Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Добрич, 05.09.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на осми август две хиляди и тринадесета
година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: Д. Д.
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1780 по
описа за 2013г. и за да се произнесе
съобрази следното :
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от „***”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В., ул”***”№2, с ЕИК *********, представлявано от В. А., срещу „***” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.”***” №***, ет.*** ап.***, с ЕИК
*********.
В исковата молба ищецът излага,
че между страните се осъществявала търговската
дейност по силата на сключен на 01.01.2009г. договор на горива и смазочни материали на посочени от
ответника автомобили в бензиностанция на
дружеството, находяща се в гр.Д., ж.к”***”. Доставените горива и
материали се осчетоводявали въз основа
на лимитни карти, подписвани от шофьора, управлявал съответния автомобил, при
всяка една доставка. Периодично доставяните по този начин горива и смазочни
материали следвало да се заплащат съобразно чл.7 от Договора в срок от 10дни
след издаване на фактурата в брой или по банков път по сметка на доставчика.
Първоначално ответникът изпълнявал задълженията си по заплащане на закупените
стоки. В последствие, обаче спрял плащанията и останал задължен към ищеца със
сумата от 5884,67лв. Това задължение било фактурирано по следните фактури:№ ********** /23.11.2010г. на стойност
1970,99лв., №**********/05.12.2010г. на
стойност 679,09лв.,№**********/12.12.2010г. и № **********/17.12.2010г. на
стойност 3005,47лв.
Въпреки многократните опити доброволно да се уредят
отношенията по повод задължението, ответното дружество не погасило задължението
си. Пред вид на това, ищцовото дружество провело заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК, като се снабдило със заповед за изпълнение за дължимата сума
по ч.гр.д№ 2159/2012г. по описа на РС Добрич. В срока по чл.414 от ГПК
ответникът подал възражение срещу вземането по издадената заповед за
изпълнение. Това мотивирало правния интерес на ищецът да установи вземането си
по издадената заповед по съдебен ред.
В петитума
ищецът претендира за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д№
2159/2012г.:
-5884,67лева, представляваща
неплатена цена по договор за продажба на гориво и смазочни материали от
01.01.2009г., за което задължение са издадени фактури №**********/23.11.2010г.
на стойност 1970,99лв., №**********/05.12.2010г. на стойност 679,09лв., №
**********/12.12.2010г. и № **********/17.12.2010г. на стойност 3005,47лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2012г. до изплащане на
задължението;
-317,86лева, представляваща
начислена законна лихва от 04.12.2010г. до 25.06.2012г. върху 1970,99 лева;
-107,19лева, представляваща
начислена законна лихва от 16.12.2010г. до 25.06.2012г. върху 679,09лева;
-35,72лева, представляваща законна
лихва от 23.12.2010г. до 25.06.2012г. върху 229,12лева;
-464,28лева, представляваща
начислена законна лихва от 28.12.2010г. до 25.06.2012г. върху 3005,47лева;
-137лева- разноски в заповедното
производство;
Настоява се присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира отговор, с който оспорва представеният от ищеца договор, като сочи, че
не е подписан от представител на ответното дружество. В тази връзка настоява за
откриване производство по оспорване автентичността на документа в частта на
подписа на представителя на ответника по реда на чл.193 от ГПК.
Ответникът отрича да е зареждал
гориво и смазочни материали от ищцовото дружество, като представените фактури
не удостоверявали задължение на ответника към ищеца. В тази връзка се настоява отхвърляне
на претенцията и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание
страните, чрез редовно упълномощени адвокати поддържат становищата си.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от депозирания по делото договор
за зареждане горива и смазочни материали от 01 01.12.2009 г., страните
постигнали съгласие за следното: ответникът да зарежда автомобилите на ищеца с
горива и смазочни материали за времето от 01.09.2008г. до 31.12.2009г. срещу
заплащане на обявените в бензиностанцията на доставчика цени на доставените
продукти.
В пункт 4 от Договора страните
уговорили, че за всяко количество, което бъде доставено без да се състави
фактура и плати веднага доставката, се съставя лимитна карта, в която се
посочват съответните количества по вид и
стойност, водача на МПС, номера на автомобила и картата се подписва от приелия
доставката.
Съгласно чл.7 от Договора, клиентът се
задължава да заплати фактурираните масла и горива в срок от 10 дни след датата на издаване на
фактурата в брой или по банков път на доставчика.
По делото не е изготвена графологична
експертиза, допусната по искане на ответника във връзка с оспорване подписа на
представителя на ответника, тъй като ответника не е внесъл депозит за изготвяне
на заключението.
По делото са представени фактури, както
следва: № **********/23.11.2010г. на стойност 1970,99лв., №
**********/05.12.2010г. на стойност
679,09лв., № **********/12.12.2010г. на стойност 229,12лв. и №
**********/17.12.2010г. на стойност 3005,47лв. Последните са подписани от доставчика. Към всяка от
фактурите са приложени лимитни карти, подписани от приел доставката, в които са
посочени съответните количества горива и материали по вид и стойност, водача
на МПС, номера на автомобила.
Съгласно удостоверение на С-Р „Пътна
полиция” Добрич, заредените с гориво и материали автомобили , отразени в
лимитните карти са собственост на ответното дружество.
От заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-икономическата експертиза, приобщена към доказателствения материал по
делото се установи, че счетоводните книги на ищцовата страна са водени редовно
с оглед изискванията на Закона за счетоводството. В същите са отразени от ищеца
следните записвания касаещи договора за доставка на гориво:
фактура№ **********/23.11.2010г. на стойност 1970,99лв., частично платена и с
дължим остатък 1496,93лв., № **********/05.12.2010г. на стойност 679,09лв., № **********/12.12.2010г.
на стойност 229,12лв. и № **********/17.12.2010г. на стойност 3005,47лв. Общата стойност на неплатените задължения по
тези фактури възлизат на 5410,61лв. Ответното дружество е ползвало данъчен
кредит по процесните фактури. Размера на законната лихва върху задължението по
всяка фактура, изчислен с начален момент съобразно чл.7 от Договора възлиза
както следва:
-238,43лева, начислена върху
задължението по фактура№ **********/23.11.2010г. в размер на 1496,93 лева, за
периода от 04.12.2010г. до 25.06.2012г.;
-105,86лева, начислена върху
задължението по фактура№ **********/05.12.2010г. в размер на 679,09лева за периода от 16.12.2010г. до 25.06.2012г.;
-35,26лева начислена върху
задължението по фактура№ **********/12.12.2010г. в размер на 229,12лева за
периода от
23.12.2010г. до 25.06.2012г.;
-458,30лева, начислена върху
задължение по фактура№ **********/17.12.2010г. в размер на 3005,47лева за
периода от
28.12.2010г. до 25.06.2012г.;
Гореустановените факти обуславят следните
правни изводи:
Предявените
обективно съединени искове са: за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца исковите суми, които са осчетоводени с
първични счетоводни документи- фактури, и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Правното основание е разпоредбата на чл.422
ал.1 във вр с чл.124 ал.1 от ГПК
вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД и с чл.327 от ТЗ.
Искането за установяване
дължимост на законна лихва се основава на нормата на чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 422 ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният
срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК за предявяване на иска.
От коментираното по-горе се установява, че между
страните по делото е възникнало облигационно отношение по сключен договор за
търговска продажба. Стоката е индивидуализирана и предадена на купувача, което
се установи от неоспорените лимитни карти и заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-икономическата експертиза.
Договорът
за търговска продажба има облигационно-вещно действие, а основните му елементи
са предметът и цената. Задълженията на продавача се състоят в това - да
прехвърли собствеността и да предаде стоката, а задълженията на купувача - да
плати цената и получи стоката. Тъй като продавачът е изпълнил своето задължение
да прехвърли собствеността и да предаде стоката, за купувача остава дълга да
заплати цената при предаването й. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154 от ГПК/, ответникът следва да представи
доказателства, че е погасил дълга си. Последният не е ангажирал доказателства в
тази насока, поради което съдът е длъжен да приеме, че плащане на цената на
продадената стока / в общ размер от 5410,61 лв./ не е осъществено. В този
смисъл, искът по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Основателни
до размер на установените от вещото лице суми се явяват и исковете по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на главните
парични задължения, определени по размер от законните лихви за времето на
забавата в рамките на процесните периоди. Ответникът „***” ЕООД не е изпълнил
задължението си в срок, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение. За
горницата над установените от вещото лице законни лихви, до претендираните
размери, както и за главница от 474,06лв. по фактура№
**********/23.11.2010г. исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно искането на ищеца за
установяване на разноските в заповедното производство: Настоящия състав споделя
практиката, че единствено съдът по съответното производство следва да се
занимава с въпроса за разноските по делото, което разглежда. В този смисъл
искането за установяване на разноските в заповедното производство е недопустимо
и следва да се остави без разглеждане като производството по него бъде
прекратено. Заповедния съд, с оглед на констатациите в установителното
производство следва със свое определение да редуцира разноските при
необходимост.
ОТНОСНО
ТАКСИТЕ И РАЗНОСКИТЕ:С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски съразмерно
с уважената част от иска, а именно в размер на 884,16лв.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено, че „***”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.”****” №***, ет.*** ап.***,
с ЕИК ********* дължи на „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В.,
ул”***”№2, с ЕИК *********, следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д№
2159/2012г. по описа
на районен съд Добрич:
-5410,61лева, представляваща
неплатена цена по договор за продажба на гориво и смазочни материали от
01.01.2009г., за което задължение са издадени фактури №
**********/23.11.2010г. на стойност 1970,99лв. от която частично платени
474,06лв., № **********/05.12.2010г. на
стойност 679,09лв., № **********/12.12.2010г. и № **********/17.12.2010г. на
стойност 3005,47лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
29.06.2012г. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
установеното задължение по фактура№
**********/23.11.2010г. от 1496,93лв. до претендираното в размер на 1970,99лв.;
-238,43лева, начислена законна
лихва върху задължението по фактура№ **********/23.11.2010г. в размер на 1496,93 лева, за периода от 04.12.2010г. до 25.06.2012г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установения размер до претендирания от 317,86лв;
-105,86лева, начислена законна
лихва върху
задължението по фактура№ **********/05.12.2010г. в размер на 679,09лева за периода от 16.12.2010г. до 25.06.2012г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установения размер до претендирания от 107,19лв;
-35,26лева начислена законна
лихва върху
задължението по фактура№ **********/12.12.2010г. в размер на 229,12лева за
периода от
23.12.2010г. до 25.06.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установения
размер до претендирания от 35,72лв;
-458,30лева, начислена законна лихва върху задължение по фактура№
**********/17.12.2010г.
в размер на 3005,47лева за периода от 28.12.2010г. до 25.06.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над установения размер до претендирания от 464,28лв;
ОСЪЖДА „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
ул.”****” №***, ет.*** ап.***, с ЕИК ********* да заплати на „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.В., ул”***”№***, с ЕИК ********* сторените по делото разноски в размер на
884,16лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по искането на ищеца за
установяване на разноските в заповедното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..............................