РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500439 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба Р. И. Г., ЕГН: **********, против
Решение № 262536 от 24.11.2021 г., постановено по гр.д. № 15389 по описа на
РС – Пловдив за 2020 г., с което е признато за установено, че
жалбоподателката дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 1042,71 лв. – главница, представляваща стойността на
топлинната енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П.,
ул. ***, за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г., 178,34 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 03.01.2018 г. – 20.05.2020 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.05.2020 г., до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 5402 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
В жалбата са излагат доводи за неправилност и недопустимост на
обжалваното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
1
отхвърляне на исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото дружество „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, в който се
взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване
на обжалваното решение.
Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има
интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо. Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за
недопустимост на решението като постановено в нарушение на забраната по
чл. 299 ГПК за пререшаемост на спора. Няма спор, че силата на пресъдено
нещо съставлява отрицателна абсолютна процесуална предпоставка за
правото на иск, поради което решаването на правния спор с влязло в сила
решение има за последица недопустимост на последващ процес между
същите страни със същия предмет. В случая ответницата се позовава на
представено в хода на производството пред първата инстанция влязло в сила
Решение № 1568 от 09.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 420 по описа на
ОС – Пловдив за 2009 г., с което е признато за установено, че не дължи на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД суми за консумирана топлинна енергия
за периода 01.02.2005 г. – 07.09.2006 г. Доколкото в индивидуализацията на
спорното право по предходното дело се включва времеви период, различен от
процесния, то не може да се приеме, че въпросът за дължимостта на
претендираните в настоящото производство суми е разрешен със сила на
пресъдено нещо. С оглед извода на съда за валидност и допустимост на
обжалвания съдебен акт на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
2
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД към ответницата Р. И. Г. за сумата от 1042,71
лв. – главница, представляваща стойността на топлинната енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. ***, за периода 01.11.2017 г. -
30.04.2019 г., за сумата от 178,34 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 03.01.2018 г. – 20.05.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.05.2020 г., до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
5402 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
По делото не се спори, че ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за
територията на гр. Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи
условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено,
доколкото по делото са ангажирани доказателства за публикуването на
общите условия в един национален и един местен ежедневник преди
процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното
правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия.
В случая по делото не се спори, а и се установява от приложения нотариален
акт № *** г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, че ответницата Р. И. Г. е
собственик на процесния имот, представляващ апартамент 24 в сграда,
3
находяща се в гр. П., ул. *** и като такъв се явява потребител на топлинна
енергия.
За установяване на факта на доставка на топлинна енергия в имота пред
първата инстанция е изслушано заключението по допуснатата
съдебнотехническа експертиза, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. От същото се установява, че през периода 01.11.2017 г. –
30.04.2019 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок, в който се
намира жилището на ответницата, е работила, като е подавала топлинна
енергия за отопление и БГВ. През този период топлинното счетоводство на
блока е водено от фирма за дялово разпределение „НЕЛБО“ ЕАД. От
заключението се установява още, че в имота няма монтирани отоплителни
тела с ИРУ за отчет. В дадените в съдебно заседание допълнителни
разяснения вещото лице посочва, че в имота няма отоплителните тела тип
„радиатор“, като същите са свалени и на тях не се начислява енергия. Според
заключението в имота има монтирано 1 бр. водомерно устройство за
ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество топла вода за БГВ.
През него преминават 6 бр. щранг-лири с обща мощност 2540W, като
потребената от тях топлоенергия е начислявана по максималната нормативна
мощност, тъй като не се отчитат с ИРУ. За имота са прилагани изискванията
на т.6.7, вр. т.6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради
етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Според вещото лице количеството
топлинна енергия, разпределено в имота на ответницата през исковия период,
възлиза на общо 10,41277 MWh, в това число 3,15793 MWh за отдадената от
сградната инсталация, 5,8211 MWh за отопление и 1,43374 MWh за БГВ.
Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество
топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество, което е установено
след сравнение на справките за начислената топлоенергия от „НЕЛБО“ ЕАД и
ищеца. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответницата топлинна енергия съответства на специалната методика от
Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за
енергетиката.
От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение
на съдебносчетоводната експертиза се установява, че стойността на
4
топлинната енергия, консумирана от ответницата за процесния имот и период
е формирана, както следва: топлоенергия за сградна инсталация в размер на
329,17 лв. с ДДС, топлинна енергия за отопление – 606,07 лв. с ДДС,
топлинна енергия за гореща вода – 91,47 лв., услуга дялово разпределение –
16 лв. с ДДС, и е в общ размер от 1042,71 лв. с ДДС, който съответства на
претендирания с исковата молба. Вещото лице не е установило плащане по
заведената на ответницата при ищцовото дружество партида, като
неплатената сума за топлинна енергия за процесния период възлиза на
1042,71 лв. Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна сума,
за периода от 03.01.2018 – 20.05.2020 г., е в размер общо от 178,34 лв. От
заключението се установява още, че издадените от ищеца фактури за периода
са осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и
справка-декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, а
счетоводството при ищеца относно продажбата на ТЕ на ответника за
процесния период е водено редовно.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. След като задълженията са срочни, за да изпадне длъжникът в
забава, не е необходима покана от кредитора. В случая всяка една от
дължимите суми за ТЕ е с настъпил падеж и доколкото не се установява, а и
не се твърди същите да са платени, то кредиторът има право на обезщетение
за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 178,34 лв. – обезщетение
за забава за периода 03.01.2018 г. – 20.05.2020 г., която сума съвпада с
посочения в заключението по съдебносчетоводната експертиза размер на
дължимото обезщетение.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира за правилен
като съобразен със събраните по делото доказателства и с действащата
нормативна уредба извода на районния съд за основателност на предявените
искови претенции. Неоснователно в тази връзка се явява възражението на
ответницата, че твърденията на ищцовото дружество са възприети от съда,
без по делото да са ангажирани доказателства за установяването им.
5
Неоснователно е и наведеното от ответницата възражение, че няма
качеството потребител на топлинна енергия, тъй като не може да включва
или изключва същата. Действително по делото се установи, че през
процесния период отоплителните тела в имота са били отсъединени от
топлопреносната мрежа в блока. На основание изричната разпоредба на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ обаче ответницата остава потребител на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост, макар и да е прекратила топлоподаването към
отоплителните тела в имота си. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство
от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то
обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с
него.
В хода на производството пред първата инстанция ответницата е
направила възражение за недължимост на сумите поради изтекла абсолютна
погасителна давност, което същата поддържа и във въззивната си жалба.
Според настоящия състав на съда така предявеното възражение е
неоснователно. Новелата на чл. 112 ЗЗД, на която се позовава ответницата,
предвижда, че с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични
вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен когато
задължението е отсрочено или разсрочено. Същата действа занапред,
доколкото с Решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 г.
Конституционният съд на Република България е обявил за
противоконституционна разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗД на ЗЗД, уреждаща
ретроактивното действие на новата редакция на чл. 112 ЗЗД. От горното
следва, че десетгодишният давностен срок е започнал да тече от 02.06.2021 г.
– датата на влизане в сила на разпоредбата, и че същият не е изтекъл.
Неотносимо към настоящия правен спор е обстоятелството чия
собственост е абонатната станция, обслужаваща сградата, в която се намира
процесният имот, поради което неоснователни се явяват възраженията на
6
ответницата, че този въпрос не е изследван в хода на първоинстанционното
производство.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява
неоснователна, поради което и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото
дружество юрисконсултско възнаграждение в размер, който с оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262536 от 24.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 15389 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7