Решение по дело №4825/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Г.

при секретаря Весела Станчева разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 4 825 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на М.З.В., чрез нейния законен представител майка ѝ Т.М.С.:

-                 38 400,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1 връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) плюс законната лихва от 11.04.2018 г. до окончателното изплащане.

-                 344,00 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 11.04.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат А.М. – 1 421,29 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 316,34 лева възнаграждение за вещи лица и 1 570,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищцата е със съдебен адрес ***, а ответникът З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на М.З.В. срещу З. "Л.И." АД:

1. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 38 400,00 лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева;

2. за изплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 344,00 лева до пълния предявен размер от 430,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА М.З.В., чрез нейния законен представител майка ѝ Т.М.С., да заплати на З. "Л.И.“ АД 105,99 лева разноски по делото и 155,11 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 485,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[5] В искова молба от 11.04.2018 г. М.В. заявява, че на 18.08.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от С.В.. Вследствие на ПТП М.В. е получила:

- счупване на лявата подбедрица с охлузване на лявото коляно и лявото бедро;

- оток и деформация на лявото ходило;

- охлузване на лявата ръка;

- охлузване на лявата гръдна област;

- охлузна рана на предната повърхност на дясното коляно;

- охлузна рана на гърба на дясната китка;

- разкъсно-контузна рана на задната повърхност на главата.

 

[6] Гражданската отговорност на С.В. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). Ответникът не е заплащал на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, които тя оценява на 80 000,00 лева. Тя е заплатила и 430,00 лева за лечението си. Затова тя моли съда да осъди Л.И. да ѝ заплати:

а) 80 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

б) 430,00 лева обезщетение за имуществени вреди. М.В. търси и законната лихва от 14.01.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4; протокола от съдебно заседание на 14.12.2018 г., л. 142).

2. По писмения отговор на ответника

 

[7] Л.И. е оспорил предявения иск. Л.И. заявява, че:

1. С.В. не е причинил ПТП;

2. ГО на С.В. не е била застрахована при Л.И.;

3. ищцата не е претърпяла твърдените от нея вреди;

4. търсеното обезщетение е прекомерно;

5. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото е навлязла внезапно на пътното платно, като не е съобразила отстоянието до автомобила. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 35-37).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.            Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] Не се спори, че М.В. е била родена на *** г. (вж. и удостоверението за раждане, л. 5). Тя е била здрава, чувствала се е добре и е ходела на училище (показанията на свидетеля Г., л. 149).

 

[9]   На 18.08.2017 г., около 18:00 часа С.В. е управлявал лек автомобил „Опел“ по бул. „Илинденско въстание“ в гр. Сливен, в близост до ЖП Гара, с посока от изток на запад. Булевардът се е състоял от две платна, разделени с разделителен остров и е бил предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока на движение е имало по две пътни ленти. Участъкът е бил прав. В близост е имало две училища.

 

[10] С.В. се е движил с около 60,00 км/ч в лявата лента за посоката му на движение. Вдясно и пред него свидетелят И. е управлявал лек автомобил „Шкода“.

 

[11] На около два метра след пешеходната пътека М.В. и друго дете са изтичали пред лекия автомобил „Шкода“, отдясно наляво на движението му. Свидетелят И. ги е забелязал, когато са били на тротоара, и е спрял. След това децата тичайки са навлезли в лявата лента за движение, където М.В. е била ударена от лекия автомобил „Опел“.

 

[12] Ударът е бил непредотвратим за С.В., ако той е предприел спиране от момента, в който децата са навлезли на платното за движение или в неговата лента. С.В. е виждал, че лекият автомобил „Шкода“ е спирал. Той не е имал видимост към децата, когато те са пресичали пред лекия автомобил „Шкода“, но е имал такава, докато те са били на тротоара и, ако е предприел спиране тогава, е щял да предотврати удара (заключението на комплексната експертиза, л. 181-185; показанията на вещото лице Т., л. 187-188; показанията на свидетелите В. и И., л. 173-177). Не се спори, че към този момент ГО на С.В. е била застрахована при Л.И..

 

[13] Вследствие на удара, М.В. е получила счупване в долната част на лявата подбедрица. Непосредствено след случилото се, М.В. е била приета за лечение в спешно отделение на болницата в гр. Сливен, откъдето е била настанена в ОАИЛ. След стабилизиране на състоянието ѝ, тя е била приета в Отделение по ортопедия и травматология, където са били извършени необходимите прегледи и консултации. Счупването е било лекувано оперативно чрез фиксиране на фрагментите с плака и шест винта. Поставена е била и гипсова имобилизация. След осемдневен престой М.В. е била изписана с подобрение.

 

[14] След изписването, възстановяването ѝ е продължило в домашни условия, като за нея са се грижили родителите ѝ. М.В. не е трябвало да стъпва на крака си три месеца. Затова тя е използвала патерици. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът за възстановяване при подобни увреждания е около шест месеца. С оглед на възрастта на М.В. е желателно металната остеосинтеза да бъде отстранена след настъпването на пълно костно срастване (заключението на вещото лице д-р С., л. 131-134; епикризата, л. 16-17; показания на свидетеля Г., л. 148-149).

 

[15] М.В. е имала болки през периода на възстановяване, като те са били с по-голям интензитет през първите два месеца (заключението на вещото лице д-р С., л. 133). Тя е станала по-уплашена и стресната; понякога се е събуждала вечер (показания на свидетеля Г., л. 148-149 ).

 

[16] М.В. е заплатила чрез своя законен представител 430,00 лева за лечението си (л. 83-91, л. 112-118, л. 27). Увреждането на М.В. е идентично на това, предмет на решение на САС 1490-2017-1-ви с-в по гр. д. 5117/2016 г. Единствено малко по-тежка е била операцията, извършена по отношение на увреждането по цитирания случай на САС (показанията на вещото лице д-р С., л. 144).

 

[17] Липсват доказателства преди подаването на исковата молба М.В. да е поискала от Л.И. да ѝ заплати обезщетения. Затова съдът приема, че тя е направила това с исковата молба. Не се спори, че Л.И. не е изплащал обезщетения на М.В..

 

[18] Съдът е освободил М.В. от заплащане на държавна такса и разноски по делото (л. 32). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 29). Ответникът е заплатил 205,00 лева за вещи лица (л. 57-59) и е бил представляван от адвокат (л. 180). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 655,00 лева на вещи лица и за призоваване на свидетел (л. 47, 148, 150 и 177). След освобождаването на ищцата от разноски, възнагражденията за вещи лица, които са се дължали от нея, са били изплатени от бюджета на СГС).

 

2.            Спорни обстоятелства

 

[19] По делото е било спорно дали от процесното ПТП ищцата е получила твърдените увреждания. Съдът приема, че ищцата е получила увреждането, описано в пар. 13, защото това се установява от медицинските документи и заключението на вещото лице д-р С..

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] М.В. е предявила искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие. Исковете са частично основателни.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

[21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.            ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2.            това застрахователно събитие да е причинило увреждане на ищеца;

3.            ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4.            ищецът да е претърпял неимуществени вреди от увреждането;

5.            ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1.            М.В. е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2.            от това ПТП ищцата е получила увреждания, от които е претърпяла болки, страдания и неудобства, и е заплатила 430,00 лева за лечението си;

3.            С.В. е причинил пътно-транспортното произшествие;

4.            неговата ГО е била застрахована при Л.И.;

5.            Л.И. не е изплатил обезщетение на М.В. и И.К..

 

[24] Съдът приема, че С.В. е причинил ПТП поради следното: при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре (чл. 117 от ЗДвП). В случая съдът установи, че, когато М.В. и другото дете са били на тротоара, те са били видими за С.В.. Затова той е следвало да намали скоростта си на движение, както е направил свидетелят И.. Нещо повече, С.В. е виждал, че свидетелят И. е спирал. Това е следвало да направи и С.В.. Той обаче, нито е намалил скоростта си, нито е спрял. Затова съдът приема, че С.В. е причинил ПТП.

 

[25] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

 

[26] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 18.08.2017 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ).

 

[31] Икономическата обстановка в страната от 2014 г. до 18.08.2017 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[1];

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[2];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[3];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[4];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[5]. Увеличението от 2014 г. до 18.08.2017 г. е 35,29%.

 

[32] Съдът установи, че към 18.08.2017 г. М.В. е била на 11 години. Вследствие на удара, тя е получила счупване в долната част на лявата подбедрица. Счупването е било лекувано оперативно чрез фиксиране на фрагментите с плака и шест винта. Поставена е била и гипсова имобилизация. След осемдневен болничен престой М.В. е била изписана с подобрение.

 

[33] След изписването, възстановяването ѝ е продължило в домашни условия, като за нея са се грижили родителите ѝ. М.В. не е трябвало да стъпва на крака си три месеца. Затова тя е използвала патерици. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът за възстановяване при подобни увреждания е около шест месеца. С оглед на възрастта на М.В. е желателно металната остеосинтеза да бъде отстранена след настъпването на пълно костно срастване.

[34] М.В. е имала болки през периода на възстановяване, като те са били с по-голям интензитет през първите два месеца. Тя е станала по-уплашена и стресната; понякога се е събуждала вечер.

 

[35] Увреждането на М.В. е идентично на това, предмет на решение на САС 1490-2017-1-ви с-в по гр. д. 5117/2016 г. Единствено малко по-тежка е била операцията, извършена по отношение на увреждането по цитирания случай на САС. С решението си САС е определил обезщетение от 40 000,00 лева на 22-годишен пострадал от ПТП от 03.10.2014 г.

 

[36] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също така, че процесното увреждане е идентично на това по цитираното решение на САС, като единствено е била по-тежка операцията, извършена в случая по цитираното решение на САС. Случаят по цитираното решение обаче е от 2014 г, когато МРЗ е била с 35,29% по-ниска, отколкото през 2017 г. Затова съдът приема, че 48 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата.

 

[37] Л.И. е възразил, че ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото внезапно е пресичала пътното платно, без да се съобрази с отстоянието до приближаващия автомобил. Възражението е основателно.

 

[38] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[39] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. В конкретния случай М.В. е имала възможност да възприеме приближаващия автомобил и да изчака на разделителната линия между двете ленти. Тя не е направила това, а тичайки е продължила да пресича пътното платно. Затова съдът приема, че М.В. е допринесла за настъпването на ПТП.

 

[40] Съдът следва да определи процентът на съпричиняване. Законът предвижда засилена защита по отношение на пешеходците-деца (чл. 116 и 117 ЗДвП). Затова към водачите на МПС са въведени завишени изисквания при осигуряването на безопасността на пешеходци-деца – те следва да намалят скоростта и евентуално да спрат, когато преминават в близост до деца (чл. 117 от ЗДвП). Съдът установи, че С.В. е могъл да забележи двете деца, че са на тротоара и се насочват към пътното платно. Също така той е забелязал, че свидетелят И. е предприел спиране. Въпреки това С.В. нито е намалил скоростта си, нито е спрял. Затова неговият принос за настъпването на ПТП е по-голям. Ето защо съдът определя 20% процента съпричиняване от ищцата.

[41] При този процент на съпричиняване обезщетенията, които се дължат на М.В. са 38 400,00 лева за неимуществените вреди и 344,00 лева за имуществените вреди. Ето защо съдът уважава исковете за тези суми, като ги отхвърля за разликите над тях до пълните предявени размери.

 

2. По разноските.

 

[42] Ищцата търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 38 844,00 лева при предявен размер от 80 430,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат М. 1 421,29 лева адвокатско възнаграждение (80 430,00-10 000,00х0,03+830,00х38 844,00/80 430,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Л.И. следва да заплати по сметка на СГС 316,34 лева възнаграждение за вещи лица (655,00х38 844,00/80 430,00) и 1 570,00 лева държавна такса по сметка на СГС (38 000,00х0,04+50,00).

 

[44] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 205,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на ищеца за 41 586,00 лева при предявен размер от 80 430,00 лева. Затова съдът осъжда М.В., чрез нейния законен представител майка ѝ Т.С., да заплати на Л.И. 105,99 лева разноски по делото (205,00х41 586,00/80 430,00) и 155,11 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х41 586/80 430,00).

 

Съдия: