№ 468
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200997 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на М. Т. К. ЕГН ********** чрез адв.
Т.К. против наказателно постановление № 3065-F626060/07.12.2021г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ на основание чл. 355,
ал. 1 КСО й е наложена глоба в размер на 50 лева.
С жалбата наказателното постановление се намира за необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила
и моли да бъде отменено. Било подадено възражение срещу АУАН като било посочено, че
осигурителните вноски са платени, а АНО не взел предвид направените възражения и това,
че нарушението е за първи път и неправилно било издадено НП. Неправилно било
посочването в обстоятелствената част и в правната квалификация нарушената норма. Било
посочено, в нарушение на процесуалните правила, само името на свидетеля. Моли за отмяна
на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата и претендира разноски.
За Административно - наказващият орган, редовно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок, от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
Не е спорно, че М. Т. К. е самоосигуряващо се лице и съгласно разпоредбата на чл.5.
ал.4 от КСО трябва да подаде декларация образец 1 в ТД на НАП - Бургас за месец юни 2021
г. за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО (държавното обществено
осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното осигуряване, ДЗПО
(допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд ГВРС”
(Гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и облагаемия
доход по ЗДДФЛ (Закона за данъците върху доходите на физическите лица) - поотделно за
всяко лице, подлежащо на осигуряване, като срокът за подаване е до 25-о число на месеца,
1
следващ месеца, за който се отнасят данните: при начислено или изплатено възнаграждение
за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
Мястото за подаване на декларация образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП
Бургас лице е в сградата на ТД на НАП Бургас, град Бургас, ул. „Александровска” № 26, ет.
1 или по електронен път с Квалифициран електронен подпис /КЕП/ и Персонален
идентификационен код /ПИК/.
В случая декларацията е следвало да се подаде до 26.07.2021 г. /първият работен ден,
тъй като 25.06.2021г. е неделя, неработен ден/.
Декларацията обаче е подадена по интернет с Квалифициран електронен подпис /КЕП/
на 18.08.2021 г. и приета и обработена с вх.№ 02000213327699/18.08.2021 г.
До лицето е изпратена покана с изх.№ 02000213327699/07.09.2021г. за явяване в ТД на
НАП Бургас за съставяне и получаване на акт за установяване на административно
нарушение като в указания срок лицето се явило и е съставен АУАН, в който е вписано
възражение, че декларация обр. 1 е подадена със закъснение от 23 дни, но са платени всички
дължими осигурителни вноски и фискът не е ощетен. Не е спорно, че дължимите вноски са
платени и че нарушението е за първи път.
Наказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока
по чл. 34 ЗАНН. Не са налице нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които да налагат отмяна
на наказателното постановление. Според този състав не е налице нарушение на правото на
защита на санкционираното лице, тъй като ясно е посочената нарушената разпоредба на
закона, като са посочени всички съставомерни факти, обосноваващи правната квалификация
на нарушението по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. на МФ. Не е налице нарушение и с това, че не е посочено ЕГН на свидетеля на
съставяне на АУАН, тъй като той може да бъде установен, а отделно от това нарушението е
било установено по документи. Не е спорно, че АУАН е връчен на нарушителя срещу
подпис като е могъл да се запознае със съдържанието му и да изложи възражения. За този
състав не е налице процесуално нарушение във връзка с това, че не е обсъдено
възражението, направено в АУАН, тъй като след като е издадено НП, то наказващия орган е
намерил, че липсва основание да го уважи и е посочено, че не са налице основания за
прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради неподаване на декларация обр. 1
и че е осъществен състава на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от
Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява нарушението и че декларация не е подадена в установения за това срок.
Нарушението е формално, поради което обстоятелството дали от него са настъпили
вредни последици е ирелевантно. Фактът, че са платени осигурителните вноски не
освобождава от задължение да се подаде и декларация обр. 1. Не са налице и доказателства
за наличието на смекчаващи вината на обстоятелства, които биха обусловили
квалифицирането на извършеното нарушение с по-ниска обществена опасност в сравнение с
други административни нарушения от същия вид.
2
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в пар. 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН, съгласно който „маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
Според чл.28, б. „а” ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
„маловажност” следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В случая не се сочат уважителни причини или каквито и да било обстоятелства поради
които декларация е била подадена със закъснение. Това закъснение не може да се каже, че е
минимално, касае се както е посочил и жалбоподателят за повече от 20 дни, без уважителна
причина, поради което и за този състав не може да се приеме, че се касае за маловажен
случай ( в този смисъл Решение № 778 от 27.04.2017 г. по н. д. № 742 / 2017 г. на
Административен съд – Бургас; Решение № 485 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 425 / 2021
г. на XVI състав на Административен съд – Бургас и др.)
Отговорността на жалбоподателя е била законосъобразно ангажирана на
основание чл.355, ал.1 КСО като са отчетени смекчаващите обстоятелства, че нарушението
е за първи път и към датата на установяване на нарушението то вече е било отстранено
именно предвид на тези обстоятелства наказанието глоба е определено в минималния
предвиден размер от 50 лева.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има
само наказващият орган, но тъй като не се претендират, не се присъждат и съдът не дължи
произнасяне.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3065-F626060/07.12.2021г., издадено
от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което на М. Т. К. ЕГН ********** за
нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4