№ 7624
гр. ..., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело №
20231110136701 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът М. М. Р. действащ чрез своята майка и законен представител С. И. Г., е
предявил срещу ..., осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на
травматични увреждания причинени при ПТП, станало на 23.01.2023 г., в ... в района на
кръстовището на *** с ***”, по вина на водача на ***, който навлязъл в кръстовището без да
пропусне движещият се от дясно автомобил – ****, в който като пътник на задна дясна
седалка пътувал ищецът, поради което водачът на лекия автомобил станал причина за
настъпване на ПТП, при което причинил на ищеца телесни увреждания – контузия в ляво
рамо, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, застраховател по който е ответникът, както
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 78,04 лева представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 27.02.2023 г. до 29.06.2023 г., както и за
заплащане на лихва върху главницата от датата подаване на исковата молба в съда –
30.06.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е
ответникът, е настъпило събитие – описаното ПТП, за което вина носи застрахования при
ответника водач и вследствие на което е причинил на ищеца травматично увреждане –
контузия на ляво рамо. Ищецът претърпял неимуществени вреди – болки и страдания
1
вследствие на травматичното увреждане, които били със значителен интензитет в първите
10-15 дни. Изпитвал болки и не можел да извършва обичайните си дейности. Твърди, че
ПТП причинило и стрес на ищеца в посочения в исковата молба интензитет. На 27.02.2023 г.
ищецът поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените
вреди, но до изтичане на предвидения в закона срок, плащане не е налице. Ето защо прави
искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 78,04 лева за периода от
27.02.2023 г. до 29.06.2023 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски за адвокат по чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва ПТП да се дължи на
виновно противоправно поведение на застрахования при него водач, в причинно-следствена
връзка, с което да е настъпила вреда. Оспорва механизма на ПТП и пряката причинно-
следствена връзка между него и настъпилата вреда. Оспорва и размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и интензитета на изпитаните болки. Прави
възражение за съпричиняване на вредата, тъй като твърди, че ищецът е пътувал без
предпазен колан. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на
травматични увреждания причинени при ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.06.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и по и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 78,04 лева представяща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 27.02.2023 г. до 29.06.2023 г.
В тежест на ищеца по иска по чл. 432 от КЗ е да докаже, фактите, включени във
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда със
сочния от ищеца размер и интензитет, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната
вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и
наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество, както и че е отправил към ответника
покана за плащане на вземането, ведно с представяне на нужните документи, която покана е
2
получена от застрахователя, както и изпадането на длъжника в забава и размера на
търсеното обезщетение за спорния период. Противоправността на деянието не подлежи на
доказване, тъй като се касае до правен извод.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно
обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина. В тежест на
ответника е да докаже и съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан и конкретно действие или бездействие, което е довело да вреда.
Съдът намира, че сочените предпоставки за уважаване на исковете се установиха от
събраните в производството доказателства.
Между страните не е спорно, поради което по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е
отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че лекият автомобил марка
„****“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на покритие.
Чрез неоспорения констативен протокол К-46 от 23.01.2023 г., съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, който като официален
свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална
доказателствена сила, както и от констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. И.
Н., се установява, че на 23.01.2023 г., около 19,30 часа в гр. ..., по улица „***“ с посока към
улица „****“ със скорост на движение около 40 км/час се движел лек автомобил ***, в който
като пътник на задна дясна седалка пътувал ищецът. По същото време по бул. „****“ с
посока на движение към Бизнес парк се движел лек автомобил ****, като на образувалото се
кръстовище лекият автомобил марка „***“ се движел по пътя с предимство, явявайки се
дясно стоящ за лекият автомобил „****“. Лекият автомобил „****“ навлязъл в
кръстовището със скорост около 45 км/час, не пропуснал автомобила с предимство и
реализирал ПТП. Ударът е челен за лек автомобил марка „****“ и в предната лява част за
лекия автомобил марка „***“, модел „****“.
От заключението на вещото лице по САТЕ и констатациите на служителите, постили
мястото на ПТП, се установява, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача
на лек автомобил марка „****“, който при навлизане в кръстовището непропускайки
движещия се по пътя с предимство водач на лек автомобил „***“ модел „****“, е нарушил
правилата на чл. 25, ал. 2, чл. 47, чл. 50, ал. 1 ЗДвП и е станал причина за настъпване на
произшествието.
С оглед изложеното съдът намира, че поведението му е в противоречие с
предписаното в цитираната норма, поради което и е противоправно, съгласно изискванията
на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето
защо са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на водача на МПС „****“ по отношение на
причинените на ищеца вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Между страните не е спорно, поради което и отделено по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и
3
4 от ГПК като такова е обстоятелството, че лекият автомобил марка „****“ е бил застрахован
при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
срок на покритие към датата на ПТП, както и че ищецът е предявил претенция за плащане
на застрахователното обезщетение пред ответното дружество, но до подаване на исковата
молба в съда не е постъпило плащане, поради което ответното дружество отговаря по
предявените искове.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с
претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП в
твърдения интензитет.
От изслушаната и приета по делото СМЕ, изготвена от д-р Р. Д., на която съдът дава
вяра като обективна и безпристрастна, кореспондираща с останалите събрани по делото
доказателства – амбулаторен лист от преглед и резултати от рентгенография, се установява,
че непосредствено след ПТП, след преглед и изследвания, на ищеца е поставена диагноза:
контузия на ляво рамо. Според експерта, след отчитане на наличните данни в медицинската
документация за вида на травмите и прилаганото лечение, следва да се приеме, че се касае за
уреждане, което отшумява за 10-15 дни, като в първите 7-8 дни след травмата болките са
най-интензивни, като липсата на проследяваща медицинска документация след датата на
посещението, направено непосредствено след инцидента в УМБАЛСМ „Св. Анна“, където е
била извършена рентгенография, дава основание да приеме, че възстановяването е протекло
без усложнения и е налице пълно възстановяване.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на
субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
4
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
Видно от доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното
произшествие, на пострадалия е било причинено описаното в СМЕ телесно увреждане-
контузия на ляво рамо, което при ищеца е отшумяло за около 15 дни, който период е в
рамките на обичайния, необходим за възстановяване от подобни травми. Според
заключението на вещото лице понастоящем не са налице данни за остатъчна травма и
усложнения, които да влошават качеството на живот на ищеца.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Р. К., преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е баща на ищеца), на които съдът дава вяра в
частта относно емоционалното състояние на пострадалия след инцидента, се установява, че
непосредствено след ПТП детето било заведено от майка му и познати в Окръжна болница
за преглед, където била установена травмата. В рамките на 10 дни след ПТП изпитвал болки
в рамото и не можел да тренира футбол. Няколко дни след инцидента бил уплашен и силно
притеснен от събитията, като изпитвал страх при преминаване около мястото на ПТП. Освен
това, от показанията се установява, че в рамките на няколко дни след инцидента детето
отсъствало от училище поради претърпения стрес. Ето защо според съда, от доказателствата
по делото безспорно се установиха последиците, които ПТП е имало за психическото и
физическото здраве на ищеца, като се установява, че болките са били интензивни
непосредствено след инцидента и заедно с негативните емоционални преживявания са
отшумели в рамките на няколко седмици.
Предвид възрастта на пострадалия - 8 години към датата на ПТП, механизма на
получаване на увреждането, неговия характер и място – травма, получена при сблъсък с
насрещно движещ се автомобил, от която въпреки, че се възстановил бързо, е предизвикала
състояние на болка и дискомфорт при ежедневното обслужване непосредствено след ПТП,
обстоятелството, че в началото на възстановителния период болките са били интензивни,
както и стреса от преживявано ПТП ведно с посещението в болнично заведение и откъсване
от обичайните занимания за едно дете, настоящият състав счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, определен по правилото на чл. 52 ЗЗД, е 1200 лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид, че въпреки е налице
увреждане, същото се изразява в охлузване/оток, което макар да е неприятно, не се
характеризира с продължителен възстановителен период, освен това липсват каквито и да
било негативни прогнози за бъдещото здравословно състояние на ищеца, както и
доказателства за наличие на усложнения в хода на възстановяването.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от
25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица, приложими до
01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгл.
5
§ 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. №
3343/2013 г., ІІ ТО на ВКС, според което, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се
отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите
на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Ето защо искът за неимуществените вреди следва да се уважи за сумата от 1200 лева,
а за разликата до претендирания размер от 2000 лева е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради нарушение на правилата за движение (чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП), изразяващо се в непоставяне на предпазен колан в МПС в движение. За
да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие
или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. В конкретния случай, ответникът не е доказал по
правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, доколкото от
разясненията, дадени от вещото лице по СМЕ се установява, че сочената травма може да се
получи със и без поставен предпазен колан. Изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите (Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на
II ТО на ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на II ТО на ВКС), каквото
доказване в случая не е налице.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде уважена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху обезщетението за периода от 27.02.2023 г. до 29.06.2023 г. така
както е заявено в молбата от 11.08.2023 г., тъй като в хипотезата на предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застрахователят, покривайки отговорността на
застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в
застрахователното обезщетение съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429,
ал. 3 КЗ, но не считано от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от
законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ разрешение – считано от по-ранната
от следните две възможни дати - уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователното обезщетение е свързано с: 1)
6
изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2) възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (така Решение № 46 от
04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I ТО на ВКС, Решение № 50110 от 12.03.2024 г. по т.
д. № 1108/2022 г. на II ТО на ВКС, Решение № 50105 от 12.01.2024 г. по т. д. № 1723/2022
г. на II ТО на ВКС). Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата изчислен по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор е в
размер 46,82 лева, до който размер претенцията следва да се уважи, а за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 78,04 лева следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
Ищецът е сторил разноски за държавна такса по делото в размер на 83,12 лева,
заплатил е разноски за САТЕ и СМЕ в размер на 200 лева и 270 лева (л. 84), както и 10 лева
за съдебни удостоверения, от които следва да му се присъди сумата от 391,87 лева съобразно
сумата, за която съдът счита исковете за основателни, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В полза на процесуалния представител на ищеца адв. О., предвид представения на
лист 191 договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024 г., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 365,61
лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено върху заявената претенция въз
основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията
действаща към датата на уговаряне на безплатната правна помощ), което с оглед цената на
иска е в размер на 609,36 лева в вкл. ДДС.
Ответникът, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в
размер на 430 лв. за назначената САТЕ и СМЕ (лист 87, 111). Ответникът е заявил и
претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева платено в брой
съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 140, който служи като разписка за
получената сума в брой съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Ето защо, ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на 412 лева. Сумата от 40 лева,
внесена съгласно платежно нареждане на лист 88, следва да бъде възстановена на ответника
по посочена от него банкова сметка, тъй като не е усвоена.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на М.
М. Р., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. И. Г., с адрес
7
в ****, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1200
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания причинени при ПТП, станало
на 23.01.2023 г., в ... в района на кръстовището на *** с ***”, по вина на водача на ***,
който навлязъл в кръстовището без да пропусне движещият се от дясно автомобил – ****,
поради което станал причина за настъпване на ПТП, при което причинил на ищеца телесни
увреждания – контузия в ляво рамо, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застраховател по
който е ответникът, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 46,82 лева
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.02.2023
г. до 29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата подаване на
исковата молба в съда – 30.06.2023 г. до окончателното плащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 1200 лева до пълния
предявен размер от 2000 лева, както и иска за лихвата над уважените 46,82 лева до пълния
предявен размер от 78,04 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М.
М. Р., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. И. Г., с адрес
в ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 391,87 лева - разноски за тази
инстанция.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
адвокат В. В. О., САК, със служебен адрес: ****, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата, сумата от 365,61 лева - адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител С. И. Г., с адрес в ****, да заплати на ..., ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 412 лева – разноски за тази
инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8