№ 13336
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110108861 по
описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на Б. Г. Г. против С.А.С..
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че между нея и Върховен
касационен съд (ВКС) съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор, по силата на което същата заемала длъжността “чистач 3⁄4 работно време”.
С Решение на Пленума на ВСС по т. 1 от Протокол No 10/ 30.04.2020г., считано от
15.07.2020г., всички служители по трудови договори на отдел "Стопанисване сградата на
съдебната палата- гр. София" при ВКС били прехвърлени към С.А.С. (САС). Същата сочи, че
с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по т. 16 от
Протокол No 18/ 09.06.2020г., считано от 15.07.2020г., са съкратени 31 щатни бройки във
ВКС за посочените длъжности, сред които и длъжността, заемана от ищцата, и са разкрити
31 щатни бройки в САС за посочените длъжности, вкл. длъжността на ищцата. В
изпълнение на цитираните решения Председателят на САС издал Заповед № А- 1102/
01.12.2020г. за утвърждаване структурата на администрацията на САС и Заповед № А437/
01.06.2021г., с която е отменена Заповед No А- 1102/ 01.12.2020г. и е утвърдена структурата
на администрацията на САС. В исковата молба са развити съображения, че ищцата не е
подписала нов трудов договор със САС, поради което всички права задължения по
сключения трудов договор с ВКС са запазени, вкл. и размерът на трудовото възнаграждение.
Ищцата навежда твърдения, че работодателят не изпълнил задължението си да индексира
трудовото възнаграждение на ищцата, съгласно действащото законодателство. Същата
релевира твърдения, че трудовото възнаграждение било индексирано съгласно колони 7 и 8
от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, вместо съгласно
колони 5 и 6 от Класификатора.
1
При изложените фактически твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 1417 лева, представляваща трудово
възнаграждение за периода 01.01.2021г.- 31.12.2023г.
С определение от 21.06.2024г. е допуснато изменение на предявените искове, относно
размера на същите, като, вместо за сумата 1417 лева, същите се считат предявени за сумата
1296 лева, като в частта до сумата 1417 лева, производството е прекратено, поради оттегляне
на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява
становище за неоснователност на исковете. В отговора се релевират доводи, че ответникът е
актуализирал трудовото възнаграждение на ищцата, съобразно своите правомощия и при
съобразяване на решенията на СК на ВСС. Ответникът сочи, че в колони 5 и 6 от
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата са определени трудовите
възнаграждения на служителите във ВКС и ВАС, а в колони 7 и 8- на служителите в
апелативните съдилища.
В обобщение, ответникът счита исковете за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателствени
средства, че между ищцата и Върховен касационен съд е възникнало трудово
правоотношение, чрез трудов договор от 01.04.2001г., по силата на което същата заемала
длъжността “чистач”, като считано от 15.07.2020г., с решение на решение на Пленума на
ВСС по Протокол № 10/ 30.04.2020г., в С.А.С. за ищеца е разкрита щатна бройка за
длъжността „чистач“. Със заповед № ЛС- 304 от 30.10.2023г. трудовото правоотношение е
прекратено. При изменение на трудовото правоотношение, относно размера на трудовото
възнаграждение, е прилаган размерът, предвиден за съдилища от първа група –
максималният размер от колона 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата (КДАС).
По силата на Решение по Протокол № 10 на Пленума на ВСС от 30.04.2020г. е отнето
стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, район “Т.”, бул. „В.“ № 2,
поземлен имот с пл. № 1, ЦГЧ- Т., кв. 253, заедно с построената в него административна
сграда- Съдебна палата, от председателя на Върховен касационен съд, и стопанисването е
възложено на председателя на С.А.С., считано от 15.07.2020г.
С Решение на СК на ВСС от 09.06.2020г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ, са
съкратени 31 щатни бройки във ВКС и са разкрити съответно 31 щатни бройки в САС,
считано от 15.07.2020г., за длъжностите, между които и длъжността, заемана от ищеца.
Съгласно мотивите към това решение, увеличаването на щатната численост на САС, чрез
намаляването на щатната численост на ВКС е в изпълнение на решение на Пленума по
протокол № 10/ 30.04.2020г. относно възлагане стопанисването на недвижимия имот,
2
намиращ се в гр. София, район „Т.“, бул. „В.“ № 2, поземлен имот с пл. № 1, ЦГЧ- район „Т.“
(ІV- 67), кв. 253, заедно с построената в него административна сграда- Съдебна палата, на
административния ръководител на САС. Със същото решение, т. 16.3. е изразено съгласие
административните ръководители на ВКС и АС- София да приложат процедурата по чл. 343,
ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 ПЗР на Правилата за
прилагане на КДАС. Изложеното е потвърдено и с решение от 10.11.2020г. на СК на ВСС,
обективирано в т. 7.6 на съставения протокол от проведеното заседание. Със Заповед № А-
1102/ 01.12.2020г., във връзка с решение на СК на ВСС по протокол № 18/ 09.06.2020г., с
който от 15.07.2020г. е увеличена щатната численост на съдебната администрация с 31
щатни бройки, на основание чл. 19, ал.1 от ПАС, е утвърдена структура на администрацията
на САС.
Съгласно извлечение от Протокол № 10/ 17.07.2020г. и Протокол № 19 от 16.12.2020г. от
заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС е взето решение, с което
е отхвърлено предложението на председателя на САС за изменение на чл. 11 от Правилата за
прилагане на КДАС и прилагане на колони 5 и 6 от посочения класификатор за служителите
на САС.
Съгласно извлечение от Протокол № 10/ 17.07.2020г. и Протокол № 19 от 16.12.2020г. от
заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС е взето решение, с което
е отхвърлено предложението на председателя на САС за изменение на чл. 11 Правилата за
прилагане на КДАС и прилагане на колони 5 и 6 от посочения класификатор за служителите
на САС. В мотивите е прието, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни
или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е на
административния ръководител, че може да организира структурата на администрацията,
съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 и следващите от ППКДАС.
С Решение по Протокол No 6/ 23.02.2021г. на СК на ВСС е утвърден Класификатор на
длъжностите в администрацията на съдилищата, в сила от 01.01.2021г. Съгласно
Класификатора, възнагражденията на служителите от Раздел IV, „Технически длъжности“, т.
32- „чистач“, за ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 до 6, а за съдилищата от
първа група в диапазона от колона 7 до 8. Следващият Класификатор е одобрен с решение
по Протокол
№ 15/ 11.04.2022г. и е в сила от 01.01.2022г., в който е прието, че възнагражденията на
служителите от Раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32- „чистач“, за ВКС и ВАС се
определят в диапазона от колона 5 до 6, а за съдилищата от първа група в диапазона от
колона 7 до 8. Аналогично е предвиденото с Класификатора, приет с решение по протокол №
27/ 13.08.2023г., в сила от 01.04.2023г.
С допълнително споразумение № 176 от 26.02.2021г. към трудов договор размерът на
основното трудово възнаграждение на ищцата е изменен на сумата 620,25 лева, размерът на
трудовото възнаграждение за ранг- на сумата 112,50 лева и размерът на допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (ТСПО)- на 40 %.
3
С допълнително споразумение № 192 от 15.04.2022г. към трудов договор размерът на
основното трудово възнаграждение на ищцата е изменен на 682,50 лева, размерът на
трудовото възнаграждение за ранг- на сумата 225 лева и размерът на допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (ТСПО)- на 40 %.
С допълнително споразумение № 258 от 21.08.2023г. към трудов договор размерът на
основното трудово възнаграждение на ищцата е изменен на 785,25 лева, размерът на
трудовото възнаграждение за ранг- на сумата 258,75 лева и размерът на допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (ТСПО)- на 40 %.
Според заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза (ССчЕ),
изплатеното възнаграждение на ищеца за периода 01.01.2021г.- 31.10.2023г. е определено
съгласно колони 7 и 8 от КДАС. Разликата между изплатеното на ищцата трудов
възнаграждение за исковия период (при прилагане на колони 7 и 8 от Класификатора), и
размера, при прилагане на колони 5 и 6 от Класификатора, възлиза на 1239,25 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за следното от
правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ е да докаже съществуването на
трудово правоотношение с ответника за твърдения период, полагането на труд за този
период, както и размера на дължимото трудово възнаграждение.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото възнаграждение.
Основното спорно между страните по делото обстоятелство е, дали при годишното
индексиране на трудовото възнаграждение на ищеца през процесния период е следвало да се
приложат диапазоните по колони 5 и 6, или тези по 7 и 8 от КДАС.
При така установените по делото обстоятелства, безспорно следва да се приеме, че
ищецът има качеството съдебен служител по силата на трудово правоотношение с орган на
съдебната власт, като за процесния период негов работодател е САС.
Съгласно чл. 340 ЗСВ, служителите в администрацията на органите на съдебната власт
са съдебни служители. Правоотношението възниква въз основа на сключен трудов договор с
ръководителя на съответния орган, като за определени категории служители е предвидено
провеждането на конкурс (чл. 343, ал. 1 ЗСВ). Приложими към правоотношението са както
общите правила на КТ (чл. 359 ЗСВ), така и специалните на ЗСВ и на актовете, приети от
ВСС. На ВСС е възложено извършването на подзаконова нормотворческа дейност, каквато е
и приемането според разпоредбата на чл. 341, ал. 1 ЗСВ, на Класификатор на длъжностите в
администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната
образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за
длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг. Касае се до акт, който притежава
отличителните признаци, присъщи на нормативен акт- отнася се до неопределен брой
адресати и има многократно правно действие, т.е. представлява подзаконов нормативен акт.
4
В разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ е предвидена особена хипотеза на изменение на
трудовото правоотношение чрез преместване на съдебен служител в друг орган на съдебната
власт (или ВСС, ИВСС, НИП). Това води до изменение на работодателя, на конкретното
място за полагане на труд, възможно е и на длъжността. Същевременно обаче се запазват
придобитите към този момент ранг, трудов стаж, определени точки от проведени атестации
и възнаграждение. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като считано от
15.07.2020 г. ищецът е преназначен на същата длъжност в друг орган съдебната власт. Т.е.
възникналото трудово правоотношение в системата на съдебната власт се е запазило, но се е
изменила едната страна в лицето на работодателя. Твърдението на ищцата за продължаващо
трудово правоотношение с ВКС е неоснователно, тъй като щатът за заеманата от него
длъжност е съкратен във ВКС. Поради това не е налице и хипотезата на чл. 123 КТ, и по-
конкретно на т. 7, тъй като няма прехвърляне на дейност, защото функциите му в първия
орган са прекратени, нито на имущество, защото Съдебната палата не се притежава от нито
един от двата органа. Ето защо съдът приема, че трудовото правоотношение с ищеца е
променено в специалната хипотеза на чл. 343, ал. 2 ЗСВ при запазване на достигнатото в
предишния орган трудово възнаграждение- § 1 ПЗР на Правилата за прилагане на КДАС
(ППКДАИС).
Съгласно чл. 4 ППКДАС, длъжностите в администрацията се разпределят в групи, като
администрацията на ВКС и ВАС е обособена в отделна група, а администрациите на
апелативните съдилища са в първа група, така че възнаграждението за заеманата от ищеца
длъжност „чистач” в администрацията на САС следва да се определя в диапазона на колони
7 и 8 от Класификатора, а не както е било до промяната на работодателя- по колони 5 и 6,
предвидени за служители на ВКС и ВАС.
Съгласно чл. 7, основните месечни заплати в Класификатора се определят от
административния ръководител в диапазона „от- до“, в случая от председателя на САС. Така
при изменението на Класификатора, индексирането на трудовото възнаграждение на ищцата
е извършено законосъобразно при съблюдаване на утвърдените размери в диапазона на
колони 7 и 8, като е прилаган максималният размер от колона 8. От момента на промяната
приложими за определянето на възнаграждението на ищцата са само и единствено
параметрите на възнагражденията за осъществяване на дейност в орган на съдебната власт
от първа група. С оглед изложеното, не е налице основание трудовото възнаграждение да
се определя и индексира по правилата за служители във ВКС, тъй като последните са
неприложими. Предвид характера на Класификатора на подзаконов нормативен акт и
правомощията единствено на ВСС да определя диапазона на трудовото възнаграждение за
съответните длъжности, полученото от служителите възнаграждение в съответната група
може да е само в рамките на одобрените за съответните длъжности средства и на
предвидените минимални и максимални размери.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск и неговото
отхвърляне.
Относно разноските.
5
При този изход на делото, право на разноски има ответникът.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска. Отговорността на страните за разноски по чл. 78
ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81
ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните
за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В конкретния
случай ответникът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до приключване на
устните състезания. В настоящия случай ответникът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, съгласно правилата на чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Г. Г., с ЕГН **********, против С.А.С., с ЕИК
**********, обективно съединени искове за сумата 1296 лева, представляваща трудово
възнаграждение за периода 01.01.2021г.- 31.12.2023г., формирано като разлика между
полученото от ищеца трудово възнаграждение за длъжността, определено съгласно
диапазоните в колони 7 и 8 от раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32 на КДАС, и това,
което би му се дължало при определяне на възнаграждението съгласно отразеното в колони
5 и 6 от раздел IV, „Технически длъжности“, т. 32 на КДАС, на основание чл. 128, т. 2 КТ,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Г. Г., с ЕГН **********, да плати на С.А.С., с ЕИК **********, сумата 100
лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му-
05.07.2024г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6