№ 89
гр. Средец, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20232170100262 по описа за 2023 година
Предявен е иск от М.С. Г.а, ЕГН ********** и Г.С. Г., ЕГН **********, двамата
действащи лично и със съгласието на своята майка К. С. А., ЕГН **********, с адрес:
гр.Средец, област Бургас, ***, представлявани от пълномощника адв.К. К. против ответника
С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***, представляван от
пълномощника адв.М. В..
Твърди се в исковата молба, че през 2005 година Г. и А. заживели на съпружески
начала в гр. Средец, *** в дома на ответника, като по време на съвместното им
съжителство на 22.01.2006 година им се родило детето Г.С. Г., ЕГН **********, на
15.05.2008 год. им се родило второ дете М.С. Г.а, ЕГН **********. Излага се, че до месец
април 2022г. четиримата живеели заедно, но отношенията между тях се влошили и Г.
изгонил А. от къщата. Майката се преместила да живее в село Равнец в къщата на баща си,
находяща се на ул. „***", а децата останали при бащата. На 03.08.2022г. А. решила да се
върне при Г., защото преценила, че за двете им деца било най - добре да се отглеждат и
възпитават от двамата родители, но тогава Г. отново се скарал с А. и я изгонил от къщата.
Майката и двете деца събрали най- необходимите дрехи и отишли в село Равнец при
родителите на А.. Релевира се, че детето Г. Г. учел и продължавал да учи в ПГМКР „Свети
Никола" и през учебната 2023/2024г. щял бъде в 11 клас, а детето М. Г.а учила в гр. Средец,
но през учебната 2022/2023г. била записана в ПГСИ „Пеньо Пенев" в гр. Бургас и щяла бъде
9-ти клас. Сочи се в исковата молба, че за този период отношенията на бащата с двете деца
се влошили много, като той се заканвал най-вече на сина си, че където да го види, ще го бие.
Бащата почти не е виждал децата си, а от месец Август до настоящия момент не бил
заплащал никакви издръжки за тях, въпреки, че и двете били вече големи и потребностите
им били увеличени.
Отправя се искане на основание чл.143 от СК да бъде осъден бащата С. Г. Г., ЕГН
**********, да изплаща месечна издръжка за всяко едно от децата Г.С. Г. и М.С. Г.а в
размер на 300 лева считано от датата на подаване на исковата молба, чрез майката и законен
представител, до възникване на предпоставки за нейното изменение или прекратяване, ведно
1
със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, като се претендира и месечна
издръжка за минало време - от месец август 2022г. до подаване на настоящата искова молба,
в размер на 200 лева месечно за всяко едно от децата, а именно сумата от 4000 лева. Иска се
и присъждане на сторените разноски по делото.
При проведените открити съдебни заседания ищците се явяват лично и с
пълномощника адв.К. К., като поддържат исковата молба. Заявяват, че от събраните
доказателства по делото се установявало изцяло фактическата обстановка, описана в
исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника С. Г. Г., в който релевира, че с К. А. наистина живеели на съпружески
начала в гр.Средец, ул. „*** в неговия дом и имали две деца - Г.С. Г., ЕГН **** и М.С. Г.а,
ЕГН **********. Потвърждава обстоятелството, че през лятото на 2022г. се скарали с К. и
тя отишла да живее в с.Равнец при баща си, но двете деца останали да живеят при него.
Ответникът сочи, че не било вярно, че бил казал на децата си да отидат и да живеят при
майка си в къщата на дядо им, както и не било вярно това, че от 03.08.2022г. децата живели
при К. А., като твърди, че към този момент и много по – късно, те живеели при него.
Излага се в отговора на исковата молба, че не било вярно това, че бащата се заканвал
на детето Г., че където и да го види, ще го бие. Твърди се от Г., че след като децата решили
да живеят в село Равнец, той им давал пари на тях, за да могат да си покрият нуждите, в
размер на 200 - 250 лева на месец, но не били подписвани разписки за това обстоятелство,
тъй като не предполагал, че ще бъзе подадена искова молба против него. Давани били пари
на децата и от бабата по бащина линия. Сочи, че докато били заедно, теглил заеми от банка
ДСК, като тези средства били изразходвани за тогавашното им семейство, но само той
заплащал заема. Ответникът не счита, че следва да заплати издръжка и за минало време.
Изразява съгласие, че децата имали нужда от издръжка и тъй като живеели при майката,
бил съгласен да подпише споразумение.
В откритите съдебни заседания ответникът се явява лично и с пълномощника адв.М.
В., като се поддържа отговора на исковата молба. Релевира се, че претендираният размер на
месечната издръжка е прекалено завишен и заявява искане за присъждане на издръжка в
размер на 200 лева за всяко едно от децата, а иска за издръжка за минало време намира за
неоснователен и недоказан
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверенията за раждане на децата М.С. Г.а и Г.С. Г., момичето е
родено на дата 15.05.2008г., а момчето на дата 22.01.2006г., като тяхна майка е К. С. А., а
баща им е С. Г. Г.. От представената Служебна бележка № ОВД-27-670 от 12.06.2023г. от
Директора на Професионална гимназия по морско корабоплаване и риболов „Свети Никола“
– гр.Бургас, става ясно, че Г. Г. е редовен ученик в 10а клас през учебната 2022/2023г., а от
Служебна бележка № 272/06.04.2023г., издадена от директора на Професионална гимназия
по сградостроителство и инсталации „Пеньо Пенев“ – гр.Бургас, че М. Г.а е редовна
ученичка в 8а клас през учебната 2022/2023г.
От Удостоверение за кредитни задължения изх.№ 14 – ИСК – 10539/2/06.07.2023г. се
установява, че ответникът е изтеглил персонален заем № 26521307 в размер на 35 000 лева,
съгласно Договор за кредит от 26.11.2019г. за срок от 120 месеца, като месечната
погасителна вноска била в размер на 384,21 лева и персонален заем № 30002073 в размер на
588,97 лева със срок на погасяване 4 месеца, съгласно Договор за кредит от 25.06.2023г. с
месечна погасителна вноска в размер на 153,72 лева.
Приобщен е в материалите по делото Социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Бургас, от който става ясно, че децата Г. и М. са отглеждани в
2
семейна среда от тяхното раждане, като техните родители са живели съвместно от 2005г. От
извършеното социално проучване била събрана информация, че основни грижи за децата
към момента полагала майката К. А., като били осигурени базовите им потребности от
подслон, храна и дрехи според възрастта и сезона, а режимът им на отглеждане
съответствал на потребностите им. Сочи се, че г-н Г. работел в РГДП Елхово, ГПУ Средец
като сътрудник охрана и граничен контрол и заявил доходи в размер на 1100 лева месечно, а
г-жа А. работела в Лукойл Нефтохим Бургас като озеленител без трудов договор и имала
месечен доход в размер на 700 лева. От Социалния доклад става ясно, че ответникът Г.
живее в собствено жилище, представляващо едноетажна къща с два входа, като в единият
вход живеели неговите родители М. М. Г.а и Г. Д. Г.. Децата Г. и М. живеели със своята
майка К. А. в дома на нейните родители в село Равнец.
В хода на проведеното съдебно дирене са приобщени свидетелските показания на
свидетеля С.А.А. – дядо по майчина линия на ищците, от които става ясно, че от август
месец 2022 г. децата Г. и М. заедно с тяхната майка и негова дъщеря, заживели при него в
село Равнец. През това време децата не били ходили при своя баща за по-дълго време –
месец или два. Свидетелят твърди, че децата не желаели да се върнат при баща си, като те не
били споделяли на него, че са получавали парични средства от своя баща. Установява се
също, че свидетелят А. не бил виждал бащата С. да дава пари за своите деца Г. и М..
Разпитана е и свидетелката М. М. Г.а – майката на ответника, която заявява, че децата
живели при нея в нейната къща в гр.Средец до трети август 2022 г., а след това поддържала
връзка с децата. Г. си идвал вкъщи, давали му пари, които баща му ги бил оставял. Сочи, че
баща му му дал 30 лева за превоза от село Равнец до гр.Средец и 150 лева му дал на ръка и
му казал въпросната сума да си я раздели със сестра му. Свидетелката твърди, че Г. давал
пари на майката за закупуване на дърва за огрев, а именно сумата от 1000 лева на
родителите на майката. Бащата бил давал и пари за покриване на кредити на родителите на
майката К. А.. С. поддържал връзка с децата си и проявявал желание да им помага
финансово, като Г. идвал в къщи и бащата му дал сумата от 140 лева.
При проведените открити съдебни заседания на основание чл.176 от ГПК са изслушани
ответникът С. Г. и ищецът Г. Г.. Първият твърди, че винаги искал да дава средства за
неговия син Г., но не знаел дали не бил предупреден дали да иска пари. Излага, че имало
случаи, в които му оставял пари, но той не ги използвал по предназначение. Вторият
заявява, че баща му го бил попитал дали майка му била пуснала документите за данъчни
облекчения за сумата от 1200 лева, които им се полагали, но той казал, че бил пуснал
документите и взел въпросните пари - 1200 лева. Тогава ищецът поискал 150 лева за него и
150 лева за сестра му за дрехи, но баща им не им дал тези пари, като им казал, че няма пари.
Сочи, че само пра баба му преди да почине му била дала пари, а бащата от август месец
миналата година му дал два пъти по двадесет лева.
Ответникът е представил като доказателства по делото Трудов договор № 3282р-21083
от 30.09.2020 г., Погасителен план и ГПР, съгласно договор за кредит от 26.11.2019 г.,
Договор за стоков кредит № 1030688 от 25.06.2023 г., Погасителен план и ГПР към кредит
№ 1030688 от 25.06.2023 г., Допълнение към приложение № 1 към Договор № ********* от
16.01.2019г., сключен между него и „А1 България“ ЕАД, Договор за продажба на изплащане
№ ********* от 16.01.2019г., по който също страните са ответникът и „А1 България“ ЕАД,
Приемо – предавателен протокол за закупено устройство от 16.01.2019г., ведно с касова
бележка за заплатена сума от 11,98 лева, от който става ясно, че вещта е предадена на С. Г.,
Фактура № ********** от 29.12.2022г., издадена от „А1 България“ ЕАД на С. Г. Г., Разписка
№ 0400017204056790 от 22.11.2022г. за заплатени суми чрез Изипей от ответника, Анекс
към договор № *********, допълнително приложение към Приложение № 1 към договор №
********* от 30.05.2018г., Приложение № 1 към договор № ********* от 23.12.2020г.,
Договор № ********* от 30.05.2018г., по които страна е С. Г. и „А1 България“ ЕАД, както и
чатове по вайбър.
3
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.143 от СК и чл.149 от СК.
Уважаването на иска за присъждане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете от
негов родител се обуславя от установяване на следните предпоставки: че е дете на
ответника, че е непълнолетно, размерът на претендираната издръжка, материалните
възможности на родителя ответник да дава издръжка в искания размер за заявения период и
материалните възможности на родителя, при когото детето живее преимуществено и който
полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете. По отношение на иска
за издръжка за минало време следва освен горните обстоятелства да се устави, че детето не е
отглеждано от родителя, от който се претендира издръжката и че такава не му е давана за
претендирания период, но за не по – дълго от една година преди подаване на исковата
молба.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Предвид това задължението за издръжка е безусловно, но
нейният размер се определя с оглед нуждите на лицето, имащо право на издръжка и
възможностите и материалното състояние на родителите.
В настоящото производство не е спорно, като от представените удостоверения за
раждане на Г. Г. и М. Г.а се установи, че са син и дъщеря на ответника С. Г. и К. А., както и
че са непълнолетни. Установи се, че ищците са редовни ученици в Професионална гимназия
по морско корабоплаване и риболов „Свети Никола“ – гр.Бургас и Професионална гимназия
по сградостроителство и инсталации „Пеньо Пенев“ – гр.Бургас. В случая както майката,
така и бащата са в млада и трудоспособна възраст. Приобщените в настоящото
производство доказателства установяват, че майката е трудово ангажирана, получава
трудово възнаграждение в размер на 700 лева, както и че полага непосредствените грижи за
децата. Ответникът Г. също е трудово ангажиран, получава трудово възнаграждение в
размер на 1100 лева, живее в собствено жилище. Фактът, че бащата е изтеглил заеми в
размер на 35 588,97 лева, както и че внася вноски за изплащане на задълженията по тях, не е
обстоятелство, от което следва да се направи извод за затруднено финансово положение и
липса на средства, тъй като именно сумата от 35 588,97 лева е била усвоена от него – т.е.
получена е от него и в тази връзка той разполага с достатъчно средства, за да издържа
непълнолетните си деца. Ответникът няма други непълнолетни деца, които да издържа, няма
данни същият да е неработоспособен и по някакъв начин да е възпрепятстван да реализира
трудови доходи. Установи се, че децата се отглеждат от майката от месец август 2022г. до
настоящия момент в село Равнец. Въпреки заявената готовност на бащата да дава издръжка
за своите деца, не са ангажирани по делото доказателства за това всеки месец да им бъдат
давани средства за издръжка, като еднократно предоставената сума от 150 лева на по –
голямото дете в размер 150 лева, която е следвало да бъде разделена със сестра му, както и
сумата от 140 лева, дадените два пъти по 20 лева, не представляват регулярно давани
парични средства с характер на издръжка, които следва да бъдат вземани предвид при
преценка обстоятелството дали е давана издръжка за минало време на двете деца. Относно
твърденията на бащата, че е заплащал сметки за телефонни услуги на своите деца, съдът
намира за недоказани в настоящото производство, тъй като страна по представените
договори е именно той и няма данни същите да са използвани от ищците. Относно
представените разпечатки от Вайбър, от същите не става ясно от кой са волеизявленията,
тъй като няма достатъчно индивидуализиращи белези на участниците в разговора.
От доказателствата по делото става ясно, че и двете деца са непълнолетни –Г. е на 17
години, а М. е на 15 години, в която възраст разходите за тях непрекъснато нарастват,
необходимо е да им бъдат закупувани много по-често от обикновено дрехи, обувки, учебни
4
пособия, учебници, учебни помагала, необходими са им средства за здравословна и
питателна храна. Установи се, че децата са редовни ученици в професионални гимназии в
гр.Бургас, като предвид това, че не живеят в населеното място, в което се обучават,
доколкото живеят в дома на своя дядо в село Равнец, дневната им издръжка е завишена с
оглед разходите за транспорт и храна. Отделно от това трайно възприето е от съдебната
практика становището, че при непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва –
обичайните потребности се предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на
индивидите, на увеличаване на броя социално значими занимания на подрастващото дете.
Предвид изложеното относно доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че децата имат нужда да получават, а родителите са
задължени да им осигуряват обща месечна издръжка за бъдеще време в размер на поне 500
лева по отношение на Г. и 500 лева по отношение на М.. При разпределяне на тази издръжка
следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката, която полага ежедневни грижи
за тях. За това по – висок размер на издръжката следва да се възложи на бащата. Така
установените материални възможности на бащата и имуществено състояние обуславят
извод, че за него не би представлявало затруднение да заплаща претендираната от децата му
издръжка в заявения от тях размер. Бащата С. Г. следва да осигурява издръжка за бъдеще
време в размер на 300 лева месечно за детето Г. и 300 лева месечно за детето М., считано от
подаване на исковата молба на дата 16.06.2023г. до настъпване на законови основания за
изменение или прекратяване на месечните издръжки, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска. Останалите средства следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото им отглеждане.
Относно иска за издръжка за минало време, предвид обстоятелството, че се установи,
че от месец август 2022г. до предявяване на исковата молба през месец юни 2023г., децата са
били отглеждани единствено от майката за въпросният период от 10 месеца, както и не се
ангажираха доказателства от ответника да е давал регулярно месечна издръжка за децата, то
искът е доказан по основание. Относно размера на издръжката за минало време съдът
намира, че с оглед гореизложените съображения относно нуждите на децата и
възможностите на родителите, че на Г. и М. следва да им осигурят издръжка в размер на 400
лева, като бащата следва да заплати на всяко едно от децата издръжка в размер на 200 лева
месечно за периода от август 2022г. до май 2023г. включително, а останалите средства
следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото им отглеждане.
Отделно от това така определеният размер на издръжката е близък до минималната
издръжка за съответния период.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право на
разноски, като предвид заявеното искане и представените доказателства за сторени такива –
Договор за правна защита и съдействие от 16.06.2023г., ответникът следва да бъде осъден да
им заплати сумата от 1000,00 лева, представляваща сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец и държавна такса върху размера на
исковете за издръжка за минало и бъдеще време, която възлиза в размер на 1024,00 лева,
както и държавна такса в размер на 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.143 от СК С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец,
област Бургас, ***, представляван от пълномощника адв.М. В., да заплаща на
непълнолетния си син Г.С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***,
действащ лично и със съгласието на своята майка К. С. А., ЕГН **********, представляван
от пълномощника адв.К. К., месечна издръжка в размер на 300,00 лева /триста лева/,
считано от подаване на исковата молба на дата 16.06.2023г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на предпоставки за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.143 от СК С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец,
област Бургас, ***, представляван от пълномощника адв.М. В., да заплаща на
непълнолетната си дъщеря М.С. Г.а, ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас,
***, действаща лично и със съгласието на своята майка К. С. А., ЕГН **********,
представлявана от пълномощника адв.К. К., месечна издръжка в размер на 300,00 лева
/триста лева/, считано от подаване на исковата молба на дата 16.06.2023г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на предпоставки за
нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец,
област Бургас, ***, представляван от пълномощника адв.М. В., да заплаща на
непълнолетния си син Г.С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***,
действащ лично и със съгласието на своята майка К. С. А., ЕГН **********, представляван
от пълномощника адв.К. К., месечна издръжка за минало време в размер на 200,00 лева
/двеста лева/, за периода от месец август 2022г. до месец май 2023г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец,
област Бургас, ***, представляван от пълномощника адв.М. В., да заплаща на
непълнолетната си дъщеря М.С. Г.а, ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка К. С. А., ЕГН **********, представлявана от пълномощника адв.К. К., месечна
издръжка за минало време в размер на 200,00 лева /двеста лева/, за периода от месец август
2022г. до месец май 2023г. включително.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***,
представляван от пълномощника адв.М. В., да заплати на М.С. Г.а, ЕГН ********** и Г.С.
Г., ЕГН **********, двамата действащи лично и със съгласието на своята майка К. С. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***, представлявани от пълномощника
адв.К. К., сумата от 1000,00 лева /хиляда лева/, представляваща сторените разноски за
адвокатско възнаграждение пред районния съд.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***,
представляван от пълномощника адв.М. В., да заплати в полза на Съдебната власт по
сметка на Районен съд – Средец, сумата от 1024,00 лева /хиляда двадесет и четири лева/,
представляваща разноски за държавна такса за бъдеще и минало време, както и държавна
такса в размер на 5,00 лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
05.09.2023г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6