РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Благоевград, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102480 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№2480/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№20523/12.09.2024г. на Застрахователна компания „Л*, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр.С*ул.”С* А, представлявано от В* и В*-
изпълнителни директори, против Д. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„Б* с която е
предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл.500, ал.2 от КЗ
във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д. С. Р.
дължи на ЗК “Л* следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №759/26.06.2024г. по ч.гр.д. №1695/2024г. по описа на PC-
Благоевград: сумата в размер на 365.84 лв. /триста шестдесет и пет лева и осемдесет и
четири стотинки/ - представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, застрахователна полица
№BG/22/120000420047, със срок на валидност от 04.02.2020г. до 03.02.2021г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
погасяване, както и сумата от 125.71 лв. /сто двадесет и пет лева и седемдесет и една
стотинка/ - представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2021г. до 25.06.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2020г. около 20.30 часа в гр.Б* на ул.„Г*водачът Д.
С. Р., при управление на лек автомобил марка „Р*, модел „М*“, с peг.№ **, при избиране на
скоростта на движение не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, изгубил контрол и
реализирал ПТП с паркиралия лек автомобил марка „Р*“, модел „М*“, с peг.№*собственост
на Л*В*
Излага се, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП
№1151390 от 06.03.2020г., в който е посочено, че виновният водач Д. С. Р. не притежава
правоспособност за управление на моторно превозно средство.
Твърди се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „Р*“,
модел „М*, с peг.№* е застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, застрахователна полица №BG/22/120000420047, със срок на валидност
от 04.02.2020г. до 03.02.2021г., както и че вследствие на гореописаното ПТП и настъпилите
щети по лек автомобил марка „Р*, модел „М*, с peг.№ Е *е образувана ликвидационна
преписка №0001-5060-20-301293.
В съответствие с установените по вид и степен щети и по силата на сключения договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, се твърди, че на 21.03.2020г. ЗК
„Л* е изплатила на собственика на увредения автомобил - Л* В* сума в размер на 355.84 лв.
Навежда се, че поради плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят има
1
право на регрес срещу виновния водач за сумата от платеното застрахователно обезщетение
в размер на 365.84 лв. с включени 10 лв. ликвидационни разходи по щета №0001-5060-20-
301293.
Излага се, че с писмо Изх.№4651 от 23.04.2020г. Д. С. Р. е поканен да възстанови стойността
на изплатеното застрахователно обезщетение, но до този момент това не е сторено, като се
сочи, че писмото е получено от Д. С. Р. на 26.05.2020г.
Твърди се, че за дължимите от ответника вземания ЗК „Л*е подала заявление по реда на
чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД №1695/2024г. по описа на PC-Благоевград и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Д. С. Р., връчена чрез залепване на
уведомление.
Предвид изложените обстоятелства, се иска от съда да приеме за установено, че Д. С. Р.
дължи на ЗК “Л*сумите по издадената срещу него заповед за изпълнение.
Претендират се и сторените по исковото и заповедното производство разноски.
В отговора на исковата молба ответникът прави признание по отношение на претендираните
от ищеца суми, както следва: главница в размер на 365.84 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение в размер от 355.84 лв. и включени 10 лв. ликвидационни
разходи по щета №0001-5060-20-301293, като в тази връзка се ангажират писмени
доказателства, че сумата е платена.
Настоява се, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело. Поради това е
оспорен иска за мораторна лихва, както и претенцията за разноски в производството.
В тази връзка се оспорва приложената по делото покана да е връчена по надлежния ред на
ответника, който към датата на връчването е бил непълнолетен. Твърди се, че на същия не е
била връчена надлежно и заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, се иска съда да отхвърли предявения иск поради плащане, както и да
остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, доколкото ответникът
не бил дал повод за образуване на делото.
В съдебно заседание ищецът ЗК „Л* редовно призовани, не изпращат представител.
Представят писмено становище, чрез юрк.Светла Лалова, в което сочат, че след предявяване
на установителния иск ответникът е заплатил само сумата от 365.84 лв., поради което остава
дължим остатък по заповедта от 422.71 лв., включваща лихви за забава и разноски, за които
суми се моли искът да бъде уважен. Намират, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, поради което дължи лихвите и разноските по делото, които до
настоящия момент не са погасени.
В съдебно заседание ответникът Д. С. Р., редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв.Е. П., която настоява, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което
не дължи лихви и разноски в производството.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия закон,
съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл.500, ал.2 от
КЗ във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като уважаването му е обусловено
от доказване на следните предпоставки: ищецът следва по реда на пълното и главно
доказване да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава претенцията си;
настъпването на застрахователно събитие и на твърдените имуществени вреди за посоченото
в исковата молба трето лице във връзка с управлението на процесния автомобил; -
имуществените вреди са причинени от ответника, който е управлявал моторното превозно
средство, без да притежава правоспособност за управление на МПС; - наличието на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника (като застрахован) и
дружеството ищец (като застраховател), в чийто период на покритие е реализирано пътното
произшествие, като покритието обхваща и процесните имуществени вреди; - изплащането
на обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено лице Любомир Валентинов
Габерски в размер на исковата сума.
Ответната страна не оспорва и признава всички гореописани елементи от фактическия
състав на регресната отговорност по чл.500, ал.2 от КЗ.
По делото се установява, че на 04.02.2020г. между ищеца „Л* в качеството му на
застраховател, и В*С., като застрахован, е сключен Договор за гражданска отговорност на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица
№BG/22/120000420047/04.02.2020г., със срок на застраховката от 04.02.2020г. до 03.02.2021г,
2
за автомобил марка „Р*“, модел „М*, с peг.№ *
По делото е доказан и факта на настъпване на застрахователното събитие – ПТП на
06.03.2020г. поради виновно и противоправно поведение на ответника, при управление на
лек автомобил марка „Р* модел „М*с peг.№* при което ПТП са нанесени материални щети
по паркиран лек автомобил марка „Р*модел „М*“, с peг.№*, собственост на Л*В*, които
вреди са в причинна връзка с поведението на ответника.
От представения по делото Протокол за ПТП от дата 06.03.2020г., се установява, че на
06.03.2020г., в 22.30 часа, в гр.Б*на ул.„Г*, водачът Д. С. Р., при управление на лек
автомобил марка „Р*модел „М*, с peг.№ *при избиране на скоростта на движение не се е
съобразил с конкретната пътна обстановка и профила на пътя и на дясна крива допуска
ПТП, като губи контрол на МПС и се блъска с паркирания вдясно лек автомобил марка „Р*“,
модел „М*“, с peг.№ * собственост на Л*В*, вследствие на което на автомобила марка „Р*“,
модел „М*“ са нанесени щети по предна броня вдясно, преден десет калник, щети по
окачването. Констативният протокол за ПТП е издаден след задължително посещение на
мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл.125 от ЗДвП. Същият
съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя
му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци,
маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила.
Съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват; Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по
реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.
За допуснатите нарушения по чл.20, ал.2 и чл.150 от ЗДВвП водачът Д. С. Р. е наказан по
административен ред с Наказателно постановление №20-1116-000463/02.04.2020г., връчено
на 04.05.2020г.
Предвид изложеното, съдът приема, че от Констативния протокол за ПТП, Наказателното
постановление и направеното признание по чл.175 от ГПК се установява механизмът на
ПТП и вината на ответника за настъпването му. Макар към датата на ПТП същият да е бил
непълнолетен, то непълнолетният носи лична отговорност за вреди, които виновно е
причинил другиму, на основание чл.45 от ЗЗД /Решение №223/12.07.2011г. по гр.д.
№900/2010г. на ВКС/.
Причинените при ПТП на лекия автомобил марка „Р* модел „М*материални щети са
описани в констативния прототол за ПТП, и съответстват на опис-заключението по щета
№0001-5060-20-301293 по образуваната пред застрахователя преписка. В настоящия случай
от представените писмени доказателства се установява размерът на изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 355.84 лв.
С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение в размер
на 355.84 и обичайните разноски, направени за неговото определяне в размер на 10 лв.
Съдът приема, че сумата от 10 лв. представлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл.411, ал.1 от КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По възражението, че на ответника не е връчена регресна покана, съдът намира следното:
По делото се доказа основанието за регресната отговорност на ответника. Невръчването на
3
поканата на ответника не е процесуална пречка за предявяване на исковата претенция.
Връчването на поканата има отношение единствено към изпадане на длъжника в забава.
По делото от ищцовата страна е представена Покана за доброволно изпълнение с изх.
№4651/23.04.2020г., адресирана до Д. С. Р., с която последният се уведомява, че във връзка с
причиненото от него ПТП на 06.03.2020г., ЗК „Л*е изплатила на собственика на пострадалия
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 355.84 лв., поради което в ЗК „Л* е
заведен Личен регрес №15340 по щета №0001-5060-2-301293, като на основание чл.500, ал.2
от КЗ адресатът Д. Р. е поканен в 10-дневен срок от получаване на поканата да изплати
сумата от 365.84 лв., представляваща застрахователно обезщетение и обичайни
лидвикационни разноски, като след изтичане на срока застрахователят ще пристъпи към
съдебно събиране на сумата чрез завеждане на исково съдебно производство. Връчването на
поканата е удостоверено от ищцовото дружество с приложено Известие за доставяне от
Български пощи, в което като адресат на пратката е посочен Д. С. Р., адрес на получателя –
гр.Б*ул.“Бр*. Удостоверено е, че пратата е получена на 26.05.2020г. в 11.20 ч. от Г*Л*– член
от домакинството, с посочена родствена връзка с адресата – негова майка.
Представената обратна разписка удостоверява точно извършените действия по връчването,
поради което същата, като надлежно оформен официален документ, има обвързваща
доказателствена сила относно удостоверените с него факти. Връчването на пощенската
пратка и оформянето на обратната разписка /известието за доставяне/ е съобразено с
изискванията на чл.36 от ЗПУ и Общите правила за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, приети с Решение №581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на
съобщенията, тъй като съдържа отбелязване на имената на получателя, подпис, дата на
връчване и печат и подпис на връчителя. Съгласно чл.44, б.“а“ от Общите условия
препоръчаните пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис, а
когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя“, може и на пълнолетен
член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена и
родствената връзка на лицето, получило пратката. Тези изисквания при връчването в случая
са били спазени.
Неоснователни са възраженията, че пратката не е била връчена надлежно на Д. Р.. Видно е,
че същата не е връчена лично на адресата, а е връчена в съответствие с чл.44, б.“а“ от ОУ на
пълнолетен член от домакинството – на неговата майка, индивидуализирана с трите си
имена, която с подписа си е удостоверила получаването на пратката. Ирелевантно за
редовността на връчването е обстоятелството дали същата я е предала на адресата.
Съобразно ЗПУ и Общите условия за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети
куриерът няма задължение да изисква и удостоверява съгласието на третото лице да предаде
съобщението и книжата на адресата, за разлика от връчването на призовки и съобщения по
реда на чл.46 от ГПК /Определение №60231/26.11.2021 г. на ВКС по т. д.№140/2021г., II т. о./.
След като по делото не е оспорена автентичността на положения подпис от приелия
пратката член от домакинството /майката на адресата/, то ангажираните от ответната страна
гласни доказателства – показанията на св.М* К*, с които страната се домогваше да докаже,
че към датата на получаване на пратката майката не е живеела на адреса, не са в състояние
да разколебаят достоверността на официалното удостоверяване, а именно - че на посочената
дата майката на Д. Р. /непълнолетен към онзи момент/ се е намирала на регистрирания адрес
на своето дете и е приела срещу подпис адресирана до него пратка.
По отношение възражението, че от представената обратна разписка не се установява, че е
изпратена Покана за доброволно изпълнение: В същата е посочен номера на личния регрес,
отразен и съвпадащ с посочения в поканата за доброволно изпълнение.
Отделно от това, съдебната практика е категорично, че дори в документа за връчване
изобщо да не е посочено съдържанието на пратката, то това не води автоматично до извод,
че такава не е получена – в тези случаи се преценят всички факти и доказателства, за да се
установи какъв документ е връчен. В настоящия случай страната оспорва съдържанието на
пратката – т.е. твърди отрицателен факт, но не доказа несъществуването на оспорения
положителен факт, от чието установяване би могла да докаже отрицателния – получаване на
известие с различно от посоченото от кредитора и като такова ползващо ответника
съдържание. След като ответната страна не е оспорила подписа на получилия пратката, т.е.
не е доказала, че пратка не е получена, след като не е възразила, че с приложеното известие
4
за доставяне й е връчена друга покана, писмо или друг документ от ищеца, нито е възразила,
че й е връчен празен плик, и след като не са налице данни между страните да е имало
каквито и било други контакти и отношения извън тези досежно процесния случай, то
следва извод, че именно регресната покана е обект на пратката. В тежест на ответната
страна беше да установи или че пратката не е получена от майката на адресата чрез
доказване неавтентичност на нейния подпис /каквото оспорване не е направено/, или да
докаже, че последната е приела от подателя-застраховател друго писмо във връзка с някакво
друго правоотношение между изпращача-застраховател и получателя – Д. Р.. В случая нито
едно от двете не беше доказано по делото. Поради това следва да се приеме, че
съдържанието на пратката е това, което се твърди от ползващата се страна, при съобразяване
и на датата на изготвяне на писмото /изходящия номер/, датите на изпращане и получаване
на писмото и всички други гореанализирани в съвкупност обстоятелства /Определение
№799 от 24.10.2014г. по к.т.д.№963/2014г. на ВКС, Определение №409 от 01.06.2016г. по
к.т.д.№2631/2015г. на ВКС; Определение №162 от 23.03.2015г. по к.ч.т.д.№505/2015г. на ВКС
и др./.
Връчването на поканата има за последица изпадане на длъжника в забава, поради което
същият дължи лихва за забава върху главницата от поканата до плащането. Поради това
неотносими се явяват възраженията за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение
чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, след като по делото се установи, че много
преди образуване на настоящото дело на ответника е даден срок за доброволно изпълнение.
Въпреки това, за пълнота на изложението, съдът намира, че следва да отбележи следното: В
отговора се прави възражение, че заповедта не била връчена на длъжника в заповедното
производство поради невярно отразяване в съобщението, че адресатът не живее на адреса.
По същество се касае за направено от ответната страна оспорване на материалната
доказателствена сила на официално удостоверяване от длъжностно лице по призоваването,
което е дало основание за залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, имащо за
последица даване на указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Редовно оформените
съобщения на длъжностното лице по призоваването са официални свидетелстващи
документи за отразените в тях обстоятелства. В случая ответната страна не успя да обори с
ангажираните от нея гласни доказателства доказателствената сила на съобщението. За да са
налице предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на
уведомление, е необходимо преди това, когато при първото посещение на посочения по
делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно
да приеме съобщението - той да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако
връчителят събере сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време
или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението,
като е задължително отразяването на далите подобни сведения лица. При получени
сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма задължение да го посещава
повече и уведомлението се поставя, без да се спазва правилото за най-малко три посещения,
едно от които да е в неприсъствен ден. От показанията на св.Киричкова се установи, че към
датата на съобщението – 18.07.2024г. Д. Р. не е пребивавал на адреса, тъй като е бил на
мисия в Косово, от която се е върнал през есента. Установи се още, че посочената като
източник на отразените в разписката сведения – Михтарска, живее в блока и е съсед.
Длъжностното лице е събрало сведения, че лицето не пребивава на адреса и ги е отразило
надлежно в съобщението, като не се доказано заявеното от Михтарска да е невярно, а
напротив.
Показанията на св.Киричкова съдът прецени при условията на чл.176 от ГПК, отчитайки
близката й родствена връзка с ответника. Съдът отчете и анализираните по-горе нейни
показания /приети за недостоверни/, в които заявява, че дъщеря й към 2020г. не е
пребивавала на нейния адрес, а е живяла в С*, при безспорно установения факт, че дъщеря й
е получила пратка на адреса в Благоевград, удостоверено с подписа й. Последното от своя
страна поставя под съмнение показанията й, че ответникът винаги е живял на адреса, а
майката /вкл. когато той е бил непълнолетно дете/ е живяла в С* /които са нелогични/.
Съдът отчете и твърденията на свидетелката, че след връщането му от мисия през есента на
2020г., ответникът е отишъл да живее на квартира с приятелката си, но и понастоящем е с
регистриран адрес при нея. От последното се установява, че с години ответникът живее на
адрес, различен от регистрирания, без да заяви нова адресна регистрация и навежда на
5
извод, че дори преди заминаването на мисия, е бил в същото положение. Всичко
гореизложено и съобразявайки заинтересоваността й, поставя под съмнение достоверността
на показанията й в частта, в която твърди, че до преди да замине на мисия ответникът е
живял при нея. Не се установи точно на датата 18.07.2024г. свидетелката да си е била цял
ден вкъщи, за да получи съобщение. Отделно от това, в своите показания св.Киричкова
твърди, че входната врата на блока е заключена и във входа не се влиза свободно. Предвид
изложеното, ответната страна не успя да обори материалната доказателствена сила на
официалното удостоверяване в приложеното съобщение по заповедното производство.
Страните не спорят, а и се установява от представения с отговора платежен документ, че на
27.12.2024г. /след получаване на препис от исковата молба на 26.11.2024г./, ответникът е
платил по сметка на ищцовото дружество сумата от 365.84 лв. с основание – вноска по
личен регрес 15340 по щета 301293 2020.
От своя страна ищцовото дружество чрез процесуалния си представител, с подадена молба
от 24.03.2025г., признава, че чрез извършеното плащане е погасена главницата в размер на
365.84 лв., като непогасени остават лихвите за забава и разноските по заповедта за
изпълнение. В случая е налице твърдение за неизгоден за страната факт за погасяване на
олихвяемата главницата по издадената заповед за изпълнение посредством плащане, който
съдът следва да съобрази.
Съгласно задължителните разяснения по т.1 от Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. по
тълк. д.№8/2017г., ОСГТК на ВКС, преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение към деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, а не към деня на предявяване на иска /в случая
деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент
искът се счита предявен по арг. от чл.422, ал.1 от ГПК - от 25.06.2024г./ Разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, когато са от значение за спорното право. Уредбата на заповедното
производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по чл.422 от ГПК се
установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по чл.422 от ГПК
не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението /т.1 на
Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. по тълк.д.№8/2017г., ОСГТК на ВКС/. В този смисъл
са и задължителните разяснения, дадени в т.9 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013г., ОСГТК на ВКС, според които в производството по чл.422 от ГПК, респ.
чл.415 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.415,
ал.4 във вр. с ал.1 от ГПК.
В настоящия случай извършеното от ответника плащане, макар и след завеждане на делото,
е правопогасяващ факт, който следва да се вземе предвид от съда, и който обуславя
неоснователност на предявения иск за главница. Ищецът потвърждава погасяването на
главницата, предмет на издадената заповед за изпълнение. Предявеният положителен
установителен иск за главница е неоснователен, поради настъпилото в хода на делото
плащане на 27.12.2024г., което съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да съобрази.
Непогасена е останала единствено присъдената със заповедта за изпълнение законна лихва
върху главницата за периода преди подаване на заявлението – за периода от 25.06.2021г. до
25.06.2024г. в размер на 125.71 лв., както и законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението – 25.06.2024г. до датата на плащането – 27.12.2024г. в размер на 25.77 лв.
/изчислена по реда на чл.162 от ГПК/. Макар и акцесорно, правото на обезщетение за забава
в размер на законната лихва е самостоятелно право, което, след като веднъж е възникнало и
не е погасено, се дължи на самостоятелно основание. Както това е посочено в Тълкувателно
решение №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, дължимостта на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД е
последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на падежа, поради което същата се
дължи до извършване на окончателното плащане. Поради това, фактът на погасяване на
главницата, настъпил след предявяване на иска, не може да има погасителен ефект и спрямо
вземането за мораторни лихви, напротив, съобразно с т.9 от цитираното ТР №4/2013г. на
6
ВКС, ОСГТК, в тези случаи съдът е длъжен да съобрази, съществувало ли е вземането на
кредитора към момента на изпълнението. В настоящия случай длъжникът не е изпълнил на
падежа, а е платил главното задължение в хода на исковия процес, като и понастоящем не е
погасил задължението си за плащане на обезщетение за забавата. Това неизпълнение на
парично задължение е виновно, поради което е основание за ангажиране на отговорността
на длъжника.
По разноските: В случая право на разноски в производството има ищецът, тъй като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Неприложима за конкретния
случай е разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, която урежда правото на ответника на разноски
при отхвърляне на иска, и която касае случаите, в които искът се отхвърля като
неоснователен, а не когато се отхвърля поради плащане. Ответникът не е погасил дълга си
преди завеждане на делото и очевидно е станал повод за същото, поради което следва да
понесе отговорността за разноски.
На ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за платена
държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските в исковото производство - 75 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. чл.500, ал.2 от КЗ във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД, че ответникът Д. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*ул.„Б* дължи на ищеца ЗК “Л*
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С*, бул.”С*представлявано от В*И* и В*в -
изпълнителни директори, следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №759/26.06.2024г. по ч.гр.д. №1695/2024г. по описа на PC-
Благоевград: - сумата от 125.71 лв. /сто двадесет и пет лева и седемдесет и една стотинка/ -
представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 365.84 лв. – регресно вземане,
начислена за периода от 25.06.2021г. до 25.06.2024г., както и сумата от 25.77 лв. /двадесет и
пет лева и седемдесет и седем стотинки/ - лихва за забава върху главницата в размер на
365.84 лв. – регресно вземане, начислена за периода от 25.06.2024г. до окончателното
плащане – 27.12.2024г.
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявения иск с правно основание чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл.500, ал.2 от КЗ във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Д. С. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр.Б*ул.„Б* дължи на ищеца ЗК “Л*ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С*
бул.”С* представлявано от В*и В* - изпълнителни директори, следните суми по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №759/26.06.2024г. по
ч.гр.д. №1695/2024г. по описа на PC-Благоевград: сумата в размер на 365.84 лв. /триста
шестдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ - представляваща главница за
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност, застрахователна полица №BG/22/120000420047, със срок на
валидност от 04.02.2020г. до 03.02.2021г.
ОСЪЖДА Д. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„Б* да заплати на ЗК “Л* ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.С*, бул.”С*редставлявано от В*и В* - изпълнителни
директори, сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ за разноски в заповедното производство
и сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ за разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7
8