№ 7
гр. Ловеч, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224300600440 по описа за 2022
година
С присъда № 260013/13.12.2021 г. , постановена по НОХД № 99/2020 г.
Луковитският районен съд е признал Т. В. И., ЕГН ********** за виновен в
това че на 16.09.2019 г. около 12.30 часа в гр. Луковит, област Ловеч, пред
дом на улица „*****“ № 11 умишлено причинил средна телесна повреда на М.
Й. Д., изразяваща се в счупване на олекранона на лява ръка с последващо
оперативно лечение – метална остаосинтеза с помощта на метална плака
,довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка за срок от 5-6
месеца, поради което и на основание чл. 129 ал. 1 от НК го е осъдил на шест
месеца лишаване от свобода ,чието изпълнение е отложил за срок от три
години от влизане на присъдата в сила. С последната И. е осъден да заплати
на Д. сумата от 7000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
16.09.2019 г. , като иска до пълния размер от 10000 лева неимуществени
вреди е отхвърлен, както и 1464,30 лева имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 16.09.2019 г. като разликата до пълния претендиран
размер от 1728,01 лева е отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановения съдебен акт останал И., поради което
чрез процесуалния си представител го обжалва в предвидения от закона срок
по реда на въззивното производство. Счита, че първоинстанционния съд не е
съобразил поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеността данните по
делото, тъй като ако е бил сторил това, то би стигнал до единствено
1
правилния извод ,че не са налице никакви доказателства, съобразно които И.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. По горните
съображения моли настоящата инстанция да приеме за основателни
оплакванията и на основание чл. 336 ал. 1 от НПК да постанови оправдателна
присъда по отношение на И.. В допълнение към въззивната жалба адвокат М.
посочва ,че присъдата е постановена при противоречива фактическа
обстановка. Сочи,че при обективен преглед на показанията на пострадалия,
които съдът приема в достатъчна степен допустими, относими и необходими
за разкриване на обективната истина по делото се установява, че те са
нелогични, заинтересовани и не пресъздават обективната истина по делото.
Счита, че показанията на пострадалия представляват негова защитна теза, с
която се прикриват агресивните му нагласи и действия, които се установяват
от майката на въззивника , на доведените свидетели и назначената
експертиза. Излага, че до момента на случката с пострадалия, подзащитният
му не е имал агресивни прояви и не е личност с агресивно поведение, като
такова не е било проявявано и спрямо пострадалия, който е упражнявал
многократно такова по отношение на И.. Изтъква ,че последния единствено
на 16.09.2019 г. е бил принуден от обстоятелствата да търси спасение при
непосредствено нападение спрямо него. Сочи, че причината Д. да получи
процесната травма е обстоятелството, че той е ударил подзащитният му с
лопатата, която е носил, посягал е неколкократно спрямо него, който е бил на
земята , поради което И. с намиращ се там камък е хвърлил за да прекрати
непосредственото нападение спрямо него. Изтъква, че това нападение е било
видяно от свидетеля П.К.. Излага ,че първоинстанционния съд в мотивите си
борави с неточни и примерни разстояния в метри, доколкото при огледа на
местопроизшествието не е имало техническо лице, което да измерва
разстоянията ,поради което ги оспорва така, както са приети. Сочи, че
относно механизма на извършването на деянието първоинстанционния съд
неоснователно се доверява избирателно на част от показанията на
пострадалия, като игнорира без основание и логически доводи обясненията на
подзащитният му, които се допълват от показанията на свидетеля П.К..
Изтъква, че същият е бил очевидец на случката и в пълнота разказва какви
са неговите възприятия. При горните съображения моли настоящата
инстанция да приеме за основателни направените оплаквания и на основание
чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК да постанови оправдателна присъда по отношение
на подзащитният му и да бъдат отхвърлени предявените граждански искове.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата моли настоящата
инстанция да потвърди изцяло присъдата на първоинстанционния съд , тъй
като счита, че е правилна.
Защитникът на въззивника в съдебно заседание поддържа изцяло
жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде отменен
обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Счита, че
първоинстанционния съд неправилно е кредитирал част от доказателствата,
а именно е приел за достоверни показанията на пострадалия, които са
противоречиви и несъвместими с житейската логика. Изтъква, че не оспорва
факта, че подзащитният му е хвърлил камък, но това е станало при условията
2
на неизбежна отбрана. Моли настоящата инстанция да постанови присъда с
която да оправдае подзащитният му, алтернативно да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Въззивникът И. в съдебно заседание сочи, че поддържа казаното от
адвоката му. Счита, че няма никаква вина и ако не е бил нападнат на улицата
да го е подминал и да си е отишъл.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата,
становището на страните в процеса и след като сама провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
Въззивникът Т. И. живеел в гр. Луковит, област Ловешка.
Въззиваемия М. Д. също живеел в гр. Луковит, област Ловешка улица
„*****“ № 11.
Двамата били във влошени отношения, поради възникнали конфликти
между тях преди, деянието предмет на делото.
Свидетелката Ц.П. живеела в гр. Луковит на улица „*****“ № 7.
Между имотите собственост на пострадалия Д. и свидетелката П. се
намирала запустяла къща.
На 16.09.2019 г. около обяд въззивникът Т. И. се намирал на улица
„*****“ в гр. Луковит пред посочената по-горе запустяла къща. Срещу тази
улица се намирала гимназията в гр. Луковит.
На същата дата пострадалия М. Д. се намирал пред дома си, на адреса
посочен по-горе и товарел в количка баластра, тъй като си изливал бетон.
В момент в който подстрадалия Д. се намирал пред дома си и си
товарел баластра въззивникът И., който се намирал на посоченото по-горе
място, на около три метра от него, започнал да уринира на улицата. Това
обстоятелство накарало пострадалия Д. да му направи забележка, като му
казал, че мястото му не е там. Тогава въззивникът хвърлил камък срещу Д.,
който го ударил в областта на лакътя на лявата ръка. Пострадалият
почувствал силна болка, а въззивникът се отдалечил. Д. се обадил на телефон
112, като впоследствие на място пристигнали свидетелите М.М. и Т.К.,
служители на РУ на МВР – гр. Луковит. Същите се срещнали с пострадалия
Д., който им обяснил , че друг е хвърлил с камък и го е ударил, като ръката му
била подута. Посъветвали го да отиде на преглед в болницата, те отишли в
дома на въззивника и се срещнали с него. Въззивникът им обяснил ,че с
пострадалия си имали пререкания и той го гонил по улицата и не го пускал да
минава. Свидетелят К. съставил протокол за предупреждение/приложен на л.
15 от досъдебното производство/ , който И. подписал. Същият разговарял
нормално и бил в нормално състояние.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
се установява ,че на Д. в резултат на нанесения му удар с камък е причинено
травматично-счупване на олекранона на лява ръка с последващо оперативно
лечение – метална остаосинтеза с помощта на метална плака, което е довело
до затруднение движенията на лява ръка за около пет-шест месеца, като
увреждането е от травматично естество и се дължи на удар с твърд, тъп
3
предмет и отговаря на начина съобщен от пострадалия. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че това счупване не може да се получи при падане,
тъй като при падане и подпиране на ръката обикновено се чупи раменната
кост.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема, че И. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 129 ал. 1 от НК ,като на 16.09.2019 г. около 12.30 часа
в гр. Луковит, област Ловеч, пред дом на улица „*****“ № 11 умишлено
причинил средна телесна повреда на М. Й. Д., изразяваща се в счупване на
олекранона на лява ръка с последващо оперативно лечение – метална
остаосинтеза с помощта на метална плака ,довело до трайно затрудняване
движението на лявата ръка за срок от 5-6 месеца, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
От обективна страна И. е осъществил изпълнителното деяние, като е
хвърлил камък срещу пострадалия Д., в резултат на което му е причинена
описаната по-горе телесна повреда. Доказателства в тази насока са
показанията на пострадалия Д., на свидетелите М. и К., извършения оглед на
местопроизшествието от съдебния състав и заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза. Съдът дава вяра на показанията на
пострадалия/ с изключение на твърдяното от него, че въззивсикът си е бил
натъпкал в джобовете си десет камъка/, тъй като същите се подкрепят от
посочените по-горе доказателства.
Няма спор по делото, че въззивникът И. е хвърлил камък. срещу
пострадалия Д., в резултат на което последния е получил описаното по-горе
увреждане ,което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
ал. 1 от НК. В обясненията си въззивникът И. твърди, че това е извършил при
условията на неизбежна отбрана ,след като е получил удар в областта на
дясното рамо, нанесен му от пострадалия Д. с лопатата, която е държал. В
тази връзка са показанията на свидетеля К., както и на неговата майка М.Х..
Настоящата инстанция не дава вяра на същите, тъй като са противоречиви
помежду си и взаимно се изключват. На първо място по отношение на
твърденията на свидетелката Х.ва, че синът й въззивникът И. се е прибрал в
дома си и ръката му била цялата червена и на другия ден гърбът му станал син
и е потърсила лекарска помощ не се представят доказателства, подкрепящи
същите. Освен това тази свидетелка твърди, че въззивникът И. и разказал, че
пострадалият го е ударил с лопата и той е паднал. От своя страна в
обясненията си въззивникът И., които представляват негова защитна теза, но
и доказателство по делото, твърди ,че Д., като го видял, го пресрещнал с
лопатата, викнал му „казах ли ти де не минаваш тука“ и го ударил с нея, след
което И. побягнал и хвърлил камъка. След това в обясненията си въззвникът
посочва „Той ме заплашваше и аз хвърлих камъка“, „Той замахна към мен с
лопатата“/стр. 71 и стр. 72 от съдебното производство/, „След като ме удари
с лопатата , той замахна втори път. Взех камъка за неизбежна самоотбрана“,
както и че „Когато хвърлих камъка към пострадалия , той беше на разстояние
може би два метра от мен. Той беше срещу мен с лопатата и гледаше към
мен“. При извършения оглед на местопроизшествието от съда И. описва друг
4
механизъм - „Когато видях, че той ме подбра с лопатата, аз взех да бягам и
той ме настигна на около 15 метра пред горния имот. Залитнах , наведох се и
взех камък, с който хвърлих по него“.Свидетелят К., който твърди, че е
очевидец на случилото посочва, че въззивникът се е бил подпрял на „горната
къща“, търсел е някой, след което пострадалият е взел от количката лопата,
казал му е нещо след което е „заметнал“ с нея и го е ударил в дясното рамо,
въззивникът е залитнал, пострадалия е „заметнал“ да го удари и тогава И. се е
навел, хвърлил е нещо по посока на пострадалия и „бяг нагоре“. След
проведения от съда оглед на местопроизшествието, този свидетел описва друг
механизъм, а именно, че пострадалия е бягал към въззивника с лопатата,
въззивникът се „дръпна нагоре“, пострадалия го е настигнал и го е ударил и
тогава И. е паднал на мястото, където е посочил на огледа, хвърлил е нещо по
него и е побягнал. Освен това този свидетел при този разпит посочва, че
пострадалия Д. е ударил въззивникът в дясната ръка. Свидетелката П., която
според обясненията въззивникът е търсил и е била в дома си, в показанията
изтъква, че „въобще не знам за какво става на въпрос“.
С оглед на посочените по-горе противоречия настоящата инстанция
приема, че въззивникът не е действал при условията на неизбежна отбрана по
смисъла на чл. 12 ал. 1 от НК, поради което не споделя възраженията на
защитника му в тази му част. С оглед на отразеното в протокола от
09.02.2021 г. за извършен оглед от съда приема, че не е извършено точно
замерване на разстоянията посочени в него. Счита обаче за безспорно
установено, с оглед на съображенията изложени по-горе, че не е била налице
пряка видимост от мястото където е стоял свидетеля К. към мястото на
деянието.
От субективна страна въззивникът И. е действал при условията на прям
умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този
извод съдът прави с оглед на посоченото по-горе, установяващо начина и
средството за извършване на престъплението.
При определяне на вида и размерът на наказанието, което следва да
бъде наложено на въззивникът съдът приема, че следва да се вземе под
внимание високата обществена опасност на деянието, с оглед на начина му на
извършване, сравнително ниската такава на същия, с оглед на чистото му
съдебно минало, мотивите и подбудите за извършване на престъплението. В
тази връзка следва да се посочи и от установеното от назначената на И.
съдебно-психиатрична и психологична експертиза , а именно, че при него е
налице заболяване –психични и поведенчески разстройства дължащи се на
употребата на алкохол – Синдром на алкохолна зависимост, факта че И. е
емоционално незрял, затворен и отчужден, с малко контакти и интереси, с
изразена чувствителност към отношението на другите , свръхсензитивен към
обида, пренебрегване и отхвърляне, злопаметен ,чувствителен, лесно раним,
социално неуверен, нерешителен , с трудности при адаптацията към нови
ситуации и осъществяване на социални контакти. Съобразявайки всичко
изложено по-горе настоящата инстанция приема, че правилно
първоинстанционния съд му е наложил наказание от шест месеца лишаване
5
от свобода ,чието изпълнение е отложил за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
Настоящата инстанция приема, че така наложеното му наказание е
справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и
чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК.
Безспорно в резултат на причиненото му от въззивникът И. увреждане
пострадалия Д. е претърпял болки и страдания. Видно от показанията на
свидетеля Х. И. че ръката му е била „ мобилизирана в свит вариант – това е по
време на лечението“. Същият не е могъл да се обслужва сам ,като той и
децата на Д. се грижели за него, като са го придружавали до болницата,
пазарували са му, помага ли са му да му измият съдовете и е имал „ужасни
болки“, било е ограничено движението на ръката. В тази връзка е и
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и
приетата и вложена като доказателства по делото медицинска документация.
Отчитайки тези безспорно установени факти настоящата инстанция приема,
че правилно първоинстанцинния съд по справедливост е определил
въззивникът да заплати на пострадалия Д. сумата от 7000 лева
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2019 г. до
окончателното му изплащане, като до сумата от 10000 лева неимуществени
вреди, като неоснователен и недоказан е отхвърлил. Правилно и
законосъобразно е уважен и предявения граждански иск в размер на 1464,30
лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2019 г. с оглед
на приложените към делото л. 24-л. 30 платежни документи, като разликата
до пълния претендиран размер от 1728,01 лева е отхвърлил като
неоснователен и недоказан.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, че
постановения от първата инстанция съдебен акт е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден, като направените възражения с
жалбата при изложените по-горе мотиви се явяват неоснователни.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260013/13.12.2021 г. , постановена по
НОХД № 99/2020 г. на Луковитският районен съд, с която е признал Т. В.
И., ЕГН ********** за виновен в това, че на 16.09.2019 г. около 12.30 часа в
гр. Луковит, област Ловеч, пред дом на улица „*****“ № 11 умишлено
причинил средна телесна повреда на М. Й. Д., изразяваща се в счупване на
олекранона на лява ръка с последващо оперативно лечение – метална
остаосинтеза с помощта на метална плака ,довело до трайно затрудняване
движението на лявата ръка за срок от 5-6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се уведомят страните, че решението с мотивите е изготвено.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7