Р
Е Ш Е
Н И Е №
Казанлък, 15.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1776/2016 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения с пр. осн. чл. чл.242, чл. 270, чл.222, ал.2 и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът М.А.Ж. твърди, че работил при ответника на длъжността „шофьор“ от 26.03.2014 год. до 11.07.2016 год. Трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ. При прекратяването му ответникът следвало да му изплати трудовото му възнаграждение за времето от 01.10.2015 год. - 26.10.2015 год. в размер на 400лв. нето, 1100лв., представляващи две брутни трудови възнаграждения дължими при уволнение поради болест при наличие на най-малко 5 години трудов стаж и 945лв. обезщетение за неползван платен годишен оТ.уск, от които 315лв. за 15 дни за 2014 год., 420лв. за 20 дни за 2015 год. и 210лв. за 10 дни за 2016 год. Моли съда да осъди ответника да му заплати 400лв. трудово му възнаграждение за времето от 01.10.-26.10.2015 год., 1100лв., представляващи две брутни трудови възнаграждения дължими при уволнение поради болест, 945лв. обезщетение за неползван платен годишен оТ.уск, от които 315лв. за 15 дни за 2014 год., 420лв. за 20 дни за 2015 год. и 210лв. за 10 дни за 2016 год., законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът „С.Т.“ ЕООД като работодател на ищеца е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Признава, че ищецът е работил при него на длъжност „шофьор на международен транспорт“ както и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 117-16/11.07.2016 год. поради невъзможност ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест. Твърди, че претендираното от ищеца трудово възнаграждение му е изплатено по банкова сметка ***.11.2016 год. Твърди, че от ищецът е ползвал полагащият му се платен оТ.уск за времето от 26.03.2014 год. до м.октомври 2015 год. За времето от м. ноември 2015 год. до 11.07.2016 год. ищецът е бил в отпуск поради заболяване и за този период не му се полага ползването на платен годишен отпуск. По отношение на претенцията по чл.222, ал.2 от КТ заявява, че в случай че бъде установено, че се дължи неговият размер възлиза на 840лв., а не 1100лв. както се претендира. Като заявява, че исковете по чл.222, ал.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.128, ал.1,т.2 от КТ се явяват неоснователни моли съда да ги отхвърли и да му присъди направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от тр. договор №78-13/26.03.2014 год. М.А.Ж. е приел да изпълнява длъжността „шофьор на международни превози“ в „С.ТП“ ЕООД считано от 26.03.2014 год. при 8 часов работен ден, ОМВ от 420лв. платимо веднъж месечно до 25-то число на месеца и с доп. възн. за стаж от 0,6шофьор на международни превози за всяка година трудов стаж. С трудовият договор е уговорено, че работникът има право на 25 работни дни платен годишен отпуск съгласно чл.155 от КТ.
Видно от представената Заповед 117-16/11.07.2016 год. ответникът е прекратил съществуващото между него и ищеца трудово правоотношение за длъжността “шофьор на международни превози” на осн. чл.325 т.9 от КТ считано от 11.07.2016 год. В заповедта не са посочени причините за прекратяване на правоотношението. Видно от съдържанието на чл.325, т.9 от КТ основанието за уволнението е невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с в. лице М.Х. ответникът е изготвял ведомост за работни заплати за периода, в който ищецът е бил в трудово правоотношение с него. Върху ведомостите за работни заплати няма поставени подписи на лицата работещи при ответника, фирмата – ответник превежда дължимите на работниците суми по банкови сметки на работниците.
Размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца за м. октомври 2015 год. е 383,17лв.
Размерът на дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за м. октомври 2015 год. е 303,57лв.
Въз основа на договорения с трудовия договор размер на платения годишен отпуск, полагащият се на ищеца такъв за 2014 год. възлиза на 19 работни дни, за 2015 год. – на 25 работни дни и за 2016 год. -13 работни дни.
Въз основа на подадена от ищеца на 04.12.2014 год. молба са му разрешени 13 дни платен отпуск през м. януари 2015 год. /от 06.01.2015 год. до 22.01.2015 год. и 12 работни дни през м. юли /от 12.07.2015 год. до 28.07.2015 год. / и са му начислени по ведомост общо 503, 48 лв., от които 273,21лв. възнаграждение за 13 дни отпуск през м.януари и 230,27лв. възнаграждение за 12 дни платен годишен отпуск за м.юли 2015 год.
В изготвената от ответника ведомост за работни заплати за месец юли 2016 год. на ищеца е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 641,96лв., което по размер отговаря на общо 32 работни дни платен отпуск.
Начислената по ведомост брутна сума от 641,96 лв. е за общо 32 дни платен годишен отпуск, от които 19 дни за 2014 г. и 13 дни за 2016 г.
Видно от заключението на експертизата всички суми привеждани от ответника по банковата сметка на ищеца М.Ж. са с посочено от ответника основание „аванс за командировка“, с изключение на извършеното на 15.04.2014 год. плащане на сумата от 140лв. За тази сума ответникът е посочил като основание „част от работна заплата за м. март 2014 год.“.
Видно от представеното копие на трудова книжка ищецът има повече от 5 години трудов стаж. На основание чл.222, ал.2 от КТ ответникът е начислил на ищеца в изготвената за м. юли 2016 год. ведомост за работна заплата 953,78 лв. – представляващи две брутни трудови възнаграждения.
Последните
постъпили по банковата сметка на ищеца М.Ж. парични суми от ответника са с
дата 23.10.2015 год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :
Предявените искове са частично основателни.
В тежест на ответника е да докаже изпълнението на възникналите въз основа на сключения с ищеца писмен трудов договор за длъжността “шофьор на международни превози”.
Ответникът не представи писмени доказателства, от които да е видно, че е изпълнил задълженията си за заплащане на полагащото се на ищеца брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2015 год. в размер на 333,05 лв.
Искът е основателен за 333,05лв. и следва да бъде отхвърлен в частта до 400лв.
На осн. чл.177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Ищецът не е предявил иск за заплащане на възнаграждение за ползван платен годишен отпуск.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Платеният годишен отпуск се ползва от работника с писмено разрешение от работодателя. Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
Ищецът е поискал да му бъде разрешено и е получил разрешение от ответника да ползва полагащият му се за 2015 год. 25 работни дни платен годишен отпуск. Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за 25 дни неползван платен годишен отпуск е неоснователна.
Липсват доказателства ищецът да е ползвал по своя инициатива или по инициатива на работодателя полагащите му се за 2014 година 19 работни дни платен годишен отпуск както и полагащите му се за 2016 год. 13 дни платен годишен отпуск. Твърдението на ответника, че ищецът е ползвал полагащият му се за времето от 26.03.2014 год. до м. октомври 2015 год. платен годишен отпуск е основателно само за полагащият се на ищеца платен годишен отпуск за 2015 год. Ответникът не представи доказателства за надлежно разрешен на ищеца и ползван от него платен годишен отпуск за 2014 год.
Твърдението на ответника, че в периода м. ноември 2015 год. -11.07.2016 год. ищецът е бил „в отпуск поради заболяване поради което не му се следва възнаграждение за неползван платен годишен отпуск“ е неотносимо към предмета на предявения от ищеца иск. Вярно е, че когато едно лице ползва отпуск разрешен му от здравните органи на някое от основанията в чл. 162, ал.1 от КТ - при временна неработоспособност поради заболяване, злополука, лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина и т.н. не може да претендира да му бъде заплащано и възнаграждение за ползване на платен годишен отпуск. Предявеният от ищеца иск не е за възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, а за заплащане на обезщетение за неползван такъв – право което възниква при прекратяване на трудовото правоотношение.
По аргумент от чл.175, ал.1 от КТ както и предвид липсата на възражения на осн. чл.176а от КТ ползването на разрешен на ищеца от здравните органи отпуск за временна нетрудоспособност не погасява правото на ищеца на платен годишен отпуск.
Ответникът не представи писмени доказателства, от които да е видно, че е изпълнил задълженията си за заплащане на полагащите се на ищеца 32 работни дни /19 дни за 2014 год. и 13 дни за 2016 год./, за които сам ответникът е начислил във ведомостта за работни заплати за м. юли 2016 год. изготвяна от него сумата 641,96лв.
В съответствие с претенциите на ищеца – 15 дни платен годишен отпуск за 2014 год. и 10 дни платен годишен отпуск за 2016 год. ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 501,52лв. Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за 45 работни дни за /15 дни за 2014 год., 20 дни за 2015 год., и 10 дни за 2016 год./ в размер общо на 945лв. е основателна и следва да бъде уважена за претендираните 15 дни платен годишен отпуск за 2014 год. и 10 дни – за 2016 год. в размер на 501,52лв. В частта над 501,52лв. и до 945лв. както и за 25 работни дни платен отпуск за 2015 год. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9) работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. Налице са основанията за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ.
Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение е основателна за 953,78лв. / в брутен размер/ и в този размер следва да бъде уважена. В частта до 1100лв. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважената част от всяка една от паричните му претенции от датата на подаване на исковата молба -09.09.2016 год. до окончателното й изплащане.
Разноските на ищеца по делото възлизат на 925лв. за правна помощ и съразмерно с уважената част от претенциите ответникът следва да му 677лв.
Ответникът е представляван от двама адвокати. Не представя списък на разноските. Не представя документ за договорени или направени разноски за възнаграждение на представлявалите го лица.
Ответникът следва да заплати на Казанлъшкия районен съд 100лв. разноски за експертиза и държавна такса от 50лв. по уважения иск за тр.възн. от 333, 05лв., 50лв. по уважения иск за обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в размер на 953,78лв. и 50лв. по уважения иск по чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение от 501,52 лв. или общо 250лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.ТП“ ЕООД ЕИК със седалище и адрес на управление *** , представлявано от Т.С.П.-управител със съдебен адрес *** 1532 /Казичене/, ул.“Цар Борис Трети“ №29 да заплати на М.А.Ж. ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, оф.4,5 във връзка с прекратеното със Заповед 117-16/11.07.2016 год. трудово правоотношение сумите:
- 333,05лв., представляващи брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2015 год. в едно със законната лихва върху тази сума считано от 09.09.2016 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 400лв. като неоснователна;
- 953,78лв., представляващи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест в брутен размер в едно със законната лихва върху тази сума считано от 09.09.2016 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 1100лв. като неоснователна.
- 501,52лв., представляваща обезщетение за 25 работни дни неползван платен годишен отпуск, от които 15 дни - за 2014 год. и 10 дни - за 2016 год./ в едно със законната лихва върху тази сума считано от 09.09.2016 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ претенцията частта над 501,52лв. и до 945лв. както и за 25 работни дни платен отпуск за 2015 год. като неоснователна.
- 667лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „С.ТП“ ЕООД ЕИК със седалище и адрес на управление *** да заплати на РС Казанлък 250лв., от които 150лв/ /сто и петдесет лева/ за държавна такса от 100лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :