РЕШЕНИЕ
№ 3872
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110213001 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ИНТЕРБИЛД ХОЛД“ЕООД, с ЕИК , представлявано от С
В Ц, срещу Наказателно постановление (НП) №22-2200272 от 30.08.2022 г., издадено от Л С
Ч - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София (ДИТ – София) към Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда (КТ), е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за
нарушение на чл.62, ал. 1, във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за недоказаност на нарушението, поради неправилно
извършен анализ от наказващия орган на събраните в хода на проверката доказателства.
Настоява се, че не са разграничени основните елементи на трудовите и гражданските
договори, както и че в случая отношенията между дружеството и И. Й. разкривали
облигационен характер. В тази връзка се сочи, че на лицето не е било възложено да
предоставя не работната си сила, а от него се е очаквал конкретен резултат - да извърши
почистване за определен срок. Оспорва се верността на вписаните данни в попълнената от
Й. декларация относно работно време, възнаграждение и почивки. Излагат се аргументи за
пълно игнориране от органите на обстоятелството, свързано с характера на дейността, който
бил временен. Възразява се и срещу отсъствието на пропорционалност между наложения
размер на имуществената санкция и тежестта на нарушението. В тази връзка се акцентира
върху отсъствието на мотиви за надвишения минимум на наказанието, предвиден в
санкционната норма. Обсъждат се допуснати множество процесуални нарушения, с които
съществено се накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Сред тях се изброяват
връчването на наказателното постановление на лице, неупълномощено да получава книжа от
името на дружеството и в отсъствието на неговия управител, неспазване на срока по чл.52,
1
ал.1 от ЗАНН, несъобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.4, чл.42, т.7 и чл.42, т.9 от
ЗАНН, както и липса на произнасяне по депозираните от дружеството възражения срещу
АУАН. В резюме се моли за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят „Интербилд холд“ЕООД, редовно призован, не
изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, редовно
призована, се представлява от юрк. Д, която оспорва жалбата. В съдебното заседание, в
което делото е обявено за решаване, представителят на административнонаказващия орган
не се явява.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди
доводите и възраженията на страните, прецени събраните доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Дружеството - жалбоподател „Интербилд холд“ЕООД е вписано в Търговския
регистър с ЕИК , със седалище и адрес на управление, актуални към месец юни 2022г.: гр.
София, р-н „Подуяне“, ул.„В“ №, ап.. Негов представляващ към посочения момент била Л В
К – управител (заличено обстоятелство към 2023 г.). Предметът му на дейност включвал
„други специализирани строителни дейности, некласифицирани другаде“, с код по КИД
43.99.
На 01.06.2022 г. между „Интербилд холд“ЕООД и „Ремонт – БГ“ЕООД бил сключен
договор, по силата на който жалбоподателят, като изпълнител, приемал да извърши срещу
възнаграждение подготовка и почистване на сграда за обществено обслужване с
идентификатор 68134.707.366.2 по КККР на гр. София, СО район „Слатина“, на 94 СУ
„Димитър Страшимиров“, находяща се на ул.““№. Срокът за изпълнение бил уговорен като
не по- дълъг от 15 календарни дни.
На 03.06.2022 г. на строителния обект настъпила трудова злополука с едно от наетите
от „Интербилд холд“ЕООД лица. По този повод на същата дата, около 11:30 часа,
инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“- София – Н. Л. В., В. Д. В. и Сара
Станкулова, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по Кодекса на
труда от страна на жалбоподателя. За целта те посетили сградата на 94 СУ, находяща се на
горепосочения адрес – ул.“511-та“№22, в кв.“Христо Ботев“, гр. София. Контролните органи
заварили на място И. Г. Й., с ЕГН **********. Той бил облечен в работно облекло и
извършвал дейност като „общ работник”, свързана с разчистване на покрива. С идентична
дейност били ангажирани и още три лица – Ц. М. Г., Л Г. Л и В М Н. Инспекторите
предоставили на работниците за попълване декларации. В своята свид. Й. вписал
собственоръчно, че престира труда си в дружеството от 02.06.2022 г., на длъжност „общ
работник“, срещу възнаграждение от 250,00 лева, което следва да се изплаща седмично, за
период от три седмици, или общо 750,00 лева, с работно време - от 08:00 до 17:00 часа,
почивки в рамките на деня в 13:30 часа. Отразил, че има сключен трудов, а не граждански
договор с работодателя „Интербилд холд“ЕООД. Й. положил подписа си в съответната
графа под така отразените данни.
Към момента на проверката на място контролните органи извършили справка със
свои колеги в офиса на инспекцията за наличието на информация за подадено в
2
поддържания от институцията регистър уведомление за сключен трудов договор с Й., но
било установено, че такъв няма вписан. Проверяващите предложили на работника да обявят
съществуването на трудовото правоотношение между него и работодателя му с
постановление по чл.405а, ал.1 от КТ. Й. отказал. При това положение контролните органи,
с призовка по реда на чл.45 от АПК, изискали от управителя на „Интербилд холд“ООД да
представи до следващия етап от проверката редица документи, сред които и екземпляри от
договори, посредством които са уредени отношенията със заварените на обекта работници.
Проверката продължила по документи на 08.06.2022 г. в сградата на ДИТ – София,
когато на контролните органи били представени граждански договор, сключен между
жалбоподателя и работника, от дата 02.06.2022 г., график за работно време за месец юни
2022 г., в който били отчетени отработените часове от Й., договор за поемане на
строителните дейности по обекти и други документи, свързани с дейността на дружеството.
Сключен в писмена форма трудов договор с И. Й. обаче не бил приложен, като липсвали и
данни за подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол от 23.06.2022 г.,
с изх.№ПР 2217909/23.06.2022 г., в който били дадени и задължителни за изпълнение
предписания към работодателя. Изготвеният документ бил връчен на и подписан от
управителя на дружеството към онзи момент Лиляна Костова.
На 23.06.2022 г. свидетелят Н. Л. В. съставил против „Интербилд холд“ЕООД, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 22-2200272 от 23.06.2022 г., за това, че на
03.06.2022 г., в обекта на контрол: строителен обект „Почистване на подпокривно
пространство на сграда за обществено обслужване с идентификатор 68134.707.366.2 по
КККР на гр. София, СО район „Слатина“, на 94 СУ „Димитър Страшимиров“, гр. София, кв.
„Подуяне“, кв.“Х Б, ул. „“ №, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила от
И. Г. Й., ЕГН **********, като трудови, като не е сключил трудов договор с него в писмена
форма преди постъпването му на работа. Актът бил подписан от актосъставителя,
свидетелите по него (В. В. и С С) и от управителя на дружеството, на когото бил връчен и
препис от него. В съответно обособената графа не били вписани възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН обаче такива постъпили в писмена форма, в които били застъпени
идентични аргументи на изложените в иницииращата настоящото производство жалба.
Въз основа на съставения АУАН на 30.08.2022 г. Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София – Л С Ч, издал и атакуваното НП №22-2200272/30.08.2022 г.,
с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на дружеството-жалбоподател е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, за нарушение на
чл.62, ал. 1, във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ. Санкционният акт бил връчен на 27.09.2022г.,
видно от приложената по делото разписка за доставяне. Жалбата срещу него била
депозирана в рамките на установения преклузивен срок, на 10.10.2022г. (съобразно
положения върху нея датен щемпел) чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели В., В. и частично в тези на Ц. М. Г., както и приобщените
към доказателствения материал писмени доказателства: обратна разписка за доставяне на
НП, протокол за извършена проверка, с изх. № ПР 2217909/23.06.2022 г., призовка по чл.45,
ал.1 от АПК, декларация от И. Г. Й. от 03.06.2022 г., граждански договор от 02.06.2022 г.,
сключен между „Интербилд холд“ЕООД и И. Г. Й., констативен протокол от 23.06.2022 г.,
Заповед № З – 0157/16.02.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ, Заповед №ЧР –
840/09.06.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГИТ, длъжностна характеристика за
длъжността „директор“ на дирекция „Инспекция по труда“ със седалище София, Заповед
3
№ЧР-1267/09.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИАГИТ, длъжностна характеристика
за длъжността „инспектор“ в Отдел „Условия на труд“, Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище София, сведение от И. Й., график на работното време за месец юни 2022 г.,
извлечения от книги за първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж по безопасност
и здраве при работа, копия на сертификати, програма за обучение по безопасност и здраве
при работа, програма за организиране и провеждане на работното време, програма за
провеждане на периодичен инструктаж, правилник за вътрешния трудов ред, заповед за
запознаване на наетия персонал с правилника за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за
организация на работната заплата, застрахователна полица „Професионална отговорност“,
сметка, договор от 01.06.2022 г., сключен между „Ремонт – БГ“ЕООД и „Интербилд
холд“ЕООД за строителство, протокол за предаване на документи по повод договор от
04.05.2022 г., сключен със „СТМ Алфей“ЕООД за обслужване от служба по трудова
медицина, заповед на основание чл.19, ал.1 от ЗЗБУТ, оценка на риска, план – програма а
осигуряване на ЗБУТ, пълномощни за процесуално представителство, възражение срещу
АУАН, идентификационна карта, писмен отговор от ДИТ – София, вх.№239394/07.11.2022
г., приети по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
При проведените непосредствени разпити на свидетелите В. (актосъставител) и В.
съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да
бъдат кредитирани без резерви. Те намират подкрепа еднопосочно и в приобщените по
надлежния ред писмени доказателства. В тях последователно са отразени впечатленията,
придобити непосредствено по време на извършената на място и по документи проверка на
дейността на дружеството - жалбоподател. Свидетелите убедително и в пълен синхрон
помежду си разказват за завареното в проверявания строителен обект и престиращо труда си
лице И. Г. Й., за попълнената от него декларация и изрично отразените в този документ
изявления, описващи основните елементи на съществуващо трудово правоотношение, както
и за липсата на данни за сключен трудов договор, като при извършената справка от
актосъставителя с електронната система е констатирано, че уведомление за регистрацията на
такъв също не е било подавано по електронен път. Двамата проверяващи са категорични, че
в рамките на продължилата по документи в ДИТ-София контролна дейност е предоставен
граждански договор, за извършване на услуга, свързана с „организация по почистване и
подготовка на строителна площадка … за бъдещи строителни дейности“, с оглед доказване
на облигационна форма на правоотношенията, възникнали между контролираното
дружество и работника, която обаче се е оказала само привидна. Заявяват, че именно
отсъствието на сключчен с работника трудов договор е станало и причина за съставянето на
АУАН. Свидетелите В. и В. споделят, че Й. е бил заварен на обекта в работно облекло и към
момент, в който е изпълнявал възложената му дейност. Те убедено заявяват, че именно
работникът се е съгласил и самостоятелно е попълнил предявената му декларация, в която е
вписал, че се съобразява с установено работно време от 08:00ч. до 17:00ч., регламентирани
почивки и има предварително уговорено възнаграждение, респ. периодичност на неговото
изплащане. Сочат, че са се запознали и с графици за разпределение на работното време, с
книги за инструктаж и други документи, всички указващи установени трудови
правоотношения. Споделят, че към момента на попълване на декларацията Й., както и
неговите колеги, също заварени на обекта, са посочили, че не са подписвали договори с
дружеството – изпълнител на обекта и явяващо се техен работодател. Последното не се
разколебава от вписаното от работника в декларацията му, че има трудов договор с
въззивника, доколкото видно и от показанията на неговия колега - свид. Г., е имало
уговорки с работодателя да бъдат изготвени такива документи, макар към момента на
проверката те да не са били оформени все още, като за целта дори са били събрани личните
им карти. В. и В. твърдят, че върху Й. не са упражнявали недопустима форма на
въздействие преди писмените му изявления. Така обективирани, показанията на свидетелите
4
отразяват присъщата на съхранен спомен логична последователност. Липсват основания да
се коментира тяхната изопаченост и тенденциозност в услуга на обвинителната теза,
независимо от принадлежността на разпитваните лица към структурата на
административнонаказващия орган. Ето защо съдът кредитира инкорпорираните по делото
гласни доказателствени средства без резерви.
Не налагат противни изводи и сведенията, получени чрез разпита на свидетеля Ц. Г. –
полагал труд като „общ работник“ на обекта на въззивника към момента на контролната
дейност от органите на ДИТ – София. Макар да не пази ясен спомен за лице с имена И. Г. Й.,
той е категоричен, че самоличността на всички трудещи се от бригадата е снета от
инспекторите по труда въз основа на личните карти, които всички заварени на обекта са
предоставили. Тези сведения са дадени в синхрон с твърденията на самите проверяващи и
представляват косвено доказателство за присъствието на работника Й. на проверяваната
строителна площадка. Свид. Г. твърди, че заедно с всички свои колеги е попълнил на обекта
декларация. Подчертава, че те е следвало да съобразяват работно време, междудневни и
междуседмични почивки, работно облекло, организация на работния ден от пряк
ръководител, респ. че са съществували с работодателя и уговорки за изплащане на надница
– за него конкретно на ден. Й. пояснява, че преди проверката работодателят е обещал да
оформи трудовите им правоотношения, но не знае дали договори за целта са били
изготвени. Последното изявление затвърждава съмнението, че представеният „граждански
договор“ не е съществувал към 03.06.2022 г., доколкото очевидно лицето не е било
положило подписа си под него преди инкриминираната дата. С този факт, впрочем, по
косвен път се изяснява и защо в декларацията на И. Й. също е отразено, че има сключен
трудов договор. Още повече, когато в същия документ Й. е вписал, че възнаграждението му
се е заплащало седмично в размер, представляващ част от предварително уговорена обща
сума, коренно различна от посочената в представения „граждански договор“. Последното
съответства на повременната система на заплащане и явствува на съществуваща йерархична
зависимост между работниците и дружеството. Налага се извод, че информацията относно
спецификите в съдържанието на постигнатите между работещите на обекта, в това число и
И. Й. и въззивника уговорки не е била измислена от актосъставителя, а е била отразена в
процесната декларация именно от работника с ясното съзнание, че същата съответства на
обективната действителност, удостоверено и с неговия подпис.
В обобщение, доколкото счита сведенията на свид. Г. за добросъвестни и
съответстващи на обективната действителност, съдът приема, че те също подкрепят крайния
му извод за допуснато нарушение на трудовото законодателство в дейността на „Интербилд
холд“ЕООД.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, спомагат за пълното изясняване на фактическите обстоятелства. Съдът ги
кредитира и основава изводите си по същество и въз основа на тях.
В подкрепа на изведената по- горе фактология се явява приобщената и попълнена от
И. Й. декларация, в която се откриват елементи, описващи възникналото правоотношение и
отговарящи на характеристиките на трудово такова. До противни изводи не водят и
представените допълнително документи, сред които правилник за вътрешния трудов ред,
придружен със заповед за запознаване на работниците в предприятието на въззивника с
него, сред чиито имена и подписи се различават и тези на И. Й. и свид. Ц. Г.. Последното
служи като допълнително, макар и косвено, доказателство относно действителния вид на
възникналите правоотношения.
В унисон със свидетелските показания е даден и протоколът за извършена проверка,
в който са удостоверени установените при посещение на строителния обект и при преглед
на представената впоследствие документация обстоятелства от контролните органи при
ДИТ – София, касателно допуснатото от дружеството нарушение на трудовото
5
законодателство.
Този съд изключва от формираната съвкупност, върху която обосновава своите
изводи, представения от въззивника „граждански договор“ от 02.06.2022 г. Част от неговото
съдържание, анализирано съвместно с показанията на свидетелите В., В. и Г., както и
декларираните писмено от И. Й. обстоятелства за същността на уговорките му с
жалбоподателя, указва поет ангажимент за престиране на работна сила в рамките на
предварително уговорено работно време, срещу заплащане, при съобразяване на дължимите
на работника почивки и при йерархичната му зависимост от работодателя, а не постигане на
съгласие за предоставяне на конкретен резултат. На това сочи дори обстоятелството, че
трудещият се в своята декларация е отбелязал сключване с дружеството – жалбоподател на
трудов договор, независимо че реално такъв не е бил подписан. До този извод, впрочем,
водят и приложените по делото документи, в частност подписаната още на 02.06.2022 г. от
И. Й. и другите работници на обекта заповед за запознаване с правилника за вътрешния
трудов ред, съдържаща декларация, че те се съгласяват да се съобразяват с организацията и
контрола на работата в предприятието на въззивника. Последният факт също указва на
йерархична обвързаност с „Интербилд холд“ЕООД. Каза се и по- горе, дори Й. в своята
декларация е отбелязал, че между него и „ИНТЕРБИЛД ХОЛД“ООД съществува трудов
договор, очевидно воден от обяснението, дадено му от работодателя за характера на техните
отношения, независимо от оформянето им.
Тук следва да се посочи, че за същината на една дейност се съобразяват единствено
условията, при които тя ще се извършва, които в случая недвусмислено сочат предоставяне
на работна сила, а не задължение за постигане на определен резултат. За основен
разграничителен белег на договора за изработка от трудовия договор служи фактът, че при
изработката изпълнителят е самостоятелен, а при трудовия договор, работникът е подчинен
на изискванията и разпорежданията на работодателя – трудовата дисциплина. Вписано е в
декларацията, а е потвърдено и от свид. Г., че на обекта е имало работното време,
предварително установени и регулярно ползвани почивки, договореното с работодателя
трудово възнаграждение и периодичност на неговото изплащане. Задължение за
съобразяване на работен график фигурира дори сред писмените уговорки в „гражданския
договор“, а се извлича и от представения от самото дружество график за работното време
през месец юни. Свид. Г. допълва и задължението да се пристъпва към трудова дейност в
работно облекло – още един белег на подчинение. В този смисъл ясно се наблюдава
зависимост на изпълнителя от възложителя, типична за отношенията, развиващи се в
йерархично изградената структура на едно предприятие - работодател. На това указва и
наличието на отнапред установено трудово възнаграждение, уговорено да се изплаща
периодично (всяка седмица, според свид. Г. и вписаното в декларацията на Й.), което не
съвпада с характеристиките на договора за изработка, при който възнаграждението се дължи
след предаване на резултата при това в предварително уговорен срок. Впрочем, по този
въпрос декларацията на Й. и представения от въззивника документ- граждански договор
очевидно разкриват несъответствие. Така в гражданския договор с Й. е вписано
възнаграждение от 500,00 лева, платими след приемане на работата, докато в декларацията
си той сочи обща договорена сума от 750,00 лева, от които всяка е следвало да получава
всяка седмица по 250,00 лева, но не срещу предаден резултат. Във верността на
извършеното от Й. деклариране съдът няма основание да се съмнява, доколкото
кореспондира и с твърденията на проверяващите, а и с разказа на свид. Г., че изрично е
указано на работниците на строежа да спазват работното време и почивките, респ. на всички
са изплащани, макар и в различни времеви интервали премии, насочващо отново към
организацията и контрола върху трудовата дейност в рамките на възникнало трудово
правоотношение. Прави впечатление и че в „гражданския договор“, приложен по делото, не
е отразена с точност и степента, в която следва да бъде извършена работата, за да бъде
постигнат резултатът, характерен за договора за изработка, респ., за да бъде приета работата
6
от възложителя, т.е., липсва критерий за качествено изпълнение – задължителна клауза в
договора за изработка. Описаното в горепосочения документ съдържание на дейността
говори за възлагането на трудови функции, за чието изпълнение се предоставя работна сила.
Същевременно, изпълнението им е ограничено със срок от 13 дни, като отсъства разумно
обяснение поради какви причини Й. е подписвал заповед за запознаване с правилника за
вътрешния трудов ред в предприятието на въззивника, след като не е част от неговата
йерархия, респ. защо са изготвяни графици за неговия труд. Последното, впрочем, е в разрез
с особеностите на договора за изработка, при който изработващият е независим, работи в
свой интерес и на свой риск, носи последствията от липсата на организация на своя труд и
не може да бъде ангажиран в тази насока от възложителя. Определено е и място на работа,
което съответства на предоставяне на работна сила, а не на предаване на завършен продукт
в хипотезата на чл.258 и сл. от ЗЗД. Обобщено, ясно се наблюдава зависимост на
изпълнителя от възложителя, типична за отношенията, развиващи се в йерархично
изградената структура на едно предприятие - работодател.
По изложените съображения съдът възприема гражданския договор от 02.06.2022 г.,
представен от „ИНТЕРБИЛД ХОЛД“ЕООД, единствено като средство за прикрИ.е на
действителния облик на възникналите отношения между дружеството и И. Й., поради което
го изключва от съвкупността, върху която изгражда своите изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите
на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо
от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. В конкретния случай съдът приема,
че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица,
които са съставили, респ. издали двата документа. Актът е съставен от компетентно лице
съгл. чл.416, ал.1 вр. чл.399 от КТ – „инспектор” при Дирекция „ИТ”-София, а НП е
издадено от ръководителя на ДИТ – София.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното
й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда. Въведени са всички съставомерните признаци на съответно приложимия състав на
чл.62, ал. 1, във връзка с чл.1, ал. 2 от КТ - в качеството на работодател „Интербилд
холд“ЕООД не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила от И. Г. Й., като
7
трудови, като не е сключил трудов договор в писмена форма с него, преди постъпването му
на работа. Надлежно отразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението -
провереният обект, адресът, на който се намира, работата, изпълнявана от Й., декларацията,
попълнена от същия, в която е заявено ясно наличието на трудови правоотношения между
тях. Изрично е вписано в НП и АУАН, че се касае за изпълнение на задължения на „общ
работник“, като е посочено работното време, през което е престиран трудът, почивки,
дължимата сума, периодичност за изплащането й, както и началният момент, от който
работникът се труди в дружеството. В случая се касае за консумиране на състав на
нарушение посредством изпълнителната форма на бездействие. Създава се едно трайно
състояние, начеващо от първата дата, на която лицето е прието на работа. То продължава до
момента, в който бъде прекратено от субекта или бъде разкрито от органите, натоварени с
компетентност да упражняват контрол. Последното разбиране е поставено в корелация и с
правилата за изчисление на давностните срокове в НК (чл.80, ал.3 от НК), към които
препраща нормата на чл.11 от ЗАНН (в подобен смисъл и решения на АССГ - Р№
5187/20.07.2015г., по н.д.№ 146/2015г. на АССГ, ІV к.с, Р № 4826/07.07.2016г., ІІ к.с. на
АССГ, Р № 6518/28.10.2016г., VІІІ к.с. на АССГ, Р № 6270/17.10.2016г., ІІІ к.с. на АССГ, Р
№ 7153/16.11.2016г., ХVІІ к.с. на АССГ, Р № 8019/19.12.2014г., VІІІ к.с. на АССГ, Р№
880/15.02.2016г. АССГ, V к.с., Р№ 7237/23.11.2015г. VІ к.с. АССГ). В духа на изложените
аргументи, според настоящия съдебен състав, правото на жалбоподателя е охранено в
степен, позволяваща му да организира защитата си въз основа на ясно и пълно описано
„административнонаказателно обвинение”.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно 1-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна, обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния давностен срок. Ето защо са
спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Този съд не споделя като съществено нарушение на процесуалните правила
отсъствието на изричен отговор по възраженията, депозирани от въззивника. Нарушаването
на това изискване не ограничава правото на защита на санкционираното лице, доколкото
няма пречка неговите доводи да бъдат предявени и разгледани пред въззивната съдебна
инстанция, респ. посредством тях да се инициира и допълнителна доказателствена дейност.
Не се възприемат възраженията за неспазване срока за издаване на наказателното
постановление, установен в текста на чл.52, ал.1 от ЗАНН. Последният е инструктивен и
може да доведе единствено до евентуално ангажиране на дисциплинарна отговорност на
съответното длъжностно лице, но не опорочава дейността по административно наказване.
Неоснователни са релевираните доводи за нарушение на правилото на чл.42, т.7 от
ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН, в него са вписани като присъствали двама
свидетели, личните данни за всеки от които са достатъчни за индивидуализация. Доколкото
съдът не е бил затруднен при установяване на тяхната самоличност и привличането на
единия от тях за нуждите на доказателствената дейност в настоящото производство, то и
отсъствието на изброяване на всички визирани в нормативния текст, посочен по- горе,
лични данни за лицата не опорочава реда за съставяне на АУАН.
Не се констатира пропуск да бъде отразена и информацията, изискуема съгласно
чл.42, т.9 от ЗАНН. Нарушението на съответния административен режим, регулиран с
чл.62 от КТ, е формално и за неговата съставомерност не е предвидено настъпването на
вреди. Дори и хипотетично да бяха въведени такива като признак на състава, отсъствието на
данни за пострадалото лице не накърнява правото на защита на санкционирания субект,
8
доколкото в производството приета гражданска претенция, която да е уважена посредством
определянето на обезщетение.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ИНТЕРБИЛД
ХОЛД“ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал. 2 от КТ като на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ му е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева.
По делото се установи по безспорен начин, че към датата на проверката от ДИТ –
София не е бил налице сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и И. Й..
Категорично се налага извод, че работникът при посещението на контролните органи е бил
заварен да престира работната си сила в обекта на контрол. Уговорена е длъжността, която
Й. е следвало да изпълнява, респ. мястото на работа, условията, при които ще се полага,
установени от работодателя и нейната продължителност. От показанията на разпитаните в
качеството на свидетели служители на ДИТ – София, включително и от тези на другото
наето от дружеството лице – свид. Г., се установява, че в обекта Й. е изпълнявал задължения
като „общ работник“, което се потвърждава от констатацията за изпълнение на възложените
му действия, включващи почистване на покрив и подготовката му за бъдещи строителни
дейности, от обособеното му работно място в рамките на строителния обект, изискването за
носене на специално облекло, осъществявания контрол върху дейността му, включващ
съобразяване на работно време и почивки, респ. от уговорките за изплащане на следващото
му се възнаграждение – обстоятелства, вписаните от него напълно доброволно факти в
представената по делото декларация. Така възникналите отношения между него и
въззивника не са били оформени съобразно изискванията на КТ, като отрицанието на този
факт посредством представения в по- късен етап граждански договор в писмена форма,
очевидно е мотивирано от желание да се прикрие истинската същност на договорките по
престиране на работна сила. Този извод се налага и при проследяване показанията на свид.
Г. – колега на Й., анализирани ведно с тези на свидетелите В. и В..
Приложеният към материалите по делото граждански договор е напълно
компрометиран като документ, както от показанията на свид. Ц. Г. и тези на проверяващите
отговори, така и от данните, вписани в декларацията, изхождаща от И. Й. и копията на
работен график и заповед за запознаване с правилника за вътрешния трудов ред в
предприятието на въззивника. Както бе споделено и при анализа на доказателствата,
прочитът на изявленията на свид. Г. относно заявените от работодателя намерения да
оформя писмено трудовите правоотношения, ведно със съдържанието на подписаната от И.
Й. декларация, насочва не само към отсъствието на документи, подписвани от работещите
на строителния обект, регламентиращи отношенията между тях и работодателя им, с което
се опровергава сключването на гражданския договор, но и налага извод за налично
изначално съзнание у работещите, че ще за „Интербилд холд“ЕООД те ще предоставят
работната си сила.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Реализиран е състав от обективна страна на нарушение на трудовото
законодателство. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, императивно изисква отношенията при
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови, а чл.62, ал.1 от КТ допълва,
че трудовият договор се сключва в писмена форма. В разглеждания случай е категорично и
безспорно установено, че тези правила са били дерогирани по отношение на лицето И. Й..
Извършеното не би могло да се характеризира като маловажен случай, доколкото при липса
на оформени в изискуемата форма трудови правоотношения, дружеството се е освободило
от задължението да изплаща осигуровки, които се дължат на работника или служителя по
трудово правоотношение. Била е налице и невъзможност Й. да се ползва и от другите
9
привилегии по КТ като работещ по трудово правоотношение, които са с приоритет пред
интересите на дружеството - жалбоподател. В случай че търговецът е искал да оформи тези
отношения с оглед нуждите на развИ.ата търговия, то е можело да се ползва и от формата на
срочния трудов договор. Не се разкриват предпоставки за приложението на разпоредбата на
чл.415в от КТ, специална по отношение чл.28 от ЗАНН, доколкото съгласно разпоредбата
на чл.415в, ал.2 от КТ „не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63,
ал.1 и 2”.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, която изрично препраща към визираното в чл.
62, ал. 1 КТ правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание
на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В същото време обаче съдебният състав счита, че наложеното като размер
административно наказание – 3000,00 лева, се явява прекомерно и несправедливо,
доколкото изложените от наказващия орган аргументи за причините, поради които се налага
санкция в по-голям размер спрямо минималния предвиден в закона, са изведени не върху
конкретни факти, завишаващи относителната тежест на извършеното нарушение, а върху
общи съждения за обществената опасност на проявеното бездействие. Последната обаче е
задължителен признак от обективната страна на всяко административно нарушение и
нейното осъзнаване се проявява посредством формулирането от законодателя на отделни
състави на простъпки, реализацията на които се санкционира. В случая е налице нарушение
на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, които императивно повеляват наказващият орган да обсъди
посочените в тях обстоятелства и да мотивира своето решение за налагане на определено
наказание. Проследявайки аргументацията на наказващия орган, се достига до извод, че
отсъства изложен анализ на конкретната тежест на нарушението, разкриваща се от
установените факти, респ. смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства. Не
са изтъкнати фактори, указващи необходимост да се засили държавната принуда. Така
констатираната липса съдът не би могъл да запълни със изградени въз основа
доказателствата едва на този етап от производството мотиви. Не налага противното и
представената по делото справка от наказващия орган за издадени срещу дружеството други
наказателни постановления, доколкото те, както към момента на деянието, така и към датата
на обявяване на делото за решаване не са породили своята материална сила като
правораздавателни актове. Предвид че не са събрани данни за други предходни нарушения
на трудовото законодателство, санкционирани с влезли в сила санкционни актове, липсват и
доказателства за други отегчаващи обстоятелства и като съобрази разпоредбата на чл. 27, ал.
5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/, съгласно която: “Не се допуска определяне на
наказание под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”, съдът
намира, че санкцията за извършеното нарушение следва да бъде определена в минималния,
предвиден от закона размер, а именно в размер на 1500,00 лева.
В обобщение, при законосъобразно воденото административно-наказателно
производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното лице,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл.
Затова и на основание чл.63, ал.7, т.4, вр.ал.2, т.4 от ЗАНН , Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-2200272 от 30.08.2022 г., издадено от
10
Любомир Симеонов Черногорски - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София
(ДИТ – София), с което на „ИНТЕРБИЛД ХОЛД“ ЕООД, ЕИК , на основание чл. 416, ал. 5
вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е наложена „Имуществена санкция” в размер на
3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл.62, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от КТ, като
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ до установения в закона
минимум от 1500,00 (ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН) ЛЕВА.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11