РЕШЕНИЕ
№ 1407
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501972 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Д. В. против Решение № 1286/15.04.2022г., пост.
по гр.д.№ 8980/2021, ПРС, с което е отхвърлен предявеният против Електроразпределение
юг ЕАД иск по чл.200, ал.3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
13 898 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за
периода 01.03.2020г. - 28.02.2021г. в размер на разликата между получената пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при
ответника за длъжността „отговорник ЕРГ“ за този период, в резултат на трудова злополука,
настъпила на ***г., и установена с акт за трудова злополука от ***г., ведно със законната
лихва от датата на настъпването им – 1.03.2020г. до окончателното им плащане, като е
осъден и за разноски.
Жалбоподателят В. В. е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Счита за необоснован извода, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст към ***г., поради което и не е реализирал пропуснати ползи. Позовава се на
приетите по делото експертизи, които установяват, че той не би могъл да придобие правото
на пенсиониране за осигурителен стаж поради липсата на достатъчен брой години такъв.
1
Поддържа, че той няма работа при условията на 2-ра категория труд в продължение на 15
години, за да се възползва от правото на ранно пенсиониране. Подчертава и че периода
04.09.1999-04.09.2002г. не му е зачетен за трудов стаж, поради което и няма основание този
период да се включва в трудовия стаж за втора категория и да се преобразува в такъв трета
категория. Позовава се и на съдебна практика, според която до достигане на възрастта, в
която пострадалият може да придобие право на пенсия за осигурителен стаж се дължи
обезщетение за разликата между получаваната пенсия и трудовото възнаграждение, които не
е реализирал. Моли същото да бъде отменено и за бъде постановено ново такова, с което се
уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
„Електроразпределение юг“ ЕАД, в който същата се оспорва. Претендира се потвърждаване
на решението и разноски. Не се развиват съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна-ищец,
останал недоволен от решението, с което се отхвърля предявения от него иск, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е
допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че е безспорно
между страните, че ищецът е бил служител при ответното дружество, претърпял е трудова
злополука през ***г., в резултат на което е станал неработоспособен, поради което не може
да полага труд и получава пенсия за инвалидност, както и че за предходни периоди
работодателят е бил осъждат да заплати обезщетение на работника за претърпени вреди,
съставляващи разликата между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото
възнаграждение, които би реализирал ако продължаваше да работи на същата длъжност. С
оглед твърденията на страните е разпределил правилно доказателствената тежест – за ищеца
да докаже търпяната вреда, а за ответника – възражението си, че ищецът би придобил право
на пенсия за изслужено време ако бе продължил да работи по трудово правоотношение.
Като е кредитирал приетата ССЕ , изготвена от в.л. К. е приел, че ако работеше на заеманата
към момента на трудовата злополука длъжност ищецът би придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст към началото на исковия период. С този решаващ довод е
отхвърлил иска.
2
Обжалва се решение, с което е разгледан и е отхвърлен иск по чл.200 от КТ. Съгл.
чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука
независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за случилото се, т.е.
законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя за настъпилите вреди в
правната сфера на негов работник в конкретно посочени хипотези, сред които и злополука
по време на работа. Той е длъжен да репарира всички преки имуществени и неимуществени
вреди, включително и пропуснатата полза / ал.2 на чл.200 КТ/. За да бъде уважен този иск е
необходимо доказване на факта на настъпване на трудовата злополука, настъпването на
вреди и причинно-следствена връзка между злополуката и вредите.
Спорът пред настоящата инстанция е единствено около въпроса дали са налице вреди
за работника с оглед разликата между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото
възнаграждение, което би получил ако работеше на същата длъжност и респ. дали към
началото на исковия период – 01.03.2020г. той би придобил правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Пред първоинстанционният съд са приети и изслушани три експертизи –
първоначална и допълнителна ССЕ с в.л. М. и повторна ССЕ с в.л. К.. В първоначалната
експертиза в.л. М. на база получените данни за изплащаната пенсия за инвалидност на В. и
трудовото възнаграждение на двама работници при ответното дружество, които заемат
същата длъжност, която и В. е заемал при настъпване на трудовата злополука, определя
разлика между реализирания доход в размер на 13898лв. за периода м.03.2020-м.02.2021г.. В
допълнителната експертиза това вещо лице на база трудовата книжка и военната книжка
определя, че В. В. има общо 20г., 8м. и 12 дни трудов стаж и при действащите изисквания за
пенсиониране трябва да е навършил 64г. и 4 месеца и да има 39г. трудов стаж, поради което
и приема, че ищецът не би придобил право на пенсия към м.03.2020г. Тази експертиза е
оспорена с оглед обстоятелството, че тя не е отчела категорията труд за процесната
длъжност – II-ра категория / ***, ***, …./. Повторната ССЕ, изготвена от в.л. К. е
установила, че В. В. е работил на длъжността „***“ /***/. Съгл. чл.2, т.31 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране , втора категория труд полагат работници от
аварийно-ремонтните групи, обслужващи електропреносни линии и мрежи, в която група
попада и заемата от ищеца към момента на трудовата злополука. Съгл. чл.69Б, ал.2 от КСО
лицата работили 15г. при условията на втора категория труд имат право на пенсиониране
при навършване на 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 100 за мъжете към 31.12.2015г. За всяка следваща година се добавят по 2 месеца.
Следователно още към 2019г. за ищеца В. би била налице възможността за упражняване на
правото за пенсиониране по този ред, ако бе продължил да работи на същата длъжност.
Тогава изискванията към него биха били – 58г. и 4 мес.с., която възраст той би имал
навършена, повече от 15г. трудов стаж при условията на втора категория , които също биха
били налични и общо 105 точки. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не
следва да се взема предвид периода от настъпване на трудовата злополука до прекратяване
на трудовото му правоотношение, т.к. ако злополуката не бе настъпила, то той би
3
продължил да работи по трудово правоотношение на същата длъжност и това време би му
се зачело за трудов стаж при условията на втора категория труд.
Предвид изложеното съдът намира, че се доказва възражението на ответното
дружество- работодател, че към началото на исковия период ищецът би придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст ако не бе настъпила трудовата злополука. Поради
това за него и не е налице вреда, изразяваща се в разлика между трудово възнаграждение ,
което би могъл да получи и получаваната пенсия за инвалидност. Предявеният иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи разноски на въззиваемата страна в
размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1286/15.04.2022г., пост. по гр.д.№ 8980/2021, ПРС.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределение юг“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата 150лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за възизвното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4