О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. Велико Търново, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Велико Търново – Трети състав, в закрито съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и двадесет и
четвърта година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия
Банев Адм. д. № 29 по описа за 2024 година и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба представена
с придружително писмо вх. № 14/ 02.01.2024 г. в деловодството
на АСВТ, подадена от М.С.М. ***.
Настоящото дело е образувано, след като с Определение № 96/
10.01.2024 г. по адм. дело № 745/ 2023 г. по описа на АСВТ, е отделено производството по исковата молба
на М.М., от това по жалбата
с вх. № 5713/ 05.12.2023 г. в деловодството
на АСВТ, подадена от същия срещу
Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал.
3 от ДОПК № 403-1/ 19.04.2023 г., издаден
от инспектор по приходите в Община Свищов.
С определение № 184/ 17.01.2024 г. производството
по делото е било спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на производството
по адм. д. № 745/ 2023 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново.
С придружително писмо от 31.01.2024 г. по делото е представен заверен препис от Определение № 96/ 10.01.2024
г. по адм. д. № 745/ 2023
г. на АС – Велико Търново, необжалвано и влязло в сила на
25.01.2024 година. С посоченото
определение е оставена без разглеждане жалбата, подадена от М.С.М. с ЕГН **********, срещу
Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал.
3 от ДОПК № 403-1/ 19.04.2023 г., издаден
от инспектор по приходите в Община Свищов и е прекратено производството по адм. дело
№ 745/ 2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
Предвид горното, съдът намира, че към
датата на постановяване на настоящото определение пречките за движението
на адм. д. № 29/ 2024 г. на АСВТ са отстранени
и е налице основание съдебното производство по същото да
бъде възобновено.
Както се посочи, производството
по настоящото дело е образувано след отделяне на
заявеното от М.М. искане да му
бъдат възстановени суми във връзка
с издаването и изпълнението
на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 403-1/ 19.04.2023 г. на
инспектор по приходите в Община Свищов, формулирано в подадената жалба срещу посочения акт. След обездвижване от съда и указания за отстраняване на нередовности, от М. е представена искова молба с посочено правно
основание чл. 204, ал. 2 от АПК, с който претендира заплащане
от Община Свищов на сумата
4 348,51 лв., представляваща
събрани суми от ЧСИ В.Г.и от „Търговска банка
Д“ АД - 25,00 лв. „такса обработка на запор“,
4 313,51 лв. „превод в
полза на ЧСИ В. Г.“ и 10,00
лв. „такса изходящ превод“, ведно със законната
лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се и присъждане
на направените разноски в съдебното производство. Съгласно изложените в исковата молба твърдения и съображения, цитираните вреди произтичат от АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 403-1/ 19.04.2023 г., по
жалбата срещу който е било образувано
адм. дело № 745/ 2023 г. по описа на
АСВТ, както и от последващи действия по неговото изпълнение,
предприети от ЧСИ.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съответно съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Компетентния съд следва да извърши преценка за наличие условията за допустимост на исковете за обезщетения уредени в чл. 204 от АПК - наличие на незаконосъобразен акт на орган на държавата или общината /или негово длъжностно лице/, който е обявен за такъв по надлежния ред и този акт да е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая несъмнено АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 403-1/ 19.04.2023 г., издаден от публичен изпълнител при Община Свищов, попада в посочената категория актове, като искането за обезщетяване е заявено по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, заедно със обжалването на въпросния акт. Междувременно обаче производството по съдебното обжалване на акта е прекратено като недопустимо с посоченото по-горе определение по адм. дело № 745/ 2023 г. по описа на АСВТ, като актът за установяване на задължения не е отменен, не се твърди и същият да е нищожен или оттеглен. Към настоящия момент няма данни този акт да е отменен и по реда на административния контрол по чл. 155 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5 и чл. 9б от ЗМДТ. От ищеца не е заявена претенция за вреди причинени от незаконосъобразни действия на общинската администрация, извън тези, включени в производството по издаването на самия АУЗ. Доколкото се иска обезщетяване на вреди от административен акт, който не е отменен и съществува в правния мир, без към този момент да е предмет на съдебно обжалване, претенцията се явява недопустима.
Що се отнася до евентуални претенции за репариране на вреди от действията на частния съдебен изпълнител, те подлежат на разглеждане от гражданските, а не от административните съдилища, съгласно Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2014 г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. На последно място, ако ищецът счита, че от „Търговска банка Д“ АД са му причинени вреди, чрез събирането на такси, следва да се отбележи, че този субект няма качеството на административен орган, съответно основанието за ангажиране на отговорността му не може да е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а евентуално чл. 45 от ЗЗД, като редът за реализирането й е в гражданското съдопроизводство, а не разписаният в чл. 203 и сл. от АПК.
Съобразно изложеното и предвид цитираното по-горе специално правило на чл. 204, ал. 1, вр. с ал. 2 от АПК искът на М.М. *** е недопустим. Налице основанието по чл. 130 от ГПК, образуваното съдебно производство да бъде прекратено, а исковата молба да бъде върната на подателя й.
При този изход на делото, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат. Разноски не се следват и на ответника, доколкото не са претендирани, а няма данни и да са сторени
Предвид така
изложеното и на основание чл.
230, ал. 1 и чл. 130 от ГПК, вр. с чл.
144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Възобновява съдебното производство по адм. дело № 29/ 2024 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново.
Връща искова молба, постъпила с придружително писмо вх. № 14/ 02.01.2024 г. в деловодството на АСВТ, подадена от М.С.М. с ЕГН **********, адрес *** и посочен адрес за призоваване
***, срещу Община Свищов с административен
адрес гр. Свищов, ул. „Цанко
Церковски“ № 2.
Прекратява производството по административно дело № 29/ 2024 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховен административен
съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му.
Определението да се съобщи
на ищеца, чрез изпращането му по
реда на чл. 137 от АПК.
Определението да се
съобщи на Община Свищов, чрез кмета
на общината, чрез изпращането му по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :