ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/19.08.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на деветнадесети август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОМАН НИКОЛОВ
мл.
съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 494 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 1256/27.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2420 по описа на РС-гр. Перник за 2018 г.,
първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Р.Д.Л., ЕГН: **********,
че дължи на „***“ АД, ЕИК: ***********: сумата от общо
83.09 лева, от които сумата от 69.98 лева (главница), представлява стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се
в гр. П., ул. „М. С.“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, за периода от 02.02.2015 г.
до 30.04.2016 г., а сумата от 13.12 лева, представлява лихва за забава на месечните
плащания за периода от 02.02.2015 г. до 21.06.2017 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
пълния претендиран размер установителните искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид
изхода на делото Р.Д.Л. е осъдена да заплати на „***“ АД сумата от общо 180.26 лева – разноски в исковото и в
заповедното производство, а „***“ АД е осъдена да заплати на Р.Д.Л. сумата от общо 493.17 лева –
също представляваща разноски в исковото и в
заповедното производство.
С допълнително решение от 04.02.2019 г. по гр.д. № 2420/2018 г. по описа на
ПРС, районният съд е оставил без уважение молба
с вх. № 34884/27.12.2018 г., депозирана от Р.Д.Л., за изменение на Решение № 1256/27.11.2018 г. в частта
за разноските.
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 301/07.01.2019
г., подадена от Р.Д.Л., като първоинстанционното решение се оспорва само в
частта, с която по предявените от „***“ АД срещу жалбоподателката искове по
реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че същата дължи на
топлопреносното дружество: 1) сумата от 69,98 лева – незаплатена стойност на доставена
топлинна енергия за периода 02.02.2015 г.
до 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане; 2) сумата 13,12 лева – лихви за забава върху
главницата, считано от 02.02.2015 г. до
21.06.2017 г.
В жалбата се
поддържа оплакване за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй като с
молба от 02.01.2019 г. ответницата е заявила частично оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК – за сумата от 69,98 лева,
представляваща главница за периода от 02.02.2015
г. до 30.04.2016 г., както и за сумата от 13,12 лева,
представляваща лихви за забава върху главницата, считано от 02.02.2015 г. до 21.06.2017 г. – преди
влизане в сила на първоинстанционното
решение, а
именно в срока за въззивно обжалване, което обуславя
недопустимост на
първоинстанционния съдебен акт. Посочва се и че исковата молба е подадена след
изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Прави се искане въззивният съд да обезсили
решението в частта на оттеглените размери и периоди и да прекрати
производството по делото. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна. Не се представят
и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
от насрещната страна – „***“
АД е подаден писмен отговор с вх. № 12413/23.04.2019 г. на жалбата. В същия се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение в обжалваната
част. Обръща се внимание, че направеното от жалбоподателката оттегляне на
възражението й по чл. 414 от ГПК е направено след постановяване на
първоинстанционното решение, поради което същото не може да породи правно
действие. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната
част. Възразява се срещу дължимостта на претендираните от жалбоподателката
разноски пред въззивния съд. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства. Претендират се разноски за производството
пред настоящата инстанция.
От Р.Д.Л. е подадена и частна жалба с
вх. № 14758/20.05.2019 г. срещу решение от 04.02.2019 г. по гр.д. № 2420/2018 г. по описа на
ПРС, с което районният съд е оставил без уважение молба
с вх. № 34884/27.12.2018 г., депозирана от Р.Д.Л., за изменение на Решение № 1256/27.11.2018 г. в частта
за разноските. В частната жалба се излагат подробни доводи, че обжалваното
решение е неправилно. Обръща се внимание, че присъденото в полза на ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и
правна сложност на делото. По тези съображения се иска същото да бъде
определено в минимален размер съобразно разпоредбите на ГПК и Наредбата за
заплащането на правната помощ. Излагат се и доводи за частична недопустимост на
Решение № 1256/27.11.2018 г. На последно място се твърди, че обжалваното решение от 04.02.2019 г. е неправилно и доколкото първоинстанционният съд не се е
произнесъл по разноските, претендирани от жалбоподателката за производството по
в.ч.гр.д. № 409/2018 г. по описа на Пернишкия ОС.
По така постъпилата частна жалба е депозиран
отговор с вх. № 21123/22.07.2019 г. от насрещната страна „***“ АД, в който
същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се доводи, че разноските в
първоинстанционното производство са правилно и законосъобразно разпределени,
поради което се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително
са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).
Като редовна и допустима следва да бъде разгледана и частна жалба с вх. № 14758/20.05.2019 г. срещу решение от 04.02.2019 г. по гр.д. № 2420/2018 г. по описа на
ПРС, доколкото същата е депозирана в срок и за разглеждането й е заплатена
дължимата държавна такса.
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
По повод на
постъпила нарочна молба с вх. № 4210/08.02.2019 г., депозирана от
жалбоподателката Р.Д.Л., чрез процесуалния й представител – адв. Б.В.,
въззивният съд констатира, че по подадената от същата въззивна жалба е
определена съответно внесена държавна такса в размер на 50 лева. В посочената
молба обаче жалбоподателката твърди, че така внесената държавна такса от 50
лева е неправилно определена. Излага аргументи, че размерът на държавната такса
за въззивно обжалване в настоящия случай следва да е 25 лева. В тази връзка
прави искане надвнесената сума – в размер на 25 лева, да й бъде възстановена
като уточнява, че сумата е внесена по сметка на Пернишкия ОС.
Искането на
жалбоподателката е основателно. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл. 72, ал. 1 от ГПК
дължимата държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба в
настоящия случай с оглед обжалваемия интерес възлиза на 25 лева. Видно от
приложеното по делото платежно нареждане обаче жалбоподателката е внесла по
сметка на Пернишкия ОС държавна такса в размер на 50 лева за образуване на
въззивно дело по жалбата й. По тези съображения и предвид направеното изрично
искане в тази насока въззивният съд намира, че на основание чл. 4б от Закона за
държавните такси на Р.Д.Л. следва да бъде върната сума в размер на 25 лева,
представляваща надвнесена държавна такса по в.гр.д. № 494/2019 г. по описа на
Пернишкия ОС.
Предвид изложеното
Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
или към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с
координатор – г-жа Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2019 г. от 10,15 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани.
ДА СЕ ВЪРНЕ на жалбоподателката Р.Д.Л., ЕГН: ********** на основание чл.
4 б от Закона за държавните такси, сума в размер на 25 лева, представляваща
надвнесена държавна такса по в.гр.д. № 494/2019 г. по описа на Пернишкия
ОС.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.