Р Е
Ш Е Н
И Е № 53
гр. София, 08.04.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на деветнадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 139 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„И.Т.“
ООД, ЕИК . е предявил срещу „С.“ АД, ЕИК .иск с правно основание чл.372, ал.1
от ТЗ – за заплащане на възнаграждение в размер на 83 206.34 лева, дължимо по
договор № 186/29.01.2008 год. за международно транспортиране на пратки
/куриерски услуги/ в системата на UPS, сключен между страните и товарителници
A83030GCJW7 от 27.02.2017 год., Н8550341630 от 27.02.2017 год., A83204MRF73 от
06.03.2017 год., Н8550341658 от 06.03.2017 год., Н8550341667 от 24.03.2017 год.
и Н8550341676 от 24.03.2017 год., ведно със ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска, 10.07.2018 год., до окончателното й заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че през 2017 година извършил по заявки на ответника с № 767656/27.02.,
№ 774433/24.03. и № 769132/03.06.2017 год. и въз основа на сключен между
страните договор № 186/29.01.2008 год. за международно транспортиране на пратки
в системата на UPS, куриерски услуги, за които били съставени 6 броя
товарителници – A83030GCJW7 от 27.02.2017 год., Н8550341630 от 27.02.2017 год.,
A83204MRF73 от 06.03.2017 год., Н8550341658 от 06.03.2017 год., Н8550341667 от
24.03.2017 год. и Н8550341676 от 24.03.2017 год. Изпращачът „С”АД посочил
плащане на таксите за сметка на трета страна – Г. АГ, Г. /с адрес за получаване
на пратките в Република Ч./. Пратките били доставени срещу подпис, видно от
приложените към и.м. уведомления за доставка и без рекламации за доставките.
Таксите били начислени на изпращача, тъй като третата страна отказала да плати,
видно от представените с и.м. шест броя формуляри за обратна информация с дати
05.05.2017 год.
Твърди
се, че за извършените транспортни услуги ищецът издал две електронни фактури с
подробно описани товарителница, дестинация, тегло, транспорт по тарифа, гориво,
допълнителни такси, цена и дължима обща сума от
83 206.34 лева /по № **********/14.09.2017 год. на обща стойност 33
975.84 лева и по № **********/14.09.2017 год. за обща стойност 49 230.50 лева/,
с краен срок на плащане три дни след получаването им. Фактурите били изпратени
и получени на 14.09.2017 год. по електронен път чрез системата eFaktura.bg от А.
К., представител на ответното дружество, потвърдил получаването, но последното
не заплатило дължимите суми.
Ответникът
чрез пълномощник адв. Б.Ч. от САК е подал писмен отговор на исковата молба, с
който е оспорил иска по основание, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основава и е направил възражения срещу тях. Ответникът оспорва
ищцовите твърдения за възлагането от страна на „С”АД като изпращач на сочените
куриерски услуги, както и че последният е бил уведомен за отказа на посоченото
в товарителниците трето лице да заплати извършените куриерски услуги.
Ответникът
не претендира разноски по делото.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор №
186/29.01.2008 год. за международно транспортиране на пратки в системата на UPS,
същият е сключен между „И.Т.“ ООД, изпълнител и „С”АД, възложител и урежда
многократно международно транспортиране на пратки в системата на UPS от страна
на ищеца по заявки на ответника. Договорът е бил сключен за една година, но в
случай, че никоя от страните не го прекрати писмено с месечно предизвестие
преди изтичане на годишния срок, същият се е продължавал автоматично с още една
година /чл.9/ – без ограничения в броя на подновяванията на срока. По делото
страните не твърдят и не са представени доказателства договорът да е бил
прекратен с предизвестие по реда на чл.9 до момента на предявяване на иска.
От представените от ищеца по делото
писмени доказателства –товарителници A83030GCJW7 от 27.02.2017 год., Н8550341630
от 27.02.2017 год., A83204MRF73 от 06.03.2017 год., Н8550341658 от 06.03.2017
год., Н8550341667 от 24.03.2017 год. и Н8550341676 от 24.03.2017 год., идентификационен
код на заявка № 769132/03.06.2017 год., № 774433/24.03.2017 год. и № 767656/27.02.2017
год., 6 бр. уведомления за доставка, 6 бр. формуляри за обратна информация, електронни
фактури № **********/14.09.2017 год. и **********/14.09.2017 год., удостоверение
№ 0030/03.11.2009 год. на КРС за куриерски услуги, договор № 186/29.01.2008 год.
за международно транспортиране на пратки /куриерски услуги/ в системата на UPS,
потвърждение от UPS за събиране на дължими плащания от „И.Т.” ООД, 5 бр. декларации
за отговорност при изпращане на пратка за сметка на получателя относно UPS товарителници,
бележки за доставка от 27.02.2017 год. и 06.03.2017 год., фактури от 27.02.2017
год. 06.03.2017 год., разпечатки от кореспонденция по електронна поща и писмо
от Г.АГ, Г.до „С”АД и 4 бр. справки от НАП за трудови правоотношения за периода
01.02.2017 год. – 31.03.2017 год. между „С”АД, ЕИК . и С. Г. С. с ЕГН **********,
А. Е. К. с ЕГН **********, А.А. П.с ЕГН ********** и Б. Б. Н.с ЕГН ********** и
от събраните в хода производството по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите М.В. М. и К. М. К., бе установено, че през 2017 година ищецът извършил
по заявки на ответника с № 767656/27.02., № 774433/24.03. и № 769132/03.06.2017
год. и въз основа на обсъдения горе договор № 186/29.01.2008 год., куриерски
услуги, за които били съставени 6 броя товарителници – A83030GCJW7 от
27.02.2017 год., Н8550341630 от 27.02.2017 год., A83204MRF73 от 06.03.2017
год., Н8550341658 от 06.03.2017 год., Н8550341667 от 24.03.2017 год. и
Н8550341676 от 24.03.2017 год.
Трите пратки – от 27.02.2017 год.
/120 пакета/, от 06.03.2017 год. /80 пакета/ и от 24.03.2017 год. /40 пакета/,
ведно с документи към всяка отделна пратка, били натоварени в хале на ответника
в гр. С.от негови служители в транспортна техника на „И.Т.“ ООД и в
присъствието на служителите на ищеца М. В.М. и К.М.К..
Видно от цитираните горе 6 броя
товарителници, във всички е посочено, че изпращач е „С”АД, с посочено лице за
контакт с изпращача – С. С.. Последната, с посочено ЕГН **********, е подписала
и представените с допълнителната искова молба от ищеца декларации за
отговорност при изпращане на пратка за сметка на получателя към отделните товарителници.
Обстоятелството, че С. Г.С. с ЕГН **********
за периода 01.02.2017 год. – 31.03.2017 год. е била служител на ответника със
сключен трудов договор, се установява от представената справка от НАП.
Видно от същите товарителници, изпращачът
„С”АД е посочил плащане на таксите за сметка на трета страна – Г. АГ, Г. /с
адрес за получаване на пратките в Република Ч./. Всички пратки били доставени на адреса, посочен в
товарителниците и срещу подпис на получателя, видно от приложените към и.м.
уведомления за доставка и без рекламации за доставките. Таксите били начислени
на изпращача, тъй като третата страна отказала да плати, видно от представените
с и.м. шест броя формуляри за обратна информация с дати 05.05.2017 год.
За извършените куриерски услуги
ищецът издал две електронни фактури с подробно описани товарителница,
дестинация, тегло, транспорт по тарифа, гориво, допълнителни такси, цена и
дължима обща сума от 83 206.34 лева /по
№ **********/14.09.2017 год. на обща стойност 33 975.84 лева и по №
**********/14.09.2017 год. за обща стойност 49 230.50 лева/, с краен срок на
плащане три дни след получаването им. Фактурите били изпратени и получени на
14.09.2017 год. по електронен път на имейл адрес **********@*******.*** чрез системата eFaktura.bg от А. К., сочена като представител
на ответното дружество, потвърдила получаването им.
Обстоятелството, че А. Е.К. с ЕГН **********
за периода 01.02.2017 год. – 31.03.2017 год. е била служител на ответника със
сключен трудов договор, се установява от представената справка от НАП.
От заключението по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, оспорено от ищеца, се установява, че горните две
фактури са били осчетоводени от ищеца, но не и от ответника, който не ги е бил
включил в дневниците за покупки по ЗДДС и съответно не е ползвал данъчен кредит
по същите.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание
чл.372, ал.1 от ТЗ е доказан изцяло по основание и размер.
Ищецът, в съответствие с
възложената му доказателствена тежест, установи по несъмнен начин с
представените писмени и събраните по делото гласни доказателства, наличието на
рамков договор за международно
транспортиране на пратки в системата на UPS, сключен между страните и извършени въз основа на
същия и по заявки на ответника с №
767656/27.02., № 774433/24.03. и № 769132/03.06.2017 год. куриерски услуги с издадени
товарителници A83030GCJW7 от 27.02.2017
год., Н8550341630 от 27.02.2017 год., A83204MRF73 от 06.03.2017 год.,
Н8550341658 от 06.03.2017 год., Н8550341667 от 24.03.2017 год. и Н8550341676 от
24.03.2017 год.
Възраженията на ответника – че договорът №
186/29.01.2008 год. не е действал между страните през процесния период
/27.02.2017 год. – 24.03.2017 год./, през който ищецът твърди да са приемани
пратките за транспортиране, както и че сочените куриерски услуги не са били възлагани от „С”АД на „И.Т.“ ООД, са неоснователни. Както бе
обсъдено горе, рамковият договор е бил
сключен за една година, но в случай, че никоя от страните не го прекрати
писмено с месечно предизвестие преди изтичането му, същият се е продължавал
автоматично с още една година /чл.9/ – без ограничения в броя на подновяванията
на срока. По делото страните не твърдят и не са представени доказателства
договорът да е бил прекратен с предизвестие по реда на чл.9 до момента на
предявяване на иска. От друга страна, от обсъдените горе писмени и гласни
доказателства по несъмнен начин бе установено, че куриерските услуги по шестте
товарителници са били извършени от ищеца по заявки на служители на ответника;
пратките са били натоварени от служители на последния в негово хале в гр. С. в
присъствие на служители на ищеца; за доставяне на пратките ответникът е бил
надлежно уведомен – чрез уведомления за доставка, адресирани до лицето за
контакт с изпращача, сочено в товарителниците /служител на ответника на трудов
договор, установено от справките на НАП/; ответникът, отново чрез негов
служител, е бил надлежно уведомен чрез шест броя формуляри за обратна информация
с дати 05.05.2017 год., че третата страна, сочена в товарителниците, е отказала
да плати, поради което таксите са били начислени на изпращача.
От горното следва, че след отказа
на третата страна, сочена в
товарителниците,
да плати таксите по същите, плащането е следвало да бъде извършено от изпращача
– чл.5.2 от Правилата и условията на UPS за превоз на пратки,
относими към договора № 186/29.01.2008
год. за международно транспортиране на пратки в системата на UPS, сключен между
страните;
горните ОУ са били неразделна част от сключения договор, видно от разпоредбата
на същия в Приложения, т.1 /трети ред отдолу нагоре/. Обстоятелството, че
издадените от ищеца и връчени на ответника две електронни фактури за сума в общ размер на 83 206.34 лева – възнаграждението на
превозвача по горните товарителници, не са били осчетоводени от ответника, няма
отношение към дължимостта на сумите – възнаграждението на превозвача произтича
от извършените транспортни услуги, а не от осчетоводяването на фактурите за
извършения превоз.
Поради изложеното и на осн. чл.372, ал.1 от ТЗ съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца в цялост претендираните суми в размер на 83 206.34 лева, съставляващи възнаграждение за извършено транспортиране
на пратки в системата на UPS, дължимо по сключения между страните рамков договор № 186/29.01.2008 год. и товарителници A83030GCJW7 от 27.02.2017 год.,
Н8550341630 от 27.02.2017 год., A83204MRF73 от 06.03.2017 год., Н8550341658 от
06.03.2017 год., Н8550341667 от 24.03.2017 год. и Н8550341676 от 24.03.2017
год., ведно със ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска, 10.07.2018 год., до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на делото и
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 9 733.25 лева, съставляваща следните
дължими направени по делото разноски – внесена ДТ в дължим размер от 3 328.25
лева /от общо внесена ДТ в размер на 3 340.21 лева/; внесена ДТ за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева; заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство в размер на 6 100 лева и внесен депозит
за ССЕ в размер на 300 лева. Останалите претендирани от страната разноски са
недължими в настоящото производство и не следва да се присъждат – разноските за
превод на документи от чужд език, направени от страната преди завеждане на
делото, не съставляват съдебни или деловодни разноски; надвнесената от страната
ДТ в размер на 11.96 лева не е дължима от ответника.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.372, ал.1 от ТЗ „С”АД, ЕИК .да заплати на „И.Т.“
ООД, ЕИК . сумата от 83 206.34 лева
/осемдесет и три хиляди двеста и шест лв. и тридесет и четири ст./,
съставляваща дължимо възнаграждение по договор № 186/29.01.2008 год. за
международно транспортиране на пратки в системата на UPS, сключен между
страните и товарителници A83030GCJW7 от 27.02.2017 год., Н8550341630 от
27.02.2017 год., A83204MRF73 от 06.03.2017 год., Н8550341658 от 06.03.2017
год., Н8550341667 от 24.03.2017 год. и Н8550341676 от 24.03.2017 год., ведно
със ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2018 год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „С”АД,
ЕИК. да заплати
на „И.Т.“ ООД, ЕИК . сумата от 9 733.25 лева /девет хиляди
седемстотин тридесет и три лв. и двадесет и пет ст./, съставляваща направените
по делото дължими разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :