МОТИВИ
по н.о.х.д. №1465/2013 г. по описа на ВрРС, НК, І-ви състав
Врачанска районна прокуратура (ВрРП) e повдигнала
обвинение срещу С.Е.П.,
роден на *** ***, понастоящем в Затвора – гр. Враца, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, основно образование, безработен, ЕГН:**********, за
това, на 21.09.2013 г., в гр. Враца, в заведение С., чрез
нанасянето на удари с ръце в областта на главата, да е причинил на П.Д.Я.
средна телесна повреда, изразяваща се в
изпадане в безсъзнателно състояние вследствие на претърпяна закрита
черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресениe, което
да е довело до реализация на медикобиологичния признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като телесната повреда да е причинена по
хулигански подбуди и при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.131а, вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК.
В
съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият П.
и защитникът му – адв. Е. Г. от ВрАК, правят искане производството по делото да
се развие при условията на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 НПК, като П. заявява, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се
събират други доказателства относно тези факти. Съдът съобрази, че така формулираното искането за разглеждане на
делото по реда на глава ХХVII НПК е направено преди даване ход на
съдебното следствие и отчете, че самопризнанията на подсъдимото лице се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което
и на основание чл.372, ал.4 НПК допусна производството
да протече при условията на глава ХХVІІ, чл.371 и сл. НПК.
В хода на съдебните прении представителят на ВрРП поддържа внесеното
обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото доказателствена маса по
безспорен и категоричен начин се установява виновната деятелност на подсъдимото
лице. При това прави искане съдът да признае П. за виновен и изтъквайки наличните по делото
отегчаващи отговорността обстоятелства моли да му
определи наказание Лишаване от свобода над средния предвиден от законодателя
размер, което да се редуцира по реда на чл.58а, ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. Е. Г. - ВрАК, поддържа тезата на
прокуратурата за доказаност на виновната деятелност на П. и пледира за
определянето на наказание около или под средния предвиден от законодателя
размер.
Подсъдимият
П. се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Той споделя застъпената от
защитника си теза без да я доразвива, изказва съжаление за случилото се и в
последната си дума моли за справедлива присъда.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, СЪДЪТ НАМИРА за установено
следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
С.Е.П. е роден на *** ***, понастоящем в Затвора – гр. Враца, българин, български
гражданин, неженен, основно образование, безработен, ЕГН:**********. Същият е многократно осъждан както с определение по ч.н.д. №765/2011 г. по описа на ВРС, в сила от
24.06.2011 г., му е определено общо наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години, измежду наложените му по н.о.х.д. №1655/2011 г.,
н.о.х.д. №1483/2011 г., н.о.х.д. №10031/2010 г. и н.о.х.д. №1338/2009 г. по описа
на ВрРС.
До 20.09.2013 г. св. П. Я. познавал подсъдимия П. само по физиономия
и нямал каквито и да е отношения с него. Вечерта на 20 срещу 21.09.2013 г. св. П. Я. се намирал в заведение С., гр. Враца, като заедно с него били св. Р. А., А. А., С. Д., Х. Х., Л. Н. и М. М.. В
заведението по това време се намирал и подсъдимия П.. По време
на вечерта подсъдимият и св. П. Я. не водили разговор, нямали конфликт и
каквито и да е взаимоотношения
помежду си. Около 02:20 часа на 21.09.2013 г. св. П. Я. и св. С. Д. отишли до тоалетната в
заведението, като св. С. Д.
останала на площадка отпред,
а св. П. Я. влязъл
в една от кабинките и притворил след себе си вратата. Почти
веднага на мястото пристигнал
подсъдимия и със сила изритал вратата на
тоалетната, в която се намирал св. П. Я.. Виждайки св. П. Я. вътре, без
да каже нищо, подсъдимият му нанесъл удар с ръка в областта на главата. В
следствие на удара св. П. Я. паднал на земята, а подсъдимият
продължил да му нанася удари с ръка по лицето. Св. С. Д. започнала да крещи на подсъдимия да прекрати побоя, но след като не успяла да го спре, изтичала до масата при останалите от
компанията и им казала за случващото се. Св. Р. А., А. А. и Х. Х. веднага отишли до тоалетната, следвани от останалите, и видели, че
св. П. Я. лежи на пода без да помръдва, а подсъдимият
му нанася удари. Св. Р. А., А. А. и Х. Х. се
опитали да спрат подсъдимия, но той започнал да нанася удари
на тях. Св. Х. Х. успял да вдигне св. П. Я.
от земята и заедно с него се затворил в кабинката на
тоалетната, където установил, че св. П. Я. е в неконтактно състояние и изглеждал в
безсъзнание. Междувременно, на площадката пред кабинката сбиването се
разраснало, като в създалото се меле се намесипи и св. М. Х., А. Й. и Д. М.. Подсъдимият използвал суматохата и избягал, а св. М. М. и Х. Х. се развикали, че са полицаи и това довело
до прекратяване на боя. След това св. Х. Х., Р. А. и А. А. издърпали св. П. Я. до близките мивки в тоалетната и започнали да го пръскат с вода,
в резултат на което той се
размърдал и отворил очи,
но продължил да изглежда замаян. Малко
по-късно, след като св. П. Я. се стабилизирал, останалите му помогнали да се изправи и го съпроводили до близкото
полицейско управление, за да сигнализират за случилото
се.
В хода
на образуваното ДП се установило, че в
следствие на нанесените удари, св. П. Я. е получил оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи с притваряне на
очните цепки; две повърхностни разкъсно-контузни рани; охлузване и оток в
областта на челото; оток в окосмената част на главата;
оток на лява лицева половина; разкъсвания на лигавицата на горна устна;
кръвонасядане на лигавицата на долна устна, както и охлузвания и кръвонасядания
на тялото и горните крайници - наранявания, причинили му временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. В следствие на същите удари, св. П. Я. е претърпял и закрита
черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение, довела
до безсъзнателно състояние, което причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото при
условията на чл.373, ал.4 НПК доказателства. Съдът взе предвид самопризнанието
на подсъдимият П. относно извършването на инкриминираното деяние, както и
подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а
именно: гласни – показанията на свидетелите П. Я.,
С. Д., А. А., Р. А., Х. Х., М. М., Л. Н., Д. Д., М. Х., А. Й. и Д. М., писмени
– тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, СПЕ, характеристични
данни, справка съдимост и другите
събрани по реда на НПК доказателства.
От
показанията на св. П. Я., С. Д., А. А., Р. А., Х. Х.,
М. М., Л. Н., Д. Д., М. Х., А. Й. и Д. М. се
установява, че в процесната вечер св. П. Я. е бил в заведение С. – гр. Враца с
компания и че по време на вечерта, а и преди това, не
е водил разговор с подсъдимия П. и не е имал каквито и да е отношения с него.
Установява се и това, че около 02:20 часа св. П. Я. е отишъл в тоалетната в
заведението, където малко след това е отишъл и подсъдимия, изритал е вратата на тоалетната, в която се намирал св. П. Я. и му е
нанесъл удар с ръка в областта на главата, а
след като св. П. Я. е паднал на земята е продължил да
му нанася удари с ръка по лицето. Свидетелите разказват и за това,
че когато св. Р. А., А. А. и Х. Х. се опитали
да спрат подсъдимия, той започнал
да нанася удари на тях, в което време св. Х. Х.
успял да вдигне св. П. Я. и
установил, че същият е в неконтактно състояние, а след като бил
напръскан с вода успял
да се размърдал и отворил очи, но останал замаян. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като счита същите за логични,
кореспондиращи си и несъдържащи съществени противоречия по отношение на
релевантните за доказване факти.
Съдът
кредитира и съдържащата се по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, от заключението на която се установява, че св. П. Я. е получил оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи с притваряне на
очните цепки; две повърхностни разкъсно-контузни рани; охлузване и оток в
областта на челото; оток в окосмената част на главата; оток на лява лицева
половина; разкъсвания на лигавицата на горна устна; кръвонасядане на лигавицата
на долна устна и охлузвания и кръвонасядания на тялото и горните крайници -
наранявания, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установява се и това, че св. П. Я. е изпаднал в безсъзнателно
състояние в резултат на претърпяна закрита
черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение, което
е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Настоящата
инстанция се довери и на съдържащата се по делото СПЕ, като счете същата за
компетентно изготвена и отговаряща на поставените й задачи. От заключението на
експертизата се установява, че към момента на деянието подсъдимият П. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могьл да ръководи
постъпките си.
Съдът
кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, като намира,
че същите са непротиворечиви по отношение на подлежащите на доказване факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
изложеното и при така установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението по чл.131а, вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК както
от обективна, така и субективна страна.
От обективна страна,
доказателствено обезпечената фактология сочи, че на 21.09.2013 г., в гр. Враца,
в заведение С., чрез нанасянето на удари с ръце в областта на главата, подсъдимият
е причинил на П.Д.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние вследствие на претърпяна закрита черепно-мозъчна травма
– мозъчно сътресение, което да е довело до реализация на медикобиологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. С това подсъдимият
е осъществил състава на престъпното посегателство по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК
Установи
се и това, че побоят над св. П. Я. подсъдимият е нанесен без причина, тъй като със св. П. Я. не са имали никакви отношения
преди процесната вечер, а през процесната вечер между тях не е възникнал
конфликт, като двамата дори не са разговаряли помежду си. Установи се също, че малко преди описаните
събития подсъдимият по
идентичен начин е посетил тоалетните
в заведението, където в това време се намирапи св. М. М. и Х. Х., и по същия начин демонстративно е изритал вратите на двете кабинки, след което е излязъл. При това и поради неустановяването на личен мотив за
извършване на разглежданата деятелност, както и отчитайки цялостното установено
по делото поведение на подсъдимия в рамките на процесната вечер, съдът се
солидализира със становището на обвинението, че за действията си подсъдимият е бил воден от мотив да изрази явно неуважение към обществото и да демонстрира пренебрежение и грубо незачитане на установените норми на
поведение и социални ценности. При това
деятелността му се явява извършена при условията на чл.131, т.12 НК.
Отделно
от изложеното, по делото се установи още, че подсъдимият П. е извършил разглежданото
деяние след като е бил многократно осъждан и след като с определение по ч.н.д. №765/2011 г. по
описа на ВРС, в сила от 24.06.2011 г., му е определено общо наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години измежду наложените му по н.о.х.д. №1655/2011 г.,
н.о.х.д. №1483/2011 г., н.о.х.д. №10031/2010 г. и н.о.х.д. №1338/2009 г. по
описа на ВрРС. При това първостепенния съд прие, че деятелността на П.
е извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.131а НК.
По изложените съображния съдът прие, че от обективна
страна П. е извършил престъпление по чл.131а,
вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК, а
именно на 21.09.2013 г., в гр. Враца, в заведение С., чрез нанасянето на удари
с ръце в областта на главата, причинил на П.Д.Я. средна телесна повреда, изразяваща
се в изпадане в безсъзнателно състояние вследствие на претърпяна закрита
черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение, което довело до реализация на
медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота,
като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди и при условията на
опасен рецидив.
От
субективна страна подсъдимият П. е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК).
Подсъдимият е нанасял удари с ръка в областта на главата на св. П. Я. и е знаел, че
извършва акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на същия и че употребява сила. Независимо от това, той е извършил тези си действия,
добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и такова от вида на действително причиненото. Подсъдимият е
насочил всичките си усилия към осъществяване на акта, съзнавайки характера на деянието си и желаейки
настъпването на негативния резултат. Ето защо съдът прие, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им, при което деянието
е извършено умишлено.
Мотивиран
от горното настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият П. е извършил
престъпното посегателство както от обективна, така и от субективна страна и го
призна за виновен по повдигнатото обвинение за извършено по чл.131а, вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК
престъпление.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.131а, вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до
12 години.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия П. съдебният състав съобрази степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. Съдът прие, че обществената опасност на разглежданото престъпление
е висока, тъй като механизмът на извършването му от страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на обществените
отношения. Отчетена бе също така изключително нарастващата динамика на
тези престъпления в цялата страна.
При преценка на обществената опасност на дееца съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото му съдебно
минало, включващо осъжданията извън квалифицирането
на деятелността и лошите му характеристични данни. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и обстоятелството, че деятелността на П.
е допълнително усложнена от това, че я е извършил по
хулигански подбуди. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази
младата възраст на подсъдимия, изказаното от него съжаление за случилото се,
както и обстоятелството, че на досъдебно производство е извършил частично
самопризнание.
Отчитайки
изложените по-горе смекчаващи отговорноста обстоятелства и установените
отегчаващи такива, съдът прие, че с оглед броя и значимостта им, на подсъдимия П.
следва да се определи наказание в рамките на предвидения от законодателя среден
размер. Съобразявайки това и отчитайки заложените в разпоредбата на чл.36 НК
цели на наказанието, съдебният състав достигна до извода, че най-справедливо и съответстващо на установената по делото фактология - на формата на вина на
подсъдимия, на характера и тежестта на извършеното от него и на другите
специфики по случая, характеризиращи деянието и дееца, е
определянето на наказание Лишаване от свобода за срок от 9 години.
Доколкото
производството по делото се разви по реда на гл.ХХVІІ, чл.371 и сл. НПК, на основание
чл.58а, ал.1 НК определеното на П. наказание Лишаване от свобода за срок от 9
години бе редуцирано с 1/3 и намалено на 6 години. На основание чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 ЗИНЗС съдът постанови така определеното наказание да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим в затвор.
От така
определеното наказание, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК съдът постанови да
бъде приспаднато времето през което подсъдимият П. е бил задържан и реално е
търпял МН „Задържане под стража”, а именно считано от 23.09.2013 г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото, съдът осъди подсъдимия П. да
заплати на основание чл.189, ал.3 НПК в полза на Държавата сумата от 405,00 лв., представляваща направени в хода на производството разноски.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: