данни, които да индивидуализират първоначалното изпълнително основание, каквото е изискването на чл.269к, ал.2, т.1, предл.първо от ДОПК, аналогично регламентирано и в чл.12, т.1, б.“а“ от Директива 2010/24ЕС. Липсата на тази информация относно характера на изпълнителното основание – съдебен или административен акт, орган, който го е издал, дата на издаване, компрометира принципа на осигуряване на ефективни средства за защита. При тази непълнота, местният запитан орган, съгласно дадените указания, съдържащи се в мотивите на решението по дело С-34/17 на СЕС, е следвало да изиска от запитващата страна данни, индивидуализиращи първоначалното изпълнително основание, както и документ за неговото връчване на длъжника, преди да предприеме действията по принудително удовлетворяване на вземанията. Такива правомощия са предоставени на запитания орган вкл. по силата на чл.19, т.2 от Регламент за изпълнение № 1189/2011 на Комисията от 18 ноември 2011г., съгласно който запитаният орган може, ако е необходимо, да поиска от запитващия орган да предостави допълнителна информация или да допълни единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава-членка. Запитващият орган предоставя цялата необходима допълнителна информация, до която обикновено има достъп.

Неправилно административният орган е възприел възражението на жалбоподателя относно неуведомяването му за издаването на първоначалното изпълнително основание като материалноправен спор относно неговата дължимост, за който е посочил, че попада в компетентността на запитващата държава. Принципно това е вярно, но възражението няма такъв характер. Неоснователен също така съдът счете и довода на пълномощника на административния орган, че след като е получен единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, публичният изпълнител не може да извършва проверка относно актуалното наличие на задължението в запитващата държава. Единният инструмент е нормативният способ за провеждането на процедура за взаимна помощ, но сам по себе си, ако не отговаря на изискуемото нормативно съдържание, не може да породи предвидения правен ефект и в този смисъл не се касае за недължима проверка от публичния изпълнител относно актуалното наличие на публичното задължение, а за проверка относно нормативно задължителното съдържание на единния инструмент, част от което в случая не е налице.

С оглед изложените мотиви относно липсата на данни, индивидуализиращи издаденото срещу жалбоподателя изпълнително основание, както и на документи, удостоверяващи връчването му преди предприемането на действия по неговото принудително удовлетворяване, неправилно местният запитан орган е предприел действия по събиране на вземането чрез присъединяване на вземанията с издаването на Разпореждане № С250002-105-0172952/29.04.2025г. на публичния изпълнител. С неговото потвърждаване с издаването на процесното Решение № 39/19.05.2025г. на директора на ТД на НАП Бургас, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Разноски не се присъждат, тъй като не са поискани.

Така мотивиран и на основание чл.268 от ДОПК, Административен съд Бургас, IX състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 39/19.05.2025г. на директора на ТД на НАП Бургас, с което е потвърдено Разпореждане изх. № С250002-105-0172952/29.04.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.