Р Е Ш Е Н И Е
№
260924
гр. Варна, 15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8407
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Б.П.З., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му Е.И.З. (***) срещу „Б.Ш.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.128, т.2 вр. чл.121,
ал.3 /отм./ КТ, чл.224 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да
заплати на ищеца следните суми:
Сумата
от 70932.56 лв. /седемдесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за периода от
29.01.2015г. до 04.07.2016г., в който период ищеца работещ на длъжност „***“ е
бил в командировка в страни от ЕС, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска – 30.05.2018г. до окончателно
изплащане на сумата;
Сумата
от 8836.72 лв. /осем хиляди осемстотин тридесет и шест лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за 37 работни дни неизползван платен
годишен отпуск за 2015г. и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска – 30.05.2018г. до окончателно
изплащане на вземането, както и
Сумата
от 18614 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин и четиринадесет лева/,
представляваща обезщетение за забава върху дължимите месечни трудови
възнаграждения на ищеца за периода от 29.01.2015г. до 04.07.2016г., изчислено
като сбор от обезщетението за забава за всяко отделно месечно трудово възнаграждение
от падежа на задължението до 29.05.2018г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Между страните бил сключен трудов договор от ***г., по силата на който ищецът, считано от ***г., изпълнявал длъжност „***“ при ответното дружество, с месторабота в предприятието на ответника и при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 362 лева, платими до 30-то число на месеца, следващ работния месец и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.60% годишно при пълно работно време от 8 часа. Предвиденият платен годишен отпуск бил 25 работни дни годишно. Трудовото правоотношение било прекратено от работодателя на 04.07.2016г. на основание чл.325, ал.1 КТ.
Съгласно командировъчни заповеди от 29.01.2015г., 29.09.2015г. и 23.02.2016г. ищецът бил командирован като ***/ за извършването на транспортни услуги с товарен автомобил /седлови влекач/ в страни от ЕС. В изпълнение на тези заповед З. престирал труда си извън Република България през 2015г. и 2016г. общо за 416 календарни дни, от които 298 работни дни. Между страните било постигнато съгласие за командироване за срок по-дълъг от 30 календарни дни без прекъсване и без връщане в България, както и изплащане на дневни командировъчни средства.
В периода от 29.01.2015г. до 29.08.2015г. включително ищецът бил командирован за извършване на международни транспортни услуги – превоз на товари с товарен автомобил /седлови влекач *** в страни от ЕС. Услугата се предоставяла на *** транспортна и логистична фирма с централен офис в гр.***, ***, както и на датска фирма – с чиито ремаркета и за чиито нужди се извършвала транспортната дейност в страни от ЕС без завръщане в България в процесния период.
В периода от 29.09.2015г. до 28.01.2016г. З. бил командирован за извършване на транспортни услуги – превози на товари с товарен автомобил /седлови влекач/ *** в страни от ЕС. Услугата се предоставяла на *** транспортна и логистична фирма, с чиито ремаркета и за чиито нужди се извършвала транспортната дейност в страни от ЕС без завръщане в България.
В периода от 23.02.2016г. до 13.05.2016г. ищецът бил командирован за извършване на международни транспортни услуги – превоз на товари с товарен автомобил /седлови влекач *** в страни от ЕС. Услугата се предоставяла на *** транспортна и логистична фирма, с чиито ремаркета и за чиито нужди се извършвала транспортната дейност в страни от ЕС без завръщане в България.
Седловите влекачи, с които ищецът бил командирован не можели да превозват товари самостоятелно без към тях да се прикачи съответното ремарке – прикачен състав, върху който се разполага товара.
Международната транспортна дейност била осъществявана в *** без завръщане в България.
Ищецът поддържа, че за срока на командироването му е приложима нормата на чл.121, ал.3 КТ и ответното дружество му дължи поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работници или служители, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, включително и трудово възнаграждение в размер не по-нисък от минималния за приемащата държава. При липса на подобна договореност в заповедта за командироване, то липсващата или противоречащата на императивната правна норма на чл.121, ал.3 КТ договорка следвало да се замени със самата законова разпоредба и на ищеца се дължало трудово възнаграждение не по-малко от установеното за страните от ЕС, в които е престирал труда си.
В процесния период минималните часови заплати в *** били в размер на 11.3740 евро до 31.12.2015г. и в размер на 11.3910 евро., считано от 01.01.2016г. Съгласно посочените минимални часови заплати дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период при 48 часа средна продължителност на работното време било в общ размер на 32385.55 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ 63340.63 лева.
За 2015г. и 2016г. основното заплащане в провинция *** за квалифицирани професионални водачи на МПС за превоз на товари и пътници било в размер на 12.72 евро на час. За целия период на командироване при 48 часа средна продължителност на седмичното работно време на ищеца се дължали трудови възнаграждения в общ размер на 36267.24 евро в левова равностойност по фиксинга на БНБ 70932.56 лева.
Ищеца поддържа, че спрямо него следва да се приложи по-благоприятния за работника дължим размер на трудовите възнаграждения от 70932.56 лева, а в евентуалност размера на трудовите възнаграждения изчислен по минималната часова ставка за ***.
Тъй като работодателя не изплатил в уговорения с трудовия договор срок пълния размер на дължимите на ищеца трудови възнаграждения, то същият изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава за периода от падежа на всяко отделно месечно трудово възнаграждение до 29.05.2018г., който размер ищецът изчислява на 18614 лева при основна ставка за длъжността в ***, провинция *** и 16753.50 лева при основна ставка за длъжността в ***.
Ищецът с молба от 20.06.2016г. поискал от работодателя да ползва правото си на платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. общо в размер на 37 дни, считано от 20.06.2016г. до 09.08.2016г. С предизвестие от 29.06.2016г. Ищецът уведомил работодателя си, че желае да прекрати трудовото правоотношение считано от 10.08.2016г. на основание чл.326, ал.1 КТ. Трудовото правоотношение било прекратено на 04.07.2016г. от работодателя на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие, каквото не било постигано между страните. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищецът не било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. Дължимото на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 работни дни за 2015г. и 2016г. било 7874.55 лева при минимална ставка за длъжността в *** и в размер на 8836.72 лева при основна заплата за длъжността в ***, провинция ***.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът исковите претенции се оспорват като допустими, но неоснователни.
В периода от 29.01.2015г. до 04.07.2016г. ищецът изпълнявал задълженията си на длъжност „***“ в ответното дружество и по отношение заплащането на обезщетени за командировка намирало приложение Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, според която дължимото обезщетени при командировка при единична езда било в размер на 27 евро независимо от продължителността на командировката. Липсвало правно основание да се приеме, че за периодите, в които ищецът е командирован в друга държава членка на ЕС, в страна от европейското икономическо пространство или *** за срок по-дълъг от 30 календарни дни трудовото възнаграждение на ищеца следва да бъде съобразено с минималните ставки за заплащане в тези държави. На първо място не било налице хипотезата на чл.121, ал.3 КТ и респ. на Директива 96/71/ЕО, тъй като извършването на международни автомобилни превози не представлявало предоставяне на услуги по договор, сключен между командироващото предприятие и страната, за която са предназначени услугите. При извършване на такива превози, шофьорът не извършвал работа в друго предприятие в ЕС по договор за предоставяне на услуги, а полагал труд единствено и само за работодателят, с който е сключен трудовият му договор. На второ място липсвал договор с предприятие-ползвател на услуги от държава-членка на ЕС, Споразумението за европейско икономическо пространство или ***, за да се приеме, че е налице предоставяне на услуги, според чл.121, ал.3 КТ и Директива 96/71/ЕО. На трето място всяка от командировките на ищеца, дори и тези продължили повече от 30 календарни дни били в различен брой държави от ЕС, като в нито една от тях неговия престой не бил повече от 30 дни. След като командировката не била с продължителност повече от 30 дни, то нямало основание да се уговаря и изплаща възнаграждение съобразно минималните ставки за същата или сходна длъжност, тъй като такава не можела да се определи за съответната държава.
Макар в разпоредбата на чл.1 от Директива 96/71 на ЕО да са посочени предприятията, за които тя не се отнася и тези, които извършват международен автомобилен превоз не са изключени от обхвата на Директивата, то изрично в съобр. 17 от преамбюла на Регламент ЕО 1072/2009г. било предвидено, че разпоредбите на Директива 96/71 на ЕО се прилагат само за предприятия за превози, извършващи само каботажни превози. За шофьорите от международните автомобилни превози работното място било превозното средство, а не мястото на постоянната работа, както било в типичния случай на командироването по смисъла на чл.121 КТ.
В условията на евентуалност се въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношения на частта от вземанията, отнасяща се до периода преди 30.05.2015г.
Предявения иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск бил изцяло неоснователен, тъй като ищецът ползвал платения си годишен отпуск за 2015г. в периода от 01.09.2015г. до 30.09.2015г., с след прекратяване на трудовото правоотношение му било изплатено обезщетение за остатъка от неизползвания платен годишен отпуск в размер на 210.46 лева за 2016г.
При получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът изрично декларирал, че работодателя е изплатил всичките си задължения към него и той няма финансови и други претенции.
По делото са проведени множество открити съдебни заседание с участието на ищеца, законен представител на ответното дружество и техни процесуални представители. Ищецът и ангажираните от него процесуални представители поддържат изложеното в исковата молба и уточнено с множество уточняващи молби и прави искане за присъждане на разноски. Ответното дружество, чрез проц. представител оспорва исковите претенции, моли за тяхното отхвърляне и за присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
24.01.2015г. между страните е сключен трудов договор № 1075/24.01.2015г., по
силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „***в предприятието на ответника,
при осемчасов работен ден и без посочване на месторабота.
Страните
са подписали два различни трудови договора - един изготвен на български и
английски език и друг изготвен само на български език, като в същите са
посочени различни размери на дължимото от работодателя месечно трудово
възнаграждение и размерът на полагаемия на ищеца платен годишен отпуск.
Ищецът
е представил надлежно заверени копия от двата варианта на трудов договор № ***г.,
като същите са приобщени към доказателствата по делото, както и длъжностната
характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност /л.12-15 и л.135-139/.
Според
представена с исковата молба справка – данни за осигуряването по ЕГН, през
процесния период ответното дружество е осигурявало ищеца на месечен
осигурителен доход започващ в размер на 362 лева, който в края на периода е
достигнал до 422.52 лева, който осигурителен доход съответства на едноезичния
вариант на трудовия договор /л.16-17/.
Ищецът
е представил отправена до управителя на ответното дружество молба за ползване
на платен годишен отпуск в размер на 37 работни дни, считано от 20.06.2016г. до
09.08.2016г., както и извлечение от електронната си поща, според което молбата
е изпратена до ответника на 20.06.2016г. и на следващият ден е постъпил отговор
по същата от управителя П.Г. /л.18-19/.
С
покана от 27.06.2016г. ответното дружество е поканило ищеца в срок до 01.07.2016г.
да получи документите си свързани с прекратяване на трудовото правоотношение,
както и да представи трудова книжка за вписване на трудовия му стаж /л.22/.
Отново
по електронна поща ищецът е подал предизвестие до ответното дружество до адрес *********@***.**, според което на основание чл.326, ал.1 КТ прекратява
трудовото правоотношение, считано от 10.08.2016г. /л.20-21/.
С
отговора на исковата молба е представена Заповед № ***г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, считано от 04.07.2016г. по взаимно съгласие,
молба за ползване на платен годишен отпуск от ищеца в размер на 21 дни за
периода от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. включително и декларация от ищеца, че
към 04.07.2016г. ответното дружество е погасило всичките си задължения към
ищеца /л.106,107 и 110/.
И
трите документа са своевременно оспорени от ищеца, ответникът е заявил, че ще
се ползва от същите и е открито производство по оспорване истинността на
документите и назначена съдебно-почеркова експертиза.
Съгласно
заключението на вещото лице подписите и в трите документа, положени за ищеца не
са изпълнени от него /л.166-171/.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като обективно, мотивирано и неоспорено
от страните, поради което и оспорените документи следва да се признаят за
неистински и не могат да бъдат ползвани при решаване на спора по същество.
За
изясняване фактическата страна на спора по делото са ангажирани специални
знания, посредством назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводни
експертиза.
В
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, вещото лице посочва,
че отговорите на поставени въпроси са дадени след разчитане и анализ на
дигиталните тахографи от автомобили с *** и картата на водача Б.З.. Вещото лице
пояснява, че няма възможност за определяне на точните часове на работа на
водача във всяка отделна държава, като има дни, в които водачът не е отбелязал
в коя държава започва или приключва работната смяна. Данните от дигиталните
тахографи нямало как да бъдат сгрешени, тъй като записа бил криптиран. Нямало
начин да бъде манипулирана информацията от дигиталния тахограф, като той
записвал всички дигитални карти, които са поставени в него. Дигиталната карта
записвала всички промени на работните времена на водача. Задължение на водача
било да управлява превозното средство единствено със своята карта, да не я
предоставя на други лица и да отбелязва началото и края на работния ден, в кои
държави е започнал и приключил, както и да сменя работното положение на
тахографа на съответните режими – работа, почивка, ферибот и др. Пътните листи
можело да се пишат по всякакъв начин. Дигиталния тахограф записвал всички
шофьори, които управляват превозното средство, които си поставят картите в
него, а индивидуалния работен дневник записвал само това, което се случва с
картата на водача, докато той управлява превозното средство. Часът на започване
и приключване и часовете, които са подадени в индивидуалния работен дневник
били в Централно европейско време, за да не се получават разлики при
преминаване от държава в държава. Когато автомобилът бил на влак или ферибот
самия водач бил длъжен да отрази това в тахографа, който имал специална функция
„фери/трейн“. Тази функция
не се включвала автоматично, а водачът решавал кога да я включи, като функцията
била от значение за отчитането на работното време и почивките на водача. При
тръгване от една държава и приключване на работния ден в друга, нямало как да
се определи колко часа от работния ден автомобила/водача е бил в други държави
транзитно. За времето на товарене и разтоварване водачът бил длъжен да
превключи положението на работа на тахографа, което било отбелязано в жълт
цвят. Водачът бил длъжен да превключи на режим „работа“, който включвал
всякакъв вид работа – товарене, разтоварване, а ако не го сторел тахографа
оставал включен на режим „почивка“. Началото и края на работната смяна се
определяли от смяната на режима. При приключване на работната смяна водачът
следвало да отбележи в коя държава, а когато на следващия ден нямало
отбелязване можело да се предположи, че продължава от същата държава, но
задължение на водача било да отбележи от коя държава започва. В случай, че
водачът не е написал в коя държава е започнал работната смяна, това можело да
промени броя на дните по държави, но работното време не се променяло.
Според записите в
тахографите на управляваните от ищеца превозни средства и от записа в неговата
дигитална карта, в периода от
29.01.2015г. до 29.08.2015г. работните часове на ищеца да 1125 часа и 14
минути. По дни най-продължителни са престоите във *** – 65 дни и *** – 60
дни. Седлови влекач *** е управляван от ищеца
на територията на ***, като има и по едно пътуване от *** и обратно.
В периода от
29.09.2015г. до 28.01.2016г. ищецът е управлявал седлови влекач *** на
територията на ***, като е имало едно пътуване *** и обратно ***. Най-много са
работните дни в *** и *** по 27,
след което в *** – 17. Общия брой на работните часове на ищеца за периода са
694 часа и 19 минути.
В третия процесен
период от 23.02.2016г. до 13.05.2016г. управлявания от ищеца седлови влекач ***
е предстоял на територията на ***. Най-много са работните дни във *** – 51, като работните часове на
ищеца за периода са 423 часа и 2 минути – периоди на работа, управление и
разположение с автомобила.
Съдът
кредитира заключението като обективно и компетентно дадено и подробно
мотивирано /л.162-165/.
Въз
основа на данните в заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза и твърденията на ищеца в исковата молба и
множеството уточняващи я молби са назначени съдебно-счетоводна и повторна
съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на претендираните
вземания.
В
заключението на вещото лице С. се посочва, че в периода от 29.01.2015г. до
29.08.2015г. почасовите ставки за трудово възнаграждение за заеманата от ищеца
длъжност са в размер на 11.347 евро/час при 38 часова работна седмица в *** и
8.50 лири/час в ***. Възнаграждението на ищеца за положения труд в този период
би било в левова равностойност 27163.98 лева по часова ставка на *** и 28186.42
лева по часова ставка в ***. За периода от 06.02.2015г. до 30.08.2015г.
възнаграждението на ищеца по часова ставка за *** би било с левова
равностойност 25921.19 лева, а по часова ставка за *** – 26971.11 лева.
В
периода от 29.09.2015г. до 28.01.2016г. минималните възнаграждения за заеманата
от ищеца длъжност са посочени в размер на 9.31 евро за *** и 9.61 евро за ***.
Съгласно посочените ставки за същия период дължимото на ищеца възнаграждение би
било в размер на 12381.95 лева по часова ставка за *** и в размер на 12780.96
лева по часова ставка за ***. За период от 06.10.2015г. до 27.01.2016г.
възнаграждението би било в размер на 11362.26 лева за *** и 11911.48 лева за ***.
За
периода от 23.02.2016г. до 13.05.2016г. минималната часова ставка за заеманата
от ищеца длъжност е определена от вещото лице в размер на 9.31 евро за *** и
9.61 евро за ***. Дължимото на ищеца трудово възнаграждение съобразно
посочените ставки би било за *** в размер на 10779.59 лева и за *** в размер на
11300.64 лева. За периода от 23.02.2016г. до 13.05.2016г. възнаграждението на
ищеца по часова ставка за *** би било в размер на 8448.87 лева и по часова
ставка за *** в размер на 8857.26 лева.
Вещото
лице определя размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуски в
размер на 15 работни дни в следните варианти – по възнаграждението във фиша за
работна заплата на ищеца – 316.89 лева, по часова ставка за *** – 2663.14 лева
и по часова ставка за *** – 1994.95 лева.
В
периода от 29.01.2015г. до 04.07.2016г. общия размер на изплатените суми от
ответното дружество по банкова сметка ***.57 лева. Посочен е общият размер на
получените суми, които могат да включват както трудовото възнаграждение на
ищеца, така също и суми за горива и други неща, каквато била практиката, но не
можело да се разграничат кои суми са за трудови възнаграждения и които за други
разходи. Сумата от 1955.83 лева, преведена на ищеца на 17.05.2016г. била
посочена с основание храна, командировъчни и възнаграждение, но не можело да се
установи каква част от сумата за какво плащане се отнася.
В
хипотезата на полагане на труд от ищеца при официален празник дължимото трудово
възнаграждение е определено от вещото лице в размер на 648.12 лева при работа
на ищеца на посочените от него дни /л.245-252/.
Вещото
лице Й. представя заключение, според което за периода от 29.01.2015г. до
29.08.2015г. часовата ставка за заеманата от ищеца длъжност е 11.347 евро за ***
и 7.60 паунда за ***. При отработени е в периода от 06.02.2015г. до
30.08.2015г. 177 работни дни, равняващи се на 1094 часа и 19 минути левовата
равностойност на дължимото на ищеца трудово възнаграждение е в размер на 24285.95
лева по часова ставка за *** и 22621.71 лева по часова ставка за ***. При труд
полаган при 48 часова работна седмица, при пет дневна работна седмица дължимото
на ищеца възнаграждение за същият период съгласно вещото лице е в размер на 31105.43
лева по часова ставка за *** и в размер на 28973.88 лева по часова ставка за ***.
За
периода от 06.10.2015г. до 28.01.2016г. часовата ставка за заеманата от ищеца
длъжност за *** е определена в размер на 9.61 евро, а за *** в размер на 9.50
евро. При отработени 662 часа и 38 минути, дължимата сума за периода е в размер
на 12311.98 лева по часова ставка за *** и в размер на 12454.55 лева по часова
ставка за ***. При 48 часова седмица, при пет дневна работна седмица на ищеца
би било дължимо възнаграждение в размер на 14247.44 лева по часова ставка за *** и 14433.77 лева по часова ставка за Франция.
В
периода от 23.02.216г. до 13.05.2016г. отработените от ищеца часове са в размер
на 423 часа и 2 минути, при работа в 84 дни. Часовите ставки за заеманата от
ищеца длъжност отново са определени в размер на 9.50 евро за *** и 9.61 евро за
***. Според броя на отработените часове дължимото на ищеца възнаграждение в
този период е с левова равностойност в размер на 7860.12 лева по часова ставка
за *** и 7951.13 лева за часова ставка за ***. При 48 часова седмица и пет
дневна работна седмица, вещото лице определя дължимото на ищеца трудово
възнаграждение в размер на 11404.64 лева по часова ставка за *** и 11608.72 лева
по часова ставка за ***.
Вещото
лице определя дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2015г. и 2016г. за 35 работни дни в общ размер на 634.80 лева.
В
периода от 25.01.2015г. до 30.05.2016г. има множество извършени преводи по банковата
сметка на ищеца от различни лица и различни места и градове. Вещото лице след
справка в счетоводството на ответното дружество посочва, че по банковата сметка
на ищеца са преведени суми в общ размер на 35351.55 лева, от които за храна и
командировъчни сума в размер на 30104.14 лева и трудово възнаграждение в размер
на 4894.47 лева /л.361-374/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Преди
да се произнесе по същество на спора съдът следва да обсъди възраженията на
страните относно наличие на основание за прекратяване на делото, поради
неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба и ненадлежно
представителство на ответното дружество в процеса, поради нередовност на
представеното адвокатско пълномощно.
По
делото са представени общо двуцифрен брой уточняващи молби от ищеца, проведени
са множество открити съдебни заседание, в които ищецът е представляван лично и
от общо четирима процесуални представители, като са навеждани нови твърдения,
част от които противоречащи на предходните, което е довело до оставяне на
исковата молба без движение с протоколно определение от 01.10.2019г., като
срокът за изпълнение на дадените указания е бил до 08.10.2019г. включително.
Уточняваща
молба е постъпила от ищеца на 09.10.2019г., но същата е подадена по пощата на
07.10.2019г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е постъпила
молбата /л.317/.
Ищецът
е изпълнил указанията по отстраняване нередовностите на исковата молба в
указания срок, поради което не са налице основания за прекратяване на
производството.
Действително
в представеното с отговора на исковата молба пълномощно е допусната грешка при
изписване на фамилното име на упълномощителя, както посочва ищеца в писмените
си бележки. Пълномощното носи подпис както на упълномощителя, така и на
упълномощения адвокат, който също удостоверява самоличността на упълномощителя,
а и участие в производството по делото е взел лично и един от законните
представители на ответното дружество, поради което не са налице основания да се
приеме, че ответното дружество не е надлежно представлявано по делото.
Не
е спорно между страните по делото, че ищецът е назначен на длъжност „***) в
ответното дружество по силата на трудов договор № ***г. Страните са съставили
два трудови договора с различно съдържание, като следва да се приеме, че
приложим за тях е едноезичния вариант на договора, както твърдят и двете
страни, което се потвърждава и от декларирания от работодателя осигурителен
доход на ищеца в периода на действие на договора.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза бе
установено, че в периодите от 29.01.2015г. до 29.08.2015г., от 29.09.2015г. до
28.01.2016г. и от 29.09.2015г. до 28.01.2016г. ищецът е управлявал повереното
му превозно средство и полагал труд за ответното дружество извън територията на
Република България и на територията на различни държави от ЕС.
Ответното
дружество не изрази становище по твърденията, че за всеки период са издавани
командировъчни заповеди и не представи
копие от същите, поради което на основание чл.161 ГПК издаването на твърдените
от ищеца командировъчни заповеди следва да се приеме за доказано.
Основание
на исковата претенция е чл. 128, т. 2 КТ във връзка с чл. 121, ал. 3 от КТ
(отм.), която норма е действала норма в процесните периоди, през които ищецът е
бил трудово правоотношение с ответника и на изпълняваната длъжност е
командирован в държави-членки на ЕС за извършване на международен превоз.
Съгласно
чл.121, ал.3 КТ /отм.ДВ, бр.106- 2016г/., когато срокът за командироване в
рамките на предоставяне на услуги в друга държава- членка на Европейския съюз,
в друга държава-страна по Споразумението за европейското икономическо
пространство, или в *** е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за
срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са
установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в
приемащата държава.
Легалното
определение на „командироване по смисъла на чл. 121, ал. 3“ според § 1, т. 16
от ДР на КТ / отм. ДВ, бр. 105-2016 г., в сила от 30.12.2016 г. / е „изменение
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните поради изпращане на
същата или друга работа в друга държава –членка на Европейския съюз, в друга
държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
в *** при условия на работа, съизмерими със стандарта на приемащата държава, но
не по-неблагоприятни от минималните установени в нея“.
По
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина / НСКСЧ/, командировката в чужбина представлява изпращане на лица за
извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния
командироващ орган.
При
тълкуване на отделни текстове следва да се има предвид, че няма правна
идентичност между понятието „място на работа“, като елемент от съдържанието на
трудовия договор по чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ, и понятието „работно място“,
според § 1, т. 4 от ДР на КТ, където работникът по указание на работодателя
полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. В
същия аспект следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата
за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортна
дейност в автомобилния транспорт, която в т. 1, 2 и 3 дефинира работното място
в диапазона на извършваните дейности по транспортиране.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза следва
да се приеме, че ищецът е бил е командировано лице, от кръга на посочените в
чл. 215 КТ, за изпълнение на трудовите му задължения в друга държава, извън
мястото на постоянната му работа. Командирован е в държави от ЕС е за срок,
който е по дълъг от 30 календарни дни. Изпълнени са елементи от фактическия
състав на чл. 121, ал. 3 КТ (отм.); , предвиждащ третирането му при същите
условия на работа, установени за работниците и служителите в приемащата
държава.
В
приложното поле на Директива 96/71 ЕО, дефинирано в чл. 1, т. 1, т. 3 „а“-„в“,
т. 4, са всички видове транспорт, с изключение на предприятията от търговския
флот по отношение на моряшкия състав -§ 2. Приложимостта на Директива 96/71/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на към
транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт
изрично е призната в Решение от 01.12.2020г. на Съда на Европейския съюз по
дело С-815/18. В същото решение
Изискванията
на Директива 96/71 ЕО са въведени в националното законодателство с чл. 121а КТ/
ДВ, бр. 105 -2016, в сила от 30.12.2016. / и Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. /.
До
приемането на тези текстове е в сила чл. 121, ал. 3 КТ- норма съотносима с
Директива 96/ 71 ЕО и регламента на международен транспорт. При кумулативно
осъществяване на предвидените условия, разпоредбата намира приложение и по
отношение на лицата, които изпълняват своите трудови задължение при превоз на
стоки на територията на друга държава от ЕС, за периоди по-дълги от 30
календарни дни, т. е. в по-благоприятен за тях режим. В този смисъл е
постановеното по чл. 290 ГПК решение № 273 от 06.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4431/ 2017 г., III ГО, определение № 752/ 01.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2180/ 2018 г., IV ГО.
В
този смисъл исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ във връзка с
чл. 121, ал. 3 от КТ (отм.) се явява доказана по основание, като следва да се
определи приемаща държава за всеки от отделните периоди, размерът на дължимото
трудово възнаграждение за всеки период, както и размерът на получените от ищеца
суми за трудово възнаграждение и командировъчни.
По делото не са представени командировъчни заповеди, а ищецът във всеки от периодите е изпълнявал трудовите си задължения на територията на множество държави от ЕС. При определяне на минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, като приемаща държава следва да се вземе, тази, с която работникът е имал най-близка връзка или преимуществено е полагал труд на нейна територия.
Съгласно
обясненията дадени от вещото лице при изслушване на съдебно-техническата
експертиза се установява, че при пропуск от страна на работника да превключи
тахографа на съответния режим това би довело до отчитане на по-малко работни
часове, поради което дължимото на ищеца трудово възнаграждение за всеки от
периодите следва да се приема за дължимо във варианта при 48 часова седмица при
5 дневна работна седмица, а не според установените работни часове, според които
ищецът е полагал труд средно около 6 часа дневно.
В
периода от 29.01.2015г. до 29.08.2015г. най-много дни ищецът е полагал на
територията на *** и ***. В исковата молба се твърди, че в този период услугите
са предоставяни на *** транспортна фирма с централен офис в гр.***, ***, поради
което за приемаща държава следва да бъде приета ***.
По
отношение размерът на минималното трудово възнаграждение за приемащата държава
през процесния период съдът кредитира заключението по повторната
съдебно-счетоводна експертиза дадено във вариант при 48 часова седмица при 5
дневна работна седмица или дължимото на ищеца трудово възнаграждение за този
период е с левова равностойност 31105.43 лева.
За
следващия период от 29.09.2015г. до 28.01.2016г. ищецът е полагал труд
най-много работните дни на територията на *** и ***, като с оглед твърденията
на ищеца за предоставяне на транспортни услуги на *** транспортна и логистична
фирма следва да приеме, че приемаща държава за този период е ***, а дължимото
на ищеца трудово възнаграждение е с левова равностойност 14247.44 лева.
В
последният процесен период от
23.02.2016г. до 13.05.2016г., ищецът е полагал труд най-често на територията на
***, поради което и за приемаща държава по смисъла на чл.121, ал.3 КТ (отм.)
следва да се приеме ***, като дължимото на ищеца трудово възнаграждение за този
период е с левова равностойност 11608.72 лева.
Общия
размер на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за трите процесни периода е
в размер на 56961.59 лева.
В
същият период ищецът е получавал преводи на суми включващи трудово
възнаграждение по размерите уговорени в едноезичния вариант на трудовия
договор, командировъчни пари на основание чл.215 КТ и Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, суми за храна, както и суми за
покриване на разходи свързани с осъществяваната от ищеца трудова дейност за
сметка на работодателя. Общият размер на получените от ищеца суми е 35351.55
лева, като от посочените основания не може да се установи конкретния размер на
получените от ответника трудови възнаграждения, командировъчни пари, суми за
храна и суми за разходи в полза на работодателя. Размерът на полученото от
ищеца трудово възнаграждение за периода се установява от заключението по
повторната съдебно-счетоводна експертиза, при направени изчисления след справка
в счетоводството на ответното дружество – 4894.47 лева. От изявленията на
страните по делото, заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводни
експертиза и представеното от ищеца извлечение от сметката му може да се
приеме, че в процесните периоди на ищеца са изплащани командировъчни пари и
суми за храна в размер не по-малко от 27 евро на ден. Общия брой дни, в които
ищецът е бил в командировка през процесния период е 409, като получените от
него суми като командировъчни и за храна не е по-малко от 11043 евро, с левова
равностойност 21598.23 лева.
Разпоредбата
на чл. 121, ал. 3 (отм.); КТ е специална
норма, която дерогира приложението на Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. В случаите, когато
командироването е в рамките на предоставяне на услуга в държава от ЕС за повече
от 30 дни, работодателят е длъжен да осигури условия на труд (чл. 127, ал. 4 КТ) във формата на допълнителни плащания, съответни на минималните условия за
работа на работници или служители за същата или сходна работа в приемащата
държава. В тази специална хипотеза законът урежда други специални условия за
осигуряване на труда, поради което Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина не се прилага.
В
този смисъл следва да се тълкува и разбира нормата на чл. 121, ал. 5 (отм.); КТ, която постановява, че в условията на заплащане, т. е. при осигуряване на
условията на труд при командироване за работа в чужбина над 30 дни в рамките на
предоставяне на услуга в държава членка на ЕС, не се дължат (не се включват)
командировъчните плащания по Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. Обратното тълкуване би означавало работодателят да
плати двойно за осигуряване на условията на труд в приемащата държава.
В
този смисъл и Решение № 224/10.12.2019 г. по гр.д. № 1056/2019 г. по описа на
ВКС, III г.о. Решение № 10 от 24.01.2019
г. на ВКС по гр. д. № 2424/2018 г., IV г. о.
След
като дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период е в общ
размер на 56961.59 лева, а получените суми като трудово възнаграждение са в
размер на 4894.47 лева и за командировъчни пари и храна 21598.23 лева, то
ответното дружество е останало задължено към ищеца за заплащане на разликата
между тези суми или 30468.89 лева.
С
отговора на исковата молба е направено възражение за давност по отношение на
част от претендираните от ищеца вземания. Възражението се явява частично
основателно.
Съгл.
нормата на чл. 111, б. „а” от ЗЗД вземанията за възнаграждения за труд се
погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, която тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо – датата, на която обичайно са се плащали тр. възнаграждения при работодателя, а в случай, че такава
дата няма – от първо число на месеца, следващ полагане на труда. Исковата молба
е предявена на 30.05.2018г., като погасени по давност са вземанията на трудови
възнаграждения на ищеца за първия процесен подпериод, чиито падеж е настъпил
преди 30.05.2015г. Съгласно уговореното
между страните в едноезичния вариант на трудовия договор, трудовото
възнаграждение е дължимо на ищеца в срок до 30-то число на месеца, следващ
месеца на полагане на труд – чл.5 от договора. В този смисъл дължимото на ищеца
трудово възнаграждение за м. април 2015г. е с падежа 30.05.2015г. и не е
погасено по давност. Погасена по давност за ищеца е възможността за
принудително събиране на вземанията му за трудови възнаграждения за месеците
януари, февруари и март 2015г.
Както
е прието по –горе за периода от 29.01.2015г. до 29.08.2015г. дължимото на ищеца
трудово възнаграждение е в общ размер на 31105.43 лева. При липса на възможност
за конкретно изчисляване на дължимото на ищеца възнаграждение за периода от 29.01.2015г.
до 31.03.2015г. съдът приема, че то е в размер на 8887.27 лева (възнаграждение
за два месеца, при положен труд общо седем месеца за посочения период). През
същият период ищецът е получавал суми за трудово възнаграждение в размер на 594.60
лева, а получените суми за командировъчни и храна съдът определя на 58.5 дни
(броят на дните положен труд през целия подпериод, разделен на седем месеца и
умножен по два) по 27 евро или 1579.50 евро с левова равностойност 3089.23
лева.
По
посочения начин дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода от
29.01.2015г. до 31.03.2015г. е в размер на 5203.44 лева, като в тази част
исковата претенция следва да се отхвърли като погасена по давност.
По
изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.128, т.2 вр. чл.121, ал.3 /отм./ КТ се явява доказана по
основание до размер от 25265.45 лева
дължима за периода от 01.04.2015г. до 04.07.2016г., искът следва да се отхвърли
за сумата от 5203.44 лева, дължима за периода от 29.01.2015г. до 31.03.2015г. като
погасен по давност, а за горницата над 30468.89 до пълния претендиран размер
като неоснователен и недоказан.
Претенцията
за обезщетение за забавено плащане
на трудово възнаграждение, определено при условията на чл. 121, ал. 3 от КТ се
явява неоснователна по следните съображения:
На
основание чл. 270, ал. 1 и 2 КТ трудовото възнаграждение е периодично плащане в
предприятието, където се извършва работата. Изплаща се авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. На основание чл. 66,
ал. 1, т. 7 КТ и чл. 247, ал. 1 и 2 КТ трудовото възнаграждение е задължителен
елемент от трудовия договор, по който страните постигат съгласие. Няма данни за
изменение размера на трудовото възнаграждение, така както е установен по трудов
договор.
В
разгледаните случаи на командироване между страните по делото не е уговаряно
възнаграждение, съпоставимо с минималната почасова ставка в държавите от
Европейския съюз. В периода до прекратяване на трудовото правоотношение няма
доказателства за отправена покана от ищеца към работодателя, относно
заплащането на труда при други условия, според чл. 121, ал. 3 от КТ, доколкото
в негова преценка е дали не са по-благоприятни спрямо възнаграждението по
трудов договор. Искане в този смисъл е формулирано за първи път с исковата
молба.
При
тези обстоятелства следва, че до датата на предявения иск по чл. 121, ал. 3 от КТ за работодателя не е възникнало задължение по ликвидно и изискуемо трудово
възнаграждение, доколкото и неговият размер не е конкретно установен по
приложимата нормативна уредба.
С исковата молба се претендира и обезщетение за 37 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г. С трудовия договор страните са уговорили правото на ищеца да ползва платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни. По делото липсват годни доказателства, от които да се установи, че ищецът е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск, поради което исковата претенция се явява доказана по основание. Съгласно заключението на вещото лице по повторната съдебно-счетоводна експертиза полагаемия на ищеца платен годишен отпуск за 2015г. е в размер на 23 дни и за 2016г. още 12 работни дни или общо 35 работни дни. Според разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Установената давност по чл.176а КТ е две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това. От изричната разпоредба на чл.224, ал.1 КТ следва изводът, че единствените предпоставки за правото на това обезщетение са прекратяване на трудовото правоотношение и работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за годината на прекратяването и за предходните години. Съгласно чл.224, ал.2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Според чл.177, ал.1 КТ обезщетението се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Последният отработен пълен месец при същият работодател е м.юни 2016г., през който няма данни по делото ищецът да е бил командирован при условията на чл.121, ал.3 /отм./ КТ, поради което размерът на полагаемото на ищеца обезщетение за платен годишен отпуск, то същото следва да се определи на база уговореното между страните трудово възнаграждение с трудовия договор между тях. Съгласно заключението на вещото лице дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 215г. е в размер на 416.30 лева и за 2016г. в размер на 218.50 лева. Общият размер на дължимото от работодателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 634.80 лева. До този размер исковата претенция се явява доказана и основателна, като за горницата над тази сума следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
Съгласно
чл.78 ГПК ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а ответникът
съответно на отхвърлената част. Двете страни са направили искания за присъждане
на разноски. Направените от ищеца разноски са в размер на 4500 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, а на ответника 3800 лева, от които 3600 лева
адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за вещо лице. И двете страни са
направили възражение за прекомерност на заплатените от тях адвокатски
възнаграждения, като съдът намира, че при разпределяне на разноските между
страните заплатеното от ищеца адвокатски възнаграждение следва да бъде
редуцирано до размера заплатен от ответника 3600 лева. Предявени са искове в
общ размер на 98383.28 лева, като съдът намира за основателни искове до общ
размер от 25900.25 лева. Съобразно изхода на спора и след редуциране на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК в
полза на страните следва да се присъдят разноски, както следва: на ищеца в
размер на 947.73 лева, а в полза на ответника в размер на 2799.62 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 1513.37 лева (1010.62 лева – държавна такса по иска
за дължимо трудово възнаграждение, 50
лева по иска за дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, 150
лева разноски за съдебно-почеркова експертиза и 302.75
лева възнаграждения за съдебно-счетоводни експертизи, съответно на уважената
част от исковете).
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Ш.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.З., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 25265.45 лв. /двадесет и пет хиляди двеста шестдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за периода от 01.04.2015г. до 04.07.2016г., в който период ищеца работещ на длъжност „***“ е бил в командировка в страни от ЕС, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 30.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5203.44 лева, дължима за периода от 29.01.2015г. до 31.03.2015г. като погасен по давност и за горницата над 30468.89 до пълния претендиран размер от 70932.56 лева като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.З., с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Б.Ш.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на сумата от 18614 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин и четиринадесет лева/, представляваща обезщетение за забава върху дължимите месечни трудови възнаграждения на ищеца за периода от 29.01.2015г. до 04.07.2016г., изчислено като сбор от обезщетението за забава за всяко отделно месечно трудово възнаграждение от падежа на задължението до 29.05.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Б.Ш.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.З., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 634.80 лв. /шестстотин тридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за 35 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 30.05.2018г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 634.80 лева до пълния претендиран размер от 8836.72 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Б.Ш.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.З., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 947.73 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.З., с ЕГН ********** и адрес ***10 ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Ш.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 2799.62 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.Ш.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 1513.37 лв. /хиляда петстотин и тринадесет лева и тридесет и седем стотинки/ дължими такси и разноски (1010.62 лева – държавна такса по иска за дължимо трудово възнаграждение, 50 лева по иска за дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, 150 лева разноски за съдебно-почеркова експертиза и 302.75 лева възнаграждения за съдебно-счетоводни експертизи, съответно на уважената част от исковете), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: