РЕШЕНИЕ
№2242/6.12.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На единадесети
ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3608
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „БТК” ЕАД,
представлявано от А.Д., против Наказателно Постановление № В- 0047147 / 10.07.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „ БТК” ЕАД
е наложено административно
наказание "Имуществена
санкция" в размер на 3 000 лева на основание чл. 222 „а“ от ЗЗП.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
приложимите материално-правни норми. Твърди се, че неправилно било прието, че е
допуснато нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, като не е било взето предвид , че
причината за непривеждане на стоката в съответствие с договора за продажба е
постановения отказ от гаранционно обслужване поради установения характер на
повредата-наличие на следи от течност, силна корозия , окиси и др., които пък
са били констатирани от оторизиран сервиз.Навеждат се доводи за това, че
описаните дефекти биха могли да бъдат установени единствено след отваряне на
устройството, което е напълно неприемливо да се извършва при предявяване на рекламацията в обекта на
дружеството . В жалбата се оспорва още и размера на наложената санкция, като се
иска отмяна на постановлението или намаляване на размера на наложеното
наказание.
В
съдебно заседание , възивната страна редовно
призована , не се явява упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален
представител.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
05.06.2019г. в КЗП-Варна постъпила жалба от потребителя Д.С. с № В-03-1048/05.06.2019г.В нея било
описано, че потребителя на 01.08.2018г. е закупил от „Виваком“
таблет „Lenovo Yoga „ , чиято гаранция била две години.През м.май
2019г. батерията на устройството започнала бързо да пада, екрана светел със
синкава светлина постоянно и копчето за включване и изключване не
работело.Поради това и потребителя го дал за ремонт.След около 20 дни разбрал,
че му е отказан гаранционен ремонт, тъй като таблета бил мокрен.В заключение
било формулирано искане след като устройството не може да бъде ремонтирано, да
се подмени с ново.
На
12.06.2019г. св.Ц.Х. *** извършила проверка
в офис на „ БТК“ ЕАД в гр.Варна, бул „Константин и Фружин“ № 420.Установило се, че на 15.05.2019г. със
Сервизна карта № ********** таблета на потребителя е бил приет за ремонт с
посочен проблем „ таблетът не се включва, клиентът
казва, че много слабо се вижда на екрана и от време на време свети в тъмносин
цвят, бързо пада батерията напоследък“.Външният вид на устройството също бил
описан, като било отразено, че е без видими следи от надраскване.След като таблетът бил изпратен в оторизиран сервиз, бил изготвен
Констативен протокол № 272818 / 29.05.2019г., в който било посочено, че е
установено наличие на следи от течност, силна корозия и окиси по платката и LSD
модул, което не било производствен дефект.Било отразено, че естеството на
проблема, с който е приет таблета, отговаря на констатираната повреда и тя е механично
причинена в следствие на неправилната му употреба.Поради това и било отказано
извършването на безплатен гаранционен ремонт , а платен ремонт не бил предложен поради икономическата му необоснованост.Били
изготвени и снимки на устройството.То било получено от потребителя на
03.06.2019г.Всички обстоятелства, установени при проверката св.Х. отразила в
съответните констативни протоколи.Тя изискала становище и от търговеца, в което
било посочено, че тъй като дефекта на стоката е причинен от потребителя, то той
не попада в обхвата на гаранцията на потребителската стока по реда на ЗЗП.Било
изрично посочено, че становището относно състоянието на стоката е било дадено
от сервиз, оторизиран от производителя за извършване на сервизна поддръжка.
На
02.07.2019г. св.Х. съставила против „ БТК“ ЕАД акт за установяване на нарушение
за това, че не е привел стоката в
съответствие с договора за продажба
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.113 ал.1 от ЗЗП .Било
посочено, че е извършено на 03.06.2019г. в гр.Варна. При предявяването на акта на упълномощено
лице, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз
основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.113 ал.1 от ЗЗП. Поради това на основание
чл.222 „а” от ЗЗП на „
БТК” ЕАД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000лв.
В хода
на съдебното следствие бе разпитана св.
Ц.Х. - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и последователни и от
които се установи описаната фактическа обстановка. Свидетелката посочи, че
описанието на установените в сервиза дефекти не съответстват на описанието ,
направено на стоката при приемането й в обекта.Тя заяви още, че всяко такова
устройство има индикатор за наличие на влага и е необходимо минимално усилие
таблета да се отвори и да се види какви са показанията на този индикатор.Според
св.Х. не е било възможно таблета да работи с окислени платки , а корозията по
конекторите е била обективно видима .
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срок и
от легитимен субект, поради което
се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
Наказателното
постановление № В- 0047147 / 10.07.2019г. е издадено от компетентен орган-
от Директора на регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КТЗП,
съгласно заповед № 171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП.Актът също е
съставен от компетентно лице на основание Заповед № 371 ЛС/ 22.04.2015г., с
която св. Х. е определена за
длъжностно лице, което има право да съставя актове за извършени нарушения по
законите, контрола по приложението на които е възложен на КЗП.Наказателното
постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок.В същото е направено описание на нарушението от
фактическа страна, като изрично е посочена
датата на неговото извършване- 03.06.2019г. Посочено е още, че нарушението е извършено в
гр.Варна.В този смисъл възраженията в жалбата са неоснователни.
Като неоснователни съдът преценява и
възраженията, свързани с приложението на чл.113 ал.1 от ЗЗП по отношение на
договора за лизинг, какъвто в случая е налице.
Тази законова разпоредба би могла да се приложи в конкретния случай, тъй
като сключения между страните договор има за предмет стока, която притежава качеството
на потребителска стока по смисъла на чл.104 ал.3 ЗЗП. Същностната
характеристика на договора за лизинг, дадена в Търговския закон, не изключва
приложимостта на правилата за продажбата спрямо него както в хипотезата на ал.2
на чл.342 Търговски закон, посветена на финансовия лизинг, така и при случаите
на ал.3 на чл.342 Търговски закон, уреждащ клауза за изкупуване по
време на договора или изтичане на срока му. В процесния случай чл.1 ал.2 на
договора за лизинг предвижда правото на лизингополучателя
да придобие правото на собственост като подпише договор за изкупуване,поради
което по силата на този договор и с оглед на чл. 104 ал. 1 ЗЗП, въззивното дружество има
качеството на продавач по смисъла на специалния закон. За лизингополучателя е налице специалната защита на правата му
като потребител по смисъла Закона за защита на потребителите, предвидена и
гарантирана в редица международни актове, включително Директива 85/374/ЕИО на
съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните
разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от
дефект на стока. Нормата на чл.3 пар.2 на Директива
85/374/ЕИО на съвета, като приравнява към производителя всяко
лице, което внася в Общността стоки с цел продажба, отдаване под наем или
лизинг, или всяка друга форма на разпространение, в рамките на своята търговска
дейност, предвижда, че то носи отговорност за дефекти на стоката на същото
основание както производителят. В този смисъл възраженията в жалбата в тази
посока са неоснователни.
Съдът
намира обаче, че неправилно
наказващият орган е приел, че от страна
на „БТК“ ЕАД е допуснато нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. Безспорно по делото се установява, че на
01.08.2018г. потребителят е сключил договор за лизинг с „ БТК” ЕАД , по силата на който е получил за
ползване таблет, както и че той на
15.05.2019г. е бил приет за ремонт.
Предявената рекламация е била описана
по предвидения в ЗЗП ред и начин, като е била попълнена сервизна карта с
описание на устройството „ без видими следи от наранявания“.При постъпването на
таблета в оторизирания сервиз е бил изготвен констативен протокол, в който е
било посочено, че в таблета са били установени следи от течност, силна корозия
и окиси по платки, както и че естеството на проблема - „ не включва и батерията
пада бързо“, отговаря на констатираната повреда. Тъй като повредата е механично
причинена, в следствие на неправилната употреба на устройството, то е било
прието, че гаранцията му отпада.За установеното състоянието на устройството са
били изготвени и снимки, приложени по преписката.Таблетът
е бил върнат на потребителя на 03.06.2019г., който на 05.06.2019г. подал жалба
до КЗП.
От тези факти обаче не може да се
направи извод, че от страна на „ БТК“ЕАД
е допуснато нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП и то на 03.06.2019г.Законовата
норма сочи, че когато потребителската стока не съответства на договора за
продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с нея, като според
ал.2 търговецът има
едномесечен срок, в който да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба. Релевантните факти, обуславящи ангажирането на административно
наказателната отговорност на „БТК“ЕАД,
са надлежно предявена рекламация от страна на потребителя и отказ на търговеца
да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба. В случая е налице надлежно предявена
рекламация, приета от търговеца, като
той е отказал да приведе стоката в съотвествие
с договора за продажба, като е приел, че повредата на таблета се дължи на механично причинена повреда в следствие на
неправилната му употреба. Съгласно
разпоредбата на чл.105 ал.1 и ал.2 от ЗЗП, продавачът е длъжен да предаде на
потребителя стока, съответстваща на договора за продажба , като
носи отговорност за всяка липса на съответствие с него, която съществува при
доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да
не е знаел за несъответствието . В
чл.108 от ЗЗП е регламентирана оборима презумпция, че
проявеното несъответствие до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че
е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на
съответствие се дължи на естеството на стоката или характера на
несъответствието. В рамките на определения 6-месечния срок от закупуване на
стоката търговецът е този, който следва да доказва, че несъответствието на
стоката с договора за продажба се дължи на виновно поведение на потребителя.
След изтичане на този срок от 6 месеца установяването на всяко несъответствие
на стоката с договора за продажба е по общите правила, т.е. в тежест на
административно-наказващият орган е да докаже безспорно, че повредата по корпуса
не е последица от механично въздействие върху него, а е вследствие недостатъци,
каквито е имал още при
продажбата. В случая договорът за лизинг
е бил сключен на 01.08.2018г., а
рекламацията от 15.05.2019г. е след този срок, поради което фактът на
несъответствието не се предполага, а трябва да се докаже, което в случая не е
било сторено от наказващият орган, който не е
ангажирал доказателства, които да оборят констатациите на експертите от
оторизирания сервиз.Не може да бъде
споделено становището на св.Х., че при
предявяване на рекламацията, служителя на търговеца е можел да възприеме
следите от течност по таблета, като за целта е било необходимо да развие «едно
болтче», за да види състоянието на индикатора за влага.Подобно действие не би
могло да се извършва извън съответния сервиз, доколкото би било основание
гаранцията да не бъде призната.От друга страна заявеното от свидетелката, че
следите от корозия са били по видими части от таблета, не се подкрепя от приложените
по преписката снимки.От тях е видно, че следите от течност, корозия и окиси ,
се намират по платките на устройството и те обективно не биха могли да бъдат
възприети визуално без отстраняване на предпазния капак, за да бъдат описани в
сервизната карта при приемането на рекламацията. След като в специализирания
сервиз е констатирано, че несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба не е съществувало при доставянето ѝ, а е причинено от неправилна
употреба, то не е съществувало задължение за търговеца да приведе същата в
съответствие с договора. Поради това съдът намира, че описаното в акта и
постановлението нарушение не е доказано по безспорен начин.В този смисъл са и
Решения по к.адм.дело № 612 и к.а.н.д. № 250/2019г. на Административен съд-Варна.
На следващо място, след като от
писмените доказателства по делото се установява, че
отказът да се извърши гаранционен ремонт е станал известен на
потребителя на 03.06.2019г., когато таблета му е бил върнат, то няма как да се
приеме, че на същата дата би могло да бъде
извършено нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, тъй като едномесечният срок по
смисъла на ал.2 на същата правна норма, към тази дата изобщо не е бил
изтекъл.Разпоредбата на чл.113 ал.3 от ЗЗП предвижда, че едва след изтичане на срока по ал. 2 потребителят
има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да
иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114 ЗЗП. Следва да се отбележи,
че ал. 1 и ал. 2 са взаимосвързани, а не изолирани една от друга, за което говори, както логическото, така и
систематичното тълкуване на разпоредбите.В този
смисъл е и практиката на АС-Варна- например касационно административно
дело № 3412/2016 г.Поради това, доколкото времето на извършване на
административното нарушение е съществен реквизит и на акта, и на
постановлението и е определящо за
приложимия материален и процесуален закон,
съдът намира че неточното посочване на датата на извършване на
нарушението представлява съществено
процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото постановление и е основание
за неговата отмяна.В този смисъл е и
решение по к.н.а.д № 832/2018г. на Административен съд-Варна, ІІІ касационен
състав.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № В- 0047147 / 10.07.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „ БТК” ЕАД
е наложено административно
наказание "Имуществена
санкция" в размер на 3 000 лева на основание чл. 222 „а“ от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: