Р Е Ш Е Н И Е № 1420
02.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 30.10.2019г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Елена Димова
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 2330 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „АГРИНДО“ ЕООД с ЕИК
*********, гр.Раковски, представлявано от пълномощника адв.И.Д. *** против
Решение № 3215/29.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 2520/2018 г. по описа на РС
Пловдив.
С обжалваното решение жалбподателя е осъден да заплати на
„МП-Агро 2012 „ ЕООД с ЕИК *********, с.Марково, сумата от 19 008 лв. с ДДС,
представляваща незаплатена цена по извършена доставка на 19.01.2015 г. по
договор за покупко-продажба на тор- карбамид, за която е издадена фактура №
4334/19.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.02.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 5924,58 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 20.01.2015 г.- 12.02.2018 г.
и сумата от 3460,97 лв. разноски в производството.
Жалбоподателят счита, че решението е необосновано и неправилно
и моли за неговата отмяна. Излага съображения за погрешно възприета от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, обусловила и неправилни правни
изводи.
В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна мотивира
становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на
първоинстнационото решение като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, като се
запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството по
делото е образувано по предявени от „МП-АГРО 2012“ ООД, представлявано от
управителя М.П. И. против „АГРИНДО“ ЕООД обективно съединени искове с правна
квалификация чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.294 ТЗ за заплащане на сумата
от 19 008 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена по извършена доставка
на 19.01.2015 г. по договор за покупко-продажба на тор- карбамид, за която е
издадена фактура № 4334/19.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 13.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5924,58 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 20.01.2015 г.-
12.02.2018 г.
Ищецът обосновава исковете си с твърденията, че между
страните са налице правоотношения, по силата на които за него е възникнало
задължението да достави стока- тор за селскостопански цели, в определено от
страните количество, а за ответника- задължението да заплати тяхната цена.
Твърди, че стоката, определена по количество и вид- карбамид опакован /500 кг/,
количество- 24 тона с единична цена 660 лв. на обща стойност 15 840 лв.
без ДДС и 19 008 лв. с ДДС, била доставена на купувача на 19.01.2015 г.,
за което била съставена фактура № 4334/19.01.2015 г. Транспортът на стоката бил
извършен от превозвача „КРИС НП“ ЕООД с ЕИК ********* с място на натоварване –Девня,
масто на разтоварване- Белозем, като за извършения траспорт била съставена
товарителница серия –Г, № 002780/19.01.2015 г. и превозвачът издал на ищеца
фактура № 677/21.01.2015 г.за стойността на превоза.
Сочи, че доставеният тор бил приет от ответника без
възражения.
Впоследствие, с писмо от 27.01.2015 г., адресирано до
ищеца, купувачът поискал издадената фактура № 4334/19.01.2015 г. да бъде
анулирана и такава да бъде издадена на друго дружество- „ЕВРО-БРАЗИЛ“ ООД с ЕИК
*********, представлявано от В. И. П.. Във връзка с това писмо ищецът издал
кредитно известие № 4425/27.01.2015 г.към казаната фактура , както и нова
фактура № 4426/27.01.2015 г. на посоченото от ответника дружество. В тази
връзка изтъква, че действителната воля на страните не е била стоката да се
достави на посоченото „ЕВРО-БРАЗИЛ“ ООД, с което ищецът нямал никакви
правоотношения, а целта била само това дружество да ползва данъчен кредит по
издадената фактура. Излага доводи за привидност на сделката, обективирана във
фактурата, издадена на третото лице. Акцентира, че правоотношение съществува
само с ответника, който бил действителния получател на стоката и който дължи
заплащане на нейната цена. Тъй като плащане не било извършено, са предявени
описаните искове.
В становище, депозирано в първото съдебно заседание,
ответният търговец е оспорил исковете и изложените от ищеца фактически
твърдения.
При извършената служебно проверка за валидност и
допустимост на атакувания съдебен акт съгласно правилото на чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че се касае за валидно и допустимо съдебно решение.
Казаното
налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база
изложеното в жалбата. Съобразно
мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по
отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип
следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК,
според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя
от страните по делото.
В подадената въззивна жалба
ответникът е оспорил изцяло възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, което обуславя необходимостта от самостоятелна преценка на
въззивния съд по всички правнорелевантни факти.
Представена е фактура №
4334/19.01.2015 г., издадена от ищцовото „МП-АГРО 2012“ ООД като продавач за
продажба на стоки- карбамид опакован 500 кг., с количество 24 тона на единична
цена от 660 лв. без ДДС и за обща цена от 19008 лв. с ДДС. Като купувач по
фактурата е посочено ответното „АГРИНДО“ ЕООД. Фактурата не носи подпис за
купувач. Според изслушаното заключение на ССЕ, фактурата е осчетоводена от
ищеца, но не е осчетоводена при ответника , не е включена в дневниците за покупки
за съответния период и въз основа на нея не е ползван данъчен кредит.
Представена е от ищеца
товарителница № 002780 от 19.01.2015 г., според която е извършен превоз на
стоката / карбамид 24 тона/ от превозвача „КРИС НП“ ЕООД с изпращач
„АГРОПОЛИХИМ“ и получател „АГРИНДО“ ЕООД . За място на натоварване е посочен
гр.Девня, а за място на разтоварване- с.Белозем. Товарителницата е подписана за
получателя от лицето В. К. и е положен печат на ответното „АГРИНДО“ ЕООД. Към
товарителницата е приложена кантарна бележка № 15459/19.01.2015 г. за описаната
стока, която също е подписана от В. К. за получателя. Ответникът се
противопоставя в хода на делото на така извършените от негово име действия и
доколкото липсват данни описаните документи- товарителница и кантарна бележка ,
да са му били известни преди подаване на исковата молба, то противопоставянето
се явява своевременно, респ.действията, удостоверени в тях, не го обвързват по
арг.от чл.301 ТЗ.
От превозвача „КРИС НП“ ЕООД
е издадена фактура № 677/21.01.2015 г. за стойността на извършения превоз от
Девня до Белозем и за получател на услугата
е посочено ищцовото дружество.
С писмо, изпратено от имейла
на ответния търговец, което обстоятелство се установява от изслушаната втора по
ред СТЕ, неоспорена от страните, адресирано и получено от ищеца, е поискано
издадената фактура № 4334/19.01.2015 г. на Агриндо ООД да бъде анулирана и да
бъде издадена на „Евро-Бразил“ ООД с ЕИК *********. В писмото е поставен печат
на търговеца и се съдържа подпис без уточнено авторство. Ответникът възразява,
че това писмо не изхожда от негов представител. В тази връзка , както се
посочи, от приетата СТЕ се установява категорично, че писмото е изпратено от
имейла на ответния търговец, което според съда е достатъчно да се приеме, че
изхожда от него. В действителност обаче не се установява кое лице е подписало
документа, респ.дали е разполагало с
представителна власт по отношение
на търговеца. Доколкото не се констатира ответникът да е узнал за така изпратеното от негово име писмо преди
завеждане на делото, то следва да се приеме, че се е противопоставил своевременно
на така извършеното без представителна власт действие.
След получаване на горното
писмо, ищецът е издал кредитно известие № 4425/27.01.2015 г. към фактура №
4334/19.01.2015 г. , както и нова фактура № 4426/27.01.2015 г. с получател третото за
спора лице „Евро Бразил“ ООД с ЕИК *********. От заключението на ССЕ се
установява, че в журнал-Сметка 401-Доставчици при този търгвец на 27.01.2015 г.
е отразена сумата 19008 лв. и отчетена в сметка 302 Стоки. Липсва отразено
плащане по нея.
Въз основа на така събраните доказателства и установените с
тях факти, следва да се прецени налице ли е
твърдяното от ищеца договорно правоотношение между страните по смисъла на
чл.318 ТЗ и изпълнил ли е той своето задължение по
това правоотношение - доставянето на стоката в
уговореното количество. Доколкото договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, писмената форма
не е условие за неговата действителност. Достатъчно е да се постигне съгласие
между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата, без да
е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случая ищецът се
позовава на издадената от него фактура № 4334/19.01.2015 г. и товарителница за извършен превоз на стоката от трето за спора лице. По принцип фактурата представлява писмен първичен
документ, който удостоверява извършването на определена стопанска операция и
който е основание за отразяване на тази стопанската операция във вторични
счетоводни регистри. Последните удостоверяват волеизявления за предоставяне,
респ.за получаване на определена стока или извършването на определена услуга, и
плащане срещу това на сума, представляваща цената на стоката или услугата. В трайно
установената съдебна практика се приема, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за
търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими
елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на
плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и
място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано становище, че
вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в
справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на
данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване
възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена. Следователно сами по себе си фактурите не са
доказателство за сключен договор, а същите следва да са намерили отражение и
във вторичните счетоводни регистри . Процесната фактура –
неподписана и неотразена в счетоводството на
ответника и невключена в регистрите му за покупка за съответния период не установява наличието на търговско
правоотношение между страните, респ.волеизявление на ответника за сключването
на процесния договор. Извод в тази насока не би могъл обосновано да се изгради въз
основа на коментираното писмо от 27.01.2015 г., което също не представлява
такова волеизявление. Затова настоящият съд
намира, че не е налице твърдяното търговско правоотношение между страните.
Оттук не се установява и, че ищецът е доставил на ответника стока в
изпълнение на скючен договор. Както вече се
каза, липсват данни, че лицето, подписало товарителницата като получател, е разполагало с представителна власт по отношение
на ответния търговец и с оглед своевременното противопоставяне, последният не е
обвързан от тези действия. Наред с това според товарителницата за изпращач е
посочено трето лице, за което липсват каквито и да е било данни , че се намира
в правоотношения със страните по спора, а фактурата, издадена за цената на
извършен превоз, доколкото касае правоотношение между ищеца и трето лице, не
може да се противопостави на ответника и не е доказателство са съществуващ
договор за търговска продажба с ответника.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск за заплащане на цената на доставен тор по фактура № 4334/19.01.2015 г., се явява неоснователен и недоказан. Като такъв следва да се отхвърли,
а оттук и акцесорният иск за забавено плащане на основание чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 294 от ТЗ. Не до този извод е стигнал и
първоинстанционният съд, чието решение следва да бъде отменено и
посатновено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
По отношение на
разноските – ответникът -жалбоподател е направил разноски в в
първоинстанционното производство в размер на за настоящото производство в
размер на 2076 лв. платено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред районния
съд и приложен договор за правна защита и
съдействие, а в настоящото въззивно производство- сумата от 498,65 лв. ДТ и
2076 лв. адвокатско възнаграждение, за които също е представен списък по чл.80 ГПК. Установява се, че разноските са
действително направени, поради което се дължат на жалбоподателя /ответник по делото / на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 3215/29.07.2019 г. по гр.д.№ 2520/2018 г. по описа на Пловдивския
районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „МП-Агро 2012„ ЕООД с ЕИК
*********, с.Марково, против „АГРИНДО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Раковски, ул.Цанко Дюстабанов № 12 искове за заплащане на
сумата от 19 008 лв. с ДДС, представляваща незаплатена цена по извършена
доставка на 19.01.2015 г. по договор за покупко-продажба на тор- карбамид, за
която е издадена фактура № 4334/19.01.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
5924,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
20.01.2015 г.- 12.02.2018 г.
ОСЪЖДА „МП-Агро 2012„ ЕООД с ЕИК *********, с.Марково, да
заплати на „АГРИНДО“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Раковски, ул.Цанко Дюстабанов № 12 сумата от 4650,65 лв. деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280, ал.2, предл.второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………. ЧЛЕНОВЕ: 1………………….
2………………….