№ 70
гр. Кюстендил, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Н.а
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500484 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Й.Г., пълн-к на Т. Й. Н.,
ЕГН *** с постоянен адрес с.Пиперево, общ.Дупница, ул.“***№13 срещу решение
№260315/13.10.2021г. постановено по гр.д. №812/2017г. ,в частта, в която е допусната делба
между В. ЕМ. П.,ЕГН ********** и Т. Й. Н., ЕГН ********** на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор №56349.200.32 по КК на с.Пиперево, общ.Дупница,
обл.Кюстендил с адм.адрес с.Пиперево, ул.“***№13, целият с площ от 806 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м.,
стар идентификатор 20 по неодобрена кадастрална карта и №16, за който е отреден упи ХХ, в кв.1
по регулационния план на селото, при съседи: ниско застрояване( до 10 м), №56349.200.31,
собственост на „Синхрон“ ООД, ниско застрояване ( до 10м) №56349.200.33, собственост на Кирил
Паликарски.За второстепенна улица №56349.200.44, собственост на Кметство с.Пиперево, пасище
№56439.200.82, временно стопанисвано от общ.Дупница, ведно с построените в имота: сграда с
идентификатор №56349.200.32.1, със застроена площ от 28 кв.м., на един етаж, с предназначение:
селскостопанска сграда, конструкция – масивна дървена, с гредоред и сграда с идентификатор
№56349.200.32.2, със застроена площ от 128 кв.м., с предназначение друг вид сграда на обитаване
и конструкция : масивна, при права 5/12 ид.ч. за В.П. и 7/12 ид.ч. за Т.Н..В жалбата е оспорен
извода на съда, относно съществуваща съсобственост, представляваща СИО по отношение на тези
имоти.Повторена е поддържаната и в първоинстанционното производство теза, относно
принадлежността на правото на собственост – изключителна собственост на въззивника, доколкото
имуществото е придобито чрез договор за дарение, оформен привидно, като
1
продажба.Въззивникът оспорва преценката на първоинстанционният съд основаваща се на
разпоредбата на чл.164, 1 ал.1 т.6 ГПК по допустимостта на гласни доказателства, за установяване
на факти разкриващи привидност на сделката от която той черпи права, и при отсъствие на
изискващото се съгласно чл.165 ГПК писмено доказателство, изхождащо от другата страна.Не е
доволен и от оценката на показанията на свид.*** и Г.Н., като счита, че те са заинтересовани,
противоречащи на житейската логика.Жалбоподателят сочи, че при сделка между близки роднини,
процедиране по този начин( договор да продажба да прикрива договор за дарение е нещо
обичайно), мотивирано от необходимостта, свързана с преодоляване на възможността за
претендиране на запазена част в случаите на дарение.В подкрепа на това становището отбелязва и
практика на ВКС – решение №10/13.02.2020г. по гр.д.№939/2019г. на ВКС, ІV г.о., в което е
прието, че признанието на един от необходимите другари, че актът е симулативен прави вероятно
твърдението на противната страна в същия смисъл.При наличие на изхождащо от другата страна
признание пред съда, като държавен орган, отразено в съдебния протокол изискванията на чл.165,
ал.2 ГПК са изпълнени.Този акт разглежда, като начало на писмено доказателство и прави
допустими свидетелските показания, а съдът е длъжен да го прецени заедно с тях и другите
доказателства по делото, съобразно изискванията на общите правила в процеса.Доколкото Г.Н. е
имал качеството на необходим другар в делбеното производство то неговото признание
обективирано в съдебния протокол представлява начало на писмено доказателство.В същия
смисъл според въззивника е и решение №544/06.01.2011г. по гр.д.№1053/2010г. на ВКС, според
което „свидетелските показания са допустими тогава, когато една от страните по привидна сделка
се домогва да докаже привидността на отразеното в акта, обективиращ сделката, съгласие относно
нейния характер, вид и последици, като тази допустимост законът обвързва от наличието на
писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката, които правят вероятно
твърдението за привидност.Тогава когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на
всички страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство( обратно писмо) служи за
пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните правоотношения
между страните.Когато обратното писмо съдържа волеизявлението само на една от страните по
прикритата сделка, то това писмено доказателство, представлява начало на писмено доказателство
по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК и в този случай доказването на действителните правоотношения
между страните е допустимо чрез свидетелски показания като доказателствено
средство.Обясненията на Г.Н. дадени по реда на чл.176 ГПК в съдебно заседание, са определени
именно, като начало на писмено доказателство според разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК.Именно
съдебния протокол –съдържащ признание пред държавен орган е начало на писмено
доказателство, при което за разкриване на действителните правоотношения между страните
участвали в сделката, оформена с нотариален акт №130, том ІІІ, рег.№4963, дело 490/13.12.2007г.
дадените свидетелски показания се явяват допустимо доказателство и подлежат на
преценка.Истиността на свидетелските показания, относно начина на разпределение на имущество
– Тодор да получи къщата, а *** да вземе по – голям дял от сервиза се според жалбоподателя и от
договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.02.2009г., по силата на който в дял на Г.Н. е
предоставен допълнително самостоятелен обект: с идентификатор 68789.250.22.2, със застроена
площ от 147 кв.м., брой етажи 2, а от останалите имоти *** са получили по ½ ид.ч.Свидетелят ***
потвърдил, че самият той е преценил, че прехвърлянето трябва да е с продажба, за да не станат
разправии и да се развали сделката.Обстоятелството на воден съдебен процес от същия свидетел
срещу двамата му сина за разваляне на договора за доброволна делба, с положителен резултат за
*** се сочи, като обстоятелство опровергаващо тезата за заинтересованост на свидетеля ***.Като
2
допълнителен аргумент в подкрепа на това становище във въззивната жалба е посочено, че ищцата
не е посочила и ангажирала каквито и да било доказателства, опровергаващи твърдението за
привидност на сделката.Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.В жалбата се
съдържа и искане за заплащане на сторените от въззивника по водене на делото разноски.
Преписи от жалбата са връчени на конституираните в първоинстанционното производство
ответници – В. ЕМ. П. Н.а, И.Г. *** и Г. Й. Н..Писмени отговори не са подадени.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Страните не твърдят допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с
доклада по делото.
След като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
В. ЕМ. П., ЕГН ********** от гр.Дупница е предявила срещу Т. Й. Н., ЕГН *** от
с.Пиперево иск за делба на имущество – движими и недвижими вещи, за които е твърдяла, че са
придобити през време на брака между страните, сключен на 15.06.2002г.,прекратен с решение по
гр.д.№433/2016г., влязло в сила.Обект на предявения иск за делба са движими вещи, които съдът
не намира за нужно да посочва и недвижимо имущество, както следва:поземлен имот с
идентификационен № 56349.200.32 по кадастралната карта на с.Пиперево, общ.Дупница,
обл.Кюстендил с административен адрес с.Пиперево, ул.“***№13 целия с площ от 806 кв.м., с
трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско застрояване –
до 10м., стар идентификатор 20 по неодобрена кадастрална карта и №16, за който е отреден упи
ХХ, в квартал І по регулационния план на селото, при съседи: 1.Ниско застрояване( до 10м),
№56349200.31 , собственост на „Синхрон“ООД, ниско застрояване ( до 10м) №56349.200.33,
собственост на Кирил Димитров Паликарски;3.За второстепенна улица №56349.200.44,
собственост на кметство с.Пиперево, пасище №56349.0.82, временно стопанисвано от Общината,
ведно с построените в имота: сграда с идентификационне №56349.200.32.1 със застроена площ от
28 кв.м., на един етаж с предназначение Селскостопанска сграда и конструкция – масивна дървена,
с гредоред и сграда с идентификационен №56349.200.32.2 със застроена площ 128 кв.м., с
предназначение: друг вид сграда за обитаване и конструкция „масивна“.Претендирана е била и
делба на самостоятелен обект с идентификатор 68789.250.22.1 с площ по скица 776 кв.м., с трайно
предназначение друг вид сграда за обитаване, на един етаж, както и самостоятелен обект с
идентификатор 68789.250.22, стар идентификатор – няма данни, с предназначение на територията
– урбанизирана, начин на трайно ползване „за друг вид обществен обект, комплекс“, с площ по
скица 2 422 кв.м., с административен адрес: гр.Дупница, м.“Бели Янко“, при граници и съседи на
имота: имот с идентификатор 68789.250.71, имот с идентификатор 68789.250.61, имот с
идентификатор 68789.250.63, имот с идентификатор 68789.250.64, имот с идентификатор
68789.250.65, имот с идентификатор 68789.250.55.
Първият имот е допуснат до делба между страните при права по ½ ид.ч, а искът по отношение
на втория е оттеглен.
Имот с идентификатор 56349.200.32.2 е отразен на скица №15-247525-30.05.2017г.( л.47от
д).На скицата Т. Й. Н. е вписан, като собственик на 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху
сградата, на основание нотариален акт №32, том ХХІІ, рег.№5651, дело 4685 от 13.12.2007г.,
издаден от Служба по вписванията.На л.43 и л.46 от делото са приложени скици на сградите в
3
имота.
С нотариален акт №130 том ІІІ, рег.№4963, дело 490/2007г. е удостоверен, договор за
покупко – продажба от 13.12.2007г. на описаните в жалбата недвижимости, относно 5/6 ид.ч.
придобити от Т. Й. Н., с прехвърлители *** Н. *** и Г. Й. Н. - имот с идентификационен №
56349.200.32 по кадастралната карта на с.Пиперево, общ.Дупница, обл.Кюстендил с
административен адрес с.Пиперево, ул.“***№13 целия с площ от 806 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско застрояване – до
10м., стар идентификатор 20 по неодобрена кадастрална карта и №16, за който е отреден упи ХХ, в
квартал І по регулационния план на селото ведно с построените в имота: сграда с
идентификационне №56349.200.32.1 със застроена площ от 28 кв.м., на един етаж с
предназначение Селскостопанска сграда и конструкция – масивна дървена, с гредоред и сграда с
идентификационен №56349.200.32.2 със застроена площ 128 кв.м., с предназначение: друг вид
сграда за обитаване и конструкция „масивна.В договора е налице клауза според която *** Н. ***
си запазва правото на пожизнено безвъзмездно ползване върху първия жилищен етаж от сграда с
идентификационен номер 56349.200.32.2.Няма спор между страните, че към този момент те са
били в брак – с определение от з.з., проведено на 27.09.2017г. този факт е признат за безспорен и
ненуждаещ се от доказване.
Искът за делба е оспорен от съделителя Т.Н. по съображения, че поземленият имот, ведно с
находящите се в него сгради, не е съпружеска имуществена общност, представлява всъщност
изключителна негова съсобственост, на основание договор за дарение с прехвърлители неговите
брат и баща.
Във връзка с така очертания спор са разпитани, в качеството на свидетели лица, имащи
впечатления във връзка с извършената сделка- свид.Емил Пачаръзов и свид.***.
Свид.Емил Пачаръзов е баща на ищцата – разказва за събития, които е възприел във връзка с
извършено през 2009г. прехвърляне от сватът му – баща на бившия му зет Т.Н. на бивша
мелница.Свидетелят е със знание, че дарението е било извършено срещу поето задължение за
заплащане на минимална месечна заплата.Плащанията са правени в негово присъствие, за което
получателят на средствата не е давал разписка.Свидетелят бил присъствал на скандали между Г.Н.
и баща му по повод забавяне на плащания, за случай при кйто бащата заплашил сина, че няма да
му върне електрожен, и ще залепи вратите на халето докато не му плати.Свидетелят разказва за
случай, когато бил на гости на тъща и тъщата си, в негово присъствие неговите дъщеря и зет,
потърсили пари, които заявили, че ще предоставят на бащата на Тодор, за ремонт на жилище,
което да ползва със съпругата си.Въпросните тъст и тъща имали готови пари и им дали 4000 лв.На
другия ден били дадени 2000 лв на Ваня от нейните родители и станали 6000 лв.Свидетелят сочи
и плащания по банков път.
Свидетелят ***, разказва, че след смъртта на съпругата му през 2007г. започнал да си търси
жена, по този повод решил да прехвърли имотите на синовете си.Те се съгласили, като
предварителната уговорка била къщата да получи Тодор.Така и станало къщата била прехвърлена
на Тодор със съгласието на ***.Срещу отстъпване на къщата на Тодор, тримата били постигнали
съгласие на *** да бъде предоставен по – голяма част от сервиза.За да няма разправии, сделката за
къщата била оформена, като продажба.Сервизът бил прехвърлен една – две години след
прехвърляне на къщата.По наследство от майка им според свидетеля и двамата му сина
притежавали по 1/6 ид.ч. от къщата.Сервизът бил прехвърлен срещу задължение за изплащане на
4
някаква сума, поради липса на плащания било заведено дело за разваляне на договора, прекратено,
било образувано и второ дело, но пари във връзка с издръжката свид.*** не е получавал.Делото за
разваляне на договора било заведено преди *** да се разведат- било постигнато съгласие
договорът да бъде оформен, като покупко – продажба, но не помни да е подписвал никаква
декларация, че не е получавал пари.Нотариалният акт не бил прочетен, сделката се състояла в
тъмен салон.Свидетелят не носел очила и не могъл да прочете нотариалния акт.
Договор за доброволна делба е представен по делото, касае самостоятелен обект с
идентификатор 68789.250.22.1 и самостоятелен обект с идентификатор 68789.250.22.2, като на Г.Н.
бил предоставен ½ ид.ч от самостоятелен обект с идентификатор 68789.250.22 с площ от 776 кв.м.,
както и самостоятелен обект с идентификатор 68789.250.22.2, а в изключителен дял на Т.Н. бил
предоставен ½ ид.ч. от самостоятелен обект с идинтификатор 68789.250.22.1 В договора се
съдържа клауза – според която Т.Н. и Г.Н. поели задължения за плащане на издръжка на
прехвърлителя, в размер на по една минимална работна заплата за всеки от тях.Договорът е с
нотариална заверка на подписите на страните.
Видно от решение №508/03.11.2015г. постановено по гр.д.№1266/2015г. по описа на Районен
съд – Дупница е ,че *** е предявил искова молба срещу Т.Н. за разваляне на договора за
издръжка.С решението искът е отхвърлен, като неоснователен.Решението е влязло в сила на
29.06.2016г.
С решение №10296/05.04.2021г. на ВКС е потвърдено решение №307 от 03.12.2019г., с което
договорът за доброволна делба е развален.
Решението си за уважаване на предявения иск първоинстанционниът съд основава на
следните обстоятелства: имотът е придобит от ответника Т.Н. през време на брака му с ищцата и
при приемане за недоказаност на възражението, за симулативност на сделката.Изводът за
недоказаност на възражението за привидност на договора за покупко – продажба се основава на
факта, че не е представено обратно писмо, както и поради недоказаност на обстоятелства,
обосноваващи допустимост на свидетелски показания за установяване привидност на
сделка.Показанията на свид.*** са оценени, като заинтересовани.
С оглед на изложеното и предвид действието на разпоредбите на ч.21, ал.1 СК и чл.164, 165
ГПК въззивният съд прецени подадената жалба за неоснователна.Съображения:
С чл.269 ГПК са очертани правомищията на въззивния съд - произнася се служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци обосноваващи извод за
нищожност на обжалваното решение – решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в
ненадлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема.
(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на
ВКС.).
Според законовото разрешение съдържащо се в чл.21, ал.1 СК( ДВ бр.47/2009г. –приложим в
казуса на основание пар. 4 от ПЗР ) вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити.
Способите за придобиване на право на собственост са регламентирани в чл.77 ЗС, както
следва:чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
5
Разпоредбата на чл.18 ЗЗД предвижда, че договорите за прехвърляне на собственост или за
учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с
нотариален акт, а според .
Нотариалният акт представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и по
аргумент от чл.569 – чл.594 ГПК, в този смисъл, като издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за
извършените от него и пред него действия – съставянето му, с посоченото в същия съдържание,
снемане самоличността на лицата, чиито изявление се съдържат в нотариалния акт, проверка на
тяхната дееспособност ,прочитането на акта на участващите лица, саморъчно изписване на
имената на лицата и подписването на акта от тях.
С разпоредбата на чл.164, ал.1 т.2 от ГПК е въведена забрана за свидетелски показния с които
да бъде опровергано съдържанието на официален документ, с чл.165, ал.2 ГПК е въведено
изключение, според което -свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да
докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени
доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред
държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това
ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена
срещу тях.
Според чл.17 от ЗЗД - ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно
привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за
неговата действителност.Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя
по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти,
придобити след вписването на иска за установяване на привидността.Според чл.26, ал.2 ЗЗД
привидната сделка е нищожна.
Доколкото съпругата не е участник в сделката то тя е трето ползващо се лице - решение на
ВКС от 08.05.2014г. по гр.д.№4125/2013г. ІV г- предвид формалния характер на нотариалното
удостоверяване на сделка, няма как да бъде признато такова качество на лице, което не се е явило
пред нотариуса, не е снета самоличността му и то не е направило изявления.Същевременно
съпругата няма качество и на лице придобило права добросъвестно от приобретателя по
атакуваната сделка – няма прехвърляне между тях, тя придобива права по силата на закона.
С решения на Върховния касационен съд №120/11.12.2018г. по дело 4813/2017г.,І г.о,
№39/02.05.2018г. по гр.д.№1859/2017г. І г.о ( цитирани в тях съдебни актове), решение по гр.д.
№2969/2008г., І-во и по гр..№1069/2009г. І Г.О и др. е прието, че въпросът за привидността на
сделка, може да бъде поставян, в правоотношения между бивши съпрузи; допустимо, установяване
привидност на сделка, чрез способите предвидени в закона, при ограниченията на чл.164 и чл.165
ГПК, в това число и със свидетелски показания при начало на писмено доказателство.
В поставения за разглеждане казус ( както е посочено в посочените решения) страните по
сделката от една страна и ищцата която основава правата си на тази сделка от друга са свободни да
твърдят и доказват – привидност на сделката респ. съдържанието на прикритата
сделка.Привидност не се твърди от ищцовата страна. Бившият съпруг, от друга страна – ответник
по иска, в отговора на исковата молба е направил възражение за нищожност на сделката, като
привидна, поддържал е липса на плащане на продажната цена, но и той не е провел пълно и главно
доказване, на обстоятелствата на които се основава.Доколкото чл.165, ал.2 ГПК допуска
6
симулация да бъде доказвана със свидетелски показания, то това е възможно, когато другата
страна по сделката – страна, която е направила изявление в различен смисъл пред Нотариуса,
декларира пред държавен орган твърдяното от заинтересования от разкриване на сделката.Ясно е,
че в този случай са необходими допълнителни доказателства – свидетелски показания за
разкриване на симулацията, като се има предвид, че в чл.165, ал.2 ГПК законодателят прави
разграничение между „страна по сделката“ и „свидетели“.Необходимо е трети за спора правен
субект да е възприел обстоятелства, опровергаващи изявленията на страните по сделката,
обективирано в нотариалния акт съдържание,Ищцата, като трето лице в случая е можела да
ангажира свидетелски показания и без признание от бащата на бившия й съпруг, но съпругът би
могъл да се позове на свидетелски показания само при заявено признание от неговия съконтрахент
и то пред държавен орган.Друг извод не следва от цитираните в жалбата решения и други
посочени в тях, доколкото признанието от страна по сделката пред съда разглеждащ спора, е
разгледано, в тези решения, като предпоставка за допускане на свидетелски
показания.Показанията на това лице – страна по сделката, направило изявление в друг смисъл
пред нотариуса не са достатъчни и не създават у съда сигурно убеждение, за твърдяната
привидност.Доколкото в показанията на същото лице се прокрадва теза за допуснато нарушение в
процедурата по издаване на нотариалния акт – актът не бил прочетен, то съдът намира за
необходимо да отбележи, че липсват каквито и да било доказателства сочещи на истинност на
посоченото твърдение.
В обобщение не е оборена презумцията за съвместен принос във връзка с придобиване на
делбения имот чрез продабжа, което се доказва с представения нотариален акт.Доколкото е
доказано, че имотът е придобит през време на брака, между страните, прекратен с развод, то
налице е съсобственост, при равни права( арг.чл.28 СК – при прекратяване на имуществената
общност, дяловете на съпрузите са равни).Искът за делба на съсобствената вещ е основателен, а
обжалнваното решение правилно.
Подадената жалба е неоснователна поради което разноски на жалбоподателя не се следват.
Ответникът по жалбата не е направил искане за заплащане на разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260315/14.09.2021г. на Дупнишкия районен съд по гр.д.
№812/2017г. в обжалваната част, в която е допусната делба между В. ЕМ. П.,ЕГН ********** и Т.
Й. Н., ЕГН ********** на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
№56349.200.32 по КК на с.Пиперево, общ.Дупница, обл.Кюстендил с адм.адрес с.Пиперево,
ул.“***№13, целият с площ от 806 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия и
начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., стар идентификатор 20 по неодобрена
кадастрална карта и №16, за който е отреден упи ХХ, в кв.1 по регулационния план на селото, при
съседи: ниско застрояване( до 10 м), №56349.200.31, собственост на „Синхрон“ ООД, ниско
7
застрояване ( до 10м) №56349.200.33, собственост на Кирил Паликарски,за второстепенна улица
№56349.200.44, собственост на Кметство с.Пиперево, пасище №56439.200.82, временно
стопанисвано от общ.Дупница, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор
№56349.200.32.1, със застроена площ от 28 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска
сграда, конструкция – масивна дървена, с гредоред и сграда с идентификатор №56349.200.32.2, със
застроена площ от 128 кв.м., с предназначение друг вид сграда на обитаване и конструкция :
масивна, при права 5/12 ид.ч. за В.П. и 7/12 ид.ч. за Т.Н..
В останалата част решението на Дупнишкия районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на същите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8