Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на
секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14533/2020г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от “А.З.К.Н.П.З.”*** срещу Ж.К.
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и
чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания, както
следва:
1./ за сумата от 937,
63 лв., претендирана като падежирала на 12.11.2019г. главница по сключен на
16.11.2018г. между Ж.К. и “И.А.М.” АД договор за паричен заем №
3373406/16.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
2./ за сумата от 142,
01 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 17.12.2018г.
до 12.11.2019г.;
3./ за сумата от 69,
05 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва за времето от 13.11.2019г. до 27.08.2020г., които вземания са прехвърлени
с договор за цесия от 30.01.2017г. и Приложение № 1/02.12.2019г., за които суми
е издадена заповед № 4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10697/2020г. по описа на Районен съд
– Варна.
В исковата молба се излага, че на
16.11.2018г. е сключен договор за паричен заем № 3373406, по силата на който “И.А.М.” АД е поел задължение да
предостави на Ж.К. сумата от 1 200 лв., с която се рефинансира
съществуващо задължение на потребителя към същия търговец по договор за паричен
заем № 3203910 в размер на 669, 95 лв., а остатъкът да му бъде предаден, а
ответникът да върне заетата сума в срок до 12.11.2019г. на равни месечни
погасителни вноски всяка в размер на 119, 96 лв.
Твърди се, че кредиторът е изпълнил поетите с договора
задължение, а потребителят е преустановил редовното обслужване на кредита на
23.05.2019г., от който момент ответникът не е извършвал никакви плащания.
При настъпване на окончателния падеж на кредита -
12.11.2019г. потребителят дължи освен главница и обезщетение за забава върху
нея и договорна лихва до края на срока на договора, която не е заплатена на “И.А.М.”
АД.
Така възникналите вземания в патримониума на кредитора са
надлежно прехвърлени с договор за цесия, която следва да се счита съобщена на
длъжника с връчване на препис от исковата молба.
Правният интерес от предявяване на установителните искове
се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ж.К., оспорва предявените искове по основание
и размер.
Релевират
се възражения за нищожност на договор за паричен заем № 3373406/16.11.2018г., на осн.
чл. 22 ЗПК, както следва:
1./ поради неспазване изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 9,
11, 12, 20 и чл. 12, ал. 2, т. 9 - отсъствие на погасителен план, подписан от
потребителя, съдържащ информация за размера на главницата и възнаградителната
лихва по отделно, не са посочени лихвения процент, дължим при просрочие,
предупреждение за неблагоприятните последици при просрочие на вноските, право
на отказ от договора;
2./ потребителят не е полагал подпис в Общите условия,
които са неразделна част от договора, нито е получавал “стандартен европейски
формуляр”;
3./ ГПР е изчислен в нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 9 ЗПК;
След като договорът е нищожен, то в случай, че бъде
доказано предаване на сумата от 1 200 лв., то потребителят следва да върне
само и единствено чистата стойност на кредита.
Поддържа се още, че уговорената възнаградителна лихва и
неустойка по чл. 4, ал. 1 са нищожни, тъй като разпоредбите са не са уговорени
индивидуално и са неравноправни, сключени във вреда на потребителя, водещи до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
В случая, липсват данни как е изчислен ГПР и върху
усовената или непогасената главница за периода на ползване на кредита.
Включването на допълнителни суми към анюитетните вноски променя несъменено
нейния размер в неблагоприятна за потребителя посока.
Уговоряването на размер на възнаградителната лихва и
неустойка надхвърлящ законната лихва има за последици нищожността им поради
накърняване на добрите нрави.
В случай, че договорът е действителен се оспорва същият
да е подписан от лице, представляващо търговеца.
Оспорва се още, че сумата по кредита е получена от
потребителя. Не са налице данни и, че с част от нея е погасено задължение по
друго правоотношение между потребителя и търговеца.
Оспорват се и твърденията, че цесията е съобщена на
цедента.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на
претенциите.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10697/2020г. на Районен съд – Варна в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича
се сочи договор за паричен заем № 3373406/16.11.2018г. /л. 6/, сключен между “И.А.М.” АД, действащ чрез Марчел
Първев и Ж.К..
Със сключване на договора, кредиторът е поел задължение
да предостави под формата на заем сумата от 1 200 лв., а потребителят да върне общо
сумата от 1 439, 52 лв., включваща заетата сума и възнаградителна лихва
при фиксиран лихвен процент от 35 % на 12 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 119, 96 лв. в срок до 12.11.2019г. на конкретни дати, посочени в
него.
В чл. 3, ал. 1 от договора, е обективирано съгласието на
страните с получената сума да се рефинансира текущ заем на Ж.К., като същата е
изразила съгласие да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем №
3203910 в размер на 669, 95 лв.
В ал. 2 от същата разпоребда е инкорпорирано изявление за
прихващане на насрещните изискуеми задължения – заемодателят прихваща
задължението на заемателя, посочено в предходната алинея, като след извършване
на прихващането дружеството заплаща на г-жа К. остатъка от заетата сума, а
договорът “има силата на разписка.”
С полагането на подпис в договора, г-жа К. е
декларирала, че е получила екземпляр от него /чл. 19, ал. 6/ и е дала съгласие
да получи на ел. поща, посочена в титулната част на съглашението, съобразно чл.
11, ал. 1 стандартен европейски формуляр, поради което възражението за
нищожност на договора, се явява неоснователно.
За пълнота на изложеното следва да се
отбележи, че дори и да се приеме, че потребителят не е получил на посочената
електронна поща стандартен европейски формуляр, то неизпълнението на
задължението на кредитора не влече нищожност на съглашението, тъй като
отсъствието на необходимата информация за сравняване на различните предложения
и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит по чл. 5, ал. 1 ЗПК, в редакцията му към момента на сключването му /19.06.2018г.
в сила от 01.07.2018г./, не е част от задължителното съдържание посочено в чл.
9 и 10 ЗПК.
Редакцията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Закона за
потребителския кредит /ДВ,
бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 1.07.2018 г./
към деня на
сключване на правоотношението – 16.11.2018г. поставя
следните изисквания към формата и съдържанието му, на които договор за паричен
заем № 3373406/16.11.2018г., отговаря:
1./
договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с
еднакъв по вид, форма и размер шрифт – не по-малък от 12 в екземпляр за всяка
една от страните – чл. 10, ал. 1 ЗПК;
2./
договорът е изготвен на разбираем език по чл. 11, ал. 1 и съдържа: дата и място
на сключване /гр. Варна, 16.11.2018г./; вида на предоставения кредит /под
формата на заем/; идентификационни данни на потребителя и кредитора; срокът на
договора /до 12.11.2019г./; общият размер на кредита и условията за усвояването
му /1 439, 52 лв./; лихвеният процент от 35 %; ГПР – 41, 62 %; условията за
издължаване на кредита, включително и погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
който план в случая е инкорпориран в самия договор, както и останалите условия,
предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 27.
Обстоятелството,
че във всяка погасителна вноска не е посочена частта от главницата и възнаградителната лихва, която потребителят дължи на
кредитора, не води до нарушение изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Известно е, че първоначално потребителят заплаща по-голям размер на възнаградителната лихва от месечната погасителна вноска, а
след това главница.
Една договорна клауза е неравноправна при
наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена;
2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията –
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на
страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Изключението по чл. 144,
ал. 3, т. 1 ЗЗП намира приложение в случай, че изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от
държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не
може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението
на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко
от неговата воля.
Разпоредбата
на чл. 6 от договора, в която е уговорено заплащане на възнаградителна
лихва, не е нищожна. С
тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като
този размер е ясно посочен и се равнява на 35 %. Следователно клаузата съдържа
конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото касае основния
предмет на договора– възнаградителната лихва по
договора за кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно
изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като
неравноправна.
ГПР
от 41, 62 % по кредита не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове, определена с ПМС на Република България и в него
не са включени разходите, посочени в чл. 19, ал. 3 ЗПК, видно от неоспореното
заключение на допуснатата ССчЕ и проведения разпит на
експерта, поради което възражението за нищожност, по чл. 19, ал. 5 ЗПК, е също
неоснователно.
Въз
основа на така изложеното, съдът приема, че при сключване на договор за паричен
заем № 3373406/16.11.2018г. са били
спазени императивните изисквания на чл. 10 и чл. 11, ал. 1, вкл. и т. 11 и чл.
19 ЗПК, поради което същият е действителен.
С
част от получената сума в размер на 669, 95 лв., г-жа К. е погасила, съобразно
изявлението й за прихващане, свое задължение по предходно правоотношение между
същите страни, а именно договор за паричен заем № 3203910/18.04.2018г. /л. 92/,
формирано от главница, възнаградителна лихва и
неустойка, чиито размер, според приетото заключение на ССчЕ
съответства на посоченото в договора от 16.11.2018г.
В
конкретния случай, предмет на настоящото производството е валидното сключване
на договор
за паричен заем № 3373406/16.11.2018г. Извън предмета на същото е валидността
на правоотношение, предхождащо това от 16.11.2018г. Достатъчно е ищецът да
установи съществуването на друго правоотношение, предхождащо това, сключено на
16.11.2018г., което безсъмнено, следва да се счита доказано. Защитата на
длъжника срещу недействителни клаузи по договор за паричен заем №
3203910/18.04.2018г., следва да се осъществи в друго производство между
страните, които са го сключили, респ. техните правоприемници.
Съобразявайки изявлението за прихващане,
инкорпорирано в чл. 3, ал. 1 от договора от 16.11.2018г. и изявлението в чл. 3, ал. 2, то съдът приема, че кредиторът
е изправна по правоотношението страна. Задължението по предходното
правоотношение е погасено до размера на сумата от 669, 95 лв., а остатъкът е
получен от потребителя, извод направен въз основа на разписката, инкорпорирана
в договора, която съставлява частен свидетелстващ документ, с който
потребителят признава неизгоден за себе си факт, а именно, че е получил в брой
остатъка от 530, 05 лв.
След
сключване на договора, потребителят е извършил следните плащания, както следва:
1./
главница в размер на 262, 37 лв. и възнаградителна
лихва от 97, 51 лв., т.е. две погасителни вноски в пълен размер;
2./
неустойка по чл. 4, ал. 2 в размер на 340, 86 лв.;
3./
разходи за събиране на вземанията в размер на 18 лв.;
Съобразно
изготвеното заключение на ССчЕ, в деня на настъпване
на окончателния падеж, размерът на дължимата главница възлиза на 937, 63 лв., а
възнаградителната лихва за периода от 16.02.2019г. до
12.11.2019г., е 142, 01 лв.
Дължимото
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва по чл. 8 от договора
върху неплатената главница от 937, 63 лв., възлиза на 75, 27 лв. за времето от
13.11.2019г. до 27.08.2020г.
Разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 от договора възлага на потребителя задължението да осигури в
тридневен срок едно от следните обезпечения: поръчителството на две физически
лица или банкова гаранция в полза на кредитора.
Безспорно
е, че г-жа К. не е осигурила на кредитора нито едно от визираните обезпечения
на вземанията по правоотношението и съобразно уговореното следва да заплати по
чл. 4, ал. 2 неустойка в размер на 1 076, 64 лв., платима разсрочено с
всяка една от погасителните вноски.
Макар и да е
уговорена като санкция доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, същата е предвидена да се кумулира към дължимото текущо
възнаграждение, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин неустойка по същество е добавък
към текущото възнаграждение и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за кредитора. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да
се включат в годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл.
4, ал. 1 и ал. 2 от договора се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че същата противоречи
на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и
като такава непораждаща права и задължения за страните по кредитното
правоотношение.
В
изготвената тарифа на „И.А.М.“ АД, с чието съдържание
потребителят е декларирал, че е запознат, съобразно чл. 16, е предвидено, че
кредиторът събира такса разходи при събиране на вземането /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др./ в размер на 9 лв. при забава в
плащането на вноска повече от 30 дни.
В конкретния
случай, съдът дължи преценка спазено ли е императивното правило на чл. 33, ал.
1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Потребителят следва да заплаща и посочените по-горе такси и
разноски. Макар и последните да са наименовани „такса
разходи за събиране на вземането”, това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна на потребителя, а представлява фиксиран
предварителен размер на обезщетение за допуснато наизпълнение
на договорно задължение. С определяне на горните плащания по същество се
заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както
съдът посочи по-горе, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи от
договора и Тарифата на „И.А.М.“ АД са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по правоотношението.
Отделно,
е налице и противоречие с разпоредбата на чл. 10 а ЗПК, според която кредиторът
не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие.
За пълнота
на изложеното следва да се посочи, че дори и посочените клаузи на договора да
бяха действителни, то сумите биха били недължими, тъй като не са ангажирани
доказателства, че служител на кредитора, е извършвал каквато и да е дейност за
извънсъдебно събиране на задължението.
Съгласно
заключението по т. 3 от заключението на ССчЕ,
дължимата главница към деня на падежа – 12.11.2019г., е в размер на 652, 64 лв. възнаградителната
лихва за времето от 17.12.2018г. до 12.11.2019г., възлиза на 68, 14 лв., а обезщетението за забава
от 52, 39 лв. върху сумата от 652,
64 лв. за периода от 13.11.2019г. до 27.08.2020г., след отнасяне на
платената сума в общ размер на 358, 86 лв. по нищожните клаузи към
погасителните вноски, тъй като плащанията потребителят е извършвал съобразно
уговореното в договора на съответните падежни дати.
С договор
за цесия от 30.01.2017г. и Приложение № 1/02.12.2019г., „И.А.М.“ АД е прехвърлило на “А.К.П.З.” ЕАД вземанията си за
главница и възнаградителна лихва, произтичащи от договор за паричен заем №
3373406/16.11.2018г.
Доколкото в патримониума на кредитора са
възникнали вземания в посочените по-горе размери, то същият е могъл да
прехвърли с договора за цесия само онова на което е бил носител до които размери исковете по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху
дължимата главница от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
31.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над присъдените суми до претендираните,
установителните искове, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
При
този изход на спора, в полза на ищеца “А.З.К.Н.П.З.” ООД, следва да се присъдят разноски за
уважената част, възлизащи на 387, 30 лв. за настоящото производство, а за
производството по ч.гр.д. № 10697/2020г. по описа на Районен съд – Варна сумата
от 35, 98 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски
в полза на ответника не се присъждат поради липса на доказателства за
извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ж.Я.К., ЕГН **********,***, *****ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.”*** сумата от 652, 64 лв. /шестстотин петдесет и
два лева и шестдесет и четири ст./, представляваща падежирала на 12.11.2019г. главница по
сключен на 16.11.2018г. между Ж.К. и “И.А.М.” АД договор за паричен заем №
3373406/16.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 30.01.2017г. и
Приложение № 1/02.12.2019г., за която сума е издадена заповед №
4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 10697/2020г. по описа на Районен съд – Варна по
предявения от “А.З.К.Н.П.З.”*** срещу Ж.Я.К., ЕГН **********,***,
******иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.З.К.Н.П.З.”*** срещу Ж.Я.К.,
ЕГН **********,***, ******иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над присъдената сума от 652, 64 лв. до претендираната от 937, 63 лв., представляваща падежирала на 12.11.2019г. главница по
сключен на 16.11.2018г. между Ж.К. и “И.А.М.” АД договор за паричен заем №
3373406/16.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 30.01.2017г. и
Приложение № 1/02.12.2019г., за която сума е издадена заповед №
4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 10697/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ж.Я.К., ЕГН **********,***, *****ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.”*** сумата от 68, 14
лв. /шестдесет и осем лева и четиринадесет ст./, представляваща
възнаградителна лихва за времето
от 17.12.2018г. до 12.11.2019г. по сключен на 16.11.2018г. между Ж.К. и “И.А.М.” АД
договор за паричен заем № 3373406/16.11.2018г., което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от 30.01.2017г. и Приложение № 1/02.12.2019г., за която сума е
издадена заповед № 4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10697/2020г. по описа на Районен съд –
Варна по предявения от “А.З.К.Н.П.З.”*** срещу Ж.Я.К., ЕГН **********,***,
******иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.З.К.Н.П.З.”*** срещу Ж.Я.К.,
ЕГН **********,***, ******иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над присъдената сума от 68, 14 лв. до претендираната от 142, 01 лв., представляваща възнаградителна лихва за времето от 17.12.2018г. до
12.11.2019г. по сключен на
16.11.2018г. между Ж.К. и “И.А.М.” АД договор за паричен заем № 3373406/16.11.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 31.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 30.01.2017г. и Приложение № 1/02.12.2019г.,
за която сума е издадена заповед № 4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10697/2020г. по описа
на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ж.Я.К., ЕГН **********,***, *****ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.”*** лв. /петдесет и
два лева и тридесет и девет ст./, представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва върху неплатената главница от 652, 64 лв. по
сключен на 16.11.2018г. между Ж.К. и “И.А.М.” АД договор за паричен заем №
3373406/16.11.2018г. за времето от 13.11.2019г. до 27.08.2020г., за която сума
е издадена заповед № 4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10697/2020г. по описа на Районен съд
– Варна по предявения от “А.З.К.Н.П.З.”*** срещу Ж.Я.К., ЕГН **********,***,
******иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.З.К.Н.П.З.”*** срещу Ж.Я.К.,
ЕГН **********,***, ******иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД за разликата
над присъдената сума от 52, 39 лв.
до претендираната от 69, 05 лв., представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху неплатената
главница от 652, 64 лв. по сключен на 16.11.2018г. между Ж.К. и “И.А.М.” АД
договор за паричен заем № 3373406/16.11.2018г. за времето от 13.11.2019г. до
27.08.2020г. за която сума е издадена заповед № 4678/01.09.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10697/2020г.
по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Ж.Я.К., ЕГН **********,***,
******ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД сумата от 423, 01 лв. /четиристотин двадесет и три
лева и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от която 387, 03 лв. за настоящото производство, а за производството
по ч.гр.д. № 10697/2020г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 35, 98 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: