С присъда № 680/12.12.2005 година, постановена по НОХД № 660/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Лютви Лятиф Ахмед от гр. Кърджали за невиновен в това, че при условията на продължавано престъпление на 17.12.1999 година в гр. Кърджали, в качеството му на длъжностно лице- управител на ОП “Общински пазари” гр. Кърджали, присвоил чужди пари- от Общинско предприятие “Общински пазари” гр. Кърджали- 960 лева, връчени в това му качество да ги управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание- такова по чл. 310 ал.1 във вр. с чл. 309 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК, като при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице- управител на ОП “Общински пазари” гр. Кърджали, в кръга на службата си съставил два броя неистински частни документи- договор за покупко- продажба на селскостопанска продукция от 18.08.1999 година и ги употребил, за да докаже, че съществуват описаните в тях правни отношения,поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 202 ал.1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Кърджали, с който присъдата се протестира като необоснована и неправилна. По делото били събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подс. Ахмед бил осъществил престъплението, за което бил предаден на съд. С протеста се предлага на съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае за виновен и осъди подсъдимия по предявените му в първоинстанционния съд обвинения. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест само по отношение на обвинението по чл. 310 ал.1 във вр. с чл. 309 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 от НК, като не поддържа обвинението по чл. 202 ал.1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от НК. Подсъдимият лично и чрез защитника си оспорва въззивния протест. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено следното: Въззивният протест е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и преценил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. След задълбочено и подробно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до правилния и единствено възможен извод за несъставомерност на деянието по предявеното на подс. Лютви Лятиф Ахмед от гр. Кърджали обвинение по чл. 202 ал.1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от НК, както и за недоказаност на улесняващото престъпление- това по чл. 310 ал.1 във вр. с чл. 309 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 от НК. Така, от фактическа страна по делото се установява следното: подсъдимият Лютви Лятиф Ахмед от гр. Кърджали изпълнявал длъжността управител на Общинско предприятие “Общински пазари” гр. Кърджали от 04.03.1997 година до 20.12.1997 година и от 08.01.1998 година до 04.02.2000 година, като за периода от 20.12.1997 година до 08.01.1998 година е бил освободен от тази длъжност, поради възстановяване на същата на бившия управител – св. Димо Бодуров. През лятото на 1999 година, в общинското предприятие, чийто предмет на дейност включвал организация на дейността на продажба на селскостопанска продукция, хранителни и нехранителни стоки, обществено хранене, производство и продажба на закуски и др. подобни видове дейност на кооперативния пазар в гр. Кърджали, възникнала необходимостта от изработката на горски метли, с които да се почиства търговската площ на пазара. За целта, подс. Ахмед се срещнал със св. Стефан Калоянов Стефанов и след разговор се уговорили, че свидетелят ще достави 2 400 бр. горски метли, които общинското предприятие щяло да заплати по 0.40 лева за брой. Св.Стефанов се свързал с бащата на подсъдимия-Исман Мустафа Ахмед и двамата, в продължение на няколко дни, насекли и доставили в предприятието уговорения брой горски метли. Последните били оставени на съхранение в работилницата на ковачите в района на пазара. Оттам работниците, които поддържали чистота на пазара при необходимост, срещу бележка, вземали метли за ползване. За доставените 2 400 бр. метли, в края на 1999 година, на свидетеля Стефанов била изплатена сумата от 960.00 лева, половината от която той предал на Исман Мустафа Ахмед, с когото изработили метлите. За да се избегне заплащането на ДОД върху изплатената сума, св. Стефанова- главен счетоводител в общинското предприятие, оформила два разходни касови ордера с №№ 258 и 259, и двата от 17.12.1999 година, всеки за сумата от по 480.00 лева, на името съответно на Хайрие Яшар Сеид и Фейме Садула Юмер – пенсионерки от с.Зеленинково, които се занимавали с отглеждане на зеленчуци и продажбата им на пазара. През м. април 2000 година в предприятието била извършена финансова ревизия, която установила, че въпросните разходни касови ордери не са подписани от лицата, в чиято полза са издадени, както и че липсва първичният документ, представляващ основанието за изплащане на сумите. Предвид тези констатации от ревизията, св. Стефанова изготвила договор за доставка на селскостопанска продукция от 18.08.1999 година между св. Стефанов и подс. Ахмед. С договора се оформила именно извършената по-рано от свидетеля доставка на 2400 бр. горски метли за сумата от 960.00 лева, която както бе посочено по-горе, му била изплатена през м. декември 1999 година. Св. Стефанова изготвила и два броя договори за продажба на селскостопанска продукция от 18.08.1999 година със Хайрие Яшар Сеид и Фейме Садула Юмер от с.Зелениково, всеки един от които за доставката на 1200 бр. горски метли, с единична цена 0.40 лева или на обща стойност 480 лева. Тези два договора от 18.08.1999 година били предоставени на свидетелките Сеид и Юмер за подпис от св. Федат Реджеб, който ги посетил в с.Зелениково и като им обяснил, че ще им бъдат изплатени социални помощи и срещу 32.00 лева, дадени на всяка от свидетелките, същите подписали договорите. От заключението на назначената в първоинстанционното съдебно следствие съдебно-счетоводна експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че договорите със Стефанов, Юмер и Сеид не са осчетоводени. Плащането било извършено през декември 1999 година и било осчетоводено като метлите са заприходени в сметка за материали и парите били изписани от каса. От заключението на назначената в първоинстанционното съдебно следствие съдебно- графическа експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ръкописният текст в договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 18.08.1999 година и саморъчният подпис, положен в графа “купувач” със страни Стефан Калоянов Стефанов и подсъдимият, са изпълнени от Лютви Лятиф Юмер. Ръкописният текст, положен в договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 18.08.1999 година със страни Хайрие Яшар Сеид и Фейме Садула Юмер са изпълнени от Пенка Констадинова Стефанова. Саморъчният подпис в двата договора в графата “купувач” е изпълнен от Лютви Лятиф Ахмед. Ръкописният текст, положен в два разходни- касови ордера е изпълнен от Пенка Костадинова Стефанова. Саморъчните подписи в графа “ръководител” е изпълнен от Лютви Лятиф Ахмед. В съдебно заседание вещото лице сочи, че е възможно пренасянето по технически начин на подписа върху ксерокопието. Когато ставало въпрос за оригинал било невъзможно такова пренасяне. По правило, експертиза върху ксерокопие не се извършвала поради възможност от монтажи и механично пренасяне на подпис. Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните доказателства по делото- от показанията на разпитаните свидетели; от заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно- графическата експертизи и от разпита на вещите лица в първоинстанционното съдебно следствие; от писмените доказателства, всички във връзка с обясненията на подсъдимия. Събраните по делото доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност от първоинстанционния съд, който е изложил доводи кои от тях възприема, а други отхвърля; фактическите му изводи изцяло съответстват на доказателствата и се споделят от настоящата инстанция. В тази връзка, въззивният съд счита, че подс. Ахмед не е осъществил престъплението по чл.202 ал.2 т.1 във вр. с чл. 201 ал.1 от НК от обективна и от субективна страна, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционният съд. От фактическа страна по делото безспорно е установено, че от страна на подсъдимия не са извършени разпоредителни действия с инкриминираната сума от 960.00 лева в негова полза, като в нито един момент същият не е имал фактическа власт върху парите. Установява се, че макар да са допуснати нарушения при оформянето на счетоводните документи от св. Стефанова- гл. счетоводител, сумата е била изписана и изплатена на св. Стефанов, който съобразно устната му договорка с подсъдимия е изработил и доставил в общинското предприятие договорения брой метли. Т.е. подсъдимият не само, че не се е разпоредил със сумата в свой интерес, но не е имал и намерение да свои сумата. С други думи, от страна на подсъдимия не са били извършени съставомерни действия, които да съставляват изпълнителното деяние на престъплението длъжностно присвояване; както и липсва настъпил съставомерен престъпен резултат по чл. 201 от НК, а именно щета за общинското предприятието вследствие на неправомерното разпореждане с пари на последното. Инкриминираната сума е представлявала насрещна престация срещу изработените и доставени в предприятието 2 400 бр. горски метли, съобразно уговорката на подсъдимия и св. Стефанов. Впрочем представителят на обвинението във въззивното производство не поддържа протеста на районната прокуратура срещу присъдата в тази й част, като поддържа искането подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по обвинението по отношение на улесняващото извършването на длъжностното присвояване престъпление- това по чл. 310 ал.1 във вр. с чл. 309 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК. В тази връзка, първоинстанционният съд, за да приеме, че извършването му не е доказано по несъмнен начин съобразно разпоредбата на чл. 301 от НПК /отм./, се е позовал на заключението на вещото лице, изготвило съдебно- графическата експертиза по делото и на показанията му в съдебно заседание, а именно: независимо, че заключението по отношение на обстоятелството, че подписите в графата “купувач” в двата договора от 18.08.1999 година с лицата Юмер и Сеид е, че са изпълнени от подс. Ахмед, по принцип експертизи върху копия от документи не се извършват поради възможност от монтаж или техническо пренасяне на подписа, което не можело да стане в оригиналният документ. Като се е позовал на тази експертиза и е изградил вътрешното си убеждение въз основа на заключението й, първоинстанционният съд не е допуснал необоснованост на присъда‗а. Това е така, тъй като в случая е липсвал годен предмет на експертизиране, т.е. годно писмено доказателство, върху което да бъде извършена експертиза, тъй като е възможно подписът на лицето, което се сочи за издател на документа да е негов, но е възможно също така този подпис да е бил пренесен механично или по технически начин върху ксероксното копие. С оглед заключението на вещото лице, не може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че в частните документи, предмет на обвинението, подписът не е монтаж или не е технически пренесен, поради което изводът, че именно подсъдимият е подписал документите, би било единствено предположение, което е недопустимо при постановяване на осъдителна присъда. Впрочем, експертизата сочи /отново с уговорката, че са изследвани ксерокопия на документи/, че съдържанието на тези два договора е изпълнено от Пенка Костадинова Стефанова, което заключение фактически противоречи на обвинението, че подсъдимият е съставил два броя неистински частни документи, именно процесните договори с лицата Сеид и Юмер, тъй като се установява, че тези договори не са съставени от подс.Ахмед, а не е несъмнено и обстоятелството, че са подписани от последния /че подписът му не е пренесен по технически начин/. Този извод на съда се подкрепя и от данните по делото,че към момента на извършване на финансовата ревизия в предприятието, подсъдимият вече не е изпълнявал длъжността управител и е нямал физически достъп до документацията на общинското предприятие, а се твърди в обвинителния акт, че договорите с двете лица са били изготвени след извършване на ревизията, т.е. точно в този период. Така, при липсата на категорични доказателства, че подсъдимият е съставил и подписал процесните договори, не следва да се приеме за доказано предявеното му обвинение по чл. 310 ал.1 във вр. с чл. 309 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК. С оглед на изложеното следва, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд и като го е признал за невиновен и го е оправдал изцяло по предявеното му обвинение по чл. 202 ал.1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК, респ. това по 310 ал.1 във вр. с чл. 309 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, нито необоснованост. Присъдата е постановена в съответствие с искания, събрания, проверен и преценен доказателствен материал по делото, поради което не са налице основанията на чл. 336 ал.2 във вр. С ал.1 т.2 от НПК за отмяната й и за постановяване на нова осъдителна присъда. Ето защо, Окръжния съд намира, че въззивният протест е неоснователен, а присъдата като законосъобразна, обоснована и правилна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 680/12.12.2005 година, постановена по НОХД № 660/2004 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|