№ 8359
гр. С., 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110171010 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Ч. Г. Т. срещу В. М. Г., осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от набеждаване в престъпление
- подаване на жалба в 1-во РПУ гр. С. с твърдения, че ищецът е отправял
заплахи и създавал предпоставки за нараняването на ответницата и нейните
родители, за което в жалбата използвала следните изрази: „нахлу в двора и
заплашително с думи остри ми каза, че искал половината от тавана на
къщата в която живеят родителите ми за достъп!,заплашително ми
изсъска, че щял да подаде съдебно дело; След което аз започнах да избягвам
горепосоченото лице, защото ми бяха изключително неприятни тези заплахи
“ и сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на обида, за което ответницата е използвала
следните изрази в подадената жалба: „ми изсъска; навестяват моите
родители, точно в навечерието на Коледа, като ги притесняват и
стряскат...което ги води до шок и съответните придружаващи стресови
състояния водещи до болестни проблеми“, ведно със законната лихва,
считано от 29.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата е подала жалба до
Софийска районна прокуратура, в резултат на което ищецът се притеснил,
наскърбил и засегнал дълбоко. Изложените твърдения в жалбата не били
верни. Така описаното се отразило на работата на ищеца. С уточняваща
молба с вх. № 82813/24.03.2023 г. ищецът е изложил, че счита, че ответницата
го е набедила в престъпление, като е депозирала жалба в 1-во РПУ гр. С. с
твърдения, че ищецът е отправял заплахи и създавал предпоставки за
нараняването на ответницата и нейните родители,за което в жалбата
1
използвала следните изрази: „нахлу в двора и заплашително с думи остри ми
каза, че искал половината от тавана на къщата в която живеят
родителите ми за достъп!,заплашително ми изсъска, че щял да подаде
съдебно дело; След което аз започнах да избягвам горепосоченото лице,
защото ми бяха изключително неприятни тези заплахи “. Счита, че
ответницата го е обвинила, че е създала опасност за живота й, както и за този
на нейните родители. Ищецът претърпял негативни изживявания,
продължаващи и до днес от това, че ответницата го е обвинила, че е
извършил престъпление закана и заплаха. В резултат на подадена жалба, бил
принуден да се явява пред органите на МВР, да отговаря на въпроси,
притеснявал се за работата си, както и за уронване на доброто му име в
обществото. Притеснението повлияло и на здравословното му състояние.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже следните
факти: 1/ противоправно деяние; 2/ претърпените вреди, както и техния
размер; 3/ причинната връзка между противоправното деяние и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на
обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
В ал.2 на чл. 10 от ЕКЗПЧ е предвидено, че правото на свободно
изразяване на мнение може да бъде ограничено доколкото е възможно чрез
него да се засегне репутацията или правата на другиго. Свободата на
изразяване на мнение не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след
които вече се засягат чужди субективни права и конституционни ценности,
каквито са доброто име, честта и правата на други граждани. Поради това,
едно право се разпростира до там, където започват правата на друг правен
субект. Именно накърняването по този начин на доброто име на другиго е
основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение,
както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал.2 от
Конституцията, така и с оглед ограничаващото правило на чл. 39, ал.2 от
Конституцията, с което правото на мнение се ограничава заради друго,
конкуриращо се право. Извършването на намеса в правото свободно да се
изразява мнение е правно обосновано, когато то се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. По този начин се охраняват честта и
2
достойнството на личността.
Всеки има право да защитава правата си, когато намери, че те са
накърнени. Затова поначало подаването на сигнали и жалби до държавни и
местни органи, администрации, съсловни организации и други институции е
правомерно. То е конституционно закрепено. Твърдяната противоправност на
поведението на ответницата се изразява в подаване на сигнал до
прокуратурата. Процесният сигнал /жалба/ е подаден в упражняване на
конституционно признатото право на ответницата - чл. 45 КРБ. Самото
подаване на сигнал или жалба не може да се квалифицира като неправомерно
поведение, след като Конституцията изрично го признава, а и под страх от
подвеждане под отговорност неговото упражняване би могло да се ограничи
неоснователно. Нещо повече, правната норма на чл. 108, ал. 2 АПК, макар и
по отношение на предложенията и сигналите за подобряване работата на
държавните органи, урежда основният принцип, че никой не може да бъде
преследван само заради подаването на предложение или сигнал. Действието
по подаване на сигнал или жалба не е виновно действие - в този смисъл и
Решение № 242/20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г., III г. о., ГК.
Действията на ответницата биха могли да бъдат квалифицирани като виновни
само при доказана злоупотреба с право, каквато ищецът твърди, че е налице,
но не е установена от събраните доказателства. В този смисъл са и мотивите
към Определение № 957 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 57/2011 г., IV г.
о., ГК. С оглед на възприетата в съдебната практика т. нар. субективна теория
за злоупотребата с право, ищецът следва да установи, че ответницата
умишлено, с единствената цел да го увреди, е упражнила правото си да
сигнализира компетентните органи. Превратно упражняване на права, т.е.
злоупотреба с право би било налице, когато сигналите са подадени
изключително, с единствената цел да се навреди другиму, респ. да накърни
друг обществен интерес. А съгласно чл. 57, ал. 2 КРБ злоупотребата с право
представлява упражняване на права не за собствена защита, а с цел да бъдат
накърнени или увредени права и законни интереси на други лица.
Следователно, добросъвестно упражняване на публични права е налице,
когато то е предприето с убеждението, че то съществува. В този смисъл не е
налице злоупотреба с права, когато страната подава сигнал с намерението, със
съзнанието, че защитава възникнало и съществуващо свое субективно
материално право. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че такъв
3
умисъл не се установява от събраните по делото доказателства. Следва да се
изясни, че по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира само вината при
непредпазливост (самонадеяност и небрежност), но не и умисъла за
причиняване на вредоносен резултат. Без значение за крайния извод е и
изхода по подадения сигнал от ответницата.
Отделно от това, от съдържанието на подадения сигнал се установява, че
в него няма данни за твърдяното набеждаване за извършено престъпление. В
сигнала ответнциата описва факти относно наличието на спор за собственост
между ищеца и семейството му и родителите на ответницата. Действително в
подадения сигнал е използвана думата „заплашва”, но доколкото се твърди,
че ищецът е заплашил със завеждане на съдебен спор родителите на
ответнциата, то съдът намира, че липсват твърдения за извършено
престъпление. Следва да се отбележи, че от представената като писмено
доказателство покана, изпратена по телепоща и от свидетелските показания
на разпитания по делото свидетел се установява, че дейтвително ищецът и
семейството му водят съдебен спор с родителите на ответницата и са
изпратили покана до същите да разрешат въпроса извънсъдебно, като са ги
предупредили, че ще заведат иск срещу тях. Обстоятелството, че ответницата
е приела предупреждението за завеждане на дело като заплаха и е подала
сигнал срещу ищеца в прокуратурата не може да се квалифицира като
набеждаване в престъпление. Съдът счита, че в сигнала липсва твърдение за
престъпление, а се описва гражданскоправен спор, свързан с обща
собственост, който е ирелевантен за настоящото дело.
Относно втория иск за обида съдът при езиковото тълкуване на
използваните в жалбата изрази: „ми изсъска; навестяват моите родители,
точно в навечерието на Коледа, като ги притесняват и стряскат...което ги
води до шок и съответните придружаващи стресови състояния водещи до
болестни проблеми“, не намира обидни квалификации, които ответницата да е
използвала по отношение на ищеца. За да е налице обида, е необходимо да са
написани думи, които са неприлични, вулгарни, цинични, оскърбяващи честта
и достойнството на лицето, преценени в съответствие със съвременните
стандарти за морал. Съдът не споделя доводите на ищеца използваните в
подадената от ответницата жалба думи и изрази да са от такъв характер.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице фактическият
4
състав на чл. 45 ЗЗД, поради липса на доказано противоправно поведение, при
съответната форма на вина, обуславящи ангажиране на деликтната
отговорност на ответницата. Предвид изложеното, е безпредметно да се
обсъжда наличието на останалите предпоставки на чл. 45 ЗЗД. Следователно
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на
850 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представени
доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. Г. Т. срещу В. М. Г., осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от набеждаване в престъпление - подаване на
жалба в 1-во РПУ гр. С. с твърдения, че ищецът е отправял заплахи и създавал
предпоставки за нараняването на ответницата и нейните родители, за което в
жалбата използвала следните изрази: „нахлу в двора и заплашително с думи
остри ми каза, че искал половината от тавана на къщата в която живеят
родителите ми за достъп!,заплашително ми изсъска, че щял да подаде
съдебно дело; След което аз започнах да избягвам горепосоченото лице,
защото ми бяха изключително неприятни тези заплахи “ и сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на обида, за което ответницата е използвала следните изрази в
подадената жалба: „ми изсъска; навестяват моите родители, точно в
навечерието на Коледа, като ги притесняват и стряскат...което ги води до
шок и съответните придружаващи стресови състояния водещи до болестни
проблеми“, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ч. Г. Т., адрес гр. С., ул. „Ж.”
№ * да заплати на В. М. Г., адрес гр. С., ул. „Л. К.” № **, ет. 2 сумата в размер
на 850 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6