Р Е Ш Е Н И Е
№ 260424
гр. Перник, 27.10.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00840 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П.Р.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. ц., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр.
Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния
директор Любомир Спасов, иск с
правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата 5465,39 лв. - главница, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода 01.03.2004 г. – 30.04.2009 г., за което
вземане е издаден изпълнителен лист от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 5028/2009 г. на
РС – Перник, поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че по посочения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 100 по описа за 2010 г. на ЧСИ С.Д.. Твърди, че последното
изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 28.05.2010 г.,
представляващо запор върху МПС, собственост на длъжника, след което не са
извършвани изпълнителни действия в продължение на две години. С оглед
изложеното, счита, че изпълнителното дело е прекратено на 25.05.2012 г., от
който момент е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност. Моли
да се приеме за установено, че не дължи главницата по издадения изпълнителен
лист, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.
Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че за принудително събиране на вземането първоначално е
образувано изп.д.№ 100/2010 г. на ЧСИ С.Д. с район на действие ПОС, с което е
прекъсната погасителната давност за вземането. Счита, че погасителната давност
за вземането, предмет на настоящото производство, е 5-годишна, тъй като с
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК оспорването на факти,
относими към изискуемостта на вземането, се преклудира и започва да тече нова
давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приложения заверен препис на изп.д. № 100/2010 г. по
описа на ЧСИ С.Д. се установява, че е образувано по молба вх. № 01252/01.04.2010 г. на
„Топлофикация - Перник” АД въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2010 г.,
издаден по влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 5028/2009 г. на РС-Перник. В цитираната молба е направено
искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху
вземанията на длъжника, възбрана върху притежавани от длъжника недвижими имоти,
респ. спиране на МПС на длъжника от движение. В тази връзка съдебният
изпълнител е извършил справка за наличие на задължения към НАП, справка за
действащи трудови договори от НОИ, справка за движими вещи, недвижими имоти и
банкови сметки.
На 27.05.2010 г. е входирано запорно съобщение в ОД на
МВР - Перник за наложен запор върху лек авотмобил „Москвич” 412 с рег.№ *** и на 15.06.2010 г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника.
На 04.03.2015 г. е постъпила молба от
„Топлофикация-Перник” АД с искане за налагане на запор върху вземанията на
длъжника, респ. налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Молба с
идентично съдържание е депозирана и на 06.03.2015 г. и на 03.04.2015 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че е погасена по давност главницата,
за която в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело.
Дори да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, каквито доводи се навеждат в исковата молба, то правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което
ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране
на ново изпълнително производство, в който смисъл е Определение №
513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г.на ВКС.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед
за изпълнение, главницата, по който ищецът твърди, че не дължи поради изтекла
погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза
в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане
срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на
факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ
процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване
е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По
изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед
за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност
за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по
в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.
В случая липсват данни за датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началаният
момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен
срок, е датата на издаване на изпълнителния лист – 24.02.2010 г.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение
№ 170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, IV г.о. и в решение №
51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на
чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и
впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен
акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма
няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. Съобразно
това разрешение за процесното принудително изпълнение приложение следва да
намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Според
последното погасителната давност за процесните вземания е прекъснала с
образуване на изп.д. № 100/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д., а след това е спряла
да тече докато е траяла висящността му. Видно от представения по делото препис
на изпълнителното дело, че последното изпълнително действие е изпращането на
запорно съобщение до ОД на МВР – Перник, входирано на 27.05.2010 г. В рамките на две години, считано от 27.05.2010
г., не са извършени изпълнителни действия и не е поискано извършването
на такива.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на
закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на на 27.05.2012 г. изп.д. № 100/2010 г. по
описа на ЧСИ С.Д. е прекратено по силата на закона, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно
постановките на приложимото към процесното принудително изпълнение ППВС № 3/1980
г., от този момент започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погаяване на
съдебно признати вземания.
Тъй като давността за вземането не е изтекла към момента
на приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, следва да бъдат съобразени
неговите постановки, според които новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие – 27.05.2010
г. Следователно превиденият в закона петгодишен давностен срок е изтекъл на 27.05.2015
г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 219,00
лв. за държавна такса и 600,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение,
съобразно представения договор за правна услуга.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Р.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата
5465,39 лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и
девет стотинки/ - представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.03.2004 г. – 30.04.2009 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от
24.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 5028/2009 г. на РС – Перник, поради погасяването му по давност след издаване на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
819,00 лв. /осемстотин и
деветнадесет лева/ – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: