ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 18.02.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр. Русе, VІІІ - ми състав, в закрито заседание на 18 февруари през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
390 по описа за 2015 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба вх.№199 от 19.01.2016 г. на
Началника на Митница Русе за изменение на Решение № 35 от 13.01.2016 г.,
постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Искателят моли съда да
измени решението в частта за разноските, тъй като присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение били неправилно определени, като не били съобразени с
направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, който
според искателя следва да бъде съобразен с минималните възнаграждения в чл.8,
ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Ответникът по молбата - „Каолин” АД, чрез процесуален
представител –адв.Динко Й., в писмен отговор вх. № 462/08.02.2016 г. по описа
на АС-Русе, изразява становище за неоснователност на искането.
Административният съд счита молбата за допустима - подадено е от надлежна
страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, същата е неоснователна.
По повод на молбата, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
С Решение № 35 от 13.01.2016 г.
съдът е отменил по жалба на „Каолин” АД, със седалище: гр. Сеново, общ. Ветово, Решение № 32-148359/31.07.2015 г. на Началника на Митница Русе, с което се отказва издаването на Удостоверение за освободен от акциз краен
потребител на „Каолин”
АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Сеново, община
Ветово, за получавания
от търговското дружество
енергиен продукт природен газ, с код по
КН 2711 21 00, в обект Обогатителна фабрика Сеново, в гр. Сеново, общ.Ветово, обл.Русенска, с цел на използване на енергийния продукт
за производство на каолин и кварцов пясък; върнал е преписката на Началника на Митница
Русе за произнасяне по искане с вх. № 32-25891 от 12.02.2015 г. на „Каолин” АД за издаване на удостоверение за
освободен от акциз краен потребител за получавания от търговското дружество
енергиен продукт природен газ, с код по КН 2711 21 00, в обект обогатителна
фабрика Сеново, в гр.Сеново с цел на използване на енергийния
продукт за производство на каолин и кварцов пясък, съгласно
дадените задължителни указания в мотивите на настоящото съдебно решение по
тълкуване и прилагане на закона. С решението съдът е осъдил Митница Русе да заплати на „Каолин” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.
Сеново, община Ветово,обл.Русе, ул. “Дъбрава” №8 сумата от 1609,37 лева (хиляда шестстотин и девет
лева и тридесет и седем стотинки) - разноски по делото.
От доказателствата е видно, че в последното по делото заседание,
проведено на 15.12.2015 г., от процесуалния представител на дружеството -
жалбоподател „Каолин”
АД, е направено
искане за присъждане на разноски и са представени списък на разноските по чл.80
от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и доказателства за плащане на същите (л.63
от делото). В това заседание ответната страна по делото – Началник
Митница Русе, чрез
процесуален представител, е направила искане за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, като е представен и
списък на разноските по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК /л.68 от
делото/, но не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбоподателя (виж Протокол от съд.заседание на 15.12.2015 г. на
л.314 и л.315 от делото). Възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар, както се сочи и в самото процесно искане за изменение на решението в
частта за разноските, е направено от ответника едва в представените по делото
писмени бележки, които обаче са депозирани на 22.12.2015 г., (л.л.316 и 317 от
делото), т.е. след приключване на последното по делото съдебно заседание, на което е
присъствал процесуален представител на страната-ответник.
Отговорността за разноски е обективна, породена от
необходимостта да се възстановят на страната, в чиято полза е постановено
съдебно решение, направените по делото разноски. Поради този обективен характер
на отговорността, на възстановяване подлежат всички разноски, които страната, в
чиято полза е съдебното решение, е направила за водене на делото. Изключение от
принципа на пълна възстановимост на сторените разноски е разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК. Тя дава право на насрещната страната да направи възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Упражняването на това право обаче
законодателят е обвързал със срок - най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция, когато изтича и възможността на противната
страна да направи искане за присъждане на разноски и да представи доказателства
– чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. С оглед на това и предвид горните фактически
констатации се следва извод, че възражението за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат е преклудирано, тъй като позоваващата се на него
страна /ответника в производството/ е имала възможност да се запознае и да
вземе отношение по искането на жалбоподателя за разноски в рамките на
производството, преди то да приключи. Правото на ответника по делото е преклудирано, което прави неприложимо
правилото на чл.78, ал.5 от ГПК в настоящото производство. Липсва основание за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Водим от изложеното и на основание чл.248, ал.1 и
ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№199 от 19.01.2016 г. на Началника на Митница Русе за изменение на Решение № 35 от 13.01.2016 г.,
постановено по адм. дело № 390/2015 г. по описа на АС - Русе, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в
7-дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия: