№…………………… 2016г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря О.Й.
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 693/2016г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на О.А.Р. ***, чрез адв.Н.Ч. против РА №
Р-03000315000931-091-001/30.11.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден, съответно изменен с Решение № 673/11.02.2016г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна. Жалбоподателят счита обжалвания акт за
неправилен и незаконосъобразен, издаден при неправилно прилагане на материалния
закон и нарушение на процесуалните правила, по съображения
подробно изложени в жалбата; твърди, че ревизията е извършена в нарушение на
сроковете визирани в чл.114 от ДОПК; ревизиращият екип неправилно се е позовал
на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК; твърди, че са били налице
достатъчно документи и доказателства, които органът по приходите е могъл да
събере и изследва, но не го е направил; ревизиращият екип не е извършил анализ
на имущественото състояние на лицето към началото на ревизирания период, не е
проследил движението на парични средства по месеци, както и не е намерил
точното съотношение между приходи и разходи, налично и придобито имущество; не
са съобразени представените обяснения и доказателства с възражението срещу РД,
във връзка с процесните преводи описани на стр.8- 13 от доклада. Поради
изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си
поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА,
която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството
по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000315000931-020-001/13.02.2015г., изменена със ЗВР № Р-03000315000931-020-002/14.09.2015г.
Извършената
ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000315000931-092-001/30.10.2015г., на
основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ
предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и
периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на
основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000315000931-091-001/30.11.2015г., с който на О.А.Р. за ревизираните
данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и лихви за забава.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред
Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр.Варна, който се е произнесъл с Решение № 673/11.02.2016г., с което в една част го е потвърдил като законосъобразен и обоснован, а в друга го е изменил.
В хода на ревизията е установено, че за ревизирания периода О.Р. е
неомъжена с две деца. С Протокол № 0643247/27.05.2015г. са приобщени документи,
събрани при извършена проверка на лицето за която е съставен Протокол №
1326081/10.10.2013г. по повод установяване на факти и обстоятелства относно
получени и декларирани доходи и придобито имущуество за периода от 01.01.2007г.
до 31.12.2010г., както и РД № 1305094/04.08.2014г. от предходно ревизионно
производство. При проверката са установени притежаваните от ревизираното лице
банкови сметки, като на стр.8-11 от РД е описано движението по банковата сметка
в Банка ДСК, а на стр. 13 от доклада движението на сметката в ТБ“ Сибанк“. На
лицето е връчено ИПДПОЗЛ № Р-03000315000931-040-001/15.04.2015г. В ТД на
НАП-Варна е получена Молба вх.№ 22055/08.05.2015г. с искане да бъде продължен
срока за представяне на документи. По повод молбата с решение от 11.05.2015г.,
връчено на лицето на 15.05.2015г. е продължен срока за представяне на документи
до 25.05.2015г., но до момента на издаване на РА не са представени исканите
документи, във връзка с твърдяните факти относно паричните вноски направени от
различни лица по банковите сметки на Р.. От задълженото лице не са представени
доказателства за произхода на средствата, както и документи доказващи
твърдението, че сумите внесени по банковите сметки на Р. от трети лица не са
лични, а такива предадени на М.Г.Т.. На
основание чл. 37 ал.5 и чл.57 от ДОПК са отправени искания за представяне на
документи и писмени обяснения от външни институции и трети лица.
В хода на ревизията е извършена съпоставка за съответствие между стойността
на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и
декларираните и/или получени доходи за всеки от ревизираните периоди 2008г.,
2009г. и 2010г. При направената съпоставка видно от констатациите в РД е
установено, че за всяка година е налице положително салдо, което показва
превишение на приходите над разходите за данъчната година.
При извършения подробен анализ на представените документи за движението по
банковите сметки на ревизираното лице са установени получени по сметките
парични средства с недоказан произход както следва:
За 2008г. – постъпили в сметката на ревизираното лице в Банка ДСК парични
средства с недоказан произход в размер на 1014лв.
За 2009г. – постъпили в
сметката на ревизираното лице средства с недоказан произход общо в размер на
6795лв., от които 2275лв. в Банка ДСК и 4520лв. в Сибанк.
За 2010г. – постъпили в
сметката на ревизираното лице средства с недоказан произход общо в размер на
47 784лв., от които 42 157лв. в Банка ДСК и 5627лв. в Сибанк.
Въз основа на констатираните факти
и обстоятелства органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по
чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - наличие на
данни за укрити приходи или доходи и по т.7 – декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
На основание чл.124 ал.1 от ДОПК на лицето е изпратено Уведомление изх.№
ВхК Р-03000315000931-113-001/08.09.2015г./л.43
от преписката/, с което лицето е уведомено, че са налице основания по
чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по по
чл.48 от ЗДДФЛ за периода 2008г. – 2010г. ще бъде определен по реда на чл.122
от ДОПК. На лицето е връчено и Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК, но до
датата на издаване на РА не са представени декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК.
Върху размера на паричните средства с недоказан произход е начислен дължимия за
внасяне данък по чл.48 от ЗДДФЛ, а именно: за 2008г. – 101.40лв.; за 2009г. –
679.50лв. и за 2010г. – 4778.40лв., както и сътоветните лихви за забава.
Жалбоподателят оспорва горните изводи, като
неправилни и незаконосъобразни; твърди, че ревизията е
извършена в нарушение на сроковете визирани в чл.114 от ДОПК; ревизиращият екип
неправилно се е позовал на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК;
твърди, че са били налице достатъчно документи и доказателства, които органът
по приходите е могъл да събере и изследва, но не го е направил; ревизиращият
екип не е извършил анализ на имущественото състояние на лицето към началото на
ревизирания период, не е проследил движението на парични средства по месеци,
както и не е намерил точното съотношение между приходи и разходи, налично и
придобито имущество; не са съобразени представените обяснения и доказателства с
възражението срещу РД, във връзка с процесните преводи описани на стр.8- 13 от
доклада.
Съдът намира жалбата за неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима,
като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно в
производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по особения ред,
в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за
облагане по аналог, а в тежест жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
Неоснователно е
възражението, че ревизията е извършена в нарушение на сроковете визирани в
чл.114 от ДОПК, тъй като видно от доказателства по преписката ревизията е била
спряна със Заповед за спиране № Р-03000315000931-023-001/16.06.2015г- поради
заболяване на член на ревизиращия екип. След възобновяването й с последваща ЗВР
срокът е удължен до 16.10.2015г., като РД е издаден в посочения в чл.117 от ДОПК 14 - дневен срок.
Неоснователно е и
възражението, че не е следвало ревизията да се извършва по реда на чл.122 от ДОПК. В настоящитя случай съдът намира, че обосновано от събраните
доказателства, органът по приходите е приел, че през ревизираните
данъчни периоди жалбоподателката има постъпили по банковите й сметки в Банка
ДСК и Сибанк парични средства с недоказан произход, което е обстоятелство по
чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - наличие
на данни за укрити приходи или доходи, което е достатъчно за извършване на ревизията по
особения ред.
От представените с
преписката извлечения от банковите сметки на жалбоподателката в ДСК и Сибанк е
видно, че периодично са постъпвали суми от различни физически лица, като по –
голямата част от сумите впоследствие са били изтеглени от нея. Както в хода на
ревизията, така и по делото не бяха представени разходни документи, установяващи
предаването на сумите от Р. на лицето М.Г.Т..
В хода на съдебното производство от
жалбоподателката са представени 16 броя разписки, с които да се установи
предаването на сумите, изтеглени от Р. от нейните банкови сметки и предадени на
М.Т.. Представените 16 броя разписки за предаване на суми, не
могат да бъдат доказателство за това, че действително сумите са били реално
предадени от жалбоподателката, тъй като по
своята същност са частни документи. Съгласно разпоредбата на чл.181 от ГПК,
частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен,
или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване
на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. Именно поради формалната доказателствена сила на частните
свидетелстващи документи съдът следва да ги обсъди в съвкупност с останалите
доказателства по делото. Следователно цитираните разписки като
частни документи, могат да удостоверяват само датата на която са съставени, но
не могат да служат като доказателства за реалното изплащане на сумите по тях.
Предвид изложеното съдат
намира, че правилно ревизиращият орган е приел, че постъпилите по банковите
сметки на жалбоподателката суми са укрит доход и върху същият се дължи данък по
чл.48 от ЗДДФЛ. Следва да се има предвид и това, че както в хода на ревизията,
така и по делото не бяха представени доказателства за подадени през процесния
данъчен периода 2008г.- 2010г. от М.Т. годишни данъчни делкарации по чл.50 от ЗДДФЛ, в които да е декларирал получени доходи от извънтрудови отношения.
Горните изводи не бяха
оборени и от заключението на вещото лице по допуснатат съдебно-счетоводна
експертиза. Същата би била от значение в случай на уважаване на жалбата.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като
такава следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен акт.
С
оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК искането
на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява
основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно обжалвания
материален интерес и разпоредбата на чл. 8 ал. 1, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е
742.91лв. и следва да бъде присъден в
този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. А. Р., ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.Ч. против РА №
Р-03000315000931-091-001/30.11.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден, съответно изменен с Решение № 673/11.02.2016г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който за данъчни периоди 2008г.,
2009г. и 2010г. са определени
данъчни задължения по чл.48 от ЗДДФЛ и съответните лихви
за забава.
ОСЪЖДА О. А. Р., ЕГН ********** ***, м-т „***“ ул.“***“ № *** да
заплати на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на
НАП гр.Варна сумата от 742.91лв. /седемстотин четиридесет
и два лева и 91ст./,представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, вр. чл.64 ал.2 и ал.5 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Административен
съдия: