РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. ХАСКОВО, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г.Т. К.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500596 по описа за 2022 година
С Решение №507/11.08.2022г.,постановено по гр.д.№1306/2022г. Районен
съд-Хасково: ПРИЗНАВА за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Я. Г. Д., ЕГН ********** от гр.***, извършено със Заповед №
5/13.05.2022 г. на управителя на ЕТ „М.Ч.", ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. ***, и я отменя ; ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Г. Д., ЕГН **********
от гр.***, срещу ЕТ „М.Ч.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.***,
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й заеманата от нея
преди уволнението длъжност *** в ЕТ „М.Ч.", УЦ ***гр.***; ОСЪЖДА ЕТ „М.Ч.",
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на Я. Г. Д., ЕГН ********** от гр.***, сумата от 355,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете; ОСЪЖДА Я. Г. Д., ЕГН ********** от гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на ЕТ „М.Ч.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
***, сумата от 300,00 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно
на отхвърлената част от исковете; ОСЪЖДА ЕТ „М.Ч.", ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд -Хасково сумата от 80,00 лева, представляваща
дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Недоволен от така постановеното решение,в частта,в която е уважен иска по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ и в полза на ищцата са присъдени деловодни разноски 355лв.,а в
полза на бюджета е присъдена ДТ в размер на 80лв. е останал въззивникът М.Г.
1
Ч.,действаща като ЕТ“М.Ч.“,със седалище и адрес на управление гр.***,който чрез
пълномощника си адв.Т.В.-АК-Хасково го обжалва в посочената част с оплаквания за
недопустимост и неправилност.Твърди,че постановеното решение на РС-Хасково е
процесуално недопустимо,тъй като първоинстанционният съд не е изложил мотиви
относно направеното възражение за нередовност на исковата молба.В тази връзка
поддържа, че петитума на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ не отговаря на изискването на
чл.127 ал.1 т.5 от ГПК и по съществото си представлява липса на петитум.Излага и
подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като счита,че правните
изводи на съда противоречат на правната теория съгласно която законът не допуска
своеволно и неограничено внезапно прекратяване на трудовия договор по волята на
работника /служителя, защото това би създало сериозни затруднения на работодателя.
Счита,че в конкретния случай ищцата е проявила недобросъвестност в нарушение на
задължението й по чл.8 ал.1 от КТ добросъвестно да упражнява трудовите си
права.Поддържа, че неправилно районният съд не е уважил това твърдение, като е
приел, че същото касае факти и обстоятелства настъпили след 17.02.2022г., когато вече
е бил осъществен фактическия състав на чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Не били съобразени
фактите и обстоятелствата настъпили в правоотношението между страните преди
посочената дата като специфичния характер на трудовия договор ; отправянето на
изявление за прекратяване на трудовия договор по време на отпуск,поради временна
нетрудоспособност; липса на забавено плащане на трудовото възнаграждение,
започването на работа при друг работодател на 07.03.2022г. Претендира въззивната
инстанция ако приеме,че обжалваното решение е процесуално недопустимо да го
обезсили и прекрати производството по делото или да отмени обжалваното
решение,като приеме, че не се осъществил фактическия състав на чл.327 ал.1 т.2 от КТ,
поради което работодателят законосъобразно е прекратил трудовия договор на ищцата
с ***, поради допуснато от нея нарушение по чл.190 ал.1 т.2 вр. чл.187 ал.1 т.1 от КТ,
състоящо се в неявяването й на работа за периода от 18.02.2022г.-13.05.2022г. и да
постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Претендира и присъждане на разноски по
делото за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
Я. Г. Д., която чрез пълномощника си адв.П.Д.-САК оспорва жалбата и излага доводи
за нейната неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС-Хасково.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна,против подлежащ
на обжалване съдебен акт,в законоустановения срок и е процесуално
допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
РС-Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ,предявени от ищцата Я. Г. Д. срещу ЕТ „М.Ч.".
По делото е безспорно установено,че между страните по делото е имало сключен
трудов договор № ***/01.12.2021 г. , съгласно който ищцата е била назначена на
работа при ответника на длъжност ***, с място на работа - гр.***. Видно от
съдържанието на този трудов договор, същият е бил сключен на основание чл.67 ал.1
т.1 от КТ. Не е спорен и факта,че на 14.02.2022 г. ищцата е уведомила писмено
2
ответника, че прекратява едностранно трудовото им правоотношение на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ.
Въпреки това със Заповед № 5/13.05.2022 г. на управителя на ответния търговец,
на основание чл. 188, т. 3 КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 1
КТ, и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищцата е наложено наказание *** за неявяване на работа
в течение на последователни работни дни в периода от 18.02.2022 г. до 13.05. 2022 г. ,
като заповедта й е била връчена същия ден при условията на отказ, удостоверен с
подписите на двама служители на ЕТ „М.Ч.".
Спорния въпрос по делото се свежда до обстоятелството дали с подаването на
уведомление до работодателя по смисъла на чл.327 от КТ и достигане на същото до
него се е осъществил фактическия състав на посочената правна норма и трудовото
правоотношение между страните е прекратено и дали при упражняването на това свое
законово право ищцата е действала недобросъвестно и е нарушила задължението си по
чл.8 ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 т.2 от КТ работникът или служителят може
да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави
изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по
общественото осигуряване.Правото на работника или служителя едностранно да
прекрати трудовия договор без предизвестие на основанията, посочени в чл. 327 КТ, се
упражнява чрез едностранно волеизявление, което следва да достигне до работодателя.
След като работодателят го получи, той не може да прекратява трудовия договор на
друго основание, тъй като от този момент насетне това субективно право на работника
или служителя вече е било упражнено и е произвело своето действие . При посочената
хипотеза трудовият договор вече е прекратен и не може отново да се
прекратява.Момента на прекратяване на трудовия договор не е в зависимост от това,
дали действително са били налице сочените в писменото изявление на работника или
служителя основания по чл. 327, ал. 1 КТ . Именно поради това при незаконно /без
основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ,
работодателят разполага само с възможност да претендира от работника за
обезщетяване на вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на
трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното
трудово правоотношение.В този смисъл съдебната практика приема, че работодателят
не може да преценява дали основанието, послужило на работника или служителя за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,
действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и
повторно да го прекрати на друго основание. На такава преценка съответно няма право
и съдът, разглеждащ спора за законността на последвалото прекратяване на трудовото
правоотношение, извършено от работодателя. В тази връзка и след като ищцата е
отправила до работодателя си уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ и това уведомление е достигнало
до последния на 17.02.2022г. трудовото правоотношение между страните следва да се
3
счита прекратено именно от този момент,поради което ищцата не е имала задължение
да се явява на работа при ответника в периода от 18.02.2022 г. до 13.05.2022 г.,
съответно не е извършила твърдяното от него дисциплинарно нарушение, а и
работодателят не е могъл повторно да прекрати вече прекратения й трудов договор.
След като е липсвала трудово-правна връзка между страните към момента на връчване
на заповед № 5/13.05.2022 г. на управителя на ответния търговец, с която на основание
чл. 188, т. 3 КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, и чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ на ищцата е наложено наказание *** за неявяване на работа в течение на
последователни работни дни в периода от 18.02.2022 г. до 13.05. 2022 г. , то тази
заповед се явява безпредметна, а извършеното с нея дисциплинарно уволнение е
незаконно и подлежи на отмяна.
Именно поради това и въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, следва да се приеме за установено, че трудовото правоотношение между
страните по делото е прекратено от по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с изпращане на
едностранно заявление до работодателя, получено на 17.02.2022г. Това изявление отправено
до работодателя е основано на законово регламентираното субективно преобразуващо право
на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение
на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му. Именно защото това
право е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника,
то и не са необходими каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо
неговото съгласие или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на
изявлението до последния то е произвело целеното действие и трудовото правоотношение е
било прекратено- аргумент от чл. 335, ал. 1, т. 3 от КТ, която норма постановява, че
моментът, в който трудовото правоотношение се счита за прекратено е получаването на
писменото изявление за прекратяване. Трайно е установено от теорията и съдебната
практика, че за настъпване на последиците от прекратяването на трудовото правоотношение
на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, при наличието на предпоставките визирани в цитираната
законова норма, не е необходимо изричното съгласие от страна на работодателя, нито
издаването на нарочна заповед, въз основа на която да се счита за настъпило прекратяването
на трудовия договор между страните, на посоченото законово основание. Следва изрично да
се посочи, че дори в рамките на вече започнала процедура по дисциплинарно уволнение,
няма никаква пречка правоотношението между страните да бъде прекратено на някое от
законоустановените основания, предвидени в КТ. В настоящия случай обаче установява се,
че едностранното волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение поради
неизплатени от работодателят трудови възнаграждения на работника, е отправено от
ищцата, преди тя да научи за започнатото срещу нея дисциплинарно производство. След
като ясно и недвусмислено изявената воля на работника за едностранното прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е достигнало до работодателя преди
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание /чл. 190, ал. 1,
т. 2 от КТ, във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ/, то следва да се приеме, че правоотношението е
4
прекратено именно на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а не въз основа на наложеното
дисциплинарно наказание *** със Заповед № 5/13.05.2022г.
За неоснователен настоящият съдебен състав намира довода,че при подаване
на писмено уведомление до работодателя си за прекратяване на трудовия договор на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ ищцата е действала недобросъвестно. Действително
трудов договор №***/01.12.2021г. между страните по делото е бил сключен в
изпълнение на договор №ЗТ2-09-15-28982+3 за осигуряване на заетост по проект
„Заетост за теб“,сключен на 16.11.2021г. между Агенция по заетостта/АЗ/ София, като
възложител и ЕТ“М.Ч.“ като работодател. От друга страна с ангажираните по делото
доказателства ответникът не установява по никакъв начин, че прекратяването на
трудовия договор между страните на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ е нанесло на
работодателя сериозни щети и е създало предпоставки за търсенето на отговорност при
изпълнение на проекта.В случая съдът счита,че ищцата е упражнила законово
регламентираното й право да прекрати трудовия си договор на посоченото основание
по чл.327 от КТ , което й поведение не би могло да бъде определено като
недобросъвестно при упражняването на предоставените й от КТ права.Като
недобросъвестно не би могло да се квалифицира и поведението й, че заявлението за
прекратяване на трудовия договор е било отправено по време на отпуск,поради
временна нетрудоспособност в периода от 08.02.2022г.до 17.02.2022г., тъй като няма
предвидена законова пречка уведомление по чл.327 от КТ да се подаде по време на
такъв отпуск и пр. Както се посочи по-горе КТ не предвижда възможност
работодателят да преценява дали основанието, послужило на работника или служителя
за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,
действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и
повторно да го прекрати на друго основание.В този смисъл и предвид ангажираните от
работодателя доказателства както първоинстанционният съд, така и настоящият
съдебен състав приема, че липсват данни за недобросъвестност от страна на ищцата
при подаването на уведомлението по чл.327 от КТ,тъй като по делото не се установи че
ищцата е злоупотребила с правото си да прекрати трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание
за нарушение, което да е извършено преди отправянето на едностранното изявление от
нейна страна. Друг е и въпроса, че конкретните възражения за наличието на
недобросъвестност от работника, са въведени от работодателя единствено за
поведението на ищцата в дисциплинарното производство, приключило с издаването на
Заповед № 5/13.05.2022 г., т.е. след 17.02.2022 г., когато трудовото правоотношение
вече е било прекратено на друго основание. Не е установено също, че единственото
желание на ищцата, ползвайки се от законово допустимото средство по чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ , е да постигне целта - прекратяване на трудовия договор, която цел не би могла
да постигне по друг начин или постигането й би се забавило или затруднило.
5
В този ред на мисли предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като основателен
и доказан правилно е бил уважен от първоинстанционният съд без да обсъжда
останалите наведени от страните доводи, доколкото и при разглеждането им не би се
стигнало до друг различен резултат.
За пълнота на изложението по наведените в исковата молба доводи по
отношение на незаконнността на прекратяване на трудовия договор на ищцата със
Заповед № 5/13.05.2022 г. на управителя на ответния търговец, на основание чл. 188, т.
3 КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
,с която на ищцата е наложено наказание *** за неявяване на работа в течение на
последователни работни дни в периода от 18.02.2022 г. до 13.05. 2022 г. следва да се
отбележи следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен
начин,че в хипотеза на *** ищцата се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.2 от КТ като
трудоустроен служител и по чл.333 ал.1 т.3 от КТ във вр. с Наредба №5 за болестите
,при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл.333 ал.1
от КТ-като страдаща от *** заболяване. Тази закрила в настоящият случай не е
преодоляна от работодателя, поради което процесната заповед за уволнение само на
това процесуално основание се явява незаконосъобразна.
Като е направил изводи в посоченият по-горе смисъл първоинстанционният съд
е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което ще следва да бъде
потвърдено от въззивната инстанция.При постановяване на решението си
първоинстанционният съд не е допуснал твърдените във въззивната жалба нарушения
на процесуалния и материалния закон. Делото е било постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка,при подробно и задълбочено анализиране на фактите
и обстоятелствата твърдени от страните.Ангажираните пред настоящата инстанция
писмени доказателства по никакъв начин не променят правните изводи, които вече са
били направени от първоинстанционния съд, които изводи се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав и към които изводи, обективирани в мотивите на
обжалваното решение на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция
препраща.Тъй като решението на РС-Хасково е обжалвано само в частта,в която е
уважен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и в частта,в която в
полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 355лв.,а в полза на бюджета е
присъдена ДТ в размер на 80лв. именно в посочените части следва да се потвърди от
настоящата инстанция,тъй като в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът ще
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 800лв.-платено адвокатско възнаграждение.Предвид
предмета на спора,преценено с фактическата и правна сложност на делото,
провеждането на две съдебни заседание пред въззивната инстанция съдът намира
направеното от пълномощника на въззизвика възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно и не следва да бъде
уважавано.Договореното и платено адвокатско възнаграждение не следва да бъде
редуцирано.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №507/11.08.2022г.,постановено по гр.д.№1306/2022г. на
Районен съд-Хасково в обжалваната част,а именно: в частта,в която ПРИЗНАВА за
незаконно,на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на Я. Г. Д.,извършено със Заповед
№ 5/13.05.2022 г. на управителя на ЕТ“М.Ч.“ и я отменя; в частта,в която ОСЪЖДА
ЕТ“М.Ч.“,на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на Я. Г. Д. сумата от
355лв.,представляващи направени разноски по делото,съразмерно на уважената част от
исковете и в частта,в която ОСЪЖДА ЕТ“М.Ч.“ на основание чл.78 ал.6 от ГПК,да заплати
в полза на държавата по сметка на РС-Хасково сумата от 80лв.,представляваща дължима
държавна такса по делото
ОСЪЖДА ЕТ „М.Ч.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на Я. Г. Д., ЕГН ********** от гр.***, направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 800лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС,считано
от датата на обявяването му – 18.11.2022 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7