Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Снежина Чолакова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Р.Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 149 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от „У.С.К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано управителя П.С.П., чрез адв.
К.Д., срещу Решение № 194 от 12.06.2020г., постановено по ВАНД № 2578/2019г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 27-0000952/25.10.2019г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Шумен, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на „У.С.К.“
ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. / две хиляди/ лева, за нарушение на чл.153, ал.2 от КТ.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че районният
съд не се е произнесъл по възраженията му в жалбата за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
визирани в чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и по
възраженията му за маловажност на санкционираното неизпълнение на
административно задължение в контекста на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради
изложените съображения отправя искане за отмяна на съдебното решение, както и
на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се
представлява.
Ответната страна,
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, редовно и своевременно призована, не
се представлява. От процесуалния й представител юриск.
Д.В.-И.е депозирано писмено становище, в което са изложени аргументи за
неоснователност на касационната жалба, въз основа на които е отправено искане
за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и пледира за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се
явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
На строеж
„Пречиствателна станция за производствени и битово – фекални
отпадъчни води в Пивоварна „Шуменско пиво“ в гр.Шумен, “У.С.Консулт“ ООД, *** изпълнявало събаряне
на съществуващи производствени сгради и изграждане на подпорна стена.
Със Заповед №142 – 1 от
05.08.2019г., издадена от управителя на дружеството, досежно
горепосочения строителен обект било установено сумирано изчисляване
на работното време за работниците и служителите, за
периода от 19.08.2019г. до 19.02.2020г. Във връзка с издадената заповед били
изготвени графици за работа и почивки. Съгласно графика за м.
септември 2019г., било предвидено М.Г.М., на длъжност „кофражист“,
да полага труд в периода от 09.09.2019г.
до 14.09.2019г. вкл. На 15.09.2019г. следвало да почива по график, след което
да полага труд в периода от 16.09.2019г. до 20.09.2019г.
вкл. Съгласно Вътрешен отчет за движението на работниците за месец септември
2019г., посоченият служител е работил без прекъсване 11 дни, в
периода 09.09.2019г. до 19.09.2019г. вкл.
При извършена на 19.09.2019г.
проверка на обекта по спазване на трудовото законодателство и на 27.09.2019г. по
документи, представени в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Шумен
, свидетелите П.С.и Г.П.- служители в Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Шумен, констатирали, че дружеството, в качеството му
на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото
законодателство с това, че не е
осигурило необходимата непрекъсната седмична почивка на М.Г.М.,
на длъжност „кофражист“, който е работил непрекъснато в периода от
09.09.2019г. до 19.09.2019г. вкл. без почивен ден.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол
за извършена проверка.
За констатираното
нарушение на чл.153, ал.2 от КТ на 27.09.2019г. св. П.С.съставил срещу дружеството
АУАН № 27 – 0000952, в присъствието на управителя П.П.,
на когото е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения или
обяснения.Такива не са били депозирани и в законоустановения
срок.
Въз основа на съставения
акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП, като е възприел изцяло
констатациите, съдържащи се в АУАН. На основание чл.414, ал.1 от КТ
на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл.153, ал.2 от КТ.
Районният съд е установил фактическата
обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на
доказателствения материал, е счел, че деянието на касатора съставлява административно нарушение по приложения
административнонаказателен състав. В тази връзка е
приел за безспорно установено, че касационният жалбоподател е нарушил чл.153,
ал.2 от КТ, доколкото по делото е установено по безспорен начин, че лицето М.М.е
работил без прекъсване 11 дни, в периода 09.09.2019г.
до 19.09.2019г. вкл. С оглед на това съдът е заключил, че деянието на
нарушителя правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по 414, ал.1 от КТ и същото не представлява
маловажен случай. По изложените съображения съдът е потвърдил наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови
решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по
надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни
доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на
съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от
фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от
фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду
си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да
установи дали е извършено описаното в НП нарушение (което в хода на съдебното
производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е
осъществено. Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална
активност при събиране на доказателствения материал
за установяване на обективната истина по спора. Правилно
съдът е приел, че от най-голямо значение за изясняване
на фактическата обстановка са
показанията на П.С.и Г.П.–
служители в Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, които са се запознали
с графика за работа и почивки на работниците
и служителите в «У.С.К. за периода м.септември 2019г., въз основа на
които са направили
обоснован извод, че лицето М.М.е
полагало труд без прекъсване в рамките
на 11 дни, т.е. без да му е била осигурена
междуседмична почивка съгласно изискванията на чл.153,
ал.2 от КТ. Обосновано съдът е кредитирал
показанията на посочените
свидетели, доколкото същите
са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на дееца обстоятелства, при липса на индиции за евентуална заинтересованост от изхода на делото, както и при липса на каквито и да било доказателства, които да ги опровергават.
Основните възражения, наведени в касационната жалба,
са във връзка с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП. Настоящият
касационен състав намира, че същите са неоснователни, тъй като не кореспондират
с приложените по делото писмени доказателства. Както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП категорично е посочено дата и място на
извършване на нарушението – 15.09.2019 г. в град Шумен; подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено, както и са посочени конкретните правни
норми, които са нарушени от дружеството като работодател, включително и
правилната санкционна норма.
Неоснователно е възражението на касатора,
че районният съд не се е произнесъл за наличие на основание за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Видно от мотивите на атакуваното съдебно решение, решаващият съд
е изложил подробни аргументи за липса на основания по чл.28 от ЗАНН и за
неприложимост на чл.415в ал.1 от КТ, които изцяло се споделят от настоящата
касационна инстанция. С оглед на това не следва да бъдат преповтаряни в
настоящото решение, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
препраща към мотивите на оспореното съдебно решение.
Горното мотивира настоящия
състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в
пределите на касационната проверка до релевираните с
жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата
отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира, че атакуваното пред него решение следва
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал. 2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194 от
12.06.2020г., постановено по ВАНД № 2578/2019г. по описа на Районен съд -
гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло сила на 01.12.2020г.