Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Червен бряг, 20.06.2019г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ, четвърти състав в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Маргарита Русанова и в
присъствието на прокурора………………………….., като разгледа докладваното от съдията АНД №78 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН
Образувано е по материали изпратени по компетентност от
АС-Плевен към писмо с вх.№ 1309/13.03.2019г. ведно с материалите по АНД №
261/2018г. по описа на Районен съд Червен бряг и КАНД № 1158/2018. по описа на
АС – Плевен. Жалбата по делото с вх.№
374000/27.08.2018г. е подадена от М.В.Г.
с ЕГН **********, адрес: *** против
Наказателно постановление № 16-0374-000192/30.03.2016г., издадено от Началника
на РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с което за това, че на 17.03.2016г. в
Община Червен бряг на третокласен път №1306 жалбоподателят като водач на
товарен автомобил ***с рег.№*** управлявал пътно превозно средство за превоз на пътници с осем
или по малко места с мястото на водача в посока от село Габаре към село Сухаче
без закупен винетен стикер – незаплатена винетна такса за републиканските пътища съгласно чл.10 ал.1
т.1 от Закона за пътищата – нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП поради което на
основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП му била наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лв. Посочва се в жалбата, че издаденото наказателно постановление
е съставено в нарушение в процедурата по
ЗАНН, несъобразяване на материалния закон, не е доказано твърдяното
административно нарушение и е изготвено извън кръга на компетентността на
наказващия орган. Посочва се в жалбата, че изложеното в АУАН и наказателното
постановление не отговаря на действителната фактическа обстановка, както и че
наложеното наказание не е индивидуализирано. Твърди се, че липсата на
индивидуализация на типа на превозно средство в съответствие с изискването на чл.179 ал.3 т.4 ЗДвП и липсата на цифрово
обозначение обуславя извод за допуснато процесуално нарушение., ограничаващо
правата на Г.. Твърди се,в че
административното нарушение не е описано в пълен обем, както и не е посочено
дали пътната отсечка по която е управлявал водача автомобила е част от
републиканската пътна мрежа, поради което следва да се приеме, че липсва
описание на мястото на извършване на нарушението. Твърди се, че описанието на
нарушението в акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление не съвпадат, както и че
последното не е издадено на посочената в
него дата – 39.03.2016г., а през 2018г., когато било връчено на жалбоподателя.
Твърди се, че са налице условията на чл. 34 ал.3 от ЗАНН и образуваното административно наказателно производство
следва да бъде прекратено. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло Наказателно постановление № 16-0374-000192/30.03.2016г., издадено
от Началника на РУ Червен бряг като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
РУ
на МВР – Червен бряг, редовно призовано, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Районна
прокуратура – гр. Червен бряг, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът намира подадената жалба за допустима, като
подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2
пр.І от ЗАНН.
Разгледана по
същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 17.03.2016г. около 10.30 часа на пътна
отсечка село Габаре – село Сухаче М.В.Г. управлявал товарен автомобил *** с
рег.№***, собственост на „***с Булстат ***. Автомобилът нямал винетен стикер за републиканските пътища,
удостоверяващ плащането на дължимата винетна такса в съответствие в чл. 10 ал.1
т.1 от Закона за движение по пътищата. По същото време и място служителите на
РУ Червен бряг Л.Ц.В., Д.Д.П. и К.М.М. осъществявали контрол по спазване на
ЗДвП . Свидетелите забелязали автомобила на Г. и го спрели за проверка.
Констатирали обстоятелството, че за товарния автомобил не е платена дължимата
винетна такса и върху автомобила не е поставен винетен стикер удостоверяващ
плащането на таксата. Свидетелят Л.В. съставил на жалбоподателя АУАН ф.№449730/17.03.2016г.
за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП. С акта било иззето и СУМПС №*********.
Жалбоподателят вписал следното обяснение в АУАН „изчаквах да ми се издаде
безплатна винетка като инвалид 80%“. АУАН бил връчен лично срещу подпис на М.Г..
Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
16-0374-000192/30.03.2016г., издадено от Началника на РУ Червен бряг при ОД на
МВР-Плевен, с което за това, че на 17.03.2016г. в Община Червен бряг на
третокласен път №1306 жалбоподателят като водач на товарен автомобил ***с
рег.№ВР6168ВК управлявал пътно превозно средство за превоз на пътници с осем
или по малко места с мястото на водача в посока от село Габаре към село Сухаче
без закупен винетен стикер – незаплатена винетна такса за републиканските пътища съгласно чл.10 ал.1
т.1 от Закона за пътищата – нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП поради което на
основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП му била наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300 лв. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя
на 20.08.2018г. С жалба вх.№374000-4147/27.08.2018г. било инициирано
производството по АНД №261/2018г. по описа на РС Червен бряг, преобразувано въз
основа на решение №82/21.02.2019г. по КАНД №1158/2018г. по описа на АС Плевен,
в производство по АНД №78/2019г. на РС Червен бряг.
Горната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото вкл. писмо рег.№ 374000-4201/30.08.2018г. ведно с оригинал на с вх.№
374000/27.08.2018г., оригинал на писмо с рег.№ 374р-9126/03.08.2018г., оригинал
на писмо с рег.№ 374р-4971/07.04.2016г., оригинал на НП №
16-0374-000192/30.03.2016г. /невръчено на жалбоподателя/, оригинал на АУАН ф.№
449730/17.03.2016г.; оригинал на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 16-0374-000047/17.03.2016г.; оригинал на докладна записка с
рег.№374р-4971/16 от 04.07.2018г., втори екземпляр на оригинал на писмо с рег.№
374р-4971/07.04.2016г., оригинал на НП № 16-0374-000192/30.03.2016г. /връчен на
жалбоподателя на дата 20.08.2018г./.
От писмените доказателства, разгледани по отделно, съдът
установи следните факти и обстоятелства, от значение за предмета на делото.
Видно от оригинал на Наказателно постановление
№16-0374-000192/30.03.2016г. /л.13 от АНД №261/2018г./, документа е връчен
лично на М.Г. на 20.08.2018 г.
Видно от справка
с рег.№374000-4258/4.09.2018г. по описа на РУ Червен бряг, справка с вх.№1462/21.03.2019г.,
справка с вх.№2685/30.05.2019г., удостоверение
рег.№316000-17695/21.05.2019г., заверено
копие на заповед №8121з-748/24.06.2015г. , гл.инспектор п.г.к.към 30.03.2016г. е заемал длъжността на Началник на РУ на МВР
Червен бряг, както и Л.Ц.В. към 17.03.2016г. е заемал длъжността младши автоконтрольор в РУ Червен бряг. От писмените
доказателства се установява наличието на
материална и териториална компетентност на лицата да издават наказателно
постановление респ. акт за установяване на административно нарушение за
неспазване и нарушения на ЗДвП.
Видно от справка
вх.№1776/4.04.2019г., издадена от Община Бяла Слатина, пътен участък село
Габаре – село Сухаче представлява третокласен път №1306 от републиканската пътна
мрежа. В тази насока е и справка вх.№1434/20.03.2019г. издадена от Областно
пътно управление Плевен.
Видно от справка
вх.№2366/13.05.2019г. ,издадена от РУ на МВР Червен бряг, НП №16-0374-000192 е
издадено на дата 30.03.2016г. и е връчено на дата 20.03.2018 г.
Видно от заверено
копие на справка за нарушител /л.38-43 от делото/, на жалбоподателя са издавани
до датата на извършване на деянието 18 броя наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП.
В подкрепа на
изложената по-горе фактическа обстановка са и приобщените гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите Л.Ц.В., Данаил Д.П. и К.М.М.. Видно от
показанията на свидетеля на процесната дата посочена в акта, при направена
проверка на превозно средство - бус, управляван от жалбоподателя, последният не представил винетен
стикер за заплатена винетна такса. И тримата свидетели потвърждават, че акта е
съставен в присъствието на нарушителя съобразно разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗАНН в присъствието на свидетелите на нарушенията и изготвянето му. Съдът кредитира показанията на свидетелите
изцяло с доверие като обективни и безпристрастни както поради съответствието
помежду им, така и поради съответствието им с писмените доказателства по делото
/ на АУАН ф.№ 449730/17.03.2016г. , справка с рег.№374000-4258/4.09.2018г. по
описа на РУ Червен бряг, справка с вх.№1462/21.03.2019г., справка с
вх.№2685/30.05.2019г., удостоверение рег.№316000-17695/21.05.2019г., заверено копие на заповед
№8121з-748/24.06.2015г. и др./. От приобщените гласни доказателства се внасят в
производството преки доказателства за автора и механизма на осъществяване на административното нарушение, вменено с
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка и
целият доказателствен материал в своята
съвкупност обуславят правния извод, че с деянието си М.В.Г. на 17.03.2016г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че наказателното постановление е издадено в нарушение на процедурата за
налагане на наказания по ЗАНН и
несъобразяване с материалния закон.
При преценка на доказателствения материал по делото съдът
установи, че административно - наказателното производство е започнало съобразно
процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
в присъствието на нарушителя и двама свидетели, както и спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН,.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от орган, притежаващ съответна
материална и териториална
компетентност.
Съгласно чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП и приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на
Началниците на съответните полицейски управления са делегирани права на
административно наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.
Административно наказателното производство е образувано въз основа на АУАН
ф.№449730/17.03.2016г., съставен съгласно императивното изискване на чл. 37,
ал. 1 б. "а" от ЗАНН, във връзка с чл. 189, ал. 1 от ЗДвП от
компетентно длъжностно лице на служба за контрол по чл. 165 от ЗДвП - към РУ
гр. Червен бряг и отговаря на всички изисквания по чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН
При съставяне на
акта за административно нарушение не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП-то
съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е издадено
на 30.03.2016г. т.е. в едномесечния срок по чл.52 , ал.1 ЗАНН и в едномесечен срок от издаване на АУАН /
17.03.2016г./. Не се доказа по
делото обжалваното наказателно
постановление да е антидатирано и да е издадено през 2018г., а не през 2016г. В
тази насока по делото е приобщено писмено доказателство – справка с рег.№
374000-1455/21.03.2019г. и справка с рег.№ 374000-2380813.05.2019г., издадени
от РУ на МВР-Червен бряг. Ето защо съдът приема направеното възражение за
неоснователно.
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че наказателното постановление е издадено при спазване на
изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН като съдържа името и длъжността на лицето,
което го е издало, дата и номер на издаване на постановлението; дата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, имената на нарушителя, адреса му и единен граждански номер,
дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. В наказателното
постановление съдържа пълно и точно описание на вмененото административно
нарушение, датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
поради което отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1 т. 5 ЗАНН. В обжалваното
наказателно постановление изрично са посочени и законовите разпоредби, които са
нарушение – цифрово и текстово, както и вида и размера на наказанието. Ето защо състава приема, че при издаване на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението на М.В.Г., че
констатациите в АУАН и НП-то не
отговарят на обективната действителност. Обратно, видно от гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Л.Ц.В., Д. Д.П.
и К.М.М., както в писмените
доказателства справка с рег.№374000-4258/4.09.2018г. по описа на РУ Червен
бряг, справка с вх.№1462/21.03.2019г., справка с вх.№2685/30.05.2019г.,
удостоверение рег.№316000-17695/21.05.2019г.,
заверено копие на заповед №8121з-748/24.06.2015г., справка
вх.№1776/4.04.2019г., издадена от Община Бяла Слатина, по безспорен и
категоричен начин се доказа, че изложеното в акта и наказателното постановление
кореспондира както помежду си, така и с действителното положение.
По отношение на индивидуализацията на наказанието съдът
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП,
актуална към 30.03.2016г., движението на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната
такса за тях, определена в Закона за пътищата. Понастоящем разпоредбата има
следното съдържание: „Движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.“
Същевременно предвидената санкция за
нарушението й в чл. 179, ал. 3 т.4 ЗДвП / след изменението в Д.В. бр. 102 от
29.12.2015г./, е за водач, който управлява пътно
превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна
такса по чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е
залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното,
при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко
места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на
товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и
товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и
пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост като лицето се наказва с глоба 300
лв. Към датата на издаване на съдебното решение съгласно разпоредбата
на действащата норма на чл. 179, ал.3 „водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“.
Константна
е предвидената през годините санкция за този вид нарушения, поради което е неприложима разпоредбата на
чл. 3, ал.2 ЗАНН за прилагане на по-благоприятния закон за нарушителя.
С
оглед на гореизложеното, не може да се приеме за основателно възражението, че
административно наказващият орган не е индивидуализирал размера на наказанието
предвид фиксираният размер на глобата през годините.
Не могат да бъдат споделени
съображенията на жалбоподателя, че не следва да му бъде
търсена административно наказателна отговорност поради обстоятелството, че управлението
на МПС е било осъществено върху път, който не
е част от републиканската пътна мрежа и не е било необходимо заплащане
на винетна такса. Съдът установи от справка вх.№1776/4.04.2019г., издадена
от Община Бяла Слатина, че пътният участък е пътен участък село Габаре – село
Сухаче представлява третокласен път №1306 от републиканската пътна мрежа. Ето
защо и това възражение не намери опора в доказателствения материал и се
възприема като неоснователно от състава.
От субективна страна
деянието е извършени умишлено, при ясно съзнание за обстоятелството, че с
поведението си жалбоподателя нарушава правилата в ЗДвП. Доказателство за това е и обяснението на
жалбоподателя, вписано в АУАН, което
изрично е посочил, че е изчаквал да му бъде издадена винетка като за инвалид
т.е. ясно е съзнавал, че не заплатил винетна такса за пътуване по
републиканската пътна мрежа. Не се доказа и обстоятелството лицето е с намалена
работоспособност от ТЕЛК и започване на процедура по издаване на такава
винетка, поради което изложените факти се възприемат от съда като защитна теза
от страна на Г..
Необходимо е да
бъде подчертано, че административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3 ЗДвП се следва на водача на превозното средство, а не на неговия собственик или
на други трети лица. В този смисъл, ирелевантно е дали собственикът или
определени от него длъжностни лица са заплатили съответна винетна такса или не
- тъй като именно водачът следва да се увери дали такава е заплатена и в
случай, че не е - да се въздържа от управление на превозното средство по републиканската
пътна мрежа, докато бъде заплатена. В този смисъл, нарушението по чл. 139, ал.
5 ЗДвП е налице и съдът приема същото за доказано по убедителен начин. Следователно,
актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали
извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е
наложил съответно административно наказание на основание чл. 179, ал. 3 т. 4 ЗДвП от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 300 /триста/ лева,
за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Размерът на глобата не следва да
бъде обсъждан, тъй като разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда абсолютно определена санкция,
която е правилно отмерена. Нарушението не представлява "маловажен
случай", тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай
на нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
16-0374-000192/30.03.2016г., издадено от Началника на РУ Червен бряг при ОД на
МВР-Плевен, с което на М.В.Г. с
ЕГН **********, адрес: *** за нарушение на
чл.139, ал.5 ЗДвП / за това, че на 17.03.2016г. в Община
Червен бряг на третокласен път №1306 жалбоподателят като водач на товарен
автомобил ***с рег.№ВР6168ВК управлявал пътно превозно средство за превоз на
пътници с осем или по малко места с мястото на водача в посока от село Габаре
към село Сухаче без закупен винетен стикер – незаплатена винетна такса за републиканските пътища съгласно чл.10 ал.1
т.1 от Закона за пътищата /, на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП му била наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от
съобщението му до страните пред Административен съд гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: