О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.
София, 24.02.2021 г.
Апелативният специализиран
наказателен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА
ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Илиева внчд № 70/21 г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
АСНС констатира, че
производството пред настоящата съдебна инстанция е образувано при неправилно
администриране на жалбата на подс. Г.С.В. и на служебния му защитник, адв. А.М.
и изпращането й, ведно с делото, на въззивната съдебна инстанция при липса и преди
постановяване на акт от първостепенния съд по така заявеното в нея искане по
чл. 270 НПК.
Видно от доказателствата по
делото, с присъда от 06.01.2021 г. по нохд № 600/19 г. СНС
подсъдимият-жалбоподател Г.С.В. е признат за виновен в извършени престъпления
по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 213а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На
основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание от 4 години и 11
месеца лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието глоба от 900
лв. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е
приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода,
постановено по нохд № 512/2011 г. на ОС, В.. Определен е първоначален общ режим
на изтърпяване на това наказание.
На основание чл. 309, ал. 1 НПК,
при постановяване на присъдата СНС се произнесъл и по мярката за неотклонение
на всеки един от подсъдимите. По отношение на подс. Г.В. е потвърдил мярката му
за неотклонение „Задържане под стража“. Постановил е, въпреки липсата на
предпоставките по чл. 309, ал. 2-5 НПК за който и да е от подсъдимите, че
определението може да бъде обжалвано и протестирано пред АСНС в 7-дневен срок
от обявяването му.
На 18.01.2021 г. подс. Г.В., чрез
служебния си защитник, адв. А. М., подал въззивна жалба, вх. № 260519 СНС,
срещу първоинстанционната присъда. Във въззивната жалба, ведно с оплакванията
за незаконосъобразност на присъдата, е наведен и довод за „репресивния характер
на предприетата мярка“. В петитума на въззивната жалба се съдържа искане за
„въззивна проверка правилността на постановения осъдителен първоинстанционен
съдебен акт“ и съдът „приоритетно да разгледа хода на текущото лечение и
здравословното състояние на осъдения“.
На 19.01.2021 г. съдията от СНС е
разпоредил изпращане на копие от въззивната жалба на страните, а делото - на
АСНС „за преценка и произнасяне по жалбата по мярката за неотклонение и
присъдата“. Осъществена е процедура по връчване на преписи от въззивната жалба
на страните, като делото не е било изпратено на АСНС в изпълнение на указаното
от СНС.
На 16.02.2021 г. подс. Г.В., чрез
служебния си защитник, адв. А.М., депозирал чрез СНС, до АСНС, жалба, с
посочено правно основание чл. 270 НПК и искане „да се образува частно
наказателно дело за разглеждане на заявените обстоятелства“.
Съдията от СНС, пред която
съдебна инстанция делото към този процесуален момент е висящо поради
неизготвяне на мотивите към присъдата, разпоредил връчване на копие от жалбата
на СП и изпращане на делото на АСНС.
Така очертаният процесуален
развой на делото обосновава извод за преждевременно изпращане на делото на
въззивната съдебна инстанция, при липса на първоинстанционно разглеждане и
произнасяне от СНС по искането на подсъдимото лице за смегчаване на
процесуалната принуда.
СНС е следвало, след извършена
преценка на изложените в жалбата обстоятелства и ясно формулирания петитум, да
констатира технически неправилното изписване и адресиране на жалбата до АСНС,
да приеме жалбата за подсъдна нему и да процедира съобразно регламента на чл.
270 НПК.
Процесуално право на подсъдимия е
по всяко време на съдебното производство да поставя въпроса за изменение на
мярката за неотклонение. Това свое процесуално право подсъдимото лице е
упражнило и реализирало с подаване на искане до компетентния съд, пред когото
делото е висящо. Съдебното производство не е пренесено пред следващата съдебна
инстанция, независимо от подадената въззивна жалба. Същата, поради неизготвяне
на мотивите към съдебния акт, към настоящия момент не може да породи правните
последици на деволутивния ефект. Ето защо, първостепенният съд не е десезиран
от делото. Нему е процесуалното задължение да се произнесе по искането за
изменение на мярката за неотклонение. Като не е насрочил открито съдебно
заседание с призоваване на страните, а е изпратил искането по чл. 270 НПК
директно на АСНС, първостепенният съд е нарушил очертания в обсъжданата правна
норма процесуален ред за образуване,
разглеждане и произнасяне по претенцията на подсъдимия В..
Въззивното съдебно производство,
като образувано при липса на надлежен първоинстанционен съдебен акт, предмет на
инстанционен контрол, се явява недопустимо. Жалбата на подс. В. следва да бъде
оставена без разглеждане, а въззивното съдебно производство - прекратено.
Делото следва да се върне на СНС за произнасяне по направеното искане по реда
на чл. 270 НПК. След постановяване на първоинстанционното определение, съгласно
изричната разпоредба на чл. 270, ал. 4 НПК, същото може да бъде обжалвано и
протестирано пред АСНС в 7-дневен срок от обявяването на страните, по реда на
глава двадесет и втора от НПК.
Предвид всичко изложено дотук,
АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подс. Г.С.В. и на
служебния му защитник, адв. А.М., за изменение на мярката за неотклонение на
този подсъдим от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
ПРЕКРАТЯВА производството по внчд № 70/2021 г.
АСНС.
ВРЪЩА делото на СНС
за изпълнение на процедурата по чл. 270,
ал. 2 НПК и произнасяне по искането на подс. Г.С.В.
и на служебния му защитник, адв. А.М., за изменение на мярката за неотклонение
на този подсъдим от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: