Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 37
Гр.Разград, 31 март 2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Разградският административен
съд в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА–СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
При секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА канд №24 по описа за 2021г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН .
Образувано е по касационна жалба против Решение №345/16.11.2020г.,
постановено по АНД №572/2020г. по описа на Разградския районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 17- 000681/16.06.2020г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" (ДИТ) - гр. Разград, с което на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на Л. И. Е. е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Недоволен от така постановеното решение е останал
наказващият орган. В жалбата си и по същество развива доводи, че решението е
необосновано и неправилно и моли съда да го отмени, като вместо него постанови
друго, с което потвърди оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален
представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да
остави в сила решението на районния съд.
Прокурорът заключава, че обжалваното решение е законосъобразно,
като споделя изцяло съображенията, изложени от районния съд.
Разградският административен съд, след като прецени направените
оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с
доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна
страна против съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по
същество тя се явява основателна по следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно
доказателства, които установяват всички относими към спора факти и
обстоятелства. Същите сочат, че по повод постъпил сигнал, че лица работят незаконно
на нивата на кмета на с.Каменар (Л. Е.) на 19.03.2020г. около 15,10 часа полицейски
служители извършили проверка на място. При нея установили, че на нивата,
намираща се в землището на с.Каменар, местността „Яса
Козу“, собственост на посоченото лице, дванадесет
лица работят като сеят лук. Девет от тях били лица, които получавали социални
помощи по чл. 9 от ЗСП и полагали общественополезен труд по програма на
кметството (каквото изискване има въведено в чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП). Материалите
от извършената проверка били изпратени на ДИТ и те извършили проверка във
връзка със спазване на трудовото законодателство при упражняване на трудова
дейност от тези лица. Всички те, в това число и Х. С. А., подписали декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
в които посочили, че работят работа на нивата – сеят лук, при установено
работно време ( 08-17 часа), с уговорено възнаграждение от 20 лв. за деня и
уговорени почивни дни (събота и неделя). При тези данни е прието, че Х. А. е
осъществявала трудова дейност за сметка и в полза на Л. Е., в качеството
му на физическо лице, характерна за длъжността „общ работник в селското
стопанство“, като в нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр.
с чл. 61, ал. 1 от КТ възникналите трудови отношения между тях не са оформени в
писмен трудов договор. Въз основа на така установеното срещу уличеното
физическо лице е съставен АУАН №17-000681/27.03.2020г.
Този АУАН е надлежно връчен и подписан от нарушителя без възражения. Такива не
са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Отразените в акта констатации са
изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на
Л. Е. С решението си районният съд е отменил това НП, като
в мотивите си е приел, че вмененото административно нарушение не е доказано по
категоричен и безспорен начин. В мотивите си е посочил, че в случая не се касае
до трудово правоотношение, а за оказана моментна помощ на близък роднина и
съсед. Наред с това е приел, че дори и от формална страна да е налице
съставомерно деяние, то случаят би бил крайно малозначителен по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК, тъй като няма общественоопасни последици. Тези изводи не се споделят от настоящата
инстанция.
В хода на съдебното производство не са представени
доказателства, които да установяват близки родствени връзки между наказаното
лице и лицата, установени да работят на неговата нива. Липсват и доказателства,
които да установяват, че те са съседи. Напротив, всички материали по преписката
сочат, че те живеят на различни улици. Според данните от тях Х. С. А. живее в с. К., ул.“*****“ №**, а Л. Е. живее в с.К., ул. „******“ №**. С оглед
на това напълно необосновани са изводите на въззивния съд, че тя е оказвала
моментна помощ на свой близък роднина и/или съсед.
Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ редовно съставеният АУАН
се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за
разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със
специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да
доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. В
казуса не са ангажирани доказателства, които по категоричен и безспорен начин
да оборят отразените в АУАН факти и обстоятелства. Събраните в хода на
административното и съдебно производство доказателства установяват, че на
инкриминираната дата и място Х. А. е престирала своя труд в
полза на Л. Е. По правило страните имат
автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните
разпоредби на закона. В случая нормата
на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна
сила да се уреждат само като трудови. Тази норма е императивна и абсолютно
задължителна. Преценката относно характера на конкретните правоотношения следва
да се прави при отчитане на основната
разлика между трудовите и гражданските правоотношения. При трудовите отношения
дължима е престацията на труд, на работна сила (жив
труд), а при вторите се дължи изпълнението на определен резултат (овеществен труд). От това произтичат и другите разлики
между тях. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и
е задължен да спазва определения ред, работно време, работно място, установена
технология на производството, работен цикъл и пр. При гражданските договори изпълнителят е независим, стопански и
оперативно самостоятелен при изпълнението и сам, на свой риск решава кога да
извърши работата, как, по какъв механизъм, с какви материали и т.н. В казуса е
установено, че Х. А. е полагала труд
при определено от наказаното лице време и
място, с негови материали и под негов надзор, срещу уговорено
възнаграждение, което е заплатено. С оглед на това правилно и обосновано е
прието от наказващия орган, че възникналите отношения между тях са трудови по
своя характер и е следвало да бъдат оформени в писмен трудов договор, който да
се подпише преди постъпване на работа. Сезонният характер и краткотрайността на
извършваната работа не може да служи като критерий при квалифициране на
правното естество на правоотношението. Следователно възраженията на
процесуалния представител в тази насока са неоснователни. При преценка на установените
обстоятелства следва, че не е имало пречка да се сключи срочен трудов договор с
наетите лица по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68,
ал. 3 от КТ или по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, доколкото по делото няма данни,
че възложителят на работата е регистриран земеделски стопанин. В тези хипотези законодателят
не регламентира ограничение за минималния срок на трудовия договор, както и за
качеството на работодателя.
Настоящата инстанция не споделя и изложените от въззивния
съд съображения, че конкретното деяние е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, във вр.
с чл. 11 от ЗАНН. Вмененото административно нарушение е формално по своя
характер и за неговата съставомерност не е необходимо да се установяват вредни
последици за обществото или за конкретните работници. То не разкрива белезите
на деяние, което е с явно незначителна степен на обществена опасност. Напротив,
касае се до случай, при който кметът на населеното място противоправно е наел
за селскостопанска работа лица, които са безработни и полагат общественополезен
труд по програма, която е под негов контрол и ръководство. Тези обстоятелства
разкриват по-висока степен на укоримост в сравнение с типичните случаи на
нарушения от този вид. Наред с това следва да се отбележи, че с разпоредбата на
чл. 415в, ал. 1 от КТ се регламентира кои са маловажни нарушения на трудовото
законодателство. Тази специална норма изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, в който смисъл са и мотивите към Тълкувателно
решение №3/10.05.2011г. на Върховния
административен съд по тълк. д. № 7/2010г. В случая обаче
отговорността на Л. Е. е ангажирана за нарушение
на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, за
които изрично е посочено, че не са маловажни нарушения (чл. 415в, ал. 2 от КТ).
Това сочи, че за законодателят всички тези деяния са със значителна степен на
обществена опасност от една страна, а от друга страна, че охраняваните права са
от съществено значение за правовия ред.
Приемайки противното Разградски районен съд е
постановил решението си в противоречие с материалния закон и то следва да се отмени. Делото е изяснено от
фактическа страна и няма пречки касационната инстанция да се произнесе по
същество на спора.
АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените
за това срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията
на ЗАНН.
В хода на производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и норми. Правилно са приложени и съответните законови разпоредби. Събраните
писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че
на посочените дата и място Х. А. е предоставяла своята работна сила в полза на Л. Е., без сключен
писмен трудов договор за това. С оглед на това правилно и обосновано е прието,
че с противоправното си поведение наказаното лице е осъществило от обективна и
субективна страна вмененото административно нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. Наложената глоба е в минималния
размер, предвиден в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ и с оглед
забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (в действащата редакция) липсва
възможност тя да бъде заменена с по-леко по вид наказание или намалена по
размер. Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът
намира, че оспореното НП се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК
Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №345/16.11.2020г., постановено по АНД
№572/2020г. по описа на Разградския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17- 000681/ 16.06.2020г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Разград, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на Л. И. Е. от
с. К., обл. Р. е наложена
глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/