Решение по дело №178/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 194
Дата: 29 септември 2019 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20197130700178
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 29.09.2019 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

при секретар Десислава Минчева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 178 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

              С решение № 101 от 27.06.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 101 по описа за 2019 година, първи състав на *****ският районен съд, е потвърдил наказателно постановление № 19-0359 - 000156/05.03.2019 година на Началник сектор към ОДМВР гр.Ловеч, РУ *****, с което на П.Н.П.,***, е наложено административно наказание: глоба в размер на 1000 / хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12  месеца на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

              Недоволен от така постановеното решение П.Н.П.   е подал касационна жалба с искане за отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. Касационният жалбоподател навежда доводи, че събраните по делото доказателства не констатират единство, между съдържанието на АУАН, НП и действителната фактическа обстановка. Твърди, че е нарушено правото му на защита, както и че решаващият съд неправилно е обсъдил събраните доказателства. По изложените в касационната жалба доводи, че решението на РС е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденото НП.   Развитите от касатора доводи в касационната жалба за отмяна на НП са били релевирани и пред районния съд, като на всички тях РС е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационния състав.

 

 

               В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява.  

              Ответникът по касационната жалба - Началник сектор към ОД на МВР Ловеч, РУ ***** – редовно призован, не изпраща представител.

               Участващият в касационното производство прокурор от ОП-Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и законосъобразен. Счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения и първоинстанционният съд правилно е приложен материалния закон.     

              Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т.1 от НПК във връзка с чл. 63 ал.1 изр. 2 от ЗАНН. 

              В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Въз основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на  18.02.2019 година, в 8.00 часа, в гр.***** на, ж.к. *****  вх.* ет.* ап.*, от служителите на РУ-***** било констатирано, че жалбоподателят управлявал личният си автомобил *****с рег.№ ***** в посочената посока, под въздействието на алкохол. При проверката служителите на РУ-***** установили с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с № ARBA 0161,    0.88 /нула цяло осемдесет и осем/ промила алкохол в издишания въздух. За горното на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 866642 от 18.02.2019г. за това, че на същата дата и място, в гр. *****, управлява личният си автомобил, под въздействието на алкохол. Актосъставителят приел, че с горното деяние П.Н.П. е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който подписал акта без да отрази възражение.   В тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН от П. постъпило писмено възражение срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение, с твърдения, че управлението на МПС от негова страна е извършено в изпълнение на разпореждане, отправено му от полицйския орган да премести автомобила, паркиран пред гаража на съседа му.   По възражението е изготвена докладна записка от инсп. И.Ж., в която е отразено становище, че от извършената проверка по изложеното във възражението на П., същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като водачът не може да

      При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя административно нарушение по ЗДвП, авторството и вината, след като полицейските органи  като очевидци на нарушението са възприели П. като водач на лекия автомобил и последният управлявал МПС под въздействието на алкохол. Решаващият състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които приел за неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка, включително и за твърденията, че е изпълнил разпореждане на орган на власт. С горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното пред него НП.

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

                     Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол /с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в случая 0.88 на хиляда/. Санкцията за неизпълнение на това задължение е регламентирана в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и с глоба от 1000 лева. Посочената санкционна норма ангажира административно-наказателната отговорност на водача - лицето, което управлява процесното МПС. С горната норма е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите, и неспазването му представлява нарушение на това правило.

               В случая се установява от събраните доказателства, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал в гр.***** моторно превозно средство по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП  -  лек автомобил *****с рег.№ *****,негова собственост. По смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, че П. е управлявал лекия автомобил, поради което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Качеството „водач” на моторно превозно средство и управляването му задължава П. да не е под въздействието на алкохол в указаната от закона концентрация.   От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят, касатор в настоящото производство като правоспособен водач е бил длъжен да знае правилата за движение и да съобрази поведението си с тях. Извършеното е основание за реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно наказателно отговорното лице.              

               Неоснователни са твърденията в жалбата относно приетата от съда фактическа обстановка, че в конкретния случай П. е управлявал автомобила си, тъй като полицаите са му разпоредили той да премести същия от мястото, където го е бил паркирал-пред гаража на съседа, като съвкупният анализ на събраните по делото гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.  

               Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

     При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС ***** за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.    

    От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.  

    При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства, като не се установява да е нарушено правото на защита на П., каквито доводи са наведени в касационната жалба. 

    Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящият състав  не дължи произнасяне по това основание, посочено в жалбата.

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд ***** за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 27.06.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 149 по описа за 2019 година на *****ският районен съд.

             Решението е окончателно.    

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.