№ 98
гр. Ямбол, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500101 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД гр.София чрез адв.Г.Х. против решение № 6/6.01.2022 г., постановено по
гр.д.№ 774/2021 г. по описа на ЯРС в частта, с която съдът:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД ,с адрес на управление гр. София , ЕИК
********* да заплати на И.И.С., ЕГН ********** на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 14.10.2020 год. ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 10.03.2021
г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски за всяка страна.
Иска се отмяна на този акт в обжалваната част и отхвърляне в цялост на предявения
иск, както и присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Счита се, че съдът е
постановил неправилно и необосновано решение, тъй като е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика,
като не е извършил надлежна съпоставка на събраните по делото доказателства, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът неправилно е кредитирал доказателствени
средства, базирани на несъбрани и недопустими в хода на съдебното дирене доказателства,
като поради тази причина неоснователно е приел за основателна претенцията и е уважил
исковете. Основното възражение на въззивника е за това, че съдът неправилно е кредитирал
заключението на вещото лице авто-експерт по назначената в хода на производството авто-
техническа експертиза при положение, че същият от своя страна е обосновал заключението
1
си изцяло върху гласни доказателства събрани в досъдебното производство, а не в хода на
това. Пострадалият не е доказал при условията на пълно и главно доказване твърденията си,
свързани с обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП.
В законоустановения срок ищецът по делото И.И.С. е депозирал отговор на въззивната
жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като
правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни
съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба
твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Твърдението на
въззивника за постановяване на решение, което е неправилно и напълно противоречащо на
събраните по делото, писмени доказателства, разпит на свидетелите и приетата авто-
техническа експертиза, не отговаря на действителността. Съдът е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
От третото лице помагач Б.А.В. не е депозиран отговор по въззивната жалба.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не изпращат
представител. Пълномощниците на въззивника и въззиваемия са депозирали писмени
становища, с които поддържат своите твърдения по въззивната жалба и отговора по нея.
Третото лице помагач не е изразило становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на И.И.С. против ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер 3000 лв., претърпени от настъпило на 14.10.2020 г. ПТП,
причинено от виновен водач, застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответника,
ведно със законната лихва датата на исковата до окончателното изплащане на главницата.
Твърденията са, че на сочената дата е настъпило ПТП, причинено от водача на лек
автомобил Опел Зафира - Б.В., който поради неспазване на необходима дистанция и
разстояние реализира ПТП с МПС управлявано от ищеца и движещо се пред него. От това
ПТП за С. са причинени неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в
натъртвания, травми по тялото и негативен емоционален стрес, част от които продължава да
има и до днес. Застрахователят на виновния водач отказал да заплати доброволно
претендирано от ищеца обезщетение, което довело до завеждане на настоящия иск.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер в представения отговор на исковата
молба. Оспорени са: твърдението за настъпило застрахователно събитие, доколкото
липсвали документи за това; твърдения механизъм на ПТП; вината на водача Б.А..
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца -
рязко намаляване на скоростта, неспазване на дистанция от предно движещо се МПС, липса
на поставен колан. Според ответното дружество настъпилите за ищеца вреди са резултат от
удара между неговия автомобил и този пред него.
Третото лице помагач също оспорва иска.
2
Страните не спорят, че към датата на настъпване на ПТП на 14.10.2020 г. между
водачът Б.А.В. и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е имало валидно действаща застраховка
„Гражданска отговорност“. Не е спорно и обстоятелството, че И.С. е заявил пред
застрахователя претенция, получена на 16.11.2020 г. за плащане на обезщетение поради
процесното ПТП.
За установяване настъпването на произшествието, с исковата молба е представен
протокол за ПТП № 1617696/14.10.2020 г., по който е отразено, че на тази дата е настъпило
ПТП на РП III-5304 км 5 между три автомобила: МПС Опел Зафира с водач Б.А.В., МПС
Рено Меган Сценик с водач И.И.С. и трето МПС. Описано е, че ПТП е настъпило, тъй като
водачът на Опел Зафира се е движил на недостатъчна дистанция от движещия се пред него
автомобил Рено, който е намалил скоростта и го е блъснал отзад, вследствие на което
автомобилът Рено се измества и се удря в третото МПС пред него. Протоколът за ПТП е
подписан от двамата участници водачите В. и С., както и е отразено, че спрямо водача В. е
взето административно отношение.
По случая е образувано ДП № 208/2020 г. по описа на РУ Тунджа, в което се съдържа
АУАН № 322851, издаден на В. за това, че виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – водач,
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред, а именно 3,07 промила алкохол. Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка на В. е наложена мярката – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС. Проведени са разпити на актосъставителя, свидетели и служителите
извършили теста за алкохол. С постановление от 22.01.2021 г. прокурор при ЯРП е
прекратил наказателното производство поради липса на осъществен състав на престъпление
от общ характер.
От изслушаната по делото авто-техническа експертиза се установява, че скоростта на
движение на колесния трактор /движещото се МПС пред пострадалия автомобил „Рено“/ е
била в границите 15-20 km/h, на двата автобуса и автомобил Рено в границите 30-40 km/h
като автомобилът е бил в процес на застигане на трактора, скоростта на изпреварващия
автомобил Опел е била в границите 75-85 km/h. Скоростта на Опел в момента на удара в
задната лява част на автомобил Рено е същата както и преди ПТП. Преди първия удар,
колесният трактор и автомобилът Рено са се движили един зад друг на достатъчна безопасна
дистанция, съобразена със скоростите им на движение. Нанесения първи удар от Опел на
Рено е причина за настъпването на втория удар от Рено в прикачения инвентар на трактора.
Водачът на Рено е нямал техническата възможност да предотврати и двата настъпили удара.
Водачът на Опел е имал техническата възможност да предотврати удара с Рено. Според
заключението основната техническа причина за настъпилото произшествие е предприетата
маневра „изпреварване“ от страна на водача на Опел, без същия да е убеден, че ще има
достатъчно свободен път пред себе си да завърши маневрата безопасно, както за себе си така
и за другите участници в движението.
Тъй като авто-експертът е изготвил заключението преди изслушване на свидетелите по
делото и е заявил, че е работил по приложените по делото документи, изслушването му е
3
проведено след разпита на свидетелите, на който е присъствал. Предвид изслушаните от
вещото лице показания, същият е заявил, че те по никакъв начин не променят изводите, до
които е стигнал в заключението си и го поддържа изцяло.
Относно претърпените болки и страдания от ищеца, пред районния съд е била
назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице съдебен лекар е
изложил, че в резултат на настъпилото на 14.10.2020 г. ПТП И.И.С. е получил автомобилна
травма (травма в салона на лек автомобил, на мястото на водача в резултат на удар в лявата
половина на задните му състави от друг, попътно движещ се лек автомобил, последван от
втори удар с дясната половина на предните състави в движеща се пред него селскостопанска
машина), изразяваща се в следните телесни увреждания: Контузия на лявата ръка, в областта
на нейната предмишница с изтръпване на пръстите по данни на ищеца и установен по време
на прегледа за издаване на Съдебно-медицинско удостоверение №51 от 15.10.2020 г. разлят
болезнен палпаторно (при натиск с ръка) оток; Охлузна кожна рана по задно-страничната
повърхност на лакътната става на лявата ръка с размери 2,5/1 см, покрита с коричка с
червеникав цвят и наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта;
Контузия на лявата раменна област с изразена при прегледа по данни на ищеца болезненост
при движения на лявата ръка в раменната става; Контузия в областта на врата с наличие на
болезненост по данни на ищеца в момента на прегледа му на 15.10.2020 г. на болезненост
при движения на главата. Увреждания от такъв характер според вещото лице отзвучават в
рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси, а при извършения на
16.08.2021 г. личен преглед е констатирано пълно функционално възстановяване на ищеца
от получените телесни увреждания. Не се били установени трайни последици за
здравословното му състояние като белези и ограничени движения, единствено към момента
по данни на ищеца е наличие непостоянно леко изтръпване на кожата по страничната
повърхност на лявата ръка.
Вещото лице е категорично, че получените от ищеца С. телесни увреждания са в
резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, както и че са били от такъв
характер и тежест, които са обусловили една умерена изразена болезненост, която с течение
на времето и напредването на възстановителните процеси е намалявала прогресивно до
пълното й изчезване. Локализацията и характеристиките на уврежданията свидетелстват за
това, че основната травмираща сила която ги е причинила е била с посока отстрани отляво и
отзад на пострадалия. Тази локализация на уврежданията кореспондира напълно с
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и се дължи на удара в
задната лява половина на лекия автомобил, управляван от ищеца И.С..
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване, вещото лице дава
заключение, че триточковите обезопасителни колани, с които са оборудвани всички
съвременни автомобили са най-ефективни при челен удар и при преобръщане на
автомобила. В конкретния случай посоката на травмиращата сила, причинила уврежданията
е била отзад напред и отстрани отляво. При това положение тялото на ищеца И.С. е имало
възможност за известно придвижване в странична посока дотолкова, щото лявата ръка и
4
лявата раменна област да влязат в контакт с лявата вътрешна странична повърхност на
автомобилното купе и да се травмират и при правилно поставен предпазен колан. В
материалите по делото и най-вече в медицинските документи не се откриват описани следи,
белези и наранявания по тялото на ищеца, за които категорично да може да се определи, че
са резултат от възпиращото действие на предпазния колан. Следва да се отбележи, че такива
следи, белези и наранявания не е задължително да са налице при всяко едно ПТП и тяхната
поява зависи от различни фактори.
Пред районния съда са били събрани и гласни доказателства, като свидетелят П.
/близък на ищеца С./ е бил извикан от него непосредствено след настъпване на
произшествието, за да му окаже помощ, тъй като някой го е ударил точно преди с. ***,
чувствал се зле, а другият шофьор е избягал. Свидетелят отишъл до мястото, последвал
избягалия шофьор и го настигнал малко преди Палфингер. И. бил много уплашен. Лявата
страна на ръката му била ударена. Колата била врязана в трактора. Бил ударен и крака на И.,
пръстите му изтръпвали, не можел да си движи хубаво лявата ръка, имал лека болка във
врата, а после споделил, че и кръста го боли. Според свидетеля ищецът е получил страх от
шофиране, след ПТП имал стрес, будел се нощем.
Служителят в сектор ПП – свидетеля К. твърди, че при пристигане на място
установили трактор и л.а. Рено. Установил след разговор с ищеца, че друг автомобил го
застига и го блъска в задната част. След сблъсъка другия водач казал, че отива на работа в
Плафингер и не е останал на място. Служителите установили другия водач на работното му
място, където им казали, че при тестване със служебен дрегер е дал положителна проба за
алкохол го изпробвали и с техния дрегер. Отчел над 1.2 промила. Водачът нямал обяснение
за пробата, казал, че предния ден е пил. По водача Б.В. нямало видими травми, леко лъхал
на алкохол.
Свидетелят И., който е служител в Палфингер посочва, че им позвънили от полицията,
че има избягал от ПТП човек. Когато пристигнали Б. бил в нетрезво състояние. Колата му не
била на служебния паркинг, а отсреща с видими щети, блъсната отпред. Той им казал, че е
пил вечерта. Според свидетеля дрегерът отчел над 3 промила алкохол. Б. казал, че е
направил ПТП, но е бързал за работа.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницикът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
5
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380, а съгласно чл.498 ал.3
от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Настоящият случай касае хипотеза на ищец пострадал от ПТП, настъпило на
14.10.2020 г., който не е спорно, че се е обърнал първо към застрахователя на виновния
водач за заплащане на обезщетение по валидна застраховка ГО. От събраните по делото
доказателства – писмени, гласни и изслушани експертизи, както и районният съд е приел,
безспорно се установява, че са налице всички предпоставки на деликтната отговорност на
деликвента Б.В.: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и вредите, вкл. вина. С поведението си на пътя водачът В. е нарушил
разпоредбата на чл.42 от ЗДвП, както и общата разпоредба на чл. 20 ал.1 от ЗДвП - водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Независимо, че не е налице хипотезата на чл.300 от ГПК, виновният водач не е осъден за
причиненото ПТП, а наказателното производство против него е прекратено, въззивният съд,
приема, че е установена в настоящото производство вината му за настъпване на процесното
произшествие. Ответникът не е представил доказателства оборващи презумпцията за вина
на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Противоправното поведение на В. се състои в несъобразяване с правилата на движение
от негова страна, което е установено от разпитаните по делото свидетели и от авто-
техническата експертиза. Авто-експертът е категоричен, че основната техническа причина за
настъпилото произшествие е предприетата маневра „изпреварване“ от страна на водача В.,
без същия да е убеден, че ще има достатъчно свободен път пред себе си да завърши
маневрата безопасно, както за себе си така и за другите участници в движението. В. е имал
техническа възможност да предотврати сблъсъка, а ударения водач на лек автомобил Рено
С. не е имал такава възможност. В тази връзка въззивният съд намира за напълно
неоснователни възраженията на въззивника-застраховател при обжалване на
първоинстанционнто решение за това, че съдът е приел за установено това обстоятелство въз
основа на събраните по прекратеното ДП доказателства. Това не отговаря на
действителността, тъй като вещото лице авто-експерт освен тези доказателства, е
присъствал на разпита и на свидетелите в настоящото гражданско производство и изрично е
заявил, че техните показания не променят изводите, до които е достигнал в заключението си
относно механизма на ПТП и начина, по който е настъпило. Както и районният съд
правилно се е позовал на съдебната практика събрани в друго производство доказателства
могат да служат на експерта при изготвяне на заключение в исковото производство, още
повече че част от разпитаните в ДП свидетели са били разпитани и в настоящото, а
приобщеното по гражданско дело ДП следва да се цени в едно с всички доказателства по
делото, като с прилагането му съдът може да събира извънсъдебни признания на факти,
които някоя от страните е правила пред други органи.
6
При така установените кумулативни елементи на деликта – деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди в причинно-следствена връзка с деянието, както и вината на
дееца, въззивният съд преценя за правилно обжалваното решение, с което искът е уважен и
застрахователят е осъден да заплати на пострадалия от ПТП обезщетение.
При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на въззиваемия направените във въззивното производство разноски, които
съдът на основание чл.38 от ЗА във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г., определя в
размер 370 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/6.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 774/2021 г. по
описа на ЯРС в частта, с която съдът е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с адрес на
управление гр. София , ЕИК ********* да заплати на И.И.С., ЕГН ********** на основание
чл.432,ал.1 КЗ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 14.10.2020 год. ,ведно със законната лихва
върху сумата,считано от 10.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с адрес на управление гр. София , ЕИК
********* да заплати на адв.С.А. П., с личен № **********, САК на основание чл.38 от ЗА
във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г., адвокатско възнаграждение в размер 370
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7